Драгош Йоница: Евроатлантическа Румъния означава Румъния, закотвена в своя регион

Интервю с румънския изследовател в областта на международните отношения и експерт по Западните Балкани в SNSPA за реперите в румънската външна политика на юг от Дунав и нейната еволюция след избухването на войната в Украйна

Владимир Митев

Драгош Йоница е докторант и научен сътрудник в катедра “Международни отношения и европейска интеграция” на Националното училище за политически и административни науки (SNSPA) в Букурещ. Основната му област на интерес е процесът на европеизация на Западните Балкани като част от процеса на присъединяване на страните от региона към ЕС. През последните години той придобива бакалавърска степен по политически науки (2015 г.) с дипломна работа за процеса на присъединяване на Сърбия към ЕС, а по-късно завършва магистърска програма по международни отношения (специалност “Дипломация и преговори”) с дипломна работа за Балканския миграционен маршрут (2017 г.).

Публикувал е няколко статии и анализи, посветени на разширяването на ЕС в Западните Балкани. Като член на Центъра за европейски изследвания към катедрата той участва активно в организирането на няколко събития и конференции, посветени на процеса на разширяване на ЕС на Западните Балкани, и понастоящем е част от няколко академични мрежи, целящи да приближат политиките на ЕС до широката общественост, като му е възложено да проведе изследване на политиката на разширяване на ЕС като средство за европеизиране на региона на Западните Балкани.

Решенията, взети от румънските държавни представители, и подкрепата, оказана в отношенията с Украйна и Молдова през последните шест месеца, показват, че Букурещ има капацитета и интереса да надхвърли нивото на реториката и да се ангажира конкретно в сътрудничеството с държавите от региона. По този начин, с подкрепата и сътрудничеството на развитите западни държави, Румъния започва да оформя регионален профил като гарант на сигурността – казва Драгош Йоница.

Реперите на румънската външна политика в Западните Балкани и Югоизточна Европа

Какви са съображенията или реперите на румънската външна политика в Западните Балкани и Югоизточна Европа? До каква степен тези съображения са свързани с евроатлантическото членство, до каква степен с икономическата динамика, до каква степен с румъноезичните общности и т.н.?

Външната политика на Румъния, макар и предимно на декларативно ниво, е насочена към подкрепа на европейския курс на балканските държави и Република Молдова. Втората област на интерес е подкрепата за малцинствата в съседните страни (особено Сърбия и Украйна), която се изразява в официална помощ за развитие и инвестиции в меки политики (здравеопазване, образование) в тези страни. В същото време Букурещ се стреми към статута на полюс на сигурността в региона, тъй като (заедно с България) е държава, която не е преживявала вътрешни конфликти или големи дипломатически спорове с държавите в региона.

Както беше споменато по-горе, евроатлантическото членство (подкрепено от специални отношения със САЩ и западноевропейските сили – Франция, Германия, Италия) е “гръбнакът” на румънската външна политика, като Букурещ винаги действа като пропагандатор на западните ценности в държавите, стремящи се към членство в НАТО/ЕС. За съжаление, отвъд декларативното ниво, външната политика на Румъния съсредоточава действията си (икономически, дипломатически) конкретно върху отношенията само с няколко държави извън региона, като на преден план са съседите ѝ Сърбия и Република Молдова, а в по-малка степен – държавите, с които няма обща граница. 

Заплахи за интересите на Румъния на Балканите

Какво се възприема от Букурещ като опасност и какво като стратегически интерес в района на юг от Дунав?

Стратегическите интереси на Румъния са тясно свързани със степента на близост с държавите в региона. По този начин гарантирането на регионалния мир и сигурност (от военна и енергийна гледна точка) е основният интерес на нашата страна в региона, като Румъния допринася активно за военни (Косово, Босна) или енергийни проекти (AGRI, газопроводът Яш-Унгени и др.), както и лобира в подкрепа на европейската интеграция на държавите в региона като начин за гарантиране на тяхната обществена, икономическа и (напоследък) енергийна сигурност.

Друг интерес, развит особено след 2014 г. (с анексирането на Крим от Руската федерация), е да се избегне преливане на несигурност чрез участие в: Тристранната група за сигурност Румъния-Полша-Турция, активно участие в многонационални платформи за сътрудничество (Инициатива “Триморие”, Кримска платформа и др.).

Основните регионални заплахи (освен очевидната ескалация на конфликта в Украйна) са:

– рискът от (повторно) избухване на насилие на Балканите (особено в Босна и/или Косово, които изпитват политическа нестабилност, съчетана с напрежение в отношенията им с Белград и/или Загреб), което би подкопало многостранните усилия за подкрепа на европейския курс на тези държави;

– стагнацията на процеса на европейска интеграция на държавите от Западните Балкани – ситуация, от която регионалните (Турция, Русия) или глобалните (Китай) сили бързо ще се възползват, за да проектират своята мощ и да използват държавите от региона като “врата” към Европа и “пионки” в отношенията между Изтока и Запада;

– ескалация на напрежението между Турция и европейските канцеларии, което (най-вероятно) ще доведе до загуба на подкрепата на Анкара в процеса на посредничество в руско-украинския конфликт и до възобновяване на миграционната криза по балканския маршрут – дестабилизиращо явление за целия регион, както вече беше наблюдавано през 2015-2016 г.

Инфраструктурните проекти в региона заобикалят Румъния

Съществува мнение, изразено например от бизнесмена Груя Стойка, но и от други, че проектите за железопътна инфраструктура, природен газ и др. заобикалят Румъния. Например, проектът BRUA изглежда замразен, след като беше построен газопроводът “Турски поток”, който ще доставя природен газ от Турция през България за Сърбия и Унгария. До каква степен сте съгласни с това мнение?

Съгласен съм, но това е така и защото Румъния е по-малко зависима от природния газ, тъй като разполага с вътрешен производствен капацитет. Тази ситуация кара властите в Букурещ да се насочат към други области на интерес. Ескалацията на конфликта в Украйна обаче накара местните политически елити да променят приоритетите на инвестициите в ключови области (транспорт, комуникации, енергетика), като основен пример за това е интерконекторът Гърция-България, към който настоящото румънско правителство проявява видим интерес.

Що се отнася до железопътните мрежи, дискусията трябва да започне от политическия интерес към развитието на транспортните мрежи в страната. През последните 30 години Румъния дори не е инвестирала в модернизирането на съществуващите вътрешни маршрути, като плановете за разширяване/модернизиране на маршрутите до границите (Молдова, Сърбия или България) обикновено са на последно място в дневния ