Доминиращите групи вече не се съобразяват с никакви граници: екологична катастрофа, войни, геноциди, необуздани финанси, нарастващо неравенство, бедействие на публичните власти, нападения срещу сините каски…
Човечеството е подложено на екзистенциални изпитания, които биха могли да доведат до неговата еманципация
Рикардо Петрела, Pressenza, 16 октомври 2024 г.
Персийският мост на приятелството, 18 октомври 2024 г.
Рикардо Петрела е основател на световната гражданска организация “Агора на жителите на Земята”, която популяризира идеята, че човечеството трябва да бъде субект на международните отношения
Къде си, човечество? Израелските нападения срещу сините каски, които стоят между окупираните от Израел територии и Ливан, представляват презрително отричане с военна сила на авторитета и самото съществуване на ООН – основната политико-институционална организация на международната общност.
Това се случва за първи път в историята на ООН. Неприемливо. Ясното, категорично и неподлежащо на преговори осъждане, което трябва да бъде произнесено от ООН, не трябва да се отлага. То трябва да бъде от името на човечеството и да гарантира, че неприемливото няма да се случи в бъдеще. Защото това вече не е „просто“ нарушение на международното право (ООН, Международния съд, Международния наказателен съд и т.н.) и следователно насилствено отричане на съществуването на международната общност. То вече е отричане на самата човечност, осмивана, потъпквана, жертвана на олтара на целите на господството и ограбването на живота на народите и на природата, под безумното и извратено алиби за гарантиране на собствената сигурност.
Границите на неприемливото са премахнати
Действията на догматичните фанатици начело на Държавата Израел не са единствените форми на престъпване на границите (някои използват понятието „граници“, за да изразят същата идея), които бележат света в това трето десетилетие на XXI век. От края на 80-те години на миналия век, отначало плавно, а след това с нарастващо насилие, жителите на Земята са подложени на умишленото желание на доминиращите социални групи да пренебрегнат границите, определени от международната общност. Ограниченията засягат всички области. Общността прибягва до тях, за да защити съвместното съществуване, справедливостта, върховенството на универсалните колективни права, общите блага, необходими за живота, опазването и грижата за природата, свободата и достойнството на народите и духа на планетарното братство.
Преминаване на планетарните граници
Според работата на международната изследователска група, ръководена от Стокхолмския център за устойчивост, шест от деветте „планетарни граници“, които определят безопасното пространство за живот на жителите на Земята, са преминати. Деветте граници са:
- Изменение на климата.
- Ерозия на биоразнообразието.
- Промяна в земеползването.
- Химическо замърсяване.
- Нарушаване на биогеохимичните цикли.
- Окисляване на океана.
- Атмосферни аерозоли.
- Изчерпване на озоновия слой.
- Използване на прясна вода.
(Удебелени са трите граници, които не са били преминати досега).
Авторите му заявяват, че на този етап не е възможно да се измерят дългосрочните последици, но че можем да анализираме протичащите процеси, чиято дестабилизираща и разрушителна сила е пред очите ни. (1) И това, докато много правителства отлагат или дори преразглеждат в посока надолу доста скромните ограничения, договорени през 2015 г. чрез Парижкото споразумение като част от борбата с изменението на климата. По-специално „известната“ граница от 1,5-2,0 С° увеличение на средната температура на земната атмосфера в сравнение с началото на индустриалната ера.
Твърденията на химическата промишленост, господарите на изкуствения интелект и военачалниците
Така европейската химическа промишленост, под ръководството на германската мултинационална компания BASF, водещата химическа промишленост в света, заяви в Декларацията от Антверпен от март 2024 г. (2), че трябва да ѝ бъде оставена свободата да избира начините и средствата за осъществяване на дейността си, като претендира за свободата да продължи да трови земята, водата, въздуха и хората.
От своя страна, господарите на изкуствения интелект твърдят, че „всичко, което е технологично възможно“, трябва да бъде направено в името на свободата на научните изследвания и прогреса. Например, трябва да има свобода да се проектират и произвеждат роботизирани войници (при това с публична финансова подкрепа). Войната с безпилотни самолети – чието използване малко хора оспорват – е горчиво предвкусване на това, което роботизираните армии ще бъдат способни да причинят.
