Ростислав Рашев: Когато се вземат решения за справедливия преход, политиците трябва да слушат инженерите и експертите
Интервю със заместник-председателя на синдиката на КНСБ в ТЕЦ “Марица-Изток 2” относно нагласите към справедливия преход във въгледобивния регион и в Стара Загора, проектите и реализациите на пост-въглищна икономика в региона и значението на въглищата за българската енергетика
Владимир Митев, Малгожата-Кулбачевска-Фигат
Ростислав Рашев е на 49 години и е заместник-председател на синдикалната организация към КНСБ в ТЕЦ “Марица-Изток” 2. В организацията членуват над 1800 души. Интервюто бе проведено на 15 януари 2025 г.
Господин Рашев, как хората в региона на Стара Загора и работниците в комплекса “Марица-Изток” гледат на справедливия преход?
Разговаряме в Стара Загора. Този град е едно от туптящите енергийни сърца на България. Стара Загора е съвсем близо до комплекса “Марица-изток” и осигурява основното количество работна ръка за него. Но в “Марица-Изток” се трудят и хора, които живеят в Раднево, в Гълъбово, в Сливен, в Нова Загора, Хасково. В нашия комплекс работят над 10 000 човека, общо в мините и всичките ТЕЦ-ове, които са в този комплекс. Това са пряко заетите хора. Има и много фирми, които осъществяват дейност по поддръжка и други видове дейности. Затова работните места, свързани с комплекса са доста повече.
Справедливият преход не се възприема добре от обществото. Той имаше трудно начало. И до ден-днешен върви трудно, защото обществото не разбира в какво се изразява справедливостта и какви са новите възможности, които той предлага. Да, той е облечен в едни много хубави и много красиви думи за зелена и чиста икономика, но това е една красива обвивка, зад която стоят и много сериозни реформи, свързани със социална и икономическа цена, която трябва да бъде платена в нашия регион.
Когато хората започнаха да виждат икономическото отражение на справедливия преход върху личния си портфейл, върху личния си социален статус, останаха недоволни. Обществото се раздели на няколко групи. Едната са пряко работещите в ТЕЦовете и мините и фирми подизпълнители в тези дружества. Другата група са хората, които не са пряко заети във въглищните индустрии, но живеят в тези региони. Третите не са пряко засегнати от справедливия преход и не живеят в тези региони.
В нашия регион имаме най-много пряко засегнати от всички въгледобивни райони в България. Втората група – живеещите в нашия регион, зависят икономически от нашата дейност. В началото те не бяха нито за, нито против зеления преход. Приемаха го като даденост и нямаха нищо против, но това се промени с началото на реформите. Противниците на справедливия преход нарастват с всеки изминал ден, защото виждат, че нещата не се получават точно така, както се очакваше. Чухме един лозунг от устата на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, че никой няма да бъде изоставен. Но всъщност не е така и примерите са пред очите ни.
Един от нашите ТЕЦове затвори миналата година, защото изтече дългосрочния му договор. Той е собственост на американски инвеститор. Всички хора бяха освободени и изоставени. Те напуснаха работните си места огорчени, защото не получиха нужното уважение. Даде им се най-малкото обезщетение предвидено от закона и бяха освободени. След няколко месеца обаче се оказа, че нашата енергийна система не може да издържи на товара и се наложи този ТЕЦ да бъде пуснат отново. Наложи се част от тези хора да бъдат повикани отново на работата. Въпреки че бе нужен персонал само за половината мощност на тази централа задачата по повторното му наемане се оказа много тежка. Това е така, защото хората бяха обидени и отказаха да се върнат. С много усилия върнаха обратно част от хората и два от четирите блока започнаха временно да работят.
Нека видим каква е ситуацията с производството на ток в страната. Натоварването на системата в момента на нашия разговор е 6682 MW. В България можем да произведем максимално 7500 MW от базови мощности. В момента няма буря, няма много голям студ. Но ние вече сме на ръба на нашите възможности. В момента внасяме ток от всички страни и изнасяме само към Румъния. Внасяме над 500 MW.
Тоест, всички приказки, че може без ТЕЦове, не се оправдават, защото в момента ТЕЦовете произвеждат половината от тока – 43%. На годишна база са произвели 30% от енергията т.е. тезата, че без ТЕЦове не можем, е категорично ясна.
При това положение какво мислите, че може да се направи? Дори и да имате право, че без въглищни централи в момента в България не може, става въпрос за обективни от някаква гледна точка фактори, които водят до тяхното затваряне?
Ще си позволя да кажа, че не са обективни от гледна точка на това, че това са опити на Европейската комисия да ни принуди по някакъв начин да преминем към по-зелена енергия. Ние имаме специфика на производството и тази специфика на производството не ни позволява към днешна дата да направим този рязък-завой. Не можем да го направим веднага.
Всички данни и графики ясно показват ясно показват, че колкото повече продължава зеления преход, толкова повече икономически нещата закъсват. Дори и в Германия, в Дания, в Австрия – най-големите привърженици на прехода показват все по-лоши икономически показатели. Всеки ден ставаме свидетели на новини за остър недостиг на енергия в Германия, за опити за активиране на централи на газ, за започване на работа на атомни централи. Знаем, че всички атомни централи там бяха затворени. Виждаме и статиите за рекордно количество затворили индустриални предприятия в Франция. Така че сигналите са много силни от всички страни от ЕС. Такива са и заключенията в доклада изготвен от Марио Драги и представен пред ЕК.
Започнахме много да бързаме със зелената енергия. Хубаво е, няма нищо лошо да вземем безплатна енергия от слънцето и вятъра, но този зелен преход трябва да се прави с много ум, с много специфични познания. Неслучайно има толкова много инженерни специалности в тази сфера. Неслучайно има толкова много специалисти. Трябва да ги слушаме.
Решенията трябва да са технически, а не политически. Нека политиката да бъде зелена. Няма нищо лошо в това. Но ако можем, да направим зеления преход по начин, който да не струва скъпо. В момента зеления преход струва адски скъпо на всички.
Важно е да обърнем внимание, че всъщност производството и реализацията на електроенергия е комплексна услуга. То не може да се разглежда като производство от даден панел, от даден ВЕЦ или даден ТЕЦ по отделно. Тук говорим за система, за която е изключително важно постоянно да стои стабилно, за да може да осигури производството и реализацията на този продукт.
Повтарям, тази електроенергийна система трябва да е в постоянен баланс. Ако дебалансираме системата, има риск тя да се срине. Дори секунда срив на енергийната система ще коства седмица поне да я възстановим. Често българската система излиза от идеалния баланс, защото се присъединяват все повече соларни мощности без да се отчитат някои специфики. Тъй като сме свързани физически е електроенергийната система на ЕС, когато нашата система излиза от баланс това веднага внася смущения в общоевропейската електроенергийна система. През миналата година страната получи множество глоби за това, че сме излизали от баланс и сме нарушили баланса на електроенергийната система на Европа. Това показва, че инженерно и технически нещата трябва да се подобряват. Заявленията за присъединяване на соларни мощности са много.
Готовността на някои паркове е на 100%. Те просто не са присъединени към мрежата. Не знам какво ще стане. В крайна сметка има инженерен състав, който трябва да реши тези проблеми – ще бъдат ли присъединени, няма ли да бъдат присъединени и как ще се обслужват, но знам и практиката го показва, че всяка такава мощност трябва да бъде обезпечена с друга базова мощност, която да бъде балансираща. Във България в момента се развиват само соларните и вятърните мощности, понеже са зелени, но никакви балансиращи мощности не се развиват паралелно с тях и това води до проблеми.
През летните месеци, когато е облачно и нямаме слънце, системата се балансира все по-трудно. Баланс през АЕЦ не може да се прави, защото това не е технология, която може да се регулира бързо по мощност. Не може вечер да му покачваме натоварването, а сутрин да го сваляме. Това е АЕЦ, той работи постоянно с приблизително еднаква мощност. Много е трудно и през въглищните ТЕЦ. Ние имаме възможност да усилваме или намаляваме активните мощности в ТЕЦ, но нямаме възможност да гасим котела и да го палим ежедневно, че и по често. Не можем сутрин да гасим ТЕЦа, а вечер го включваме. Не, той работи цял ден. И някой трябва да плати за това, че през деня работи на загуба, за да може вечерта да посрещне необходимите нужди. Това е скъпо и вероятно ще става все по-скъпо. И когато работим по този начин, реализираме на загуба. Да, ТЕЦовете работят на загуба през месеците с добро слънцегреене, но те са централите, които осигуряват баланса на системата и така те стават незаменими и през летния сезон.
До каква степен това, което сега говорите, тези инженерни и технически аргументи, се разбира на политическо ниво? Какво очаквате да се случи на нивото на българското правителство по отношение на справедливия преход? Има определени политики на европейско ниво, има определени политики на национално ниво. Какво се случва на тези нива, когато излагате аргументите си?
Синдикатът застана много сериозно зад тези проблеми. И, за съжаление, надскочихме донякъде нормалната си функция, за да можем да се погрижим за нашите членове.
Синдикатът придоби все по-социална, но и все по-политическа функция, за да се опита да убеди политиците в тези аргументи. Ние все по-често сме поставени в ситуацията да им казваме: “Ние разбираме тези неща. Вие ги криете от нас, но ние ги разбираме. Ние ги знаем. И ако вие не ги знаете, ние можем да ви ги обясним.”
Все по-често участваме в изготвянето на политическите решения. Все по-често се допитват до нас. Ставаме все по-силен фактор, защото и политиците започнаха да виждат, че биват подвеждани по един или друг начин.
Вчера бяхме в Министерството на енергетиката отново по различни въпроси, свързани с енергетиката. Да, в Министерството отчитат индикаторите, за които ви говорих. Но за съжаление понякога се взимат политически решения, въпреки нашите съвети. В крайна сметка, тези институции са натоварени да взимат решения. Вярваме, че те ще се съобразяват с нас, защото винаги сме били обективни и не сме се опитвали да ги подведем. Очакваме комуникацията все повече да се подобрява.
Колкото до това, дали те разбират техническите аргументи… вероятно, в Министерството на енергетиката всички са наясно. Там случайни хора няма. В Министерството на социалната политика може и да не разбират. Все пак не е работа на всички да разбират от енергетика. Хубаво е обаче, когато експертите се изказват да слушат внимателно. Хубаво е да търсят експертиза и то е независима такава. Да търсят инженерната експертиза. И тогава най-вероятно ще могат да взимат още по-правилни мотивирани решения.
Всъщност се надявам, че все повече решенията в енергетиката ще бъдат резултат от информиран експертен избор, а не да са политически решения, взети само за да удовлетворят някакви искания на Европейска комисия или на ЕС. Това са моите надежди.
Малгожата Кулбачевска-Фигат: Имахме няколко разговори с Ваши колеги и те споделиха за своето усещане, че политиците или не им казват всичко, или ги лъжат, или използват работниците за краткосрочни политически цели. Какво е дългосрочната правилна стратегия за справедливия преход?
Дълбоко се съмнявам, че имам необходимия капацитет да се изкажа по този въпрос за дългосрочната стратегия, защото това е по-скоро глобален въпрос, но … дълбоко се съмнявам и въобще нашите политици да мислят по този въпрос. За съжаление политическата обстановка в момента е такава, че има много краткосрочни цели, които се гонят. Политически цели са в хоризонт на няколко месеца. Дори не стигат една година. Навярно знаете, че през последните години преминахме през множество парламентарни избори и през невъзможност да излъчим редовен кабинет. Най-вероятно утре ще имаме редовен кабинет. Това е нещо, което не се е случило доста отдавна.
Тоест, живеейки в период не точно на безвремие, но на краткосрочни цели и виждайки как се променя света буквално за 20 дни и колко сериозно се промени и отношението към зелената сделка и въобще как глобално се променя света, не знам дали такъв план съществува. Аз виждам, че Европейската комисия засега държи на своите цели. Не е подала никакъв сигнал за промяна. Моето лично усещане е, че съвсем скоро такъв сигнал ще има. Натрупаха се много фактори, които дават такъв сигнал към мен.
