Мария Симеонова: Брюксел е решен да съхрани европейската перспектива на шестте страни от Западните Балкани

Мария Симеонова е програмен координатор на програма “Широка Европа” (Wider Europe) и на офиса на Европейския съвет за външна политика (ECFR) в София. Като експерт се фокусира върху Западните Балкани и Турция.

Преди това Симеонова е преминала стажове в Министерството на външните работи на България, в Постоянното представителство на Република България към ЕС и в Европейската комисия като стажант в Синята книга на Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“. Преди да се присъедини към ECFR, Симеонова е била държавен служител в българското Министерство на финансите.

Симеонова има бакалавърска степен по международни отношения от Софийския университет и магистърска степен по европеистика. Тя е завършила магистърска степен по специалност Европеистика: Транснационални и глобални перспективи в Католическия университет в Льовен, Белгия. Магистърската ѝ теза е посветена на въпросите на съгласуваността във външната енергийна политика на ЕС и отношенията с Русия.

Послание на срещата на върха ЕС-Западни Балкани

През първата седмица на декември 2022 г. в Тирана се проведе срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Предишните събития от този тип бяха критикувани, че демонстрират намаления интерес на ЕС към региона. До каква степен тази среща на върха показва, че ЕС продължава да е ангажиран със Западните Балкани? 

Страните от Западните Балкани често са се чувствали разочаровани от сложния процес на присъединяване към ЕС. Разочарованието беше усетено допълнително след предоставянето на статут на кандидати на Украйна и Молдова през юни 2022 г. За сравнение, Черна гора и Сърбия водят преговори с ЕС съответно от 2012 г. и 2014 г. Северна Македония чака 17 години, за да започне преговори за присъединяване. Тези дълги периоди започнаха да поставят основателни въпроси относно уместността на процеса на разширяване на ЕС. 

На този фон и на фона на войната на Русия в Украйна срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Тирана трябваше да даде осезаеми резултати, които да демонстрират постоянния ангажимент на ЕС към стабилността и просперитета на страните от региона. Това беше първата по рода си среща на върха, която се провежда в страна от региона. Този акт сам по себе си показва, че Брюксел по-добре разбира стратегическите си интереси и говори за решимост да се поддържа европейската перспектива на шестте държави от Западните Балкани. 

Западните Балкани и миграцията

След срещата на върха през 2022 г. Frontex ще разположи за първи път своите гранични служители извън ЕС на територията на Западните Балкани. Това се случва, тъй като ЕС се оплаква, че граждани от трети държави достигат до територията му поради безвизовите споразумения с държавите от Западните Балкани. Австрия и други държави засилват граничния и миграционния контрол в страни като Босна и Херцеговина. До каква степен ЕС разглежда Западните Балкани като някакъв буфер или голяма зона за контрол на миграционните потоци? До каква степен подобна политика, ако съществува, може да създаде социални проблеми и анти-европейски настроения в средносрочен и дългосрочен план? 

Нелегалните влизания в ЕС по миграционния маршрут през Западните Балкани се увеличават от 2019 г. насам. Това неминуемо оказва натиск върху системите за предоставяне на убежище на държавите членки. Въпросът е допълнително свързан с трафика на оръжие и хора и с организираната престъпност. 

Преди срещата на върха в Тирана Европейската комисия представи нов план за действие за Западните Балкани, който е насочен към управлението на границите, борбата с трафикантите, реадмисията и връщането, както и към съгласуването на визовата политика. За успешното изпълнение на мерките в плана Frontex ще изпрати служители за съвместни операции в региона. По този начин Frontex увеличава правомощията си, като разполага служители на граничните пунктове в региона, което е знак както за спешната необходимост от действие, така и за решимост да укрепи капацитета на страните от Западните Балкани за борба с незаконната миграция. 

В контекста на бъдещото присъединяване към ЕС сътрудничеството в областта на миграцията между ЕС и страните от Западните Балкани следва да се разглежда като важна сфера на съвместни действия. Въпросът за миграцията е обществено чувствителен и в рамките на ЕС и поради това следва да се разглежда в пълна координация с всички заинтересовани страни. 

Западните Балкани и енергетиката

ЕС ще инвестира 1 милиард евро във въпроси, свързани с енергетиката в Западните Балкани. Освен това Европейската банка за възстановяване и развитие досега е инвестирала близо 16,5 млрд. евро в региона на Западните Балкани и продължава да инвестира там повече от 1 млрд. евро всяка година. Колко значим е този ангажимент, като се има предвид, че Сърбия например има огромни китайски инвестиции, Турция е голям инвеститор в много от страните в региона, а Русия също е традиционно влиятелна в енергийната сфера в Югоизточна Европа? 

