Раду Динеску: Един българо-румънски мини Шенген ще покаже, че си имаме доверие един на друг
Интервю с генералния секретар на Националния съюз на автомобилните превозвачи в Румъния относно българо-румънските отношения в контекста на отрицателния вот за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство
Владимир Митев, Мостът на приятелството, 14 декември 2022
Мостът на приятелството обсъди с генералния секретар на Националния съюз на автомобилни превозвачи в Румъния искането на UNTRR за премахване на граничния контрол между Румъния и България. Предимство ли е премахването на контрола по румънско-българската обща граница? Какви са правилата и процедурите за премахване на граничния контрол между Румъния и България? Отделяне или сътрудничество с България е пътят за присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство? Колко големи са загубите, свързани с границата между Румъния и България? Обсъждаме всички тези и други теми с Раду Динеску.
Раду Динеску: Бих започнал от момента, в който се гласуваше за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство заедно с Хърватия. България и Румъния получиха отрицателен вот, а Хърватия – положителен. Това стана въпреки твърденията на гласувалите, че че не биха искали да разширяват система, която не работи. Те казаха, че са гласували концептуално. Ако вотът е концептуален, концепцията не трябва да е избирателна. Искам да кажа, че ако бяха гласували срещу трите страни кандидатки, тогава можехме да разберем, че това е вот, който алармира, че искат нещо, например че искат Европейската комисия да им даде повече пари за укрепване на границите; че това е протест срещу Европейската комисия или срещу някого. Случилото се ни показва, че не става дума за концептуално гласуване, а просто за субективен подход, без реални аргументи. Именно това показаха политиците от Австрия и Холандия миналата седмицата..
Ние се питаме: добре, Австрия и Холандия са възприели този подход, но защо другите страни в Европа, които казват, че следят за поддържането на европейските ценности, не са заели критична позиция към него? Обезпокоени сме не само от факта, че приложиха този субективен подход и глусаваха против нас, но и заради това, че всички останали силни държави в Европейския съюз не заеха позиция да спрат този отрицателен вот. Начинът, по който това се случи сега, дава много лоша оценка на клуба, наречен Европейски съюз, и на начина, по който той изпълнява своите ангажименти и договори. Ако държавите членки искат да променят параметрите на разширяването на Шенгенското пространство с нови кандидати, те могат да го направят в бъдеще. С досегашните кандидати имаха споразумение. Те поискаха от нас да отговорим на някои технически критерии, които и двете страни изпълнихме. Сега те ни казват, че това не е достатъчно. Ако подходим субективно, накрая може да ни поискат всичко или неща, които очевидно няма да можем да изпълним. Гласуването за Шенген до голяма степен показва именно това.
При тези обстоятелства е ясно, че ако двете страни се бяха присъединили към Шенген на 1 януари, границата между нас, Румъния и България, щеше да бъде вътрешна шенгенска граница. Сега се обсъжда дали ние, като страни, имаме друг път напред. Ние в Съюза на автомобилните превозвачи в Румъния сме на мнение, че както демокрацията в общността може да не е съвършена, но е най-функционалната, така и най-добрата система, която познаваме е ЕС. Засега за нас, дори и ако Европейският съюз да не е съвършен, той е клубът, към който принадлежим, дори и да се караме с другите членове на отбора. Трябва да разберем много добре, че членството в Европейския съюз не премахва конкуренцията между държавите-членки. Но играчите в националния отбор не се конкурират помежду си, така че всеки иска да увеличи стойността си, ако използваме паралел със Световната купа, която се провежда в момента.
Смятам, че двете страни трябва да продължат заедно, повтарям заедно, да предприемат всички възможни стъпки за присъединяване към Шенген, т.е. за постигане на тази цел, като най-вероятно и най-бързо това може да стане през второто полугодие на следващата година. През 2024 г. навлизаме в година на избори, всичко, което означава европейска политика, а Комисията и всички тези институции ще започнат да работят едва след октомври-ноември 2024 г., така че през 2024 г. не можем да очакваме нищо. И тогава би било добре да направим всичко възможно, за да се присъединим заедно към Шенген през 2023 г.
И като първа стъпка, възостова на идеята, че на 1 януари трябваше да сме се присъединили, трябва поне да се хармонизираме помежду си и да дадем пример. Трябва да има доверие между властите на двете страни. В противен случай нямаме основание да се учудваме, че Европа не ни вярва. Странно е, че не си вярваме един на друг.
Трябва да разгледаме възможността за опростяване, рационализиране и постепенно намаляване на контрола, докато той бъде напълно премахнат. Бих започнал с улесняването на леките и товарните автомобили, регистрирани в Румъния и България и на другите в Европа. Ако все още има нужда от улеснения за превозни средства от други места, това може да се договори. Но в крайна сметка смятам, че трябва да стигнем до система, в която да се държим така, сякаш сме се присъединили към Шенген.
Много добре разбираме, че съществува и микровселена от хора, които са пряко ангажирани с граничния контрол, и вероятно тези хора не са много щастливи от премахването на контрола, защото губят част от предмета си на дейност. Твърдо съм убеден, че те могат да допринесат със своя експертен опит за една много добра дейност по другите граници на нашите страни с държавите извън Европейския съюз. Мисля, че това би било знак за политическа зрялост и силен знак за доверие и единство между нашите две страни. И така, ние сме свързани с европейския проект, присъединихме се към Европейския съюз и трябва да направим всичко възможно заедно да се присъединим към Шенген и да докажем, че си имаме доверие, ако другите не ни имат доверие, и да разширим това ниво на доверие до европейско ниво и да осъществим проекта до края на следващата година.
Този въпрос за недоверието ми се струва много важен, ако българите и румънците трябва да имат някакво общо пространство, управлявано съвместно от Шенген. Забележете, че веднага след гласуването миналата седмица се заговори за отделяне на България. В няколко от централни медии в Румъния се говори за отделяне. И така, това ли е въпросът, който стои пред Румъния сега – отделяне или повече сътрудничество с България?
Смятаме, че отделянето е катастрофална грешка и за двете страни. Ако Румъния поиска отделяне, ако България поиска отделяне, мисля, че това е много погрешно. Захвърляме цялата работа, която сме вършили поне през последните 10-11 години, борейки се да постигнем напредък, за да влезем в Шенген. Това, в известен смисъл, е тласък от страна на някои западноевропейски политици в двустранните преговори с Румъния или България и според мен ще ни отведе от едно много по-ниско ниво. Ще трябва да се върнем в подножието на планината и да изкачим нов и по-уязвим път, бидейки сами, всеки по своя път. Затова смятам, че това не е правилният подход. Мисля, че трябва да се обединим, да си повярваме, да си подадем ръка и да бъдем по-единни от всякога в този проект, който започнахме заедно и трябва да завършим заедно.
Какво могат да направят България и Румъния заедно, за да подобрят икономическата динамика между двете страни и да преодолеят сегашната безизходица, свързана с Шенген?
Мисля, че един от примерите е наистина да се подобри трансграничното сътрудничество и да се улеснят търговията и транспортът от всякакъв вид, но най-вече автомобилният транспорт, между двете страни. Ако премахнем бариерите и пречките, които стоят между нас, и изградим мостове, мисля, че това ще ни помогне да продължим напред. Това е проект, който трябва да се осъществи с голяма сериозност, за да не се допусне някой, който не вярва в него, да му повлияе негативно, защото е очевидно, че и в двете страни има хора, които не желаят това сътрудничество и побратимяване да се засили повече от всякога, но мисля, че тези, които го желаят и са в мнозинството си, трябва да се погрижат да направят нещата правилно, за да продължим напред.
Разполагате ли с някакви изчисления на загубите, понесени от румънските превозвачи поради съществуването на тази граница между Румъния и България?