В Германия предстоят избори на 23 февруари 2025 г. Видях едно изследване, в което се задава въпрос, кои са важните теми в обществото и там темата за зеленото има рязък спад – графиката отива почти отвесно надолу. Германците започнаха да се интересуват от икономическото развитие, не толкова от зеленото, а от икономическото развитие. Към днешна дата, обаче икономическото развитие е пряко свързано с ползването на енергийните ресурси.
Стабилните енергийни ресурси в момента са от фосилните горива. В края на 2024 г. излязоха няколко статистически проучвания и изследвания и се оказа, че използването на фосилните горива отново бележи ръст в световен мащаб. Може да се каже, че зеленият преход въобще не е започнал. Да, увеличава се количеството на зелената енергия, но се увеличава и делът на фосилните горива. Нуждата от енергия в световен мащаб расте и то с по-голяма скорост от възможността за растеж на зелени енергии. Само в Китай, само увеличението на необходимата енергия за 2024г. е равно на 1,4 пъти потреблението на Германия за 2024 г. Това е огромен глад за енергия. Тази енергия в Китай идва основно от въглища, от нефт и от газ. Те развиват много сериозно и соларната си индустрия. Там е съсредоточено почти цялото световно производство на соларни панели, но ръста на производството на соларната енергия не достига ръста на потреблението. А в Китай въглеродни емисии няма или ако има, те са на символични цени.
Какъв е този справедлив зелен преход тогава? Как може Китай да бълва въглеродни емисии, ние да се стремим всячески в обратното, да плащаме прескъпо за това, да си оскъпяваме цялата продукцията и накрая всички да продаваме на един и същи пазар. Това икономически изгодно ли е? А справедливо ли е?
Разговаряхме с Вашия колега Огнян Атанасов в София. Той е заместник-председател на КНСБ и отговаря за справедливия преход. Той ни каза, че всъщност синдиката, както той го вижда, не се противопоставя на зеления преход или на справедливия преход. По-скоро търси вътре в рамките на този процес да постигне добри условия за работниците. Тъй като има определени средства, които могат да се усвоят и да се използват за интереса на работниците. И даде пример със евентуалния бъдещ проект за рекултивация на мините, където могат да се назначат голям брой хора.
И също така, ако правилно разбирам, това, което се нарича картографиране на уменията на работниците се управлява от КНСБ. Предполагам, че имате представа как тези процеси и като дискусия, и като дейност вървят тук на място. Какво може да споделите за проблемите, свързани с тях, ако такива възникват или за особеностите по реализацията на тези намерения? Предполагам, че едно е в София нещо да се планира, друго е тук на място някой да го реализира.
Обикновено в София се гледат икономически показатели. Ако те усещат настроенията по места, това се дължи на разговорите с нас – местните лидери на синдиката. Ние сме в постоянен пряк контакт с хората тук и нашите колеги в София. Често те също са заедно с нас при хората на терен. Имаме чудесна комуникация. Парите, които се дават по различните програми и различните инструменти, е хубаво да бъдат реализирани, защото те се предлагат за да свършат някакво количество работа.
Не трябва обаче да бъдат взети на всяка цена. Да забравим за израза “на всяка цена”. Те трябва да бъдат харчени с подход, със смисъл. На моменти имам чувство, че тези пари които се предлагат на страната по ПВУ и други програми са като подкуп за да свършим нещо, което не е в наша изгода, не е в национален интерес. Ние трябва много внимателно да подходим, да помислим кое трябва да приемем и кое не.
Рекултивацията на мината е задължителна. Дълги години поради един или друг фактор такава почти не се извършвала, въпреки че тя е залегнала в концесионния договор. Така или иначе, рано или късно мината ще трябва да бъде затворена, дали поради декарбонизацията, дали поради намаляване капацитета на работа или поради изчерпване на нейния ресурс. Тя някога ще бъде затворена. И тогава рекултивацията е процес, който трябва да бъде извършен. Той е задължителен, защото ще има опасност за околната среда. Нашите въглища имат специфични физико-химични особености и се добиват на сериозна дълбочина в слоеве с налични подземни води. Ако в един момент просто изоставим мината, то работните участъци ще се наводнят, а това е недопустимо, защото трябва да предпазим подпочвените води и водите на реките в района. Това е само малка част от спецификата. Аз не съм много голям специалист, но съм на ясно, че рекултивацията е задължителна. А за рекултивация наши собствени национални средства към момента, няма. Хубаво е, ако можем да ползваме европейски средства, да го направим, но пак повтарям, не на всяка цена.
