Н.П. Анатол Чебук: Бъдещето на Молдова е в ЕС!

Владимир Митев, Мостът на приятелството, 20 август 2024 г.

По повод края на мандата си като посланик на Република Молдова в София Н. Пр. г-н Анатол Чебук даде интервю за Българското национално радио и блога „Мост на приятелството“ за актуалното състояние на българо-молдовските двустранни отношения и усилията на Молдова за присъединяване към ЕС. 

През лятото на 2024 г. Република Молдова започна преговори за присъединяване към ЕС. На 20 октомври 2024 г. в страната ще се проведат президентски избори и референдум за европейския курс на страната. 

Посланик Чебук благодари на българската държава за подкрепата, която оказва на страната му в няколко аспекта – в преговорите с ЕС, в процеса на икономическо и енергийно сътрудничество, както и за развитието на населените с българи райони в Бесарабия. Той изрази убеждението си, че мястото на Молдова е в ЕС.

Господин посланик, разговаряме в контекста на края на Вашия мандат в България и редица реализации и събития в българо-молдовските отношения. Бихте ли могли да обобщите какво е сегашното състояние на българо-молдовските отношения и какво наследство ще оставите на тези, които ще дойдат след Вас?

Благодаря Ви много за въпроса. През тези четири години на моя мандат ние имахме много последователен и динамичен диалог. Отношенията ни напреднаха много във всички области – и политическата, и икономическата. Броят на двустранните посещения говори за това – както на ниво външен министър, така и на ниво президент на страната. 

Румен Радев посети Молдова два пъти. Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, също е посещавала Молдова. По същия начин на всички международни форуми е имало сътрудничество между премиери, президенти, министри. Диалогът винаги е бил динамичен и с конкретни резултати.

Успяхме да направим дори два форума на бизнесмени, въпреки че беше труден период – периодът на COVID. Реализирахме ги в онлайн формат, а тази година дори форумът се проведе във физически формат в Кишинев. Той се проведе на 27 март 2024 г.

Организирахме съвместната българо-молдовска комисия, която даде тласък и ще даде бъдеща подкрепа на диалога между икономическите агенти от двете страни. Но не бих се ограничил само до предишните двустранни посещения. Ние дори проведохме много телефонни разговори по чувствителни теми в нашия двустранен диалог.

Бих искал да благодаря на моите колеги, както в българското външно министерство, така и във всички министерства, за откритостта, която не съм виждал досега, за техния принос и подкрепа за всички идеи, които идваха, за да подобрим и засилим нашия двустранен диалог, нашите двустранни отношения, да помогнем на нашите хора. Оценявам тези четири години. Това бяха много, много приятни години за мен. Те са приятни, защото видяхме резултати. Каквото и да сме правили заедно, винаги сме имали резултати. Всяка тема за обсъждане бе решена.

В България имахме силен поддръжник на нашия курс на европейска интеграция. Имахме партньор в ситуацията на енергийна криза, в която без България и нашите съседи нямаше да оцелеем. Така че за бъдещия ми колега, който ще дойде на мисия, нещата ще бъдат по-лесни, но и по-сложни.

Винаги се учим, винаги поемаме нови задачи, които съм много щастлив да кажа, че успяхме да решим заедно. В двустранната ни програма нямаше теми, по които да не сме успели да намерим решения. И аз съм щастлив от това.

Още веднъж благодаря на всички български власти за разбирането, откритостта и сериозността, с която подходиха към всеки въпрос от дневния ни ред.

Споменахте, че с началото на войната в Украйна Република Молдова се е оказала в труден момент в енергийно отношение и от известно време енергийните отношения между България и Република Молдова се активизират. Какво е сегашното състояние на тези отношения и тяхното бъдеще?

В този труден за Молдова период, когато започна войната в Украйна, България и Румъния бяха сред първите, които ни помогнаха. Сега сме поканени да участваме в изграждането на газовия коридор Гърция-България-Румъния, което също ще гарантира енергийната ни стабилност. Освен това вече са подписани договори за пренос на газ през България.