Що се отнася до оръжията, 10-те ядрени държави арогантно отхвърлиха Договора за забрана на ядрените оръжия, одобрен на 7 юли 2017 г. от ООН. Те също така продължават да пренебрегват влизането му в сила на 22 януари 2021 г. като неразделна част от международното право, след ратифицирането му от над 50 държави по света. До 16 януари 2024 г. 94 държави го бяха подписали, а 73 го бяха ратифицирали чрез националните си парламенти. Неприемливо е 10 държави, дори да са сред най-могъщите в света, да могат да попречат на насърчаването и спазването на справедливостта, сигурността и мира за милиарди живи същества. Това означава, че човечеството, неговото съществуване и бъдеще са затворници на група „национални“ олигархии, чиято власт се основава на ядрените оръжия. Все още обаче никой не е доказал полезността на тези оръжия за световното общо благо или за компаниите, които ги произвеждат и „разпространяват“. Същото важи и за химическите и бактериологичните оръжия, а след това и за търговията с оръжие.
Случаят с ограниченията, нарушавани от световните финанси
Свободата да определя свои собствени правила е извоювана и от глобалните частни финанси след международната финансова криза от 1971-1973 г. и петролните шокове от 1977-1978 г.
Финансите си присвоиха свободата. Публичните власти също им предоставиха свобода.
Завземането на свободата от самите финанси, без да се изисква разрешение от публичните власти (които позволиха това да се случи), беше постигнато преди всичко чрез развитието на пазарите на деривати – истинските хищници на реалната икономика. Тези пазари, от една страна, утвърдиха „легитимността“ на суверенитета, придобит от фондовите борси, които се превърнаха в мощни частни компании, а от друга – експлозията на властта на частните инвестиционни фондове. Трите основни фонда вече имат финансова мощ на влияние върху световната икономика, която се надминава само от две държави – САЩ и Китай. Подобно придобиване на икономически суверенитет от страна на частни субекти има непреодолими граници. В една демократична система суверенитетът принадлежи на народа. Отстъплението на държавата от това е неприемливо. Държавата не може да се откаже от своите отговорности и задължения, свързани с функциите на публичната власт, които не могат да бъдат прехвърляни/делегирани на частни субекти.
Финансите нарушиха и друго основно ограничение на концепцията за природата чрез одобряването от COP15 на ООН – Биоразнообразие (Монреал, декември 2022 г.) на принципа за разглеждане/принизяване на всеки елемент от природния свят до природен капитал – финансов актив (3).
Не може да бъде отхвърлена концепцията за природата като основна референтна рамка за живота, от която ние, хората, сме неразделна част, резултат сме от нейната еволюция и се смятаме за един от най-изявените ѝ изрази. Свеждането ѝ до категорията на капиталистическата пазарна икономика – производствен капитал/финансови активи – е недопустима обида за стойността на природата. Нейната стойност не може да бъде сведена до стойността, дадена от пазарната цена. Подобно подчиняване на природата от финансите води до абсурдна мутация на същността на природата и нейната огромна стойност за живота.
В това отношение народът на маорите в Нова Зеландия има много напреднала цивилизация в сравнение със „западната“ концепция за живота и света. Когато заявяват с убеденост и тържественост „Ние сме реката“, народът на маорите го прави, за да защити жизнената цялост на реката Вангануи от хищническото опустошение, причинено от икономиката, която е свела природата до производствен/финансов ресурс/капитал в услуга на растежа на икономическите интереси на най-силните. Маорите вярват в свещеността на живота и смятат, че водата, особено реката, е свещена форма на живот. Особено западните общества вярват в съществеността на парите и смятат, че основната роля на природата, независимо дали е молекула или гора, е да позволи на хората да извличат от нея колкото се може повече пари. Една крайна форма на този възглед се е наложила сред доминиращите американски групи. В продължение на десетилетия те се опитват да наложат идеята, че „светът е наш“, в съответствие с декларацията от началото на XX век (доктрината Монро): „Америка е наша“. Маорите се чувстват част от природата и обитатели на света. Доминантният сегмент от американския народ се смята за собственик на природата и претендира да бъде господар на света.
Границите на този двоен възглед за живота трябва да бъдат отстоявани и укрепвани.
Що се отнася до свободата, предоставена на финансите от публичните власти, следва да се спомене, наред с другото, решението, взето от Европейския съюз през юни 1998 г., когато беше създадена Европейската централна банка. Правителствата на държавите-членки, с подкрепата на всички национални парламенти, предоставиха на ЕЦБ статут на отделна юридическа организация, независима от всяка друга европейска и национална политическа институция. Въпреки това ЕЦБ винаги е твърдяла, че не определя размера на капитала, лихвения процент, който трябва да се плати, за да имат икономическите агенти достъп до пари, това е капацитет на пазара. ЕЦБ се намесва само за евентуално „коригиране“ на пазарния лихвен процент, за да осигури по-голяма парична стабилност и да подкрепи икономическия растеж. Случаят с ЕЦБ потвърждава, че една от суверенните функции на държавата е поверена на пазара, като политическата независимост на ЕЦБ е солиден инструмент за насърчаване на политическата независимост на пазара в паричната и финансовата област.
