Мариан Карагьозов: Ердоган е на път към поредната си изборна победа

Мариан Карагьозов от Българската академия на науките коментира резултатите от парламентарните избори в Турция и първия тур на президентските избори. За разлика от надеждите на обединената опозиция, Реджеп Тайип Ердоган получи повече гласове от Кемал Кълъчдароглу и позицията му преди втория тур е много по-добра. Икономическите трудности, през които преминава Турция, не накараха Ердоган да загуби популярността си.

Популярност, обяснява нашият гост, която Ердоган е спечелил, наред с другото, чрез такива стъпки като социалните трансфери и повишаването на заплатите на държавните служители. Социалните слоеве, които някога са били електоралната база на левицата, като например градската работническа класа, сега са склонни да подкрепят Ердоган. Това е резултат както от известна социална политика, така и от дългогодишните репресии, насочени срещу лявото движение.

Обсъждаме също така турския национализъм и неговия възход (или по-скоро постоянното му присъствие в турския политически дискурс и практика), както и перспективите на турската външна политика. Както коментира Мариан, Турция няма да загуби интереса си към войната в Украйна, нито пък ще спре да бъде активен играч в Сирия, особено когато въпросът за сирийските бежанци вътре в Турция се превърне в едно от ключовите предизвикателства за новия президент – който и да е той накрая.

Цялата транскрипция на интервюто е достъпна под видеото. Можете да го гледате, като активирате автоматичните субтитри на български език.

00:10 Въведение

00:47 Какво е обяснението за успеха на Реджеп Ердоган на първия тур на президентските избори и неуспеха на опозицията да спечели?

04:46 Гласовете за Синан Оган и националистическата тенденция в Турция

09:06 Левите сили в Турция

15:14 Неуспехът на либералната опозиция срещу суверенитетските сили в Турция, Унгария и Полша

19:38 Външната политика на Турция при нов мандат на Реджеп Ердоган

Здравейте, всички. Добре дошли в поредния епизод на “Трансгранични разговори” – бърза реакция на президентските и парламентарните избори в Турция. Записваме заедно с експерта, когото може би помните от друг епизод. Мариан Карагьозов е с нас, за да коментира резултатите от изборите, които бяха определени като исторически от много наблюдатели, но може би могат да се окажат продължение на статуквото. Добре дошъл, Мариан!

Много добро утро. Благодаря ви, че ме поканихте.

Мариан, поне в моята страна много наблюдатели и коментатори твърдяха, че опозицията в Турция е имала големи шансове да спечели тези избори, както в парламентарната, така и в президентската надпревара. И твърдяха, че Реджеп Тайип Ердоган е загубил голяма част от популярността, на която се е радвал, заради инфлацията, заради високото ниво на различни икономически и социални проблеми, както и заради земетресението. Е, реалността доказа обратното. Районите, засегнати от земетресението, гласуваха масово за президента, а кандидатът на опозицията спечели не повече от 44% на първия тур. А на втория тур конфронтацията вероятно ще завърши с нова победа на Ердоган. Как да си обясним това?

Нека започнем с факта, че някои по-внимателни наблюдатели бяха малко скептични към всички тези приказки за много лесна победа на опозицията. Някои турски социолози и политолози твърдяха, че вероятно съюзът – Народен алианс на президента Ердоган и Партията на националистическото действие в Турция – ще получи мнозинство на парламентарните избори в Турция. Прогнозите бяха за може би 45% за Народния алианс на управляващата коалиция и може би около 40-42% за т.нар. маса на шестте, или опозиционния алианс. Основният въпрос беше дали ще имаме съжителство, ако Кемал Киличдароглу, основният претендент на Ердоган, общият кандидат на опозицията, успее да получи мнозинство от гласовете. Въпреки това общият дял на гласовете на президента Ердоган е с около 5% по-висок от очаквания от повечето социолози.

Турските социолози трябва да обяснят тази разлика. Дали това е скрит вот? Дали е нещо друго? Какъвто и да е отговорът, определено той е в много по-добра позиция, защото вече спечели абсолютното мнозинство на парламентарните избори. Така че той лесно може да твърди, че за да има стабилност в Турция, трябва да имаш парламент и президент от един и същи лагер или подкрепяни от един и същи алианс. А в президентската надпревара той води с повече от 2,5 милиона гласа.