Чудесно сте разбрали, че наистина ние не сме срещу зеления преход. Нека да има енергия от слънце. Нека да има енергия от вятър. Това са принципно безплатни и достъпни енергии, но нека въвеждането им да се осъществява без да бъде за сметка на единствения ни национален стратегически енергиен ресурс. Нека се случва така, че системата, да не се разпада. Системата трябва да остане балансирана, а държавата максимално енергийно суверенна.
Относно картографирането на уменията и за темата за преквалификация – наистина върви такъв процес. Има хора, които изпитват страх от този процес. Повечето разбират, че няма нищо лошо да споделиш какви умения имаш, дори извън работата си, какви допълнителни квалификации имаш и как виждаш бъдещето.
Понеже процесът все още тече, нямаме категорични заключения от него, но наблюдавайки процеса виждам, че хората не желаят да променят своите работни места. Защото има такива въпроси в картата за картографиране. Работниците се чувстват добре на сегашните си работни места. Чувстват се достойни с труда, който извършват и не искат да променят своята работа.
Това е нормално, естествено, че всеки един се страхува от промени, особено от такива кардинални и жизнено определящи промени. Страха идва и от ясната липса на алтернатива, на алтернативна заетост. Тук трябва да отбележа факта, че в региона, за съжаление, липсват други стабилни предприятия, които да дават работа на толкова много хора. В един момент бяха изписани едни евентуални бъдещи предприятия, които да получат пари от плана за възстановяване и устойчивост в една табличка, която стана скандално известна.
И в тази табличка имаше едни десетки милиони левове финансиране срещу отваряне на 5-10 нови работни места. Ето такива пари не искаме! Защото те ще облагодетелстват един оператор, едно юридическо лице, ще развият неговата дейност, но няма да бъде назначен почти никой. В крайна сметка в “Марица-Изток” и ТЕЦовете работим над десет хиляди хора, а в региона на Стара Загора засегнатите от евентуално затварянето на мините и ТЕЦовете ще са много повече.
Ние трябва да получаваме средства, да издържаме семействата си, да върви икономиката, да върви и тази банка, и този магазин до нас и тази книжарница, фризьорския салон. Всичко е взаимно свързано.
Какви други резерви имате към зеления преход?
Ще ви споделя, че наблюдавам как соларните мощности се самоизяждат икономически. Това не се случва само в България. Случва се навсякъде където има прекалено голям обем инсталирани соларни мощности. Вчера прочетох, че се случва и в една от най-сериозните страни със соларна енергия – Австралия.
Има период в годината на добро слънцегреене. Настава слънчевото време, в 10 часа сутринта вече ъгъла на слънцето е добър. Панелите започват да произвеждат много сериозно количество ток. И в 11 часа тока на борсата струва нула парични единици или дори под нулата тоест, производителите не печелят нищо. Има моменти, в които електричеството струва минус няколко парични единици, тоест се стига до там производителите дават пари за това, че произвеждат ток.
Става 16 часа. Цената на борсата започва да се покачва. Да, но производството им пада, защото вече слънцето се е изместило под друг ъгъл и не може да се извлече толкова енергия от него. Колкото повече залязва слънцето, толкова повече цената се вдига. Цената се вдига, но те не произвеждат много и когато цената е най-висока слънцето е залязло. И става така, че когато грее слънцето, произвеждат много, но нямат печалба. А когато не произвеждат, също не могат да печелят. В крайна сметка соларните панели не са икономически обосновани ако съществуват така. Това е заради пренасищане на пазара с тях. Операторите на соларните централи търпят загуби и ако нямат финансово подпомагане, ще трябва да фалират. С този пример само исках да илюстрирам основното си притеснение, а то е че се действа изключително прибързано и без реален глобален план.
