Соня Стоядинович: Македонската левица СДСМ загуби изборите, защото не премахна режима на непотизъм на Груевски и накърни македонската идентичност 

Соня Стоядинович има бакалавърска и магистърска степен по политология и международни отношения, и двете от Юридическия факултет в Скопие на Университета „Свети Свети Кирил и Методий“, Република Северна Македония, и втора магистърска степен по югоизточноевропейски изследвания от Университета в Грац, Австрия. Изследователските и работните й теми включват процеса на интеграция в ЕС, международните отношения, трудовото право, правата на работниците, социалното равенство и китайските инвестиции в Западните Балкани. Тя е известен колумнист в македонски вестници и регионални политически уебсайтове, както и ляв активист.

След последните парламентарни избори дясната партия ВМРО-ДПМНЕ стана най-голямата партия в македонския парламент. Освен това техният кандидат пое поста на македонски президент. Тези събития се коментират в чуждестранната преса като огромен поврат в македонската политика, тъй като македонците изглежда подкрепят политици, които гледат скептично на споразуменията с Гърция и България, включително и на т.нар. френско предложение за конституционни промени, които да позволят напредък по пътя към ЕС. Какви са политическите и социалните причини за това разочарование от Социалдемократическия съюз за Македония (СДСМ), който дойде на власт преди седем години с обещанието да премахне стабилокрацията, начело с Никола Груевски? 

Основните причини за разочарованието от СДСМ са, че за седемте си години управление те не направиха нищо, за да премахнат цялата корумпирана система, която беше установена не само от режима на Груевски, но и от всички предишни македонски правителства. От независимостта на Македония през 1991 г. досега не е имало нито едно правителство, което да е положило каквито и да било усилия за премахване на корупцията и непотизма и за търсене на отговорност от всички предишни политици за техните престъпни дейности и решения, които са допринесли за ерозията на държавните институции и на самата държава. Поведението на СДСМ по време на 7-годишното им управление беше да крадат колкото се може повече, защото останаха твърде дълго в опозиция и станаха „гладни“ за държавни пари. Те не деинсталираха системата на Груевски, а я „надградиха“. 

Промяната на името на страната, приемането на рамка за преговори с ЕС, която допълнително ще увреди идентичността на македонците, увеличаването на заплатите на държавните служители със 78 %, докато пенсионерите се борят да преживеят месеца с малките си пенсии, допълнително допринесоха за и без това опустошителното положение. Физическото отсъствие на граждани поради голямата емиграция в чужбина е ясно видимо по улиците на македонските градове. Например, ако човек се опита да отвори бар или ресторант в градовете извън Скопие, просто няма хора, които да дойдат като клиенти, тъй като много от тях са напуснали страната в търсене на по-добър живот.

Освен това по време на управлението на СДСМ и по време на предизборните кампании СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ не намериха сили да осъдят албанската политическа партия DUI (Демократичен алианс за интеграция), която беше коалиционен партньор на СДСМ, за това, че е допринесла за пълното партизиране на държавните институции и за това, че ги е напълнила с необразовани хора, наети само за членство в партията, както и за това, че по време на предизборната кампания са развявали знамена на Велика Албания и са крещели името на албанската терористична организация UCHK.

До каква степен можем да очакваме връщане към това, което беше режимът на Груевски, като държава, известна със силната хегемония на едно семейство и свързаната с него олигархия?

Може би няма да видим същите лица като преди, но със сигурност е налице същата корупционна система, която произвеждаше олигарси и еднофамилни връзки. Независимо дали Груевски се върне или не, системата ще остане и ще бъде подобрявана от всяко ново правителство и адаптирана към неговите нужди и интереси. Ако Миялков (бившият шеф на македонското разузнаване, който е роднина на бившия премиер Груевски – бел. ред.) беше картината на семейните връзки на Груевски и как той стана най-влиятелният човек в Македония, то същото видяхме и с брата на Зоран Заев – Вице Заев. Заеви разшириха бизнеса си с марихуана, а по време на управлението на Зоран Заев семейните връзки бяха много видими. Със завръщането на ВМРО-ДПМНЕ в управлението може би ще видим нови лица, може би не, но системата остава.

Какво ще бъде различното сега, когато ВМРО-ДПМНЕ изглежда отново е готова да поеме властта в страната?