Като цяло видяхме, че загубите се дължат главно на доста голямото време за изчакване, което дори в случая на преминаване на границата с България може да представлява 25-40 % от времето, необходимо за едно пътуване. Очевидно е, че колкото по-кратко е пътуването, толкова повече един ден, два или три дни чакане, както беше през лятото или както понякога се случва между Румъния и България, могат да означават много. Колкото по-кратко е пътуването, толкова по-голям е делът на това време на изчакване. По този начин се наказват преди всичко транспортните предприятия, които не са ефективни, и се създава изключително деликатна и неприятна ситуация за шофьорите на търговски превозни средства и камиони, които, когато чакат два или три дни, се чудят дали са професионални шофьори, охранители на камиони или пазачи. Това не насърчава други хора да се присъединят към бранша, ако те не могат да си вършат работата като професионални шофьори и през половината или през една трета от времето са на границите. Стоенето на километрични опашки и изчакването на тези часове не гарантира нормални условия. Професионалните шофьори нямат достъп до тоалетни, до магазин, откъдето да си купят храна, вода, напитки. Това също е проблем. Съществува проблемът със замърсяването – за да продължат да пътуват, те трябва да отопляват кабините, така че това са изключително деликатни ситуации.
Но това, което е най-важно в цялата тази картина, е фактът, че при производството на какъвто и да е продукт в Румъния или България е наказано от тази липса на ефективност на веригите за доставки, логистиката и транспорта. Ето защо виждаме, че има много чуждестранни инвеститори, които предпочетоха последната страна от Шенген, т.е. Унгария, и не инвестираха в нашата зона, отчасти поради липсата на инфраструктура, но също и поради липсата на присъединяване към Шенгенското пространство. Защото в крайна сметка и Румъния, и България могат да компенсират липсата на инфраструктура със значително предимство, с цената на труда. Разбира се, жизненият стандарт и в двете страни трябва да се повиши, но все още има възможност да се използва това предимство.
Направихме сравнително изчисление между Румъния и Унгария. През последните 15 години Унгария е привлякла повече от 170 милиарда евро преки чуждестранни инвестиции, докато Румъния е привлякла максимум 54-55 милиарда евро. Това означава, че по отношение на размера, ако вземем предвид факта, че Унгария е два пъти по-малка от Румъния по отношение на територия и население, Унгария е 6-7 пъти по-ефективна в привличането на преки чуждестранни инвестиции от румънските власти.
Това се дължи и на факта, че преди 2-3 години, преди пандемията, имахме ситуация, в която камионите, които пристигаха на границата с Унгария, а те не бяха само румънски, а и от България и всички страни тук, не можеха да се движат до неделя вечерта, тъй като имаше ограничение на движението поради национален празник в Унгария. Само че в неделя вечерта тези, които чакаха от четвъртък, не можаха да влязат в Унгария и да продължат, защото започнаха щателни проверки относно плащането на глоби за тези камиони или за компаниите. Всички камиони, които бяха там през седмицата, успяха да преминат едва в сряда сутринта. По това време някои инвеститори от автомобилната индустрия търсят място за бъдещ завод или производствено съоръжение. Мога да ви кажа, че Румъния не беше избрана, вероятно този проблем на границата също е било фактор.
Ние в Румъния се гордеем с два автомобилни производителя Dacia в Миовени и Ford в Крайова. Румънската икономика се гордее с приноса на тези производители към брутния вътрешен продукт. Можете ли да си представите какво щеше да бъде, ако имахме още два големи производителя от ЕС. BMW и Mercedes избраха Унгария вместо Румъния. Така че неприсъединяването към Шенген ощетява нашите икономики – румънската и българската – повече, отколкото можем да си представим, и повече, отколкото виждаме. Наказани са не само транспортните фирми или хората, които седят с часове на ъгъла на границите, които не са от Шенген.
Разполагате ли с проучвания относно правното основание и процедурите, чрез които може да се премахне митническият контрол между Румъния и България?