Моралният дух на опозицията в момента е много нисък. Очакванията им бяха много по-големи. Определено президентът Ердоган е кандидатът с много по-добри изгледи за втория тур. Поне част от гласовете за Синан Оган, третия кандидат в президентската надпревара, националист, са протестен вот. Те не харесват нито действащия президент, нито опозицията. Предполагам обаче, че е по-вероятно поне част от избирателите на Синан Оган да подкрепят президента Ердоган, защото прокюрдските партии в Турция декларираха подкрепата си за кандидата на опозицията.

Синан Оган събра повече от 5% от гласовете. Вие го наричате протестен кандидат или човек, за когото протестните избиратели действително са гласували. Някои коментатори се притесняват от възхода на турския национализъм, което според тях се доказва и от резултата на този кандидат. Смятате ли, че турският национализъм наистина е във възход, или той винаги е присъствал в турската политика през последното десетилетие?

И двете са верни. След военния преврат през 1980 г. официалната държавна идеология след преврата беше турско-ислямски синтез. Превратът през 1980 г. беше опит да се премоделира, да се преоформи турското общество, да се деполитизира обществото, като се намали класовото напрежение. което беше много голямо през 70-те години. Основното решение, което военните измислиха, беше създаването на по-хомогенен турски националистически мироглед.

В резултат на това оттогава насам национализмът е много широко разпространен. Той присъства в почти всички политически течения и тенденции в Турция. Основната опозиционна светска Републиканска народна партия има националистическо крило. Освен това съществуват различни националистически партии. Партията на националистическото действие се състои от по-консервативни националисти, докато Партията на доброто, която е разклонение от MHP или Партията на националистическото действие, включва националисти от градските средни класи. Те също така имат като 10% подкрепа в редиците на управляващия алианс – Алианс около Партията на справедливостта и развитието, воден от президента Ердоган. Има и някои малки религиозно-консервативни националисти, като например партията, водена от Мустафа Дестичи, Партията на голямото единство.

Виждаме този синтез между национализма и ислямизма, религиозните и консервативните кръгове около президента Ердоган. Съществуват и светски националисти. По принцип национализмът има силно присъствие в почти всички политически партии в Турция, с изключение, разбира се, на кюрдското движение.

Нека да поговорим за момент за лявата опозиция – Партията на зеленото и лявото бъдеще. Те получиха по-малко от 9 % от гласовете. И хората, свързани с тази партия, сега съобщават за нередности по време на гласуването. Когато говорим за лявата опозиция, можем да си спомним и за репресиите срещу политиците от HDP и местните политици през последните години. Защо тази партия не е в състояние да спечели повече гласове в други региони на Турция извън Югоизтока? Дали тя е окончателно унищожена от турския държавен апарат?

Когато говорим за лявата политика в Турция, бих се опитал да посоча два фактора – един структурен и един конюнктурен.

От структурна гледна точка, след преврата през 1980 г. левите партии и профсъюзи в Турция бяха физически разбити, а техните активисти – измъчвани и изпращани в затвора. Офисите им бяха затворени, имаше закриване на партии. Това беше първият огромен удар срещу турското ляво движение. По-точно, не първият, а един от големите – наред с тези, които се случиха по-късно с падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз. Тези събития бяха още един огромен удар върху левите движения в Турция и другаде в Европа. Всъщност те все още не са успели да се възстановят от него.

Когато Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган дойде на власт, тя изцяло подкрепяше неолибералните политики, но с някои турски специфики. Политиката ѝ включваше приватизация, комодификация, трансформация на градовете, но партията даваше милостиня на бедните, социални помощи, раздаваше въглища, гориво, хранителни пакети преди и след изборите. Нека го кажа отново: беше нещо като неолиберализъм с турски специфики. Като дясна партия, за каквато винаги са претендирали, ПСР създаде някои връзки с хора, които по принцип проявяват склонност да гласуват за левицата. Имам предвид работническата класа или градската беднота, а също и част от селското население.

За съвременната ситуация. Има арести, отстраняване на кметове. Свидетели сме на всичко това от няколко години насам. Говоря за арестите на членове на HDP или Народнодемократичната партия, основната прокюрдска партия в Турция. Арести на техни членове, отстраняване на избраните от тях кметове и други длъжностни лица – всичко това наистина се случи.

Но по време на тези избори, според мен, те допуснаха грешка. Въпреки че имаше коалиция между някои леви партии и кюрдското движение, Турската работническа партия реши да се кандидатира под собственото си лого. Това беше грешка, защото според турското законодателство гласовете се разпределят между партньорите в коалицията. Всеки от партньорите трябва да получи поне 7% от гласовете.

