Впечатления от събирането на сестрите. За Петата марксистко-феминистка конференция, Варшава 2023
“Трансгранични разговори” бе медиен партньор на събитието
Малгожата Кулбачевска-Фигат, Владимир Митев
От 16 до 18 ноември 2023 г. Варшава беше столица на световния социален и марксистки феминизъм: стотици жени от цял свят се събраха, за да обсъдят политическата теория и практика, да обменят опит, резултати от изследвания и свободни мисли. Жени от Севера и Юга, Изтока и Запада, всички изповядващи общите ценности на свободата, равенството и правата на човека, търсеха най-ефективните стратегии за извоюване на равни права в един по-справедлив свят. Духът на сестринството наистина витаеше във въздуха.
Следват впечатленията на двама от авторите на “Трансгранични разговори”, които присъстваха на събитието.
Малгожата Кулбачевска-Фигат, журналист в “Трансгранични разговори”, член на организационния комитет:
Само три години по-рано стотици хиляди жени и техни поддръжници преминаха по улиците на същия град, за да протестират срещу почти пълната забрана на абортите. Това беше най-голямото протестно движение в историята на Полша след 1989 г. – и въпреки това то не завърши с победа. В същото време в целия свят пандемията оказа допълнителен натиск върху жените: както показват статистическите данни, извънредното бреме на емоционалната работа и грижите до голяма степен се стовари върху техните плещи. Освен това жените по-често губеха работата си или заплатите им бяха намалявани, когато икономическата криза последва извънредната ситуация в здравеопазването. И всичко това се случи във време, когато старите проблеми на равенството и дискриминацията все още не бяха решени: различията между половете и стъклените тавани не са изчезнали, стереотипите, свързани с пола, са все още живи и здрави, а насилието срещу жени и момичета все още взема жертви.
И все пак тези, които дойдоха на конференцията, не дойдоха да се оплакват. Напротив, те бяха пример за готовност за съпротива и борба, дори когато противниците са наистина силни. Изключително вдъхновяващо беше да чуя афроамериканската феминистка, която живее в Сан Франциско и е привърженичка на премахването на наказанията, Ндинди Китонга, която говори за противопоставянето на расизма, който е постоянно присъстващ в американския затворнически и полицейски комплекс. Украинската изследователка и активистка Оксана Дутчак говори със силни думи за необходимостта от солидарност на всички потиснати, на всички, които са подложени на атаки. От Бланка Хастерок, синдикален активист в един от складовете на Amazon в Полша, всички чуха как жените изграждат синдикална организация в компания, известна с това, че унищожава синдикатите.
В поредица от изказвания беше повторено предложението да се сложи край на „културата на твърдостта“ (спомената в речта на Габриеле Михалич, австрийски академичен изследовател) в полза на култура на взаимна грижа. Презентацията на Силвия Чутник, която засегна преживяванията по време на пандемията и работата от разстояние, предостави още едно доказателство за това как патриархатът стоварва все повече тежести върху плещите на жените. Други участнички, като Зофия Лапневска, заявиха, че днешният феминизъм трябва да включва и екологично съзнание и участие в опазването на Земята, която е толкова силно засегната от капиталистическата надпревара за печалба на всяка цена. Тъй като конференцията беше не само „феминистка“, но и марксистко-феминистка, на няколко пъти бяха повдигнати въпроси, свързани с работещите жени и пазара на труда. Резултатите от проучването на Лаура Боймел на жени, работещи във фабрики в австрийския регион Щирия, показаха колко още има за какво да се борим: интервюираните жени дори не се замислят за равно разпределение на домашните задачи с партньорите си и въпреки че явно представляват експлоатирана класа, недоволството им често достига до други непривилегировани групи, като например мигрантите.