Компанията Energocom Moldova получи необходимите лицензи за продажба на електроенергия и втечнен газ, което е решение за постигане на енергийна независимост на страната ни. Между министрите на енергетиката на Република Молдова и България съществува много тясно сътрудничество и това се доказва от честите разговори, от срещите, които се проведоха както в Кишинев, така и тук, по време на приема на молдовския министър Парликов в София. С други думи, ние виждаме в България сериозен партньор, който ни помага и е готов да допринесе за енергийната стабилност на Молдова.

Как се развиват икономическите отношения между България и Молдова?

Бих искал да отбележа, че имаме положителна динамика в двустранните ни икономически отношения. Ако през 2020 г. България заемаше 15-о място в търговската класация на Република Молдова, то сега мога да кажа, че България е един от основните ни търговски партньори. България вече заема девето място в тази класация.

В този контекст бих искал още веднъж да благодаря на България за подкрепата, която оказва на нашата страна. На първо място, на подкрепата за нашите граждани, които са с български етнически произход. Само през миналата година в област Тараклия бяха реализирани 8 проекта. Тяхната стойност е, ако трябва да сме точни, 742 200 евро. Това са много важни проекти за нас, за етническите българи в Република Молдова. 

Съвместната комисия, както споменах, даде своя принос. Надяваме се, че ще стане нещо нормално веднъж на две години тази комисия да се събира и да помага за постигането на резултатите, които искаме. 

Икономическите отношения оказват влияние и върху нашия културен обмен, за който бих искал да спомена. Много изпълнители от Република Молдова, от Тараклия, от Кишинев, а и не само от Тараклия, идват на фолклорни конкурси в България. Те участват в международния фолклорен конкурс във Велико Търново, а също и във фестивала „Музите“ в Созопол. 

Има много неща, които ни свързват, включително и общите ни културни традиции, като например Деня на мартениците. Всяка година празнуваме този празник съвместно с България, Румъния и Република Северна Македония. Тази година празникът се проведе в София под патронажа на министъра на външните работи Мария Габриел, като освен традиционната размяна на мартеници имаше и артателие, в което всеки дипломат, всеки участник можеше да изработи мартеница по свой избор. 

В икономическия ни диалог, който е свързан и с културния ни диалог, много ми помогнаха почетните консули от Пловдив и Бургас. Създадохме пространство в парка „Градината на света“ в Пазарджик, където присъства и Република Молдова с дървета, които традиционно растат в нашата страна. Имаме много добро взаимодействие с българските търговски палати, както и с Молдовско-българската търговска камара, която ни помага, подкрепя фирмите, а един от преките резултати е увеличаването на търговския обмен. И все още се опитваме да идентифицираме икономически агенти, които биха се интересували от инвестиции в Република Молдова.

Имаме много области, в които българските икономически оператори могат да инвестират, като енергетика, селско стопанство, фармацевтика. Имаме възможности, които бихме могли да развием съвместно. Не искам да пренебрегвам факта, че имаме и инвестиции от Република Молдова в България. Винарската изба „Пуркари“ е инвестирала във винарската изба Angel’s край Стара Загора.

Така че можем да се радваме на търговия и инвестиции.

Друг акцент в отговора на първия въпрос беше свързан с българо-молдовското сътрудничество в контекста на присъединяването на Молдова към Европейския съюз. Какво представляват това сътрудничество и подкрепа, които, доколкото разбирам, получавате от България?

Република Молдова иска заедно с всички свои граждани да стане част от това голямо европейско семейство. Ние бяхме в Европа, но не бяхме част от ЕС и сега искаме да станем член на Европейския съюз. Сега започнаха преговори за присъединяване.

Проведе се първото заседание на междуправителствения комитет и ние твърдо се стремим да станем пълноправен член на Европейския съюз до 2030 г. Ще направим всичко по силите си. Готови сме. Обществото е мобилизирано да направи всичко възможно това да се случи още по-рано. Извършваме реформи, всички необходими реформи, както в областта на правосъдието, така и в социално-икономическата област, и се опитваме да осъществим всички реформи в рамките на договорените срокове.

