Протестите на фермерите в Полша и дилемите на левицата

8 месеца ago Gavin Rae

За да се разбере истинското естество и значение на фермерските протести, е необходимо да се подходи към въпроса от класова гледна точка и да се разбере как се е трансформирало земеделието през последните десетилетия

Farmers' protests in Warsaw, end February.

Гавин Рей, Трансгранични разговори, 20 март 2024 г.

Протестите на земеделските производители обхванаха Полша през последните седмици, следвайки вълната от подобни действия в целия Европейски съюз. Полските земеделски производители блокираха граничния пункт с Украйна, разсипаха зърно по пътищата и организираха две големи демонстрации във Варшава, едната от които доведе до ожесточени сблъсъци с полицията. Изглежда, че тези протести ще продължат и дори ще се засилят, тъй като над 70 % от полското общество изрази подкрепата си за тях. Те разкриха много от противоречията в основата на европейската селскостопанска политика и нарастването на социалното напрежение в цяла Европа.

Демонстрантите насочиха гнева си към две основни области: „зелената сделка“ на Европейския съюз и отварянето на пазара на ЕС за украинско зърно и други селскостопански продукти. Част от крайната десница изрази своята солидарност със земеделските производители, виждайки в тях средство за пропагандиране на скептицизъм по отношение на изменението на климата, подкрепа за излизането на Полша от Европейския съюз и враждебност към украинските имигранти. В същото време левицата остава дезориентирана и не е сигурна как да реагира на това социално движение. Основното лявоцентристко течение игнорира или се отнася враждебно към земеделците, като някои от тях твърдят, че те представляват десни, националистически и дори „пропутински“ настроения. В същото време друга по-малка част от левицата безкритично подкрепя земеделците, вярвайки, че това е социално движение на народните маси, което предизвиква неолибералния капитализъм.

Монополизиране на земеделието

За да разберем истинското естество и значение на фермерските протести, е необходимо да подходим към въпроса от класова гледна точка и да разберем как се е променило земеделието през последните десетилетия. Полша е почти уникална сред страните от бившия Източен блок, като в нейния селскостопански сектор преобладават дребните земеделски производители, които често се занимават с препитание. Тази ситуация се променя след трансформацията към капитализъм и след влизането на Полша в Европейския съюз.

Специфична особеност на полското селско стопанство е, че по-голямата част от земеделската земя в страната не е била колективизирана след Втората световна война, като по-голямата част от стопанствата се управляват от дребни фермери. Броят на стопанствата в Полша е намалял от около 2 милиона през 1996 г. до 1,3 милиона през 2020 г., въпреки че се предполага, че само около 400 000 от тези стопанства произвеждат стоки за продажба на пазара. Останалите стопанства се използват за допълване на доходите на хората, работещи на други работни места, или се отдават под наем за ползване от по-големи собственици на ферми. От началото на 90-те години на миналия век броят на заетите в селското стопанство е намалял от над 25 % на около 8 %, като повечето от живеещите в селските райони вече не са заети в селското стопанство. Намаляването на броя на земеделските стопани в Полша е съпроводено с концентрация на собствеността върху земеделските стопанства и увеличаване на средния размер на стопанствата. 11,3 % от земеделските стопани (около 146 000) притежават 20 или повече хектара земя, което съставлява 53,4 % от земеделската земя. Смята се, че тези земеделски стопани биха могли да управляват до две трети от цялата земеделска земя, ако се вземе предвид отдаването под наем на земя на други земеделски стопани. Средният размер на земеделското стопанство в Полша – 11,1 хектара, е с 13% по-голям през 2020 г. в сравнение с десетилетие по-рано.

Концентрацията и монополизацията на полското земеделие са процес, който тече в целия Европейски съюз. Между 2005 г. и 2020 г. броят на земеделските стопани в страните от ЕС е намалял с 37 % (в Полша – с 47 %), като броят на стопанствата с по-малко от 5 хектара земя е намалял с 4,6 милиона през този период.

