Румънски журналисти алармират за симбиозата между хазарта и спортните сайтове
Репортаж за събитие в Софийския университет, посветено на ролята на медийното финансиране от хазартния бизнес за журналистиката и обществото
Цветелина Соколова, Mediapool, 4 април 2024 г.
България и Румъния имат почти сходни проблеми с необуздания бум на хазарта, с агресивната реклама на залози в медиите, както и с отразяването на тази индустрия от журналистите. Това е основният извод, който може да се направи от лекция на румънски журналисти, организирана в края на миналата седмица от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет, Мрежата за културни изследвания и „Мостът на приятелството“ – блог на журналиста от БНР и кореспондент на „Радио Румъния“ Владимир Митев.
Целта на събитието бе предимно образователна, но в залата се стигна до словесен сблъсък след намеса на адвокат от българска хазартна асоциация, пристигнал специално да изслуша лекцията.
Журналистите Юлия Рошу и Разван Люцак говориха за проблемите със свободата на медиите в Румъния, предизвикани както заради финансирането им от политически партии и завеждането на дела „шамари“ (SLAPP), така и заради влиянието на рекламите за хазарт.
До края на 2023 г. Рошу бе зам.-главен редактор на известното разследващо издание „Либертатя“ („Libertatea“), а Разван Люцак е старши журналист в „Газета Спортурилор“ („Gazeta Sporturilor“ – спортно издание, свързано с „Либертатя“), но пише също и в „Либертатя“. Люцак бе част от разследващия екип на „Газета Спортурилор“/“Либертатя“, отразявал случаи като Гала Буте, Hexi Pharma, „Колектив“ („Colectiv“) и медицинските разследвания след „Colectiv“.
Разследващият филм „Colectiv“ бе номиниран за „Оскар“ преди няколко години.
„Либертатя“ е собственост на швейцарската медийна компания „Рингиер“, а „Газета Спортурилор“ – на джойнт венчър между „Рингиер Румъния“ и опериращото и на българския пазар дружество „Спортал“. Още при покупката на румънското спортно издание през 2018 г. основателят на Sportal.bg и директор на „Спортал медия груп“ Стилян Шишков коментира, че компанията ще инвестира в технологичната инфраструктура на медията и ще предложи „интелигентни рекламни решения за феновете на спорта и залаганията в Румъния“.
На 6 декември 2023 г. обаче „Рингиер“ обяви „програма за преструктуриране“ и „съкращаване на разходи“. Тя доведе до освобождаването на главния редактор Каталин Толонтан, зам.-главния редактор Юлия Рошу и редактора на печатното издание Камелия Стан, както и на редица други журналисти. Официално обявената причина бе префокусиране към приходи от дигитално съдържание. Малко преди това, през ноември, печатното издание на „Газета Спортурилор“ бе закрито изведнъж, без журналистите да бъдат уведомени.
„Преструктурирането“ дойде на фона на твърдения от страна на журналистите в „Либертатя“ и „Газета Спортурилор“ за намеса на собствениците им в редакционната независимост. Обвиненията, които бяха категорично отхвърлени от „Рингиер“, са свързани с предполагаем опит на представители на компанията да преглеждат преди публикуване статиите за хазартни фирми.
„Всички опити на външни участници или ръководството да се намесват в редакционната независимост на вестника, особено по отношение на неговите репортажи за хазартната индустрия, трябва да бъдат посрещнати със силна съпротива. Въпреки че финансовата устойчивост е важна и винаги е необходима, за да може една медийна компания да запази редакционната си независимост, всяко предложение от ръководството за отслабване на защитната стена между рекламните екипи и редакционната редакция, за да се постигне това, винаги трябва да бъде оспорвано“, коментира по случая „Международният прес институт“.
Журналистическата организация обяви, че заедно с други организации за защита на свобода на медиите ще проведат мисия в Румъния през 2024 г. за установяване на факти, свързани със свободата на медиите и независимата журналистика. Една от темите ще бъде „нарастващото разяждащо въздействие, което хазартната индустрия оказва върху почтеността и достоверността на новинарската и на спортната журналистика в Румъния, както и ключовите фигури, свързани с хазартната индустрия, отговорни за предполагаемия натиск върху редакционните свободи“.
Симбиоза между спортни сайтове и хазартна индустрия
Рисковете от симбиозата между спортните сайтове и хазартната индустрия са погазването на журналистическите стандарти, злоупотребата с функциите на журналистиката, подкопаването на общественото доверие в медиите и др., коментира в лекцията си в София Юлия Рошу. Тя цитира колегата си Каталин Толонтан, който твърди, че „симбиозата между спортните медии и компаниите за залагания води до постепенно премахване на принципа на разделение на редакционната от търговската политика на медиите. Това значи отказ от един от основните елементи, гарантиращи правото на гражданите да бъдат коректно информирани“.
В последвалата дискусия във ФЖМК се включи адв. Миглена Димитрова. Тя каза, че е част от Българската асоциация за хазартните дейности, в която участва също „Спортал БГ“, а представляващ е Стилян Шишков.
