Quo vadis, Европа?
Преглед на поликризата в ЕС
Войчех Алберт Лободжински, Трансгранични разговори, 15 март 2024 г.
Истаблишмънтът е в отстъпление в навечерието на европейските избори в целия ЕС и същевременно губи връзка с електоралната си база. Само безумните изявления на Тръмп, направени полусериозно, могат да накарат европейските лидери да направят нещо. Но ако погледнем Еманюел Макрон, който вероятно е най-активен в „правенето на нещо“, ще разберем, че „нещо“ не означава нищо по-добро. Какво не е наред с европейското лидерство?
Докато повечето европейци разбират защо палестинците се бунтуват, повечето правителства запазват мълчание, докато „най-хуманитарната армия в света“ извършва клане. Само 10 % от гражданите на ЕС вярват, че Украйна ще спечели войната срещу Русия. В същото време високопоставени германски офицери се хвалят в WebEx, че британските войници вече използват опита си, за да атакуват руски цели. Само няколко дни след публикуването на този разговор Макрон открито саботира европейската сухопътна интервенция в Украйна, без да се съобразява много нито с реалните възможности, нито с последствията. По-близо до моя дом, почти 70% от поляците подкрепят протестите на фермерите в тяхната страна, а в други страни, включително Нидерландия, месеци на фермерски протести вече повлияха на изборните резултати. Резултатите от полските избори са рядко изключение от паневропейската тенденция за възход на суверанистите.
Европа е в патова ситуация. Европейското ръководство, след няколкомесечна „реактивация“ и освежаване след руската инвазия в Украйна, сега е в упадък, отново задлъжняло към американския отбранителен чадър, с липсващи зъби някъде на геополитическия етаж. Интелектуалната и политическата безизходица започна с провала на украинската контраофанзива, но стана видима с чудовищните действия на израелските окупационни сили в Газа. Може ли да се каже, че Европа беше в шок след нападението на Хамас на 7 октомври? Не съвсем! Лидерите на ЕС, начело с Урсула фон дер Лайен, се притекоха на помощ на режима на Нетаняху и подкрепиха действията му от самото начало. Можем да видим кавалкада от лидери, които пристигат в Тел Авив, включително Макрон – човекът, който иска да свири за първо виолончело на световната сцена.
Но всичко беше напразно. Макар че европейските лидери може би наистина искаха да създадат някаква почва за мирни преговори или бъдещо решение за две държави, в крайна сметка всички казаха, че Израел има право да се защитава, и това беше всичко. Целият свят наблюдаваше как европейските лидери загубиха напразно това малко доверие, което имаха. В същото време клането на цивилни граждани продължи. САЩ, с подкрепата на Европа, с изключение на няколко държави като Ирландия и Испания, напълно подкрепиха действията на Нетаняху. Понастоящем американските самолети пускат хуманитарна помощ – твърде малко и твърде късно – докато европейските лидери се опитват да спечелят дебата за стратегическия суверенитет, като отново напълно пренебрегват клането в Газа.
Пълно откъсване
Думите на Тръмп за съюзниците от НАТО или дори подкрепата му за претенциите на Путин към страните, които не плащат достатъчно за защитата на САЩ, са ритник в посока на европейците. Беше време за техния отговор, за техния ход. Но дори и тук европейските лидери изглеждат като незрели момчета. Страните от ЕС в момента не са в състояние да изпратят на Украйна количеството боеприпаси и оборудване, което са обещали, но въпреки това подписват още споразумения, които могат да бъдат изпълнени в някакъв момент в бъдещето. Те обаче не са подкрепени с действия, за което свидетелстват по-нататъшните забавяния в доставките на оръжия и боеприпаси. В същото време украинските въоръжени сили кървят до смърт, а Русия произвежда около седем пъти повече боеприпаси от целия ЕС.
Къде бяха нашите лидери през последните две години, разчитайки на Съединените щати? Тръмп побърза да припомни, че Съединените щати вече са изоставили Европа по време на първия му мандат, разпалвайки отново дебата за европейския суверенитет, който се състоя още по време на атаката срещу Капитолия. Както се вижда обаче, това е реактивно действие, неспособно да доведе до осезаеми резултати, като например платежоспособността на европейската помощ за Украйна.
