Разван Николеску: Проевропейски акт е да се противопоставим на австрийските злоупотреби срещу България и Румъния във връзка с присъединяването им към Шенген

Интервю с румънския енергиен експерт и активист на неправителствена организация, който подкрепя присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство без допълнителни условия, тъй като това е тяхно законно право съгласно Договорите за ЕС

Владимир Митев, Мостът на приятелството, 1 януари 2024 г.

Разван Николеску е бивш румънски министър на енергетиката и настоящ председател на Асоциацията за чиста енергия и климатични промени. Основаната от него неправителствена организация е автор на петиция, призоваваща за приемането на Румъния и България в Шенгенското пространство, чиито тезиси бяха подкрепени от над 80% от членовете на ЕП на 12 юли 2023 г., като по този начин петицията се превърна в резолюция на ЕС, осъждаща Австрия. През октомври 2023 г. Николеску обяви, че неговата неправителствена организация е завела дело срещу Австрия в Съда на Европейския съюз. След това Николеску обяви, цитиран от румънски медии като g4media, че неговата НПО иска от съда отмяна на решението на Съвета на ЕС от 8 декември 2022 г., с което България и Румъния останаха извън шенгенското пространство, и ще поиска Австрия да изпълни задълженията на ЕС в областта на околната среда съгласно Орхуската конвенция, тъй като камионите, които стоят с дни на шенгенските граници на България и Румъния, преди да преминат в другата страна замърсяват допълнително и ненужно въздуха. Понастоящем Николеску е член на Европейския съвет за външни отношения.

Разпоредбите на споразумението между Австрия, Румъния и България за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство можете да прочетете тук.

Мнението на Разван Николеску за споразумението между Австрия, Румъния и България за присъединяване към Шенгенското пространство

Г-н Николеску, имаме форма на споразумение за присъединяване към Шенген за България и Румъния между двете страни и Австрия. Европейската комисия също го подкрепя, както беше обявено на 30 декември 2023 г. Какъв е Вашият коментар по същество за това, което виждате в документа?

Това е стъпка напред по отношение на решението, взето от Съвета чрез писмена процедура. Ако беше само решението, щях да съм доволен. Много съм разочарован от съвместната декларация на България, Румъния и Австрия, която е приложение към решението. Не съм доволен, защото има пет нови условия, които не са част от критериите за Шенген.

Освен това съществува и шесто условие за достъп до сухопътните граници, а именно намаляване на миграцията към Австрия. Това няма нищо общо нито с Румъния, нито с България. Ние не сме съседна държава на Австрия. Австрия има съвсем други съседи, така че не можем да бъдем отговорни за миграцията, идваща от другаде – от Сърбия, от Унгария, от Хърватия, от Словения, от Италия. 

От моя гледна точка това е много странно.

Победа ли е това споразумение за България и Румъния?

Виждаме, че нашите правителства в България и Румъния представят това решение или споразумение като победа. В същото време виждаме, че австрийските условия, които бяха обявени в началото на декември 2023 г., са изцяло включени в този документ. Така че всъщност това, което споменахте по-рано, в друго интервю пред мен, че нашите страни имат законни права, без никакви условия, да влизат в Шенгенското пространство, сега се трансформира.

Доколко това решение е победа, както беше обявено, и доколко е нещо друго?

Не обичам да коментирам политически изказвания от двете страни. Това, което мога да ви кажа, е, че правителството на Австрия се държи по напълно антиевропейски начин. И от 8 декември 2022 г. е очевидно, че то действа срещу основните принципи на ЕС.

Бяхме помолени да осъществим повече проверки между Румъния и България. Това е напълно антиевропейско.

Защо се нуждаем от повече проверки между България и Румъния? Кой ще плати за това? И каква е причината за това? 

Защо, ако румънците искат да отидат и да се насладят на българското Черноморие през следващата година, трябва да има повече граничен контрол за тях? Аз не разбирам това. По същата причина защо българите, които искат да посетят красивите румънски Карпати или красивите манастири в Буковина, трябва да имат повече проверки? Не разбирам това.

Това е чисто и просто популизъм. Това е свързано с вътрешнополитическия австрийски дневен ред и е напълно антиевропейско. Нашата роля като гражданско общество е да посочим това и да го заявим много ясно.

Ефектите от засиления контрол на българо-румънската граница

Как смятате, че тази строго охранявана граница между България и Румъния ще повлияе на движението на хора и стоки между двете страни?