Въпреки че официалната програма на ВМРО-ДПМНЕ за последните избори (както президентски, така и парламентарни) е да не се променя курсът към ЕС и да не се излиза от НАТО, те често се фокусираха върху двустранните споразумения с Гърция и България. Според тях тези споразумения са вредни за Македония и нейните граждани и са пряка атака срещу македонската идентичност. Ще видим обаче до каква степен те ще изпълнят заплахите и обещанията си за неспазване на тези споразумения, защото често сме ставали свидетели на „горещи“ обещания по време на предизборните кампании и хладнокръвно изпълнение на заплахите след това. За македонските политици е лесно и често срещано да дават големи обещания по време на предизборните кампании, но също така е обичайно да не ги изпълняват след победата. За съжаление македонските избиратели обичат да слушат декларациите и горещите обещания на политиците и не са се научили, че не всички обещания могат да бъдат изпълнени. 

Можем да очакваме, че ще последва дясноконсервативна идеология, както и контрол върху медиите, който е разрешен и от правителството на СДСМ чрез поправки в Закона за медиите. Тези поправки позволяват финансова подкрепа на медиите от страна на правителството, заедно с публикуването на реклами, подкрепяни от правителството, и са нещо, което въвежда правителствен контрол върху медиите и засяга свободата на изразяване. Програмата на ВМРО-ДПМНЕ обещава много инвестиции в енергийния сектор и се фокусира върху намаляването на имиграцията, но ще видим какво могат да направят по отношение на имиграцията, като се има предвид, че през последните 10 години на управление имат голям принос за нея. Има и един „горещ картоф“, който СДСМ остави на ВМРО-ДПМНЕ, а именно конституционните промени, които трябва да направим, за да направим това, а именно да въведем българското малцинство като конституционна нация.

Какво направиха правителствата, ръководени от СДСМ, през последните седем години, за да продължат пътя на страната към ЕС? Доколко причините за невъзможността да се започнат преговори за присъединяване към ЕС се дължат на вътрешната ситуация в македонското общество и правителство и доколко са предизвикани от международния контекст? 

По време на управлението на СДСМ бяха допуснати много грешки. Много граждани, които не са членове или симпатизанти на македонските политически партии, видяха в промяната на името на страната голям срам и предателство от страна на социалдемократите. Референдумът за промяна на името, проведен през 2018 г., беше неуспешен поради ниския процент избиратели, които упражниха правото си на глас, но правителството обяви победа. Отдавна съществуват и други проблеми, като например липсата на професионалисти, които да водят преговорите с ЕС, поради това, че хиляди държавни служители са наемани на работа въз основа на членство в политическа партия, а не на тяхното образование и професионални умения.

Преди два месеца Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ излезе с искане от македонските институции да върнат 2,2 млн. евро от фондовете на ЕС. През юни миналата година правителството обяви, че до 12 февруари 2024 г. всички македонски граждани трябва да заменят личните си документи (паспорт, лична карта, шофьорска книжка) с нови документи с новото име на страната – Северна Македония. Това създаде огромен хаос поради факта, че много хора бяха на почивка или планираха да отидат на почивка, съобщението дойде с по-малко от година срок за изпълнение на решението и това се случва след двустранното споразумение с Гърция за промяна на името на държавата. Никой не информира официално гражданите, че правителството започна да издава нови документи с новото име на държавата преди 2 години и че те са длъжни да сменят документите си в рамките на две години, а правителството в този период издаваше документи както с новото име на държавата, така и без него. Следователно правителството на СДСМ буквално е наказало собствените си граждани, като им е забранило да напускат страната, ако нямат паспорт с новото име на страната. Това неразумно и ирационално решение допълнително влоши и без това лошата репутация на СДСМ сред гражданите. Да не говорим за разходите, които гражданите трябваше да платят за издаването на новите документи, за хаоса и унижението, които преживяха.

Освен това, както вече казах, СДСМ не се опита да разруши системата от семейни връзки и обвързаности, установена от предишните правителства и силно развита от ВМРО-ДПМНЕ. Те я укрепиха със семейните връзки на членовете на СДСМ и на албанския им коалиционен партньор DUI. Станахме свидетели на повишаване на цената на електроенергията, за да могат частните електроснабдителни дружества, които навлязоха на македонския пазар на електроенергия, да продават на по-високи цени и да реализират бърза печалба. Тези компании са собственост на членове на семействата на политици от албанската партия DUI.  

