Черна гора реши да пенсионира президента си Мило Джуканович
Кой е победителят на президентските избори в Черна гора – Яков Милатович?
Николай Кръстев, Balkan Pool, 12 април 2023
Тази статия е публикувана от медията Balkan Pool, която пише за международните отношения в Западните Балкани и Югоизточна Европа. Тя се препечатва със съгласието на автора.
Загубата на президентските избори в Черна Гора на доайена на местната политическа сцена Мило Джуканович не беше изненадваща. След 33 години на власт дойде времето той да слезе от президентския пост в малката адриатическа република. Това, което той направи за Черна Гора без значение , дали на някой му харесва или ще остане завинаги в нейната история, където мястото му ще се пази.
От съюзник на Слободан Милошевич от края на 80-те години дошъл на крилете на антибюрократичните революции, Мило Джуканович успя да намери сили и да се отдели от сянката на своя наставник и да тръгне по съвсем различен път от този на Белград. През 1998 години той отдели Демократическата партия на социалистите от Момир Булатович и в продължение на 25 години управляваше Черна Гора. Това е периода свързан с разрива с режима на Слободан Милошевич. Джуканович успя да запази Черна Гора през последващите предизвикателства каквито бяха войната в Косово през 1999 година, международната изолация в която се намираше заедно със Сърбия, когато бяха част от СР Югославия. В един момент Белград се опита да изпрати въоръжени части , за да го свали и да си върне контрола върху Подгорица. Въпреки международния натиск след падането на Слободан Милошевич през 2000-та година, да бъде запазена общата държава със Сърбия, Джуканович все пак умело успя да се избори Черна Гора да се върне на международната карта след референдум през пролетта на 2006-та година. От този момент нататък адриатическата република започна самостоятелно да върви към затвърждаването на своята независимост и това никой не може да му го отрече. След отделянето на Подгорица, Черна Гора се превърна във важен фактор в Адриатическия регион ставайки член на НАТО и превръщайки се във времето в отличника на европейската интеграция на Западните Балкани до преди две години.
От тогава тя започна да стагнира и да изостава от този процеси и да става част от проблемите , а не от тяхното решаване заради вътрешнополитическите проблеми. Това беше и времето когато през 2020-та година партията на Джуканович загуби мнозинството си в черногорския парламент и за първи път премиер да бъде някой които да не е близък до него. Правителството на Здравко Кривокапич започна детронацията на Мило Джуканович , макар и с частичен успех, но в крайна сметка процеса стана необратим когато през есента на 2022 година на местните избори Демократичната партия на социалистите изгуби Подгорица, нещо което не се беше случвало преди това. Яков Милатович можеше да стане кмет на Подгорица, ако не бяха приложени политически хватки от страна на партията на Джуканович, за да стигне до президентските избори през април т.г , които техния партиен лидер ги загуби от него. Цялата предизборна кампания през февруари и март показваше, че сблъсъка ще бъде между Мило Джуканович и просръбския политик Андрия Мандич. И така до 19 март когато само със седем процента по малко изненадващо на първия тур излезе не Мандич, а Яков Милатович.
В крайна сметка Милатович успя да обедини една много голяма част от черногорското общество във втория тур срещу Джуканович, което се видя и в изборните резултати 60 : 40. След загубата на президентските избори Джуканович подаде оставка като лидер на Демократичната партия на социалистите. За Милатович се заговори, че той е човека на Белград и е представител на политиката на „сръбския свят“ на Балканите, зад която стоят близки кръгове до президента на Сърбия Александър Вучич. Кариерата на 36 годишния Милатович е повече свързана с европейските банкови институции, отколкото с балканската политика.
Той беше една година министър на финансите на Черна Гора в правителството на Здравко Кривокапич. Още с избирането му за президент Милатович каза че Черна Гора няма да напуска напуска НАТО, каквито съмнения имаше, че като просръбски кандидат може да направи ако спечели президентските избори. Той каза че Черна Гора, няма да оттегли признанието си за Косово. Яков Милатович успя да ядоса и лидера на босненските сърби Милорад Додик , казвайки че в Сребреница е извършен геноцид и припомняйки, че Международния трибунал за военните престъпления в Хага ясно се е произнесъл, като е индивидуализирал геноцида, като извършен от босненските сръбски части на Радко Младич. Водещите лидери от ЕС и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен поздравиха победилият на черногорските президентски избори Яков Милатович. Експерти от САЩ занимаващи се с Балканите , заявиха че не очакват новоизбрания президент на Черна Гора, да извърши промяна в геополитическата ориентация на страната му. Водещия американски бивш дипломат и бивш посланик на Вашингтон в НАТО Курт Уолкър , коментира , че избирателите в Черна Гора са избрали във втория кръг на президентската надпревара са решили да влязат двамата кандидати, които подкрепят ЕС и НАТО, като са поставили акцент върху кандидата на партията на Милатович „Европа сега“.
Така те са показали и желание за засилване на демократичните институции в Черна Гора и страната им да се продължи по пътя си към ЕС. Уолкър, каза, че когато някой е на лидерски позиции 30 години хората искат промяна, но като истински дипломат не пропусна да каже и за отиващия си Мило Джуканович, че е направил много за Черна Гора, но допълвайки, че все пак хората са пожелали промяна. След два месеца в Черна Гора предстоят предсрочни парламентарни избори, на които се очаква партията на Яков Милатович „Европа сега“ да заеме водещи позиции. Черна Гора е пред радикална промяна на местната политическа сцена свързана не само с политическото пенсиониране на Мило Джуканович, но и свиването на влиянието на партия му в местния парламент. Прозападните и просръбски политически партии и коалиции ще продължат да водят своите битки в 82-та местната Скупщина. 17 години след отделянето на Черна Гора от общата държава Сърбия гражданите на страната решиха да дадат управлението на технократа Милатович, които да реши икономическите им проблеми. Днес черногорците решиха да заложат на икономическия просперитет , обръщайки гръб на регионалните предизвикателства смятайки, че те са намалели за страната им. Но дали е така ще видим? През 2016 година в Черна Гора имаше опит за преврат организиран от двама офицери от руското военно разузнаване и сръбски наемници във военните действия в Донбас на страната на проруските сепаратисти. Без съмнение преориентацията към решаването на икономическите проблеми в Черна Гора, може и да притъпи вниманието им и на фона руската инвазия в Украйна , Балканите могат да се превърнат в сфера на напрежение в Европа.
Действията на „сръбския свят“ на Балканите се засилват все повече. Това ще доведе до засилването на крайните позиции на Белград в тази част на Западните Балкани – Босна и Херцеговина и Черна Гора и заради това е важно засилването защитните средства за запазването за мултиетничността и запазването на демокрацията. Независимо от желанието за промяна в политическия климат в Черна Гора, не малка част от местната общественост изразява загриженост, че Яков Милатович все пак е избран със сериозната подкрепа на просръбските партии в страната. Времето много бързо ще покаже кой е Яков Милатович ? През следващите месеци ролята на ЕС и САЩ ще е важна за стабилността, както в Черна Гора, така и в Западните Балкани.
Снимка: Избраният за президент на Черна гора Яков Милатович (източник: YouTube)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!
About The Author