Няма ограничения за присвояването и използването на знания
За да завършим неизчерпателния списък на пренебрегнатите и потъпкани житейски граници, един последен пример. Подкрепян от голяма част от научния и технологичния свят (включително хуманитарните и социалните науки и най-вече икономиката), бизнесът и финансовият свят от 1980 г. насам се противопоставя на всяко преразглеждане на съществуващите разпоредби относно правата на интелектуална собственост (патенти). Патентното законодателство разрешава предоставянето на изключително право на частна собственост с цел печалба за срок от 18 до 20 години (с възможност за удължаване) върху нови знания, придобити в областта на живите организми, включително когнитивни (информационно-комуникационни) елементи и процеси. Патентите обаче представляват прехвърляне на публичната отговорност за регулиране на правомощията за обработка и използване на живота към частни субекти. Безсмислено прехвърляне.
Решаващото значение на патентите за универсалните здравни права и глобалната здравна политика беше осъзнато по време на пандемията COVID-19. Припомнете си, че 4 милиарда души в света все още нямат основна здравна грижа. Е, ваксините срещу КОВИД очевидно бяха – и продължават да бъдат – собственост на големите западни фармацевтични индустриални групи. Някои страни от Юга (Южна Африка, Индия и др.) призоваха за временно преустановяване на действието на правилата за интелектуална собственост върху ваксините, за да се даде възможност на хората от Юга да имат достъп до ваксини за себе си. Това спиране е предвидено в членове 31-33 от учредителния договор на Световната търговска организация (СТО) (4).
Големите западни световни фармацевтични компании, с безусловната подкрепа на своите държави (начело със САЩ и Обединеното кралство), категорично и цинично отхвърлиха това временно спиране. Бедните хора от Юга трябваше да чакат две години – времето, необходимо на хората в богатите страни да се ваксинират, преди да получат достъп до закупуване на ваксини. (5)
Освобождаване
Осъзнаването е болезнено и носи тревожни последици.
Гражданите трябва да престанат да вярват в теориите и схващанията на доминиращите и да осъзнаят, че трябва да защитават със зъби и нокти правилата и ограниченията, които целят да очертаят полетата на възможното и неговото развитие, за да защитят и насърчат правата и правото на живот на всички, за всички. Границите спасяват и защитават живота, свободата и достойнството на живите същества. (6)
Свободата без граници или според самоопределящите се правила на господстващото не е свобода от несправедливост, от грабеж, от война. Свободата на силния потиска и убива.
Гореизложеното насочва към един важен факт. Днес решаващият въпрос засяга съществуването и свободата на човечеството и неговото бъдеще. Имам впечатлението, че преминаваме от епохата на „националното“ освобождение на колонизираните народи, добре или зле постигнато, към епохата на освобождението на човечеството срещу глобалното и планетарно господство на новите световни олигархии, чиято основна цел е да запазят властта и господството си със съучастието на своите държави. Наложително е гражданите да изразят своето несъгласие и съпротива, за да освободят човечеството от настоящата система на потисничество и несправедливост (6).
Бележки
(2) https://pour.press/lattack-de-l-industrie-politique-europeenne-au-plan-vert-de-lue/
(3) https://www.pressenza.com/fr/2023/02/cop15-biodiversite-et-financiarisation-de-la-nature/
(4) Следва да се отбележи, че именно СТО, търговска организация, независима институция извън системата на ООН, доминирана от САЩ и техните съюзници, „управлява“ основните световни правила в областта на здравеопазването, а не СЗО (Световната здравна организация), специализирана организация на ООН!
(5) https://www.pressenza.com/fr/2021/09/la-trinite-de-linadmissible-lirresponsabilite-lincompetence-lincapacite-du-systeme-dominant/ и https://pour.press/que-faire-quand-les-societes-devientent-impuissantes-face-a-absurde/
(6) Предложенията в тази насока могат да бъдат намерени на адрес https://www.pressenza.com/en/2024/05/finance-and-water-let’s-stop-the-takeover-of-universal-rights-and-global-commons-by-the-predators-of-life/. Вж. също https://www.pressenza.com/en/2024/09/true-peace-demands-the-end-of-war-unmasking-the-illusion-of-power-and-profit/. Тези статии бяха публикувани и в POUR.presse (B)
Снимка: (източник: Pixabay, CC0)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!
About The Author