Всичко това се обобщава най-добре от думите на Макрон и други лидери, включително Доналд Туск, относно евентуалното присъствие на сили на НАТО в Украйна. Това е просто вдигане на летвата и съобщаване на самите европейски граждани в колко голяма беда се намира континентът.
Фермери? Никъде не отиват
Хиляди полски фермери преминаха през Варшава, за да протестират срещу политиката на ЕС в областта на климата и вноса на селскостопански продукти от Украйна. Към тях се присъединиха полски миньори, профсъюз на ловците, както и техни колеги от други страни от ЕС, в най-големия досега протест в рамките на продължаващите земеделски демонстрации в Полша. Атмосферата беше горчива. Въпреки че никой не знае кой е виновен, протестът завърши с брутално разгонване от страна на полицията – с палки, щитове и спрейове.
Междувременно Чеслав Шекерски, министър на земеделието, заяви, че „Европейската комисия е наложила прекомерни, необосновани и скъпи изисквания за „зелената сделка“. Комисията вече заяви, че до 2030 г. по-големите земеделски стопанства вече няма да трябва да заделят 4% от земята си за възстановяване на почвата от обработване и че употребата на пестициди ще бъде намалена с 50%. Но фермерите в Полша и други страни от ЕС, където напоследък често се провеждат демонстрации, не са доволни. „Ние не сме съгласни с простото преустановяване на действието на тези правила. Това е неприемливо, защото Европейската комисия може да реши да ги отмени по всяко време. Ние настояваме промените да бъдат постоянни“, заяви един от лидерите на протеста, лидерът на фермерския профсъюз Славомир Издебски, по време на протеста във Варшава.
Тези уверения не успокоиха протестите. Точно обратното, те разгорещиха атмосферата. От Париж до Варшава протестите стават все по-интензивни и все по-ожесточени. Те показват колко неуправляем е Европейският съюз, дори пред лицето на проблем, който е бил предвидим, дори очакван, но не е бил решен, когато е трябвало.
Quo vadis?
От дълго време Европа преживява многобройни кризи. Икономическата криза никога не е свършвала в еврозоната, дори и Гърция да е била канибализирана по пътя.
Ако погледнете Италия, първоначалната криза също не си е отивала. Тя беше последвана от пандемията и войната, които само я задълбочиха и създадоха нови инструменти, включително държавен дълг, без да лекуват раните от 2008 г. Марио Драги, бивш министър-председател на Италия и бивш председател на Европейската централна банка, написа в неотдавнашния си доклад, че ако Европа не иска да изостане от Китай или САЩ, или от нововъзникващите икономики, за които сегашната деглобализация всъщност е възможност за нова справедлива глобализация с равностойна роля на световния Север, тя трябва да изразходва 500 милиарда евро годишно за вътрешни инвестиции.
Става дума за мащаба на разходите, които Европа ще трябва да направи, ако не иска да отстъпи позиции на Индия или Китай, да не говорим за САЩ. Трудно е да се говори за запазване на статуквото от началото на този век. Тук не се говори за преход към военна икономика, което на практика означава поемане на отговорност за отбраната на структурите на ЕС и тяхната военна устойчивост. Не се споменават и предизвикателствата, които ЕС, да не забравяме, сам си наложи заради климатичната катастрофа.
Във всичко това някъде има европейски граждани, които просто не са получили определени послания, защото не са били адресирани до тях. Посланието на Макрон за войниците на НАТО беше и послание към западните граждани, то им напомни къде стоим като Европа в тази криза, в тази военна криза. Но къде стоим и накъде вървим, когато става въпрос за всичко останало? Със сигурност, ако погледнем последните няколко месеца, Европа не е в състояние да помогне на другите, дори на тези, към които има дълг на отговорност, като палестинците. Но може ли Европа да помогне поне на себе си?
Европейските лидери трябва да отговорят на този и на следващите въпроси преди следващите избори, в противен случай бъдещето на Съюза ще бъде под голямо съмнение през следващите години.
Снимка на корицата: Сградата на Европейската комисия, Брюксел. Източник.
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!
About The Author