В България вероятно битовите потребители няма да излязат скоро на свободния пазар. Очаквам съвсем скоро в Народното събрание да бъда гласуван още един период на отлагане на тази реформа. Проблемът е, че огромната част от потребителите в България са енергийно бедни и няма да могат да посрещнат неминуемото завишаване на разходите си за ел.енергия. Ще е нужно да бъдат подпомагани много хора, но някой ще трябва да плати сметката. На свободния, либерализирания пазар сметката за ток ще бъде със сигурност по-висока, отколкото е в момента. Сега 300 000 души получават енергийна помощ. Когато се либерализира пазара на енергия за домакинствата, вероятно енергийна помощ ще се оказва на 1 800 000 души. И някой трябва да плаща тази сметка. А няма кой. Ето защо не сме готови за тази реформа.
България все още не е либерализирала своя пазар на електричество за домакинствата. Кога очаквате това да се случи? И защо бе отложено досега на няколко пъти? В Румъния например този пазар бе либерализиран.
Този свободен пазар не работи ефективно в България и по отношение на индустриалните потребители. Имаме борса, на която всеки ден цените се променят. Предприятията купуват от посредници, които купуват от борсата. Но резултатът от тези сделки е, че цената често става много висока и то за дълги периоди. Ето сега е около 500 лв. за MWh.
В Стара Загора имаме голямо предприятие, което се занимава с чугунолеене – един доста енергоемък процес. В момента то е пуснало целия си персонал в отпуск, защото към днешния ден държавата не е заявила категорично и не е подписала, че ще окаже помощ на тези предприятия, за които тази цена е непосилна. Помощта се изразява в таван на цената, която плащат всички промишлени производители и до скоро тя беше 180 лв на MWh. Само че това нали разбирате, че не е съвсем свободен пазар, с таван на цената за потребителя. От другата страна стои производителя, който е произвел и продал енергия на по висока цена и тя трябва да бъде платена. Тук се намества държавата.Покриването на разликата идва от печалбата на ТЕЦ “Марица-Изток” 2 и от АЕЦ Козлодуй. Там пък е сложен таван на печалба. Средствата, които идват като приход над този таван, се прибират от държавата, за да се дадат на бизнеса. Това ли е свободният пазар?
Вие сте синдикален лидер в ТЕЦ “Марица-Изток” 2. Какви са разликите в ситуацията на работниците там и на отношението им към справедливия преход и тези на работниците в частните ТЕЦ-ове? Какво е специфичното при ТЕЦ “Марица-Изток” 2?
Не знам дали има разлика в отношението. Всички се страхуваме за работните си места. Това, че сме държавна компания не ни дава никаква сигурност, защото според последните регламенти от Европейска комисия държавната помощ към въглищни предприятия е забранена. Така че фактът, че сме държавна собственост, въобще не ни успокоява. И ако на времето ние можехме да разчитаме на заем, в труден период, за увеличаване на капитала, финансови стимули и начини да ни се помогне, в момента вече това нещо е приключило. Както вече споменах, от дружеството се изземва и цялата печалба когато я има…
За нас не остава нищо като финансов ресурс, с който да можем да покрием разходите си през периода на по-ниска натовареност. не може да се модернизираме. Имаме планове да се развиваме и отговорим на новите необходимости от бързо регулируеми мощности, но нямаме средства. Това не е добре. За съжаление продължава да се развива така в краткосрочни цели политиката, с краткосрочни решения, и всички сме притеснени.
Единствено ме успокоява това, че без нас не може и ще трябва нещо да се направи. За съжаление обаче ще дойде лятото и ние ще почнем да играем само ролята на балансираща мощност. Тогава може пак на някой да му дойде на ум, да ни затваря.
И тогава ще имаме отново тежък момент. Неведнъж сме протестирали. Засега успяваме да върнем нещата към нормалното рационално мислене. Ако трябва, отново ще протестираме и ще направим каквото трябва.
Говори се, че земеделието, мехатроника и водорода са тези икономически сфери, които ще се развиват в региона. До каква степен Ви се работи в тази посока и това са жизнеспособни решения?
Ние знаем за два водородни проекта. Единият е малък проект. Другият е доста по-амбициозен. Малкият е “Захир”. Другият е B-Lion. Големият проект е много сериозен, бих казал, дори свръх амбициозен. Нямам капацитета да го оценя.