В продължение на много години международната общност допринасяше за невъзможността на Македония да започне преговори с ЕС. Не само наша е вината и отговорността, че все още не сме членове на ЕС. Безразличието на Брюксел към двустранните проблеми на Македония и фактът, че две членки на ЕС (Гърция и България) позволиха на Македония да разгърне националистическите си мускули, също допринесоха за ситуацията, в която Македония се намира днес. Според мен и двете съседни държави – Гърция и България – пропуснаха шанса да бъдат лидери и поддръжници на членството на Македония в ЕС. Вместо това те избраха пътя на национализма и отричането на македонската държава и национална идентичност. Това не е начинът, по който трябва да функционират добросъседските отношения.

Новият македонски президент Гордана Силяновска-Давкова се изказа остро срещу споразуменията с Гърция и България. Доколко е вероятно Северна Македония под нейно ръководство да успее да постигне предоговаряне на тези споразумения или излизане от тях? 

Както вече казах, ще видим до каква степен тези обещания могат да се превърнат в реалност. Колкото и ВМРО-ДПМНЕ да смята, че тези двустранни споразумения са вредни за Македония, те са одобрени и подкрепени от международната общност и ще бъде трудно да бъдат предоговорени без силни негативни последици. 

Още при встъпването си в длъжност в парламента в неделя новият президент Гордана Силяновска Давкова не използва в речта си предлога Северна, когато говори за страната Македония. Това предизвика открита реакция от страна на гръцкия посланик София Филипиду, която напусна залата в знак на протест. Открити реакции имаше и от страна на гръцкия министър-председател Мицотакис и българския президент Румен Радев. Позицията на ВМРО-ДПМНЕ е за реципрочност и в двете двустранни споразумения. Гърция обаче не е изпълнила задълженията си по Преспанското споразумение, а България не е предприела никакви стъпки за признаване на македонското малцинство в България. Предоговарянето на двете двустранни споразумения без негативни последици е трудно, но трябва да бъдем честни, че няма реципрочност в изпълнението им и това допринася за политиката на ВМРО-ДПМНЕ, която открито изисква предоговаряне.

Българската общественост не бива да вярва, че исканията за предоговаряне на двустранния договор между Македония и България са насочени срещу българските граждани и самата държава или че Македония се насочва към Сърбия. Трябва да направим разграничението, че сръбските политици никога не са отричали съществуването на македонска държава и идентичност, както правеше и продължава да прави България. В партията ВМРО-ДПМНЕ има едно вътрешно крило, което винаги обвинява Сърбия за нашите вътрешни проблеми, но ние трябва да гледаме на Сърбия от гледна точка на официалната държавна политика. 

Какво е бъдещето на македонско-гръцките и македонско-българските отношения в контекста на тези предизборни амбиции на победителите в изборите?

В човешки план, в ежедневното общуване и сътрудничество, македонците, българите и гърците се справят добре от десетилетия. Македонците правят бизнес с гърците от десетилетия, въпреки двустранния проблем. Много македонци са завършили академичното си образование в България, а македонците в източната част на страната правят бизнес с българи… Това са едни от основите, на които трябва да се основават тези отношения. Намирането на общи позиции и изграждането на сътрудничество, без да се намесваме в разгорещения националистически речник и да отричаме съществуването на много близкия съсед, са основите на бъдещето на нашите отношения. Трудно е да си представим, че тези отношения ще се променят към по-лошо въз основа на сегашните победители в изборите. Важно е да се знае, че въпреки горещата предизборна лексика, в интерес и на трите страни е отношенията да продължат да се развиват в положителна посока.  

Каква ще бъде македонската външнополитическа стратегия сега, когато на власт ще дойде суверенистката ВМРО-ДПМНЕ? 

ВМРО-ДПМНЕ заяви, че ще създаде външна политика със силен гръбнак и уважение към съседите. Това е трудно постижимо без силна дипломатическа мрежа и професионалисти на високо ниво. 