Адвокат Димитрова поиска от румънските журналисти да посочат конкретни имейли, думи или действия, които могат да се определят като „изнудване“. Тя постави въпрос и за обема на нелегалния хазартен пазар в Румъния.
Организаторите обаче прекратиха словесната престрелка между българския адвокат и румънските журналисти с обяснението, че събитието представлява лекция, а не разпит или пледоария в съдебна зала, тъй като журналистите не са дошли на лекцията с адвокатите си. „Университетските зали трябва да останат свободно място за разговори. Това не е разпит, а разговор. Моля ви, опитайте се да разберете колко важно е да има смели журналисти и колко трудно им е да живеят с този непрекъснат надзор“, написа впоследствие във фейсбук профила си доц. Жана Попова от организаторите от ФЖМК. Адв. Димитрова реагира, че не провежда разпит, а просто задава въпроси.
Журналистката Юлия Рошу обясни, че е споменала за асоциацията за хазартни дейности заради членството в нея на спортна медия наред с няколко букмейкъра. „Как спортното издание може да запази редакционната си независимост в този случай?“, попита тя.
Иван Радев от управата на „Асоциацията на европейските журналисти“ (АЕЖ-България), който е и бивш кореспондент на румънската информационна агенция „Аджерпрес“, също попита дали е редно една медия, отразяваща спорта, да бъде част от асоциация на хазартната индустрия.
Лекцията бе посетена и от представител на PR компанията, обслужваща „Еврохолд“ и „Евроинс“ – други български компании, засегнати от разследванията на „Либертатя“, но той не взе думата.
Бойкот на инфлуенсъри, които рекламират хазарт
В Румъния бетинг компаниите, както и свързаната с тях агресивна реклама, процъфтяват в последните години, разказа по време на лекцията си Юлия Рошу. „Румъния е като едно голямо казино на открито“, онагледи журналистката, описвайки огромните и привлекателни реклами на хазарт.
Тя разказа и за интересна кампания в социалните мрежи, насочена към изобличаване и бойкот на известните личности в страната, рекламиращи хазарт. В „Движението на празните чинии“, стартирано от Силвиу Фаяр (Silviu Faiar), хората оставят емотикони на празни чинии в страниците в социалните медии на известни личности или инфлуенсъри, които вземат пари от хазартната индустрия, за да рекламират залози.
„Движението на празните чинии“ се разпространява в социалните мрежи в Румъния.
„Поставям под съмнение лидерската позиция на човек, който рекламира хазарт“, включи се и адв. Силвия Петкова, която също взе участие в събитието във ФЖМК. Тя обясни, че хазартната зависимост почти винаги води до извършване на престъпления, защото тя не може да се обслужва с нищо друго освен с пари. По думите ѝ в масовия случай все още в България на институционално ниво се смята, че зависимостта е избор. Според нея обаче обяснението е невробиологично и физиологично, а не е свързано с избор. Една от типичните прояви на зависимостта е невъзможността да се спре, подчерта Петкова.
Както и в България, в Румъния също хазартът е един от най-големите източници на финансиране в рекламата, маркетинга, спорта и медиите.
„Питали ли сте се защо хазартът финансира спорта? Това не е добродетелност и благотворителност, а инвестиция. Защото хазартът най-много се финансира от спортните залози“, смята Юлия Рошу.
По нейни данни пунктовете за залози, включително игрални зали, казина, бинго зали и лотарийни пунктове, в Румъния са около 12 000. Слот машините са около 80 000. Издадени са лицензи за онлайн залози на 35 оператора. Регистрирани са около 400 000 онлайн акаунта за хазарт.
Официално регистрираните хазартно зависими в страната са над 100 000 души, но се смята, че 15% от възрастното население на страната играе хазарт. Румъния е третата страна в ЕС с най-висока онлайн активност от над 57%. Официалните данни за брутните приходи от хазарт в страната са около 600 млн. долара, но се смята, че реалните са доста повече. За сравнение, в България се смята, че оборотите в хазартната индустрия са няколко милиарда лева годишно.
През октомври 2023 г. румънското правителство въведе законови ограничения на хазартния бранш – външна реклама до 35 кв. м., задължителна регистрация на компанията в Румъния (а не в Малта, например), забрана за показване на наградите от игрите, увеличение на отчисленията за отговорен хазарт от 5000 евро на 500 000 евро на година, забрана за предлагане на алкохол в игралните зали и др., изброиха още румънските журналисти.
За разлика от България, рекламите на хазарт в Румъния са разрешени само между 23:00 ч. и 6:00 ч. сутринта. Това обаче не се отнася за излъчването на спортни събития на живо. Както и в България, много футболни отбори са спонсорирани от компании за залози.
* Авторът е хоноруван преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.
** Mediapool и Cross-border Talks имат готовност да публикуват допълнителни позиции или коментари на споменатите в репортажа лица.
Снимка: (източник: Pixabay, CC0)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!
About The Author
