Кодру Врабие: Социалната промяна в Югоизточна Европа означава повече автономия за хората

Владимир Митев

Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по въпросите на доброто управление, прозрачността, отговорността и почтеността в публичния сектор. Той е допринесъл за много мерки за реформи в областта на правосъдието и публичната администрация. Врабие има бакалавърска степен по правни и политически науки (Румъния, България, САЩ) и магистърска степен по административни науки и европейски въпроси (Румъния, Нидерландия, Испания). От 1998 г. работи за различни румънски организации на гражданското общество. През 2010 г. Врабие започва да работи с програмата “Лидери за правосъдие”, която през 2017 г. е възпроизведена от Република Молдова.

Вижте съдържанието на първата част на подкаста с Кодру Врабие:

00:00 Въведение

00:48 Представяне на Кодру Врабие

02:30 Различни версии за това какво означава промяната в Югоизточна Европа

04:10 Краткият отговор на Кодру Врабие за това какво означава промяната в региона

06:33 От каква промяна се нуждаят нашите общества?

09:42 Какво означава промяната, когато мислим за прехода и постпрехода в Югоизточна Европа?

15:51 Поляризация и промяна. Промяната като натрупване на власт над другата страна срещу промяната като обновяване/трансформация

18:48 Поляризация и политици

21:08 Хората, които са поляризирани, не могат да разговарят помежду си и затова никога не могат да се споразумеят за нищо, а това намалява способността им да правят промени. Има нужда от хора, които са по-близо до средата, които могат да изслушват и двете страни и да се опитат да изградят нещо на базата на сходствата между двете страни

Въведение

Добре дошли в “Моста на приятелството” и “Трансгранични разговори”. Записваме подкаст, който посвещаваме на темата за социалната промяна и действеността (на английски agency) в Югоизточна Европа. Това е въпрос, който става все по-важен, тъй като нашите страни търсят своето място, може би, в един променящ се свят, и тъй като сме изправени пред различни социални, политически и други проблеми в нашите общества. И също така се нуждаем от положителна теория за това, което се случва, за да бъдем активни и може би да искаме повече.

Затова ще обсъдим редица въпроси, свързани със социалната промяна и действеността в нашия регион, с човек, който според мен може да говори много и има какво да каже. Това е Кодру Врабие, който е експерт по добро управление от Румъния. Той е бил обучител в различни програми за добро управление, съдебна реформа, подготовка на млади лидери и др. в Румъния и Република Молдова. А също така е завършил Американския университет в България, което според мен го прави добре позициониран в контакт с редица съюзници в тези страни и запознат с обществата.

Надявам се, че ще предложим много добри идеи и концепции за това как да оформим тези идеи за промяна и действие. Защото имам чувството, че в нашите страни сме склонни да свеждаме тези въпроси до нещо много ограничено. А за мен промяната не е толкова да бъдеш за или против някого в политически или геополитически план. За мен промяната е може би да се мисли по-сложно за всичко.

Какво означава промяната в Югоизточна Европа?

Така че добре дошли в подкаста. И нека първо започна с опит за дефиниция. Имаме много теории за това какво означава промяната в нашия регион, с които много хора могат да се съгласят.

Съществува теория, според която промяната означава старите елити или елитите от прехода да бъдат заменени от нови елити, от, да кажем, по-модерни, по-технологични или както и да ги наречем, по-чисти елити. Съществува тази идея, че промяната може би означава, че олигархичната надстройка на обществото се заменя с някаква надстройка, свързана с корпоративния и неправителствения сектор.

Има представа за промяна, която овластява работниците и особено наемните работници. Има и някои хора. които се борят за промяна в смисъл на промяна на баланса между националния и международния капитал в полза на националния капитал. Това също е вариант на промяна за някои хора.

И има много начини и много битки, да кажем, които хората може би водят в нашите общества под знамето на промяната. Това може да са правата на човека, може да е традиционното семейство. Може да е интернационализация, може да е патриотизъм. Виждаме различни разделения и в известен смисъл всеки се бори за някаква промяна, ако има някакво ниво на съзнание.

Но нека да започнем с вашата гледна точка за това. Какво означава промяна в нашия регион?

Здравейте, Владимир (казано на български език – бел. ред.). Salut на румънски език. Поставихте много въпроси, свързани с промяната. Бих пренесъл разговора по-близо до дома, от гледна точка, с която вероятно всички са свикнали.

Да си представим локва вода. Която просто седи и с течение на времето започва да произвежда органична материя и започва да гние. Така че, ако няма промяна в тази локва вода, която да внесе малко кислород или други неща, малко по малко тази локва вода ще се превърне в мътна. Тя ще започне да мирише на разложено тяло. И накрая водата се изпарява и всичко умира.

