Войната в Газа и ненаучените уроци на Югославия
Войната формира политиката, а смъртта диктува нейния политически дневен ред по целия свят
Франческо Трупия
Ако нахлуването на Русия в Украйна изненада повечето (бели) европейци, то геополитическото събуждане на Запада за новия враг извади наяве десетилетни съперничества на ниско ниво в Евразия. Европейската комисия ускори започването на преговори за присъединяване на Украйна, Молдова и Босна и Херцеговина, като същевременно предостави статут на кандидат за членство на Грузия. Силно послание за солидарност и единство, което в действителност разкри липсата на визия на ЕС. Какво щеше да се случи, ако Босна и Херцеговина беше получила същия статут през 1992 г.?
След ужаса на събитията от 7 октомври 2023 г. нападението на Израел над Газа отново отвори дебата за признаването на палестинската държавност и нечовешките условия на живот в Газа. Тъй като палестинските знамена бързо замениха украинските, учените се събудиха за забравената „скрита война“ на еврейските заселници в Западния бряг. За съжаление, неотдавнашното признаване на Палестина от Испания, Ирландия и Норвегия изглежда е поредното решение за избелване. Повече въпроси, отколкото отговори, пораждат злополучните думи на Йоланда Диас, заместник министър-председател на Испания. В чии граници наистина ще бъде призната Палестина? Не е ли затруднението на Испания поучителен пример за двумисъл, след като Мадрид нито признава Косово като държава, нито обединява сили с други непризнаващи държави от ЕС срещу сръбските националисти и отричащите геноцида?
Мнозина правят паралели между обсадата на Сараево по време на войната в Босна през 90-те години на миналия век и обсадата на Мариупол в първите месеци на пълномащабната инвазия на Русия през пролетта на 2022 г. Клането в Буча прилича на клането в Рачак в Косово, а сегашното избиване на цивилни в Газа се сравнява с геноцида в Сребреница през 1995 г.
Решението на главния прокурор на Международния наказателен съд Карим Хан да издаде заповеди за арест на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Йоав Галант, както и на лидера на Хамас Яхия Синвар, военния командир Мохамед Дейф и политическия лидер Исмаил Хания, предизвика критики за потенциална равнопоставеност между де юре призната държава и терористична организация без държава. Въпреки това Хан е работил като прокурор в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) и неговите правни действия трябва сериозно да накарат цялата международна общност да се замисли върху следвоенния сценарий в Газа и извън нея.
Числа срещу семантика
В „Анатомия на един геноцид“ Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за окупираните палестински територии, описва нападението на Израел над Газа като резултат от продължил десетилетия колониален и колонизационен проект, който може да се счита за геноцид. Докладът на Албанезе е продължение на анализа на „Амнести интернешънъл“ за режима на апартейд, ръководен от Израел, и повтаря обвинението, повдигнато от Южна Африка пред Международния съд. За разлика от него израелските официални лица продължават да разпространяват, че операциите на ЦАХАЛ са в съответствие с международното хуманитарно право и че жертвите на войната са активни бойци на Хамас в оперативни зони, контролирани от тяхната терористична организация – следователно необходими условия за разглеждане на двете законни цели.
Въпреки това противопоставянето на днешния свят на война изисква по-конкретен, честен и описателен език. Един от въпросите, свързани с войната, е семантиката и значението, придавани на настоящия сценарий в Газа, който е съчетан с травматичния опит на Израел по отношение на „палестинския въпрос“ и обратно. Тел Авив основателно отхвърля използването на термина „геноцид“, тъй като последният се използва изключително за обозначаване на Холокоста. В Международния наказателен съд и на други места израелските адвокати отхвърлят обвинението в геноцид поради големия брой етнически араби и палестинци, които живеят като израелски граждани в самия Израел. В това отношение обаче израелските служители изглежда пренебрегват стриктното, правно определение на геноцида в КООНПД от 1948 г., което предотвратява извършването на геноцид чрез „унищожаване, изцяло или частично, на национална, етническа, расова или религиозна група“. В случая със Сребреница обсаденият град не е бил дом на цялото босненско мюсюлманско население, което е продължило да се сблъсква с етническо прочистване, затваряне в лагери на смъртта и военни престъпления на други места. По делото Прокурор срещу Крстич МНТБЮ отхвърли сръбската защита с аргумента, че силите на Младич са отмъстили на босненските бойци, които под командването на Насер Орич преди това са убивали сръбски цивилни в селата около Сребреница. Това „отмъщение“ всъщност бе разбрано от МНТБЮ като форма на „отмъщение“, която по никакъв начин не може да оправдае убийството на хора само защото са от същия етнос като тези, които са извършили военни престъпления. Показателно е, че „Евромед Монитор“ вече използва думата „отмъщение„, за да подчертае широко разпространената практика на произволни колективни и индивидуални убийства на цивилни граждани в ивицата Газа от страна на ЦАХАЛ.
