Владимир Митев: Ротационната управленска формула в Румъния донесе стабилност

Румъния има негативен исторически багаж в отношенията с Украйна, но през есента на 2023 г. обяви стратегическо партньорство с Киев, което е знак, че геополитическите и икономическите интереси надделяват над тези, които предизвикват недоволството на румънските суверанисти

Людмила Железова, БНР

На 8 януари 2024 г. в предаването “Нещо повече” на програмата за новини и анализи “Хоризонт” на Българското национална радио водещата Людмила Железова интервюира Владимир Митев от румънската секция на Радио България относно актуални въпроса на румънската вътрешна и външна политика. Разговорът се съсредоточи върху причините за достигането до ротационна формула на правителството в Букурещ и резултатите от нейното съществуване, върху политическите и гражданските реакции на споразумението за частично присъединяване към шенгенското пространство, върху очакванията относно ролята на румънския суверанизъм през 2024 г., върху актуалното състояние на румъно-украинските и румъно-молдовските отношения, както и върху прогнозата за икономическото развитие на Румъния през тази година.

Едно от предизвикателствата пред българския политически живот през 2024 г. е предстоящата през март ротация във властта. Тогава се очаква кабинетът Денков да подаде оставка и постът министър-председател да бъде поет от настоящия вицепремиер и министър на външните работи Мария Габриел. Подобна размяна във властта през миналата година имаше и в Румъния, където двете най-големи партии предприеха този ход, за да се избегне задълбочаването на политическата криза в страната. Как точно стана тази ротация? Какви бяха политическите ползи, каква е оценката на обществото? Затова сега ще говорим с колегата Владимир Митев от румънската секция на Радио България. Добър ден и за много години.

Здравейте!

Как на практика стана ротацията между двете най големи партии и каква е оценката на гражданите и на политиците за този модел?

До тази формула се стигна със съдействието на президента Йоханис в един момент, в който споровете за ресурси в предишното правителство, което беше между Националнолибералната партия, Съюза “Спасете Румъния” и унгарската партия, така нарастна, че не можаха да си поделят порциите на властта.

В крайна сметка в има различни мнения за постигнатото. Зависи кого питате в политическите и гражданските среди. Но мисля, че всички са единодушни, че тя даде стабилност на страната, която може би имаше значение в моментите, в които все още корона кризата не беше отминала. Може би също така беше важна, когато войната в Украйна започна. Тази стабилност има различни лица. Разбира се, тя може да бъде видяна и негативно. Но благодарение на тази формула политиката стана по-предвидима, ресурсите се разпределят към когото трябва и особеното е, че тези две партии са най-големите и най-влиятелните. Те заемат някак цялото пространство и се постига нещо като хегемония на тези две партии засега. Преди те бяха в конкуренция и си оспорваха позициите. Сега са заедно.

С какви промени в румънската политика и в румънското общество е свързано това съвместно ротационно управление, както вие казахте, на двете най-големи партии в Румъния?

Ще се опитам да дам по един добър и един негативен пример за тези промени.

Важно е в условията, когато се прие плана за възстановяване и устойчивост, да има правителство, способно да приема и да отмята точките по плана, като получава съответните средства, защото тези средства водят до развитие на страната. И Румъния, също подобно на други страни в Европейския съюз, дърпа напред благодарение на приходите от европейските фондове. Това е едното нещо, което е позитивно. В крайна сметка правителството в Букурещ получи вече два транша – ако не се лъжа, 9 милиарда евро от 29 милиарда общо по плана. Тоест има субект, който взема решения, прокарва закони и т.н.

От друга страна обаче негативното, което мисля, че също трябва да се каже е, че в Румъния се създаде една практика партиите да получават големи партийни субсидии. Тези пари отиват директно за купуване на медийно влияние или по-скоро на тишина. Има много разследвания, много публикации, че най-големите телевизии в Румъния получават огромни средства от партиите, в резултат на което, ако някаква критика и корупция към правителството въобще се забелязва, тя се появява в някакви по-странични медии. Те не са лоши медии. Те са даже добри медии, но просто основните, най-популярни медии не са така критични към правителството и това създава трудност нещата да се променят.

Тази формула доведе до една медийна тишина. Дано да не се случи и у нас така. Сега, преди да минем към 2024 година, да ви попитам как Румъния, как румънците реагираха на поетапното влизане в Шенген? Какви бяха коментарите там?

Пак ще се опитам да дам както политически, така и граждански коментар. Разбира се, правителството се хвали, че голям успех е постигнат, но на мен ми направи впечатление позицията на Дачиан Чолош. Може би нашите слушатели знаят, че той е доста влиятелна фигура. Беше еврокомисар, бил е премиер на Румъния. Свързан е с макронистката тенденция в европейската и в румънската политика. Той посочи, че с това споразумение на практика Румъния приема всяка държава в бъдеще да може да поставя всякакви условия за приемането на Румъния в Шенген по суша. Дори евентуално дело в Европейския съд – каквото се води в момента от една неправителствена организация за промяна на тези решения спрямо Шенген, според Чолош няма как да има успех, защото Румъния вече се е съгласила на предефинирането на условията. Това е на политическо ниво. На гражданското ниво има всякакви забавни, иронични коментари. Имаше мемета как се влиза по въздух. Например имаше една снимка как хеликоптер пренася един джип по въздуха и така се влиза в Шенген. Най-различни закачки и иронични коментари имаше през последните дни.

Тази година в Румъния ще се проведат всички възможни избори – за Европейски парламент, местни, парламентарни, президентски. Каква е интригата на тези избори?

