Бебе за трилион долара във време на разхищение
Добри и лоши знаци, които да очакваме от следващото германско правителство. Новият канцлер Мерц трябва да е силен във външната политика, но не и във вътрешната

Конрад Ватрин
Нечувани досега думи. Такива са заглавията на основните германски медии и политици тези дни: „Триумф на световните диктатори“ (NZZ); „Време на зли дела“, „Време на разхищение“ (Ruchlosigkeit), както се изрази външният министър Аналена Баербок по повод действията на автократичните лидери от Москва до Анкара, Пекин или Доналд Тръмп до Вашингтон. „Открито предателство“ (FAZ) – така топ историкът Х. А. Винклер (Берлин) описа последното след унижението на украинския президент Зеленски. Но къде бяха всички тези мъдри журналисти през предишните години?
Шокът в Европа сега е перспективата да бъдем изтласкани от вагона на сигурността, който от десетилетия е любимото място на Европа. Сега Старият свят трябва да бъде отново независим и военно силен до 2030 г., според шефове от Брюксел като Урсула фон дер Лайен и Кая Калас.
Избори в Германия
Ами ако трябва да сме там първи? На неотдавнашните избори за Бундестаг на 23 февруари 2025 г. германските избиратели се оказаха в неудачното положение да не могат да накажат партиите, отговорни за сегашната слабост (ХДС и ГСДП), въпреки че го правят открито вече повече от десетилетие. Някъде между 15 и 50 %, с регионални различия, гласуваха за леви и десни екстремисти. Но като цяло – въпреки силния вот за AfD и Die Linke в Източна Германия и Берлин и изключването на Съюза на свободните демократи от парламента – германските избиратели отново се държаха относително рационално. Почти 80 % от тях излязоха да гласуват, което е рекорд. Преди всичко те дадоха на дясноцентристките ХДС и ГСДП малко мнозинство, за да управляват страната и да предотвратят превземането ѝ от новата десница.
Първите стъпки, предприети от лидерите на двете партии, бъдещия канцлер Фридрих Мерц (ХДС) и вероятния вицеканцлер Ларс Клингбайл (ГСДП), са обнадеждаващи. Изглежда те осъзнават, че Европа сега очаква от Германия лидерство. С натиска на новата десница зад гърба си те може би ще се осмелят да го направят – в противен случай това може да завърши само с катастрофа (ако тези тъмни момчета вземат властта). В седмицата преди встъпването си в длъжност те бяха изправени пред огромната трудност (с парламентарното решение от 18 март 2025 г.) да положат основите на бъдещата политика на големи разходи, като създадат засега неофициална тройна коалиция, включваща Зелените (които скоро ще бъдат в опозиция). Това е бебе за трилиони евро. Които несъмнено ще трябва да бъдат взети назаем в бъдеще.
По-голямата част от пресата критикува тази стратегическа маневра, тъй като Мерц още преди да встъпи в длъжност, не можа да спази предизборното си обещание да не отваря всички врати за потоп от дългове (именно това бе наискан да направи Олаф Шолц от либералния си партньор Кристиан Линднер; когато той отказа, „коалицията на светофара“ се разпадна и предизвика тези избори). По този въпрос вече има достатъчно критики от едната страна.
Мерц иска да направи силно впечатление
От друга страна, по-важното в момента е действащите лица да покажат силна и ефективна готовност да дадат силни сигнали на Европа да действа по-смело срещу всички заплахи, които се натрупват: руската агресия, китайските провокации, подкрепата за Украйна, връщането към някаква стабилност в Близкия изток, ислямистката заплаха и международния тероризъм. Но преди всичко: да даде отговори на нарастващите разделения в нашите общества и на основния въпрос как да изградим Европа в позиция на сила, по възможност заедно с нашия бивш голям съюзник САЩ (без да се противопоставяме на оранжевия човек Доналд Тръмп (ДТ)) и срещу руския империализъм.
Следователно Мерц трябва да бъде силен в чужбина – без да бъде силен човек у дома (на което повечето германци все още се противопоставят по исторически причини). Твърде рано е да се прогнозира изходът от евентуалните митнически войни между САЩ и Европа и щетите, които ДТ ще нанесе от Канада до стара Европа. В миналото тези различия са били преодолявани сравнително бързо. Но този път?
Разбира се, всичко зависи от непредсказуемия ум на Тръмп, когото Путин поучава каква политика на отказ от сделка (вместо нова сделка) ще лансира. Но по-скоро става дума за безпощадността на Путин. Или за евентуалния опит на Китай да се разшири в нарушение на международното право (Тайван). Или за желанието на Индия и Глобалния юг не просто да се възползват от сегашната слабост на Запада, а и да се придвижат до ниши с евтини възможности (напр. нефт и газ). Защо да не ги притиснем да се придържат към принципите на демокрацията, антирасизма (Израел) и честната игра (търговията)?
Но има и други положителни знаци:
Желанието на новото британско правителство на лейбъристите да действа от името на Европа, включително по военни въпроси в рамките на НАТО; готовността на френския президент Макрон да сподели ядрения чадър със своите колеги европейци (ще видим цената му); има перспектива, че това полско правителство на другия Доналд (Туск) ще може да изиграе своята роля във „Ваймарския триъгълник“ със сила и енергия, т.е. да даде на Европа преднина (за Източна Европа) заедно с Франция и Германия. А освен това има и решителност и готовност на бъдещото германско правителство (чийто екип все още не познаваме), от което може да се очаква, че ще бъде повече от необходимото.
Снимка: „Отново напред“, гласи този плакат на митинг на ХДС след победата на партията на парламентарните избори в Германия на 23 февруари 2024 г. (източник: YouTube)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!