Когато Работническата партия реши да има собствени кандидати в 50 избирателни района, тя не успя да си осигури толкова голяма подкрепа в западните части на Турция. Така те се оказаха с четирима депутати. Ако бяха участвали под логото на коалицията, щяха да получат може би 15 депутати повече от Западна Турция. Мисля, че тактически те надцениха силата си. Първоначалните прогнози бяха, че този съюз ще има около 80 депутати. Сега те имат 65.

Един бърз въпрос, преди да преминем към въпросите на външната политика. Можем да наблюдаваме, че големите коалиции на либералната опозиция с други местни съюзници многократно се провалят на изборите. Това се случи в Полша, в Унгария, а сега и в Турция. Виждате ли някаква закономерност? Дали суверанистите или националните десни варианти на управление имат по-добри рецепти за управление или за събиране на подкрепа? А либералите допускат едни и същи грешки в комуникацията?

Всъщност това е свързано с първия въпрос за тенденцията на Ердоган. Той направи някои символични и социално-икономически ходове, за да спечели подкрепа, като увеличаване на пенсиите, увеличаване на минималната работна заплата. А това е важно за Турция, защото много, много хора, много повече, отколкото в която и да е европейска страна, работят за минимална заплата. Освен това той увеличи заплатите на държавните служители. Освен това той представи на обществеността първия турски електромобилен носител на дронове или платформа за кацане. Това е нещо като самолетоносач, малко по-малък, но все пак много голям актив. Имаше и други индустриални разработки. Наскоро той обеща много бързо и отстраняване на праха от зоната на земетресението и много бързо започване на строителството на нови жилищни блокове. Тези фактори оформиха подкрепата за Ердоган.

От друга страна, още от първия ден на кампанията беше много ясно, че една коалиция няма да проработи добре. В нея участват шест партии. Има както светска Републиканска народна партия, така и Добрата партия и още три или четири религиозни партии, разклонения на движението на Ердоган, които се присъединиха към опозицията. Има както леви, така и десни партии, не съвсем либерални, може би с изключение на една много малка Демократическа партия, която е нещо като икономически либерална и дясноцентристка.

Републиканската народна партия е вляво от центъра. Всички останали коалиционни партньори са вдясно от центъра. Така че това е една много нестабилна коалиция. Много е трудно да се убедят светските избиратели да гласуват за обща листа с някои религиозни хора, които те не харесват, и обратно. Не можете да убедите консервативните хора да гласуват за светски политици.

Много е сложна задачата да бъдеш успешна опозиция, когато имаш силен човек, някой, който доминира на политическото поле. Като Орбан в Унгария, или в Полша, или в Турция, или може би в България, или в Русия. Много е трудно да се обединят всички фракции на обществото срещу действащия лидер. Трябва да правите компромиси и да се движите на не много стабилна почва.

Нека да приключим разговора с поглед към външната политика на Турция. Какви ще бъдат основните насоки на тази политика, когато Ердоган започне, защото това звучи като най-вероятен сценарий, следващия си мандат като президент?

Мисля, че сирийският въпрос е важен въпрос. Виждаме как турското население, поради икономическата криза, не е много доволно от присъствието на този голям брой сирийци в страната им. И така, какво ще се случи със сирийските бежанци в Турция? Това е въпрос за 1 милион долара.

Освен това сме свидетели на контакти между Русия, Турция, Сирия и Иран. Те се опитват да преговарят за бъдещето. Така че определено това ще бъде голям въпрос. Това, което се случва в Украйна, е огромно, голямо нещо. И ролята на Турция като посредник или по отношение на тази сделка за зърно, черноморската сделка за зърно, също е важна. Турция ще бъде важен, важен играч и в това отношение.

Турция вероятно също така ще се опита поне да запази отношенията с Европейския съюз и САЩ. Не съм сигурен дали е възможно значително подобряване на тези отношения в краткосрочен план, но поне двете страни в тези отношения се нуждаят от някакви работещи, работещи отношения. Ще видим как точно ще бъдат оформени тези отношения през следващите месеци.

Много скоро ще разберем кой със сигурност ще стане турският президент за следващите няколко години. А днес Мариан Карагьозов ни помогна да разберем какво се случва в турската политика. Благодаря ти, Мариан, че си с нас.

Благодаря, че ме поканихте.

И препоръчвам на всички да се абонират за Трансгранични разговори. Ние сме в YouTube. В SoundCloud. Имаме и бюлетин Substack, където можете да се абонирате, за да не пропускате ново съдържание. Благодаря ви много и ще се видим отново.

Снимка: Мариан Карагьозов (източник: Cross-border Talks)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author