ВМРО-ДПМНЕ заяви в предизборната си програма, че има план за обновяване на македонската дипломация, укрепването ѝ с професионалисти и откриването на нови посолства по света. Това са сладки думи поради факта, че подобно на СДСМ, ВМРО-ДПМНЕ допринесе значително за дългия процес на унищожаване на македонската дипломация и нейното качество – нещо, което наследихме от Югославия. Трудно е да се каже, че мога да установя някаква външна политика, която да се смята за различна и по-добра от предишните.

Освен това промяната във външната политика на ВМРО-ДПМНЕ може да се окаже проблематична и поради факта, че в момента тя води преговори с една силно националистическа албанска партия – VLEN, която открито подкрепя федерализацията на страната. С националистически коалиционен партньор, който е заинтересован от бавното, но стабилно създаване на Велика Албания, е трудно да се води суверенна външна политика. 

Можем да очакваме сътрудничество със страни, които имат десни правителства, което вече се случи по време на предишното правителство на ВМРО-ДПМНЕ, но не и силни промени във външната политика спрямо ЕС и САЩ, тъй като това може да доведе до международна изолация на страната.

Как според Вас ще се развият отношенията със съседите на Македония от Западните Балкани? Ще продължи ли Северна Македония да бъде част от инициативата „Отворени Балкани“? 

Не очаквам промяна в отношенията на Македония със съседите ѝ от Западните Балкани. В наш взаимен интерес е да продължим сътрудничеството на всички нива и да запазим Македония в инициативата „Отворени Балкани“. Добре е, че вече можем да работим в страните от Западните Балкани без визи, но „Отворени Балкани“ не трябва да замества ЕС. Чрез тази инициатива можем да „практикуваме“ как да създадем и поддържаме вътрешния пазар, както е установен в ЕС, но не трябва да оставаме в нея завинаги.

През последните десетилетия в Македония се създадоха проевропейски експерти и елити, които имат своите контакти и влияние и в различни столици на ЕС. Какво е бъдещето на интеграцията на страната в ЕС? И как би се позиционирало бъдещото македонско правителство, ако бъде помолено да избира между това да застане на страната на проамериканските или прокитайските сили в региона? 

Не мога да гарантирам как бъдещото македонско правителство ще избере между проамериканските и прокитайските сили в региона. Моето мнение е, че на първо място всички проамерикански и проевропейски сили трябва да отговорят на въпроса: как са „позволили“ на Китай да присъства толкова силно на Балканите, въпреки всички техни обещания и подкрепа, че Македония ще бъде член на ЕС и че е силен съюзник на САЩ.

Основният въпрос е какво е предложил Китай повече от ЕС и САЩ, за да бъде предпочитан партньор на Македония и балканските страни в определени инвестиции в определен период от време, отколкото ЕС и САЩ. Изборът на съюзник, който предлага повече от другите, е нормален във вътрешната и външната политика. Няма вечни приятелства, а само вечни интереси. Китай предложи политическа ненамеса в сътрудничеството със страните от Западните Балкани, а това е нещо, от което балканските страни се нуждаеха и оценяваха много повече, отколкото заеми и кредити за различни форми на инвестиции.

Устите на македонските политици са пълни с ЕС, но едно нещо е много по-важно. Ние не сме достигнали стандартите на ЕС на много нива. Имаме силно замърсяване на околната среда, широко разпространена корупция, шокиращо ниска ефективност на съдебната система. Първо трябва да постигнем стандартите на ЕС за себе си, а след това и за членството в ЕС.

Каква роля биха могли да изиграят за модернизацията и развитието на Северна Македония страни като България и Румъния, които са членки на ЕС в региона, в настоящата вътрешна македонска и международна ситуация?

България и Румъния могат да допринесат за интеграцията на Македония в ЕС, като споделят своя опит и подкрепа. Като големи държави те със сигурност са допуснали грешки по пътя си към ЕС и могат да допринесат значително за свеждане до минимум на грешките, които македонското правителство и институции могат да допуснат. Друг въпрос, който трябва да бъде решен от самото начало и по който и двете страни могат да помогнат по един или друг начин, е намаляването на емиграцията към ЕС и задържането на квалифицираните работници в страната, което е нашият актуален и наболял проблем. 

Снимка: Соня Стоядинович (източник: Соня Стоядинович)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author