Ситуацията в Украйна е още по-ясно изразена. Закон, приет през март 2020 г., позволява свободната търговия със земеделска земя от 2021 г. Това ускори изкупуването на земеделски земи от големи земеделски дружества (още през 2019 г. само 27 % от земеделските земи се използваха от индивидуални земеделски стопани) и появата на нова класа земеделски олигарси, притежаващи активи, оценявани на стотици милиони долари. Чуждестранният капитал (най-големият дял идва от САЩ и Саудитска Арабия) притежава големи дялове в тези селскостопански компании и вече субекти извън Украйна притежават около 10 % от земеделската ѝ земя. През 2020 г. селскостопанските продукти съставляват около 45 % от общия износ на Украйна, като производството на пшеница, царевица, ечемик и маслодайни култури е ориентирано предимно към износ.

Следователно селскостопанските сектори в Европейския съюз, Полша и Украйна са подложени на сходни процеси на монополизация. Европейският съюз вътрешно насърчава това чрез подкрепа за либерализацията на световните селскостопански пазари от страна на Световната търговска организация. Предоставянето на директни субсидии на европейските земеделски производители чрез Общата селскостопанска политика (ОСП) създаде вътрешни излишъци и дъмпинг на храни в бедните страни, което намали продоволствената им сигурност, като ги направи зависими от „евтините“ вносни храни, като по този начин изтласка много дребни земеделски производители от бизнеса и доведе до по-високи цени и дори до глад. От въвеждането им през 1963 г. 80 % от преките субсидии по ОСП са отишли при едва 20 % от земеделските стопани в ЕС, което е засилило концентрацията на селското стопанство в ЕС.

Марин Флориан: Протестите на фермерите и превозвачите в Румъния са заради кризата на конкурентоспособността

Неолиберализмът и „зелената сделка”

През последните години ЕС обяви, че се стреми да премине към по-устойчив селскостопански модел, най-вече чрез селскостопанската част на своята Зелена сделка: стратегията „От фермата до вилицата“. В нея се признава, че селскостопанският сектор (който е отговорен за почти една трета от емисиите на CO2 в световен мащаб и за 10 % от емисиите на ЕС) консумира огромни количества природни ресурси, което води до загуба на биологично разнообразие, отрицателни въздействия върху здравето и неравенство между производителите. Предполага се, че стратегията „От фермата до вилицата“ ще представлява преход от директни субсидии за земеделските производители и интензивни земеделски практики към опазване на природата, подпомагане на дребните земеделски стопани и насърчаване на екоземеделието.

Съчетаването на натиск от две посоки пречи на европейското селско стопанство да премине към по-устойчив от екологична и социална гледна точка модел. Първо, споразуменията за свободна търговия, сключени между ЕС и различни страни и региони, оказват конкурентен натиск върху европейските земеделски производители. Например ЕС е в процес на преговори за търговско споразумение със страните от Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай), въпреки че то все още не е ратифицирано от нито една от страните. През последните десетилетия европейското земеделие все повече се трансформира в система, доминирана от големи индустриални стопанства, работещи по логиката на натрупване на частен капитал и печалба. За да се конкурират на международния пазар, собствениците на тези селскостопански предприятия се стремят (както всеки добър капиталист) да намалят производствените разходи, за да запазят и увеличат печалбите си.

Собствениците на големи земеделски стопанства неизбежно лобираха пред ЕС да премахне някои от разпоредбите, наложени им чрез стратегията „от фермата до вилицата“. Ето защо, както посочи Европейската координация Via Campesina (ECVC), която представлява дребните земеделски производители в Европа, вместо да защити малките и средните земеделски производители, за да им помогне да преминат към агроекология, ЕС вместо това отстъпи пред исканията на големите земеделски производители и агробизнеса, като отмени разпоредбата за намаляване наполовина на употребата на пестициди до 2030 г. Някои държави от ЕС също така отмениха някои от своите екологични мерки, като Франция спря плана си за намаляване на употребата на пестицида Ecophyto, а Германия отмени плана си за премахване на данъчните облекчения за селскостопанските превозни средства и за премахване на субсидиите за дизелово гориво за извънпътна техника.