А какво се случва по тези проекти? Какво се знае за тези проекти?
Не се знае много. Не сме получили информация или презентация.
Знам, че в София е имало такава презентация. Не сме присъствали на такова нещо. Не сме много запознати с тези неща.
Всички казват, че това е някакъв вид алтернатива. Задават се доста въпроси. Никой не е отговарял на тези въпроси. Никой не е застанал с лице и да каже: “Аз съм ръководител на проекта и готов съм да отговаря на някакви ваши питания”. Няма за сега такава комуникация. Тоест, за нас това е просто някаква идея. Ние въобще не знаем за каква става въпрос.
Естествено, като чухме за тези неща, се поинтересувахме и от водорода, от неговото бъдеще, какви са неговите възможности. Доста интересни неща видяхме. Видяхме и за амоняка.
Наши хора посетиха инсталации за производство на азотни торове от въглеродните емисии, със смесване с амоняк, а пък част от идеята на тези водородни предприятия е също да произвеждат амоняк. Намираме някакви общи места, където имаме допирни точки и някакви възможности за сътрудничество дори и с тези проекти. Никой ни ги е представил, никой ни е дал никаква информация, т.е. ние не можем да вземем отношение към тези проекти, към днешната дата.
За разлика от водородните проекти мога по ясно да оценя възможностите за професионална реализация в земеделие, заради лични я ми опит, освен че работя в ТЕЦ-2, съм и доста сериозен собственик на пчелни семейства. Отглеждането на пчели е пряко свързано с земеделието.
Земеделието стои днес по съвсем различен и модерен начин от земеделието от миналия век. В сектора модернизацията започва след Втората световна война и се развива с уникални бързи темпове. В момента земеделието е обърнато към механизиране на процесите и е използва много химия, което да улесни процесите и да увеличи добивите.
Там работната ръка се съкращава, тя не се увеличава! Не е нужна допълнителна работна ръка в земеделието днес! Не може да се разчита на земеделието, че ще осигури работата на хората.Това не е алтернативна заетост.
И в момента имаме прекрасно развито земеделие в района. На юг от Стара Загора, където са полята, се отглеждат всякакви култури. Пустеещи площи няма. Има недостиг на земята, и земята има огромна цена в този регион.
Дали ще ги има енергетичните предприятия, енергетичните дружества и минните дружества, или няма да ги има, нищо няма да се промени спрямо със земеделието.
Говори се за производство на роботи. Къде е това предприятие за роботи? Никой не ни е представил такъв проект.
В Стара Загора беше най-модерното предприятие за роботика в целия регион, преди 1989 година . Завод “Берое”. До ден днешен стоят част от сградите. Но производство няма от десетки години.
Преди 15-20 години в Стара Загора се произвеждаха компактдискове…
Да. Това е другият завод – в другия край на града. Това бе завод за електронни устройства и компактдискове, който беше на световно ниво и имаше само два аналога в целия свят. Той е собственост в момента на унгарския концерн. Дълги години почти нищо не произвеждаше. Тогава там работеше само едно цехче. На паркинга на завода бе построен мол. И в момента буквално преди месец в бившите сгради на завода бе отворен един по-голям цех.
Четох статия, че започва някакво по-производство. Това е хубаво, но е прашинка от базата, която работеше на времето. А заводът разполага с материална база и до ден днешен. Тези бивши заводи имат стотици хиляди квадратни метра производствени площи и инфраструктура, които стоят неизползвани.
Дано да се построят някакви заводи. Дано да можем да използваме някакви пари от Плана за възстановяване и устойчивост, някаква помощ. Нека да надграждаме. Дано, ако се случи, прехода наистина да бъде справедлив за всички участници в него. Ние от сме и ще бъдем основен стожер на това. КНСБ – гарант най-вече за рационален и социално справедлив преход за всички.
Това интервю е подготвено с подкрепата на Journalismfund, в рамките на по-широк проект, засягащ справедливия преход в България, Румъния, Полша и Чехия в сравнителна перспектива.
Снимка: ТЕЦ „Марица-Изток“ 2 (източник)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!
About The Author