Освен това двойната цел на UNCG от 1948 г. „да предотврати и накаже“ насочва към академичното разбиране за геноцида като продължителен процес, а не като събитие. Това е от първостепенно значение за оценката на продължаващия колективен катаклизъм, който може да разчита повече, отколкото се оценява понастоящем – на косвени методи на унищожение за успеха си в Газа. МНС е призован да оцени mens rea на Израел – а именно намерението за извършване на убийство – което включва два взаимосвързани елемента: (i) общо намерение за извършване на престъпни действия (dolus generalis) и (ii) специфично намерение за унищожаване на целевата група като такава (dolus specialis). Този ориентиран към процеса подход вече накара МС да нареди на Израел незабавно да спре операциите в Газа и по-специално в Рафах.
Експертите се замислят и за „войната на числата“. Изглежда, че демографските експерти не са в състояние да посочат точния брой на жертвите още от първите дни на войната. Може да се чуе, че повечето от жертвите (около 70%) не са жертви на сраженията, а по-скоро жени и деца. Тук няма съмнение, че на този етап не могат да бъдат предоставени официални данни. Преброяването на жертвите от страна на Хамас е ненадеждно, а официалната статистика на ООН остава до голяма степен непълна и постоянно се преразглежда. От друга страна, думите на говорителя на Израелските отбранителни сили контраадмирал Даниел Хагари, очевидно погрешно изтълкувани от онези, които не говорят иврит, хвърлят тъмни сенки върху броя на жертвите в Газа, когато се съпоставят с други коментари на израелските власти, като например призива на Амихай Елияху да се удари Газа с „ядрена бомба“.
Смущаващи паралели
Друго предупредително сравнение с бивша Югославия се отнася до унищожаването на културното наследство. Както беше показано пред МНТБЮ, а също и при изготвянето на Декларацията на ООН за правата на коренното население, обсъжданията на „културния геноцид“ показват липса на единно разбиране и прилагане на правна основа. В случая с Босна Съдебната камара на МНТБЮ посочва, че намерението на сръбските сили да унищожат босненските мюсюлмани се е изразявало и в заличаването на основното мюсюлманско наследство, заедно с техните домове. До края на януари 2023 г. нападението на Израел е довело до унищожаването на най-малко 195 обекта на културното наследство, 208 джамии, три църкви, Централния архив в Газа, заедно с един милион цивилни граждани, принудително разселени на юг поради опустошаването на техните градове (вж. доклада на Албанес, 2024:9, параграф 35).
Възприемането на реалността в Газа е белязано от съмнения и двумисъл. Докато жертвите на Сребреница не са били убити в битка, а при масови екзекуции, непрестанните и безразборни въздушни удари на Израел по ивицата Газа пораждат съмнения относно военните операции, които превръщат ивицата в купчина отломки без безопасни зони. Убийството на седем хуманитарни работници в Световната централна кухня и бомбардировката на бежанския лагер в Рафах (и двете потвърдени от Израел като „трагични грешки“), както и масовите гробове, открити в дворовете на две големи болници – болница „Насър“ и болница „Ал-Шифа“, са обезпокоителни случаи, които трудно могат да се причислят към статистиката за „съпътстващи щети“. В същото време няма съмнение, че Хамас използва цивилни граждани като жив щит. Тази техника на умишлено самонараняване прави Хамас съучастник в смъртта на стотици палестинци и умножава техните телесни или психически увреждания, физическо унищожение и разселване.
Листовките, подписани от Израелските отбранителни сили и пуснати върху цивилни граждани в Газа, за да ги „поканят“ да се евакуират от района, напомнят думите на Ратко Младич към цивилните в Сребреница: „Всички сте в безопасност. И ще бъдете транспортирани до Кладай […] Бъдете внимателни. Няма повече прошка. Сега ви подарявам живота„. Непрекъснатото придвижване на цивилни от северната към южната част на разкъсваната от войната ивица наподобява петдневния и шестдневен „марш на смъртта“ на босненските цивилни от Сребреница до Тузла. Споменът за тази „армия от призраци“ кара повечето оцелели и следвоенни поколения да сравняват травмите с тези на жителите на Газа. През януари 2024 г. израелският министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, заедно с други израелски законодатели и депутати от коалицията на Нетаняху, призова за израелско преселване на Газа и „доброволна миграция“ на палестинците на други места, тъй като снимки на еврейски селища се разпространиха в интернет.