Конференцията беше и възможност да се поучим от историята. Основната реч на Гаятри Спивак се върна към времената на примитивното натрупване на капитал, като предложи нов прочит на тези времена във феминистка интерпретация. В друга реч беше спомената една от най-известните жени борци, родени в Полша. Макар че Роза Люксембург често е разбирана погрешно като враг на полската борба за еманципация, една от нейните речи показа, че тя не е била нито безразлична към проблемите на националното потисничество, нито наивно пацифистка, когато е ставало дума за насилие срещу най-слабите. Друга вдъхновена от историята презентация изследваше известната женска стачка в Исландия и разискваше въпроса: трябва ли ние, като социални феминистки, да смекчим дискурса си, за да търсим (временно) единство с либералните феминистки и феминистките от средната класа, или трябва да говорим със собствения си глас и да приемем, че този глас няма да бъде последван от всички жени? Всеки човек в публиката със сигурност имаше свой собствен отговор. А дискусията ще продължи и по време на следващата конференция, която най-вероятно ще се проведе в Португалия.
Владимир Митев, журналист в „Трансгранични разговори“:
Бях един от малкото мъже, които присъстваха на Петата международна марксистка феминистка конференция във Варшава през ноември 2023 г. Вероятно 90% от всички говорители и слушатели бяха жени. Това беше едно женско царство на знанието и размисъла, в което жени говореха за жени пред женска аудитория, формулирайки позиции, които биха могли да дадат възможност на политически непривилегированата част от човечеството.
В такъв контекст виждах основната си роля като човек, който оказва подкрепа – на колежката ми Малгожата от “Трансгранични разговори” и на полския организационен екип на фондация Naprzód (фондацията, която е и издател на Cross-Border Talks). Също така заех позицията на учещ се – както в официалните панели, които изслушах, така и в неформалните, частни дискусии с участниците във форума.
По мое мнение най-силен и окуражаващ беше панелът за войната и феминизма, модериран от полската феминистка и активистка Ева Майевска. Говорителки от Украйна и Иран показаха огромна собствена устойчивост, говорейки за престъпленията и злоупотребите, извършени срещу цивилни, невъоръжени хора, жени и деца. Те формулираха ясно и еднозначно щетите, които войната и строгият контрол върху сигурността причиняват на феминистката триада жени-живот-свобода. За мен жените са надарени със силата да извършват промени, докато невъзможността да се свържем смислено с еволюционната и грижовна промяна се вижда най-ясно в условията на война. Това, което Оксана Дутчак и Сама Ооряд демонстрираха по време на конференцията, беше, че сърцето и умът могат да понесат много болка, но да останат непокътнати, устойчиви и да виждат надежда дори в най-трагичните моменти на една нация.
Що се отнася до другите панели, забелязах, че в някои от тях прозира теоретичният подход. Ораторките имаха страхотни теории и владееха концепциите. Но те усещаха известна самота – обикновените хора и политическите действия, насочени към тях, бяха извън съвършената теоретична рамка. Много от обсъжданията завършваха със заключението, че са нужни действие.
Като българин мога да кажа, че „действието, а не думите (са необходими)“ е и неофициалното мото на жените в моята страна, които са много прагматични и оценяват хората по резултатите, а не по обещанията или интелектуалните схеми. Ето защо заключението ми от конференцията е, че се срещнах с представителки на европейския и световен феминизъм с много различни ориентации, но обединени от общ етос и теоретична основа. От интерес за мене е да видя практиката на този феминизъм и да отразявам неговите резултати.
На 25 ноември 2023 г., една седмица след събитието във Варшава, в София се проведе феминистки протест срещу насилието над жени. Той даде гласност на най-различни гласове на жени, претърпели насилие, и по този начин, надявам се, възстанови малко от нарушеното равновесие в българското общество. Няколко дни преди протеста споделих с български феминистки организации книги за полското феминистко движение, издадени от фондация Naprzód и мрежата transform!europe, които взех от конференцията във Варшава.
Нарастващото осъзнаване, че жените са структурно подчинени на сходни потиснически политики и нагласи по целия свят и че поради това международната или дори глобалната солидарност в подкрепа на триадата жени-живот-свобода е най-естествена, е другото нещо, което отнесох със себе си от Петата международна марксистка феминистка конференция. Това са връзките, които Cross-border Talks (“Трансгранични разговори”) също се стреми да създаде и утвърди в своето съществуване като медия.
Снимка: Залите на конференцията бяха пълни (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!
About The Author
