Правото задължава да мислим за стратегическо решение на кризата в Газа

Георги Пирински

Моето разбиране защо сме тук днес е за да заявим срещу какво сме и за какво сме, какво отхвърляме и какво подкрепяме. Онова, което наричаме „хуманитарната катастрофа в Газа“, е нещо, което всеки човек със съвест не може да не отхвърли ясно и категорично.

Какво разбираме под хуманитарната катастрофа в Газа? В Доклада от 25 март тази година на специалния докладчик на Съвета за правата на човека на ООН за състоянието на правата на човека в палестинските територии, окупирани от 1967 г. насам, четем:  „След пет месеца военни операции Израел е разрушил Газа. Убити са над 30 000 палестинци, включително повече от 13 000 деца, други 12 000 души са изчезнали, вероятно мъртви, 71 000 са ранени, много от тях осакатени. Седемдесет процента от жилищните райони са разрушени. Осемдесет процента от цялото население е било принудително разселено. Хиляди семейства са загубили близките си или са били унищожени. Хиляди са били задържани и системно подлагани на нечовешко и унизително отношение. Неизчислимата колективна травма ще бъде преживявана от следващите поколения…. Една от основните констатации е, че правителството и военното ръководство на Израел и неговите войници умишлено са преиначили принципите на международното хуманитарно право, уреждащо начините за водене на военнни действия, подкопавайки техните защитни функции.“

Световно известният правозащитник Арие Найер специално откроява трайната политика на Израел на възпрепятстване предоставянето на хуманитарна помощ за жителите на Газа и цитира станалите печално известни думи на военния министър Йоав Галант: „Наредих пълна обсада на ивицата Газа. Няма да има ток, храна, гориво, всичко е затворено. Ние се борим с човешки животни и действаме съответно.“ И Найер заключава:  „Очевидно е, че Израел е нанесъл дългосрочна вреда както на себе си, така и на палестинските си жертви“.

Може да се заключи, че става дума за процес, съчетаващ различни актове на  преследване и разрушаване: от физическо унищожаване до принудително разграждане на политическите и социални институции на един народ, на неговата култура, език, национален дух и религия.

Трети ден израелският кабинет се раздира от сблъсъци по уж израелския план за прекратяване на войната в Газа, огласен от американския президент Джо Байдън. Финансовият министър Бецалел Смотрич заплашва да свали Нетаняху „с цялата сила и агресия“, ако той приеме (собствения на Израел?) план, защото е опасен и необвързващ правителството. Очевидно е кой блокира прекратяването на огъня.

Какво да се прави, какво подкрепяме? Ето предложенията на един дългогодишен израелски дипломат, Алон Лиел, работил като говорител, а по-късно и като генерален директор на израелското външно министерство и член на израелската делегация в ООН:

„Новината, че  Норвегия, Испания, Ирландия и наскоро Словения са признали  Палестина като държава, създаде нова перспектива. Едно потенциално признаване от Германия заедно с Франция би могло допълнително да засили тенденцията за по-широко признаване на Палестинската държава в Европа и ООН, както и до отдавна очакваното  решение за две държави.“

Да се надяваме, че международният разговор за „деня след“ ще наложи стратегически изход от тази война, който ще доведе до израелско-палестинско мирно споразумение, основано на парадигмата за две държави.

Когато сраженията приключат, ще бъде нужна незабавна и мащабна хуманитарна помощ, както и дългосрочно планиране. Отвъд загубата на човешки живот и материалните щети, военните действия в момента засилват враждата и омразата между двата народа с всеки изминал ден, което прави прекратяването на сраженията още по-наложително.

Освен края на военните действия и възстановяването на Газа, съществува  императивната необходимост от създаване на условия за устойчив мир, основан на  принципи, които благоприятстват политическото решение. Целта на едно мирно споразумение трябва да бъде стратегическото съжителство между страните, основано на решението за две държави и съответстващо на всички релевантни резолюции на ООН.

Отношения между Израел и Палестина трябва да се изграждат в рамките на международното право  и при зачитане на правата на човека. Тези принципи не подлежат на обсъждане и следва да са определящата рамка на политическия стремеж за трансформиране на историческата вражда между израелците и палестинците в жизнеспособно съвместно съществуване.

Нека това бъде нашето послание от тази дискусия днес.

Снимка: Георги Пирински на друга конференция (източник: YouTube)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author

Georgi Pirinski

Георги Пирински е бивш депутат в българския и европейския парламент, както и бивш вицепремиер и министър на външните работи на България. Бил е свързан с Българската комунистическа партия (като млад технократ през 80-те години), а по-късно с Българската социалистическа партия. Напоследък е директор на списанието за лява теоретична дискусия и практика „Ново време“, което е аналитично списание, свързано с Българската социалистическа партия.

See author's posts