Според мен нещо, което всички ще гледат – някои може би с ентусиазъм, някои с тревога е, че се засилва така наречения румънски суверенизъм. Това е едно понятие, което може би в нашата страна е по-малко известно. Става дума за национализъм, но в един европейски контекст. Тоест суверанистите са по-скоро анти-Европейската комисия, против правата на ЛГБТ общността. Но предполагам, че това не е стандартният тип национализъм, който е съществувал преди влизането в Европейския съюз. Трябва да се види до каква степен те ще усилят своето влияние и каква промяна ще има.

Има много мнения, че останалата част от политическата система ще се обедини срещу тези партиите от това течение. Имат и страхове, че може би Социалдемократическата партия би могла някак си да завие и да влезе в съюз с него, особено ако Тръмп или някой републиканец с по-отявлени възгледи стане президент. И тогава някак си в цяла Европа вероятно ще имаме завой към суверанизма.

Докъде според вас може да стигне възхода на румънския суверанизъм?

От известно време виждаме, че публичната подкрепа за него е някъде между 25 и 28 %. Това виждам в различни сондажи вече месеци наред. Явно на този етап това е неговото влияние. Не знам какво би било, ако наистина в САЩ се засилят още повече републиканците.

Но все пак си мисля, че Румъния има средна класа. Има хора много свързани със западноевропейските инвестиции, със западноевропейските пари, има елити, свързани с евроатлантическите структури. Така че някак си едва ли чак толкова драстичен би бил този завой към суверанизъм. Поне така ми се струва в момента – че едва ли може да е много драматично отдалечаването от западноевропейската линия, защото просто няма икономическа динамика, която да подкрепи такова такъв завой. В Румъния има много западноевропейски инвестиции. За да има икономическа база суверанизмът, трябва да дойдат инвестиции и икономическа динамика от другаде.

Националистите имат анти-украински послания. Докато вие казахте, евроатлантическите елити подкрепят правителството в Киев. Какво е всъщност румънското отношение към Украйна?

Мисля, че е подобно на българското. Например, има желание да се участва във възстановяването на Украйна. Тоест, съществува икономически интерес да се подкрепя Украйна. Има и геополитически интерес, свързан с това Русия да бъде държана по-далеч от границите на Румъния. И този интерес ми се струва все пак доминантния, независимо че е по-сложно.

Просто Румъния исторически има по-сложни отношения с Украйна. Имало е спорове от 90-те години до днес – най-различни видове спорове – териториални и свързани с румънското малцинство. Но виждаме, че от есента на миналата година се постигна стратегическо партньорство между двете страни. То бе свързано и с това, че езика, който преди Украйна считаше за молдовски, започна да бъде наричан от Украйна румънски. Тоест предполагам, че постепенно, може би с американска подкрепа се премахват някои пречки в тези двустранни отношения.

А наистина има усещане, че някои хора от елитите в Румъния имат по нюансирана позиция спрямо Украйна. Имаше скандали, свързани с влиятелни интелектуалци или политици, които подсказаха, че има една по-особена позицой. Румъния може би вижда Украйна донякъде като конкурент в региона за евроатлантическо внимание. А може би и балансите в света са такива, че не можеш да играеш само с една международна сила. И може би в Румъния също има желание за стратегическа двусмисленост в някои отношения. Но както казах, оставам с впечатлението, че евроатлантическата тенденция надделява.


Бившата румънска финансова министърка Анка Драгу е била одобрена от молдовския парламент за управител на Молдовската централна банка. Сега вие ще ни кажете какви са мащабите на румъно-молдовското сътрудничество от последните години.

Те са наистина големи. Стотици хиляди молдовци са станали румънски граждани. Включително президента на Молдова Мая Санду и шефа на тайните служби Мустяца са румънски граждани. Имаме случай, в който най-голямата румънска банка с румънски капитал Банка Трансилвания купи и една от големите банки в Молдова. Тоест, има икономическо сътрудничество. Румъния помогна на Молдова и да оцелее в условията на войната в Украйна, когато имаше проблеми с доставките на газ и ток.

Все пак трябва да кажем, че Молдова има различни партньорства – не само с Румъния. Например има доста добри отношения с Полша, със западноевропейските държави. Всъщност Румъния участва в Платформата “Молдова”, чрез която Германия, Франция и Румъния подкрепят финансово някои реформи в Молдова и въобще подкрепят страната. Според мене от гледна точка на Молдова, колкото и да е близко сътрудничество с братята румънци, се запазва и една собствена държавна линия. Просто защото има различни партньорства и различни влияния и те някак си се балансират.

Последният въпрос е каква очаквате да е за Румъния 2024 г. Доколкото знам, премиерът Марчел Чолаку каза, че това ще е годината на най-високия растеж.

Наистина има нещо такова. Аз гледах данните за бюджета за тази година вече и ако не се лъжа се очаква 3,4% растеж на брутния вътрешен продукт. Когато пътувам в Румъния на мене специално ми прави впечатление, че е много спокойно. Човек има едно усещане за сигурност там, което аз поне в София или в Русе по-малко го получавам. Така че очаквам в Румъния хората да продължат да живеят и да се утвърждават, колкото е възможно. А Румъния има и много социални проблеми. Отвъд големите градове има бедност. Има емиграция. Така че очаквам да видим повече от вече съществувавщото развитие. Но това, което качествено и структурно стои като проблеми, също ще продължи.

Ако се върнем към началото на разговора и обобщим, вие ни казвате, че тази ротация донесе стабилност в Румъния.

Да.

Много ви благодаря. В предаването за коментари и анализи разговарях с журналиста Владимир Митев от румънската секция на Радио България.

Снимка: Двамата ротационни премиери на Румъния – Николае Чука (дясно) от Националнолибералната партия и Марчел Чолаку от Социалдемократическата партия (източник: YouTube)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author

Donate

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may have missed

Skip to content
Cross-border Talks
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.