Разбира се, има трудности и затруднения, но ние вярваме в нашите възможности. Вярваме във волята на нашите граждани да променят страната към по-добро, да я направят част от европейското семейство. Разчитаме много и на помощта на държавите – членки на ЕС, и, разбира се, още повече на подкрепата на онези страни, които се присъединиха наскоро, като България и Румъния. Техният експертен опит е много важен за нас, тяхната помощ е много важна и всеки съвет винаги е ценен и може да помогне за възможно най-бързото приближаване на моята страна към Европейския съюз.

Това е, което всички ние искаме.

През лятото на тази година Република Молдова започна преговори за присъединяване към Европейския съюз, но това беше резултат от няколко усилия на правителството в Кишинев да придвижи напред реформите. Как бихте могли да опишете тези усилия и степента на техния успех досега?

Както знаете, за да започнат преговорите, беше необходимо да се осъществят първите реформи, преди всичко в областта на правосъдието. Успяхме да ги осъществим до март. А резултатите от тези реформи, които осъществихме, позволиха на моята страна да започне преговори за присъединяване.

Все още има реформи, които трябва да бъдат извършени. Ние ще ги направим, ще се отнесем сериозно към ангажиментите, които са поставени пред нас, за да постигнем целта си.

Ще приведем регулаторната рамка в съответствие със законодателството на ЕС. Това е огромно усилие, но ние разбираме и сме готови да го направим. Надявам се, че до 2028 г. ще изпълним всички необходими условия, за да станем държава – членка на Европейския съюз.

Само няколко месеца ни делят от президентските избори през октомври 2024 г., които ще се проведат едновременно с референдума за присъединяването на Молдова към Европейския съюз. В този контекст трябва да се каже, че Молдова положи много усилия и дори подписа договори за военно сътрудничество с Франция, а сътрудничеството със страните от ЕС по принцип нараства. До каква степен се промени ролята или значението на Молдова от началото на войната в Украйна?

Изборите са демократичен процес във всяка държава. И всеки гражданин има право да гласува. В същото време този референдум се провежда, за да потвърдим европейския си курс.

Желанието на всички граждани е да бъдат част от Европейския съюз, да имат сигурно бъдеще, да имат икономически растеж. Всички знаем, че когато се интегрираш в голяма икономика, ефектите са важни и полезни. От икономическа гледна точка, да ви кажа честно, повечето от нашите продукти се изнасят за Европейския съюз. Искам да кажа, че малко по малко се интегрираме в големия пазар на Европейския съюз. 

Споменахте нещо и за неутралитета на Молдова. Да, ние сме неутрална държава, съгласно Конституцията. Но неутралитетът не означава липса на отбранителни способности или възможности. По-рано сме подписвали различни споразумения и договори с различни държави, за да развиваме отбранителните си способности. Членството в ЕС не означава отказ от неутралитет. Неутралитетът е нещо, което трябва да се гарантира. Не можеш да го осигуриш сам, а само чрез сътрудничество. А ние искаме да имаме държава, която в сегашния контекст има способности да се защитава. 

Да си член на Европейския съюз не означава да се откажеш от неутралитета. В рамките на ЕС има държави, които са неутрални. Така че това не е пречка. 

Какво можем да очакваме за близкото бъдеще на Република Молдова в контекста на тези тревожни събития в региона? Как виждате бъдещето на Молдова в частност?

Честно казано, виждам бъдещето на Молдова като на държава – членка на ЕС, което е сигурност, добавена стойност за всички нас, за всеки гражданин, на първо място. Споделянето на демократичните ценности е естествено. Всички искаме гласът ни да бъде чут. Всички искаме гласът ни да бъде разбран и реализиран. Всеки иска да живее по-проспериращ живот.

По-проспериращ живот можете да имате там, където има сигурност в бъдещето, което виждаме в Европейския съюз. Ние сме европейска държава, но също така искаме да бъдем държава – членка на Европейския съюз, със сходни ценности, каквито имат всички държави – членки на Европейския съюз. Имаме демокрация, имаме свобода на словото, имаме способността и желанието да бъдем част от това обединено семейство на Европейския съюз.

Снимка: Н.Пр. Анатол Чебук – молдовски посланик в България (източник: Мостът на приятелството)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author