Това със сигурност няма да има положително въздействие. И отново е напълно антиевропейско. И не разбирам защо това беше въведено. 

Разбирам, когато казват: “Добре, момчета, българи и румънци, ако във вашата страна влизат нелегални имигранти и ако те се озоват във Виена, трябва да ги приемете обратно”. Това е вярно и приемливо. Но в Европа трябва да създадем повече солидарност, трябва да създадем повече доверие. Всъщност те искат от нас да поставим повече пречки между румънците и българите. Според мен това е напълно неприемливо.

Какво да очакваме по отношение на присъединяването към Шенгенското пространство през сухопътните граници?

Какви са шансовете България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство по суша?

Много е трудно да се каже, защото отново е свързано с пет нови критерия. От хърватите не е поискано да направят това. Така че това е напълно неправилно. Това е дискриминация.

Но нека приемем, че това е в наши ръце и че не е критерий, на който не можем да отговорим. Така че това не е невъзможно. Но аз съм по-загрижен за шестия критерий, който гласи: “Е, ако отговаряте на петте критерия, тогава можете да се присъедините, ако миграцията в Австрия намалее значително”. Но това не е в нашите ръце.

Какво можем да направим, за да намалим миграцията към Австрия? Какво можем да направим, ако те не искат да защитят страната си и ако няма добра защита другаде?

Например, както казах, в Словения, Хърватия, Италия, Унгария или Сърбия. Това не е в нашите ръце. Това е нещо, което не е под наш контрол. И затова това е напълно неправилно. 

И, честно казано, очаквах повече от Европейската комисия. Очаквах от нея да действа като пазител на принципите на ЕС. Те са пазители на Договора за ЕС. И очаквах от тях да бъдат по-активни в санкционирането на всяко отклонение от правилата, договорите и стандартите на ЕС.

Съдебните дела срещу Австрия в Съда на Европейския съюз във връзка с Шенген

През 2023 г. Вашата неправителствена организация предяви иск срещу Австрия пред Съда на Европейския съюз в Люксембург за липса на солидарност от страна на Виена, за предполагаема злоупотреба с добра воля и с принципа на солидарност в ЕС, както и за неприемане на България и Румъния в Шенген. Какво е състоянието на това съдебно дело в момента? Докъде сте стигнали?

Имаме два съдебни иска. Единият иск е свързан с въздействието върху околната среда, тъй като камионите, които чакат на границата между Гърция и България, между България и Румъния и между Румъния и Унгария, причиняват замърсяване. Те са генерирали емисии на CO2. Така че това е искът, който имаме в съда на ЕС по първото дело, и сме във второто дело във връзка с решението, взето на 8 декември 2022 г. И аз очаквам с нетърпение да видя резултата от него. 

Нашите действия не са само за Румъния и България, а за целия ЕС. ЕС не може да оцелее с поведение като това на австрийските лидери по отношение на присъединяването на Румъния и България. 

Не можете да злоупотребявате. Не можете да действате по дискриминационен начин. Така че е наше право да бъдем част от Шенгенското пространство. Губим пари, защото не сме част от Шенгенското пространство. Губим между 0,8 и 2 % от нашия БВП годишно. И гърците също губят пари.

Така че не само Румъния и България са засегнати. Засегнати са и гърците. Защото на теория те са част от Шенгенското пространство само със сухопътни граници. В действителност те могат да бъдат част от Шенгенското пространство със сухопътни граници само ако България и Румъния се присъединят към него.

Така че ситуацията е такава, а нашите действия, както казах, са проевропейски. Опитахме се да защитим Европа. Опитахме се да унищожим злоупотребите с правото на вето, които биха могли да бъдат толкова вредни за бъдещето на нашия велик Съюз.

Легитимна ли е критиката на споразумението или е по-скоро руска пропаганда?

Е, накрая, има някои твърдения, че ако някой е скептичен към това споразумение, може би… насърчава руската пропаганда. Какво мислите за това? Легитимно ли е да се критикува настоящото споразумение?

Руската пропаганда е силно застъпена в нашите страни. Това е факт. Не се съмнявам в това.

Но и не сме полудели. Искам да кажа, че е наше право като граждани да коментираме. Всеки има право да коментира. Аз правя нашите коментари с душата си и не мога да кажа, че черното е черно, а бялото е бяло. За мен истината има значение.

Снимка: Разван Николеску (източик: Разван Николеску, Financial Intelligence)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author

Donate

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may have missed

Skip to content