Така че за мен промяната е синоним на живот. А всеки иска да има по-добър живот, просперитет, в известен смисъл. Така че мисля, че това е начинът, по който гледам на промяната в нашите общества, независимо дали е в рамките на Европейския съюз или извън него, какъвто е случаят с Молдова.

Добре, но това е много общо.

Сега нека да направим стъпка по стъпка и да се върнем към конкретните въпроси, които имахте, защото изведнъж стана прекалено много.

Посоките на социалната промяна в Югоизточна Европа

Добре, от каква промяна се нуждаят нашите общества? Ако мога да се опитам да направя въпроса малко по-конкретен, в какви посоки трябва да се променим? Каква е посоката на живот, която трябва да следваме?

Мисля, че в трите съседни държави – България, Румъния и Молдова – има голямо икономическо неравенство, което води до това, че голяма част от населението живее в бедност или на ръба на бедността. Така че да кажем, много специфични проблеми, свързани със социалното подпомагане и образованието като цяло, общественото здравеопазване. И това е една от областите, в които и трите държави трябва да се променят доста бързо.

Това лято имахме огромен скандал в Румъния, свързан със здравните центрове за възрастни хора и хора с увреждания. Един високопоставен политик, по-конкретно министърът на труда, и друг – министърът по семейните въпроси – и двамата свързани със социалната защита, най-общо казано, бяха по някакъв начин замесени в този скандал. Това е нещо като мащабна корупционна схема, при която тези здравни центрове просто са доили държавни субсидии в лична полза на министъра и неговото семейство. Това е нещо, което трябва да се промени.

В смисъл, че се нуждаем от по-високи стандарти, когато става въпрос за социална защита и здравеопазване, и трябва да се отървем от корупцията, за да постигнем по-голямо икономическо равенство в нашите страни. Да успеем да поправим тези конкретни системи по такъв начин, че да осигурим преди всичко сигурност за нашите граждани. И смятам, че това е важен компонент за промяната.

Преходът в Югоизточна Европа и социалната промяна

Добре. Ние сме общества, които са преминали през определен преход и това е бил болезнен преход с огромна социална цена, особено за по-възрастните поколения. И това беше преход, който може би овласти някои хора, които наричаме съмнителни или дори мафиоти, както в България.

Това е и преход, който е свързан с някакъв вид травма, тъй като хората, които са имали своята относително ясна позиция за това кои са, какво работят професионално, каква е тяхната ценностна система, е трябвало да преминат през някакво страдание и може би разрушаване на това, в което са вярвали.

Затова искам да ви попитам и за промяната в този контекст на прехода и раните от него. Каква е промяната в това отношение, от която може би се нуждаят нашите общества?

Мисля, че от тази конкретна гледна точка преходът не е приключил. И ще обясня, като разгледам изследванията на Хофстеде. То разглежда специфични социални ценности. И една от тях, която е много важна, е индивидуализмът срещу колективизма. Така го формулира Хофстеде. Аз по-скоро бих казал автономност.

Тъй като сме част от Европейския съюз, гледаме към така наречения Запад. Искаме общества, които работят, които функционират, и държавни институции, които функционират, както виждаме в Германия, Нидерландия, Испания, Франция или Италия. Много важното разграничение е, че тези общества, особено в Северна Европа, се основават на много високо ниво на автономия на индивида.

Това означава, че индивидът още от ранно детство научава, че, ето, това са правилата на играта. И ако искаш да успееш, само от теб зависи да се усъвършенстваш всеки ден в играта в рамките на правилата. И също така от теб зависи, че ако не харесваш някое от конкретните правила, можеш да събереш приятелите си, да окажеш натиск върху властите и да се опиташ да промениш това конкретно правило.

В нашата част на света, в България, Румъния, а също и в Молдова, вероятно дори и в Украйна или в Гърция и Сърбия, а може би и в Македония може би сме по-колективистично настроени. Научени сме, че успехът ни в живота зависи от това кого познаваме. И лоялността ни може да е към някакъв клан, племе или семейство. И тогава силата на тези конкретни племена е достатъчна, за да се променят правилата, които не ни харесват.

Проблемът, пред който сме изправени и в който определено се нуждаем от промяна, е, че с европейската интеграция в рамките на Европейския съюз сме принудени да вървим към държава, общество, основано на автономията, а не на колектива. Но ние не съпровождаме тази промяна с конкретни мерки по отношение на образованието.