Обвинява играта и играчите
Не е изненадващо, че Хамас приветства неотдавнашното решение на Ирландия, Норвегия и Испания да признаят палестинската държавност. Басем Наим, високопоставен член на политическото бюро на Хамас, не губи време, за да свърже този акт на признаване с палестинската съпротива. В последствие мнозина коментираха критично съучастието на Запада в Хамас. И така, означава ли признаването на Палестина, че Хамас е постигнал целите си?
Не съвсем. Решението за признаване на Палестинската държава се очаква от 1948 г. насам в „Запада„. То е свързано с основаването на Израел и с паралелната трагедия на Накба и е останало нерешено по време на приливите и отливите на епохата след Втората световна война. Идеологиите на Студената война обаче все още играят важна роля: докато бившият Източен блок признава Палестина за държава, макар и с голямо смущение поради геополитическото си позициониране след 1989 г., Ирландия, Норвегия и Испания може би най-накрая ще проправят пътя на други страни от „Запада“. Обвиненията в подкрепа на Хамас са просто глупости. В края на краищата други европейски държави получиха националната си независимост чрез война и по време, когато наличието на политически организации, подобни на Хамас, също подкрепяше обвиненията в тероризъм и джихадизъм.
През 90-те години на ХХ век в Босна пристигат голям брой муджахидини, главно от Иран, Афганистан и редица арабски страни, за да се присъединят към босненските си съмишленици в борбата срещу сръбските и хърватските националисти. Мюсюлманският философ и активист Алия Изетбегович, който по-късно става първият президент на независима Босна и Херцеговина, е несправедливо обвинен, че разпространява антидемократични идеи и джихадизъм в страната си. През 1983 г. самият Изетбегович и тринадесет други мюсюлмански интелектуалци са обвинени в подкрепа на ислямския фундаментализъм. Въпреки че в „Резюме на апелативното решение по делото Хаджихасанович и Кубура“ МНТБЮ открива подразделението с размер на батальон, наречено „Ел Муджахид“, Босна и Херцеговина постига признаването си. След войната места като Сребреница, Приедор, Сараево и други малки градове се превръщат в символи на босненската съпротива и геноцида. По подобен начин бомбардировката на НАТО от 1999 г., която сложи край на етническото прочистване на Косово от Слободан Милошевич, се оказа прецедент, който продължава да вгражда признаването на държавността на Косово. Освен това неотдавнашните съдебни процеси в международни съдилища срещу членове на АОК, а впоследствие и срещу косовски официални лица, доказаха вината на последните в извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Въпреки това, както военните престъпления на АОК или на муджахидините, сражаващи се в Босна, не могат да попречат на признаването на Босна и Косово за държави, така и антисемитската идеология на Хамас и бруталните нападения на фестивала в Нова не могат да попречат на палестинците да имат държава.
Резолюцията на ООН, с която се въвежда ежегоден ден за възпоменание на геноцида над 8000 босненски мюсюлмани, извършен през 1995 г. от босненските сърби, накара сръбския президент Александър Вучич да използва решението за собствена политическа изгода. Парадоксално, но думите му казват истината: сърбите не са народ, който извършва геноцид, както не са израелците и палестинците. Привличането на Нетаняу, неговия военен кабинет и лидера на Хамас на подсъдимата скамейка няма да изравни индивидуалните им отговорности, нито ще приравни евреите и израелците с ужаса, който се случва в Газа, а палестинците – с това, което Хамас изпълни на 7 октомври 2023 г. Напротив, това просто означава Нетаняху и лидерите на Хамас да бъдат държани отговорни, както всички останали хора, за техните индивидуални действия, точно както в гореспоменатите случаи в бивша Югославия.
Въпреки това тези нации трябва да поемат отговорността да ускорят процеса на самоанализ на своята история и свързаните с нея политически грешки. Това би било от съществено значение, за да се проправи пътят към помирение и солиден мир от морето до реката, където Палестина и Израел трябва да съществуват и дори могат да са съгласни да не се споразумеят. Въпреки това, ако правосъдието се забави, то със сигурност ще бъде отказано, а ако не се обърне подобаващо внимание на актовете на геноцид, ще се повтори друг геноцид.
Снимка Mohammed Ibrahim от Unsplash
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!
About The Author