Няма митнически контрол, има контрол от страна на Гранична полиция. Румъния и България са заедно в Европейския съюз. Европейският съюз е единна митническа територия, така че от тази гледна точка стоките, които влизат в Европа през външна граница, трябва да преминат през обширен митнически режим. Митническите документи обаче се попълват на мястото на влизане в ЕС. Ако не се плащат мита и ДДС или ако не е необходим така нареченият окончателен внос за тези стоки при преминаване на външна граница, тези стоки се транспортират вътрешно, под режим отложено плащане, до местоназначението им, където и да е на територията на Европа. Когато влизате от Турция в България, или плащате на границата, или изготвяте транзитен документ, или той е със системата ТИР и може да стигне до България или Румъния, или чак до Португалия, където на местоназначението се плащат дължимите митнически сборове от вносителите, ако няма тази гаранция на транзитния документ или системата ТИР. Така че всичко, за което говорим е да се отмени контрола върху хората, върху шофьорите по сухопътните граници. Този контрол се осъществява изключително стриктно от всяка от нашите държави по външните граници на Европейския съюз. Ако говорим за нашите граждани, румънци или българи, те могат свободно да преминават от едната страна в другата без никакъв проблем, ние сме в ЕС и не виждам защо да създаваме проблеми, ако идват от страни извън ЕС, ние ги регистрираме на границата и вие също в България. По принцип трябва да има обмен на информация, достъп, някои бази данни, които според мен вече са готови, тъй като бяхме готови да влезем в Шенген. Вероятно трудността или предизвикателството ще бъде, ако в момента нямаме достъп до тези бази данни и трябва да ги направим за строго двустранно ползване. И именно тук възниква необходимостта от институционално сътрудничество между двете страни, за да има достъп до такава информация, която така или иначе ще се появи, когато двете страни се присъединят към Шенген.
Добре, нека приключим с това. Кои политически или институционални сили очаквате да подкрепят това предложение от румънско-българската страна на границата на Вашия Съюз?
Освен този подход, ние ще изпратим публично протестно писмо до австрийския посланик в Букурещ и ще изразим нашето несъгласие или недоумение защо нашите политици не се противопоставиха на присъединяването на Хърватия, ако не бяхме третирани и трите страни като пакет, много държим на идеята за засилване на сътрудничеството с България, за обмен на данни и, както казахте, за създаване на малкия Шенген, преди може би да се присъединим към големия Шенген, за да докажем, че имаме институционалния капацитет, политическата воля и увереността да осъществим такъв проект помежду си. Разбира се, това решение може да бъде взето на правителствено или дори на парламентарно ниво, но вярвам, че правителствата на двете страни, с гласа или благословията на своите парламенти, биха могли да предприемат някои значителни стъпки в това отношение. И ако това не може да стане наведнъж, те биха могли да изпратят някои много добри сигнали, като улеснят, повтарям, постепенно, българските и румънските граждани да преминават без проблеми, а по-късно, когато получат достъп до данните за нерезидентите, влизащи през външните граници, биха могли напълно да премахнат контрола по нашите граници.
Трябва да разберем още нещо – това не означава, че ако граничният контрол бъде премахнат, никой няма да контролира никого. Например, виждали сте, че в Австрия, Германия и Франция влизаме с 60 км/ч през граничния пункт и никой не ви спира там, или, добре, напоследък ви спира. Но да кажем, че като концепция никой не ви спира. Това не означава, че никой орган никога не ви проверява, имам предвид, че има механизми, чрез които се проверяват автомобилните превозвачи, проверяват се фирмите, проверяват се документите. Разбира се, трябва да има метод за оценка на риска. Не се проверяват всички, за да се получи ниво на санкции, но и не се проверява само една трета, както е сега на европейско ниво, което означава, че не се контролира целенасочено. Трябва да контролирате тези, които представляват определен риск, не само за да ги контролирате и спирате, говоря за камионите в движението и т.н.
Така че смятам, че това може да бъде постигнато, ако властите в двете страни наистина го желаят, има институционален и технически капацитет, въпросът е по-скоро в политическата воля и приемането на бърз график за въвеждането на тази инициатива заедно. Мисля, че би било чудесно да дадем такъв пример на Европа.
Снимка: Раду Динеску (източник: Раду Динеску)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!
About The Author