Отворени пазари

Полските земеделски производители, подобно на колегите си в други страни, са изправени пред нарастващ икономически натиск след пандемията и началото на войната в Украйна, тъй като разходите за енергия и други производствени дейности са нараснали. Тази ситуация се изостри след решението на ЕС да отвори пазара си за украински внос на селскостопански продукти. Повече от половината от цялата украинска земя (32 милиона хектара) е обработваема, което се равнява на една трета от цялата обработваема земя в ЕС. Заливането на пазара на ЕС с евтино украинско зърно оказва допълнителен натиск върху полските земеделски производители. През 2022 г., в сравнение с 2021 г., обемът на вноса на пшеница от Украйна в Полша се е увеличил с близо 17 000 %, на царевица – с 30 000 %, а на рапица – с 662 000 %. Въпреки натиска от страна на Европейската комисия, новото полско правителство не желае да отвори отново границите си за украински внос. Изчислено е, че от 4,1 млн. тона украинско зърно, влязло в Полша от април 2022 г. до март 2023 г., 3,4 млн. тона са останали или складирани, или продадени в страната, а само 700 000 тона са изнесени за други държави. Полските земеделски стопани също така се притесняват, че дори ако украинското зърно премине в други държави, това ще намали възможностите им за износ на зърно в целия ЕС.

При тези условия полските фермери протестират в Полша. Не е изненадващо, че тези протести се водят предимно от собствениците на големи ферми, които и без това са подложени на натиск поради нарастващите разходи и често са обременени с дългове след закупуването на нови трактори с помощта на заеми от ЕС, а сега се конкурират с големите агрофирми в Украйна, които не са задължени да спазват правилата, определени в „Зелената сделка“ на ЕС. В отговор те настояват за реформа на стратегията „от фермата до вилицата“ и за запазване на забраната за внос на украински селскостопански продукти. Премиерът Доналд Туск (бивш председател на Европейския съвет и лидер на Европейската народна партия) подкрепи полските земеделски производители, като поиска от ЕС да спре или да оттегли почти всички селскостопански разпоредби, включени в Зелената сделка.

Лява алтернатива?

Протестите на фермерите разкриха много от несъответствията, които са в основата на политиката на ЕС и на Полша. Опитът за реформиране на европейското селско стопанство в по-екологична и устойчива посока срещна препятствието на неговия неолиберален икономически модел. Икономическият натиск доведе до това, че агроиндустриалните групи чрез сливания и спекулации увеличиха размера и силата си и тласнаха Европейския съюз към по-нататъшно дерегулиране. Пандемията и войната в Украйна изостриха тези социални и политически напрежения и изкараха на преден план ограниченията на политиката на ЕС.

Полската и европейската левица трябва да очертаят прогресивна алтернатива, основана на визия за мирна, справедлива и сигурна Европа. Тя трябва да признае легитимната загриженост на земеделските производители в Полша и други европейски страни и да не оставя това движение на крайната десница. Не може да се очаква от полските и европейските земеделски производители да спазват екологичните стандарти, като същевременно се конкурират с големите промишлени селскостопански предприятия, които внасят продукти на европейския пазар. В същото време собствениците на малки и средни ферми не могат да се конкурират с големите ферми и агробизнеса (получаващи огромни субсидии от ЕС), които интензифицират производството си чрез използването на вредни пестициди. Левицата трябва да се противопостави на исканията за намаляване на държавното регулиране на селското стопанство и да се отклони от стратегията за създаване на устойчив селскостопански сектор.

Необходим е алтернативен нов зелен курс, който да се противопостави на либерализацията и финансирането на селското стопанство в Европа и на монополизацията на този сектор, като същевременно насърчава политики в подкрепа на малките и средните стопанства като основа на един по-устойчив, екологичен и справедлив селскостопански сектор.

Снимка на корицата: Протести на фермери във Варшава. Снимка на автора.