Нашето училище не разполага с набор от критерии, стандарти и ценности, които да подготвят децата ни за общество, основано на автономия. Ние все още поддържаме системата на образование, която налага колективизма. Така че това е напрежение. Това е разцепление. Това е конфликт между начина, по който правим нещата, и това, което искаме да постигнем.

А вие със сигурност знаете и всеки, който ни слуша, знае, че само глупак може да прави нещата по един и същи начин, но да очаква различни резултати. Така че това е видът промяна, от която се нуждаем. Трябва да правим нещата по друг начин, за да получим различен резултат. Но сега въпросът е дали наистина искаме различен резултат? Защото, когато погледнете нашите политици, при тях не винаги е много ясно искат ли нещо различно. Има ли смисъл това, което казвам?

Поляризацията в Югоизточна Европа

Да, със сигурност. Говорихте за политиците, а ние виждаме особено в България, но също и в Република Молдова, може би дори в Румъния, нарастваща поляризация, която някои хора обичат да обозначават като Запад срещу Изток или Русия. Но за мен разделението, както се вижда в Европейския съюз или може би дори в близост до него, е по-скоро технократско срещу суверенно.

И в този смисъл искам да попитам по отношение на поляризацията как изглежда промяната в обществата с голяма поляризация? Искам да кажа, че някои хора имат своя версия на справедливостта, на правдата и смятат, че ако искат да променят нещо, трябва да се обединят за единия или другия полюс. Но също така ми е любопитно какво стои по средата между тези полюси.

И дали промяната е утвърждаване на полюсите, или е по-скоро трансформация; дали промяната е по-скоро натрупване на власт над другата страна, или е някакъв вид обновление, при което това противоречие се предефинира?

Това е труден въпрос, Владимир. Мисля, че с поляризацията идва и намаляването на властта. Тук имам предвид властта в смисъл на капацитет да се осъществи промяна в разумен период от време. Да се извърши трансформация, която, надявам се, е устойчива в дългосрочен план. Но да се постигне този резултат в по-кратък период от време, нещо, което понякога е разумно, свързано с четиригодишния мандат, който имаме между изборите.

Когато обществото е поляризирано, капацитетът за осъществяване на тази трансформация е по-малък. Защото обществото е по-крехко, по-неустойчиво. Това означава, че то може да се счупи във всеки един момент. И разбира се, ако обществото се счупи, тогава не можете да напреднете. И това е парадокс.

Някои политици вярват, че поляризацията ще им помогне да постигнат повече власт в краткосрочен план. Но резултатът е точно обратният. Те губят властта си, защото не могат да получат всички ресурси, от които се нуждаят, за да осъществят тази трансформация. Те губят доверие и тогава ресурсите са пропилени и те не могат да бъдат част от разговора, когато става въпрос за нов опит за промяна.

Така че това е парадокс, който според мен има донякъде провинциален характер. В миналото може би сме го виждали в Гърция. Определено в Испания и Португалия след присъединяването им към Европейския съюз. 

Хората в средата са ключови за устойчива промяна

В момента, в който политиците научат, че властта за осъществяване на устойчива промяна зависи от хората по средата, тогава нашите системи за вземане на политически решения ще се излекуват. И наистина, мисля, че това е още един въпрос, свързан с промяната.

Нашите политици трябва да се променят. Имам обаче съмнения доколко те имат капацитета да разберат това, защото не виждам много от тях да са достатъчно добре образовани, за да разберат този процес, но да се върнат назад и да го направят по-прост, може би.

Хора, които са много силно поляризирани в ляво и дясно, да речем, или в бялото и черното на политическия спектър. Те не могат да разговарят помежду си, защото не могат да говорят помежду си. Те никога не могат да се споразумеят за нищо. И това намалява капацитета им или вляво, или вдясно, или в бяло, или в черно. Това намалява капацитета им да правят промени.

Необходими са хора, които са умерени, по-близо до средата, които могат да изслушват другата страна. Те могат да разберат различните аргументи, да посочат къде има някои прилики и да се опитат да изградят нещо въз основа на тези прилики.

Когато имате хора по средата, те могат да се съгласят с някои неща, но не и с всички. И когато са съгласни с някои неща, тогава могат да създадат мнозинство, защото така работят нашите демократични системи – с мнозинство, което решава как да се извърши промяната, кога да се извърши с какви средства, какви са резултатите, които търсим, кой ще бъде засегнат и как да създадем някаква предпазна мрежа за тези хора, които ще бъдат най-много засегнати от тази промяна. Докато поляризацията означава, че хората вече не слушат другата страна. Това, което не е гъвкаво, ще се счупи.

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author