Декларацията от Тирана съдържа 15 споменавания на думата „енергия“ в различни контексти и инициативи. За сравнение, декларацията от Бърдо (анонсирана като действие, последвало срещата на върха ЕС-Западни Балкани, проведена през октомври 2021 г. в Бърдо, Словения) съдържа само едно споменаване на думата. Войната на Русия в Украйна подчерта опасното излагане на Европа на руските доставки на природен газ. Тя също така разкри, че енергийното отделяне от Москва може да бъде постигнато по-рано от планираното чрез партньорства с по-надеждни доставчици на енергийни ресурси. 

Европейската зелена сделка осигурява рамката за включване на Западните Балкани в амбициозните планове на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Той може да послужи като гаранция, че регионът няма да се превърне в черна дупка в средата на Европа, зависима от ненадеждни доставчици и разчитаща на индустрии, захранвани с въглища. От друга страна, страните могат да бъдат ключови събеседници в осигуряването на отделянето на Европа от руските енергийни ресурси чрез участие в европейските енергийни пазари и/или чрез „домакинство“ на стратегическа инфраструктура, насочена към осигуряване на енергийната независимост на Европа. 

Инициативата „Отворени Балкани”

През 2019 г. три държави от Западните Балкани създадоха т.нар. инициатива „Отворени Балкани“, която представлява своеобразна форма на мини-Шенгенска зона. Каква е Вашата оценка за резултатите от тази инициатива за момента? Тя дава на членовете ѝ – Сърбия, Северна Македония и Албания, допълнителна икономическа динамика, като същевременно се разглежда от някои като алтернатива или дори бунт срещу далечната перспектива за присъединяване на региона към ЕС… 

Инициативата „Отворени Балкани“ включва само 3 държави, което засега влиза в противоречие с идеята на ЕС за напълно приобщаващ общ регионален пазар. На общия регионален пазар се гледа като на жизненоважно стъпало към пълноправно членство в ЕС. 

През ноември 2022 г. Германия демонстрира силно лидерство по отношение на подкрепата си за регионалната икономическа интеграция, като обяви възобновения Берлински процес – инициатива, създадена през 2014 г. с цел насърчаване на регионалното сътрудничество и европейската перспектива на Западните Балкани. На срещата на върха на Берлинския процес – проведена на 3 ноември в Берлин, бяха подписани важни споразумения, свързани със свободата на движение и признаването на дипломи и професионални квалификации. 

Тъй като членството в ЕС е все още далеч, регионалната икономическа интеграция ще играе жизненоважна роля, за да се гарантира, че регионът ще остане на пътя към ЕС. Тя ще гарантира, че страните от региона са по-добре подготвени да посрещнат конкурентната среда на единния пазар, като същевременно създават устойчиви икономически условия и растеж. 

Ролята на България в Западните Балкани

Кои бяха събитията на срещата на върха в Тирана, които са най-важни от българска гледна точка? До каква степен България остава европеизатор в Западните Балкани в условията на споровете си със Северна Македония?

Наложеното от България вето върху началото на преговорите за присъединяване към ЕС със Северна Македония сериозно накърни имиджа на София като „европеизатор“ на Западните Балкани. Последвалата безизходица в процеса на присъединяване намали и доверието към ЕС в региона. Правото на вето сега се възприема като инструмент, с който разполагат държавите членки и който може удобно да се използва за извиване на ръце и за постигане на тясно определени национални интереси.   

Усилията на българската дипломация сега трябва да бъдат насочени към укрепване на двустранното сътрудничество с шестте страни от Западните Балкани България разполага с неизползван потенциал в региона, така че европейската перспектива на Западните Балкани трябва да остане високо в дневния ред на българската външна политика. Като съседен регион България има стратегически интерес да поддържа добри отношения с шестте страни в Западните Балкани, допълнени с конкретни съвместни инициативи в областта на икономиката, търговията, цифровизацията, миграцията, енергетиката и др. 

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author

Vladimir Mitev

Владимир Митев е български журналист, говорещ румънски и персийски език. Основател е на българо-румънския блог „Мостът на приятелството“, както и на българо-румънско-персийския блог „Персийският мост на приятелството“. Владимир е кореспондент на Радио Румъния за България и е редактор в румънската секция на „Радио България“.

See author's posts