Първо дойдоха за Марин
Или как звучи решението на френския съд срещу Марин льо Пен за румънците
На 31 март 2025 г. Франция беше ударена от шокова вълна: Марин Льо Пен, заедно с още 20 членове на партията „Национален фронт“, бяха признати за виновни в присвояване на публични средства и осъдени на тежки присъди затвор и забрана да участват в избори.
Това, в което Льо Пен и нейните съюзници са обвинени – и признати за виновни – е, че между 2004 и 2016 г. са използвали 4 млн. евро публични средства, за да наемат парламентарни асистенти за своите евродепутати, но тези асистенти всъщност са работили за партията, а не за евродепутатите.
Самата Льо Пен получи 4 години затвор (2 години условно и 2 години домашен арест) и й е забранено да се кандидатира на каквито и да било избори за 5 години, считано от сега, с незабавен ефект.
Този незабавен ефект е донякъде безпрецедентен и Марин Льо Пен го смята за недемократичен, тъй като означава, че дори да обжалва решението – което може да отнеме повече от 2 години – тя пак няма да може да се кандидатира на президентските избори през 2027 г., тъй като клаузата за недопускане до участие не може да бъде спряна по време на процеса на обжалване.
Същата вечер тя беше гост в новинарската програма на TF1, където заяви, че днешният ден е „съдбоносен за демокрацията“ и правовата държава и че според нея това е голяма несправедливост и че народът, а не съдия, трябва да решава кой да се кандидатира на изборите.
Освен спекулациите за наследника на Льо Пен (най-вероятно Жордан Бардела, когото Льо Пен определи преди време като „голям актив“, който се надява да не й се наложи да използва), реакцията на политическата класа беше много различна. Нейната настояща партия, Националното обединение (бивш Национален фронт), ясно осъди решението, но същото направи и Жан-Люк Меленшон, нейният ляв съперник, който също заяви, че това е дълбоко недемократично и че избирателите трябва да решават.
От друга страна, центристкият лагер на Макрон и членовете на Социалистическата партия, от друга страна, виждат в това доказателство, че правовата държава работи правилно във Франция и че решението трябва да бъде уважено. Други леви политици, като Франсоа Руфен, смятат, че Марин льо Пен сега опитва от собственото си лекарство, тъй като от години се застъпва за въвеждането в закона на клаузи за доживотна нелегитимност на политиците, признати за виновни в каквото и да е престъпление. Президентите Тръмп, Путин и Орбан застанаха на страната на Льо Пен, а Дмитрий Медведев сравни случая на Льо Пен с този на румънеца Калин Джорджеску.
Две страни на една и съща монета?
От румънска гледна точка не можем да не забележим приликите (и разликите) със случая на Диана Шошоака, крайнодясна политичка, на която Конституционният съд забрани да се кандидатира на президентските избори през 2024 г. Освен това Съдът потвърди и отхвърлянето от страна на Централното избирателно бюро (ЦИК) на кандидатурата на крайно десния кандидат Калин Джорджеску за същите избори през 2025 г.
И тримата кандидати принадлежат към крайната десница, чиято мантра е националният суверенитет. Възможно ли е това да е просто съвпадение? Или тук има нещо повече? С други думи, дали това е начинът, който някои европейски държави са намерили, за да се „борят с фашизма“ и да попречат на крайно десни политици да дойдат на власт? Марин льо Пен ясно показа в интервюто си, че възприема решението на съдията като политическо, т.е. като нейното елиминиране от надпреварата за Елисейския дворец.
Сигурно е, че решението на френския съдия и решенията на румънските институции са взети независимо; в това няма съмнение. Но нека приемем в името на спора, че някои държави (а Румъния и Франция имат сходства в моделите си на управление, както и във факта, че действащите им президенти са центристи), са намерили това задно решение, за да попречат на крайно десни политици да дойдат на власт, за разлика от Джорджия Мелони в Италия например.
Наистина ли това е най-добрият начин да се преборим с вълната от крайно десни идеи в Европа? Със сигурност не.
Той не само подкопава демокрацията, като създава прецедент, който може да застраши кандидатурите на по-радикални, леви, антисистемни кандидати в бъдеще, които могат да бъдат изхвърлени от надпреварата със звука на чук. Но също така може да спомогне за увеличаване на подкрепата за крайно десните, като покаже на техните избиратели и на нерешителните, че няма истинска демокрация, че играта е фалшифицирана, така че техният антисистемен кандидат е бил прав.
Сега крайно десните кандидати могат да се представят като жертви на системата, като по този начин създават чувство на идентификация и солидарност у част от своите избиратели и част от нерешителните – които са истинските жертви на системата (безработните работници в деиндустриализираните райони, лишените от права младежи и т.н.). Това само затвърждава избора, който тези хора са направили да гласуват за партията, от която идват Марин льо Пен или Диана Шошоака. Или за най-близкия алтернативен крайно десен кандидат (Ерик Земур във Франция или Джордже Симион в Румъния).
И така. Трябва ли да толерираме нетолерантните?
Тъй като крайната десница е това, което е – идеология, вкоренена в изключването, нетолерантността и господството – е легитимно да се зададе този въпрос. Разбира се, не бива да позволяваме на недемократични кандидати да участват в демократични избори. За това в старите времена служеше санитарният кордон или републиканският фронт (т.е. обединяването на всички антифашистки партии). Но вече е твърде късно за това. Вратите са отворени, и то още от 1974 г. във Франция, когато Жан-Мари Льо Пен за първи път се кандидатира за президент.
Крайно десният дискурс вече е навсякъде, дори сред центристите.
Например френският министър-председател Франсоа Байру използва крайнодясна реторика за имиграцията, която залива Франция. Или пък румънският министър-председател Марсел Чолаку възприе консервативен тон, заимстван директно от Тръмп или Джорджеску, когато заяви, че новите румънски лични карти ще съдържат информация за пола на човека, а не за неговия джендър, и че има само два възможни пола – мъжки и женски.
В края на краищата е безполезен кръстоносен поход да се забрани на крайно десни кандидати да се кандидатират, ако центристки политици възприемат тяхната реторика и разпространяват фашистки идеи в обществото. Това, от което се нуждаем, е да придвижим прозореца на Овертон към ценностите на толерантността, справедливостта, равенството, уважението и т.н. Сега повече от всякога има изключителна нужда от независима преса, която да предоставя на своите читатели и слушатели доказателства за измамата, която представлява крайната десница. Нуждаем се от прогресивни политици, които се противопоставят на нетолерантните послания и не попадат в капана на използването на крайнодясна реторика, за да „откраднат“ избиратели от Льо Пен или Джорджеску. Нуждаем се от пряма и силна прогресивна реторика пред лицето на кафявото цунами, което очаква Европа.
Снимка: Марин льо Пен като член на Европейския парламент (източник Claude Truong-Ngoc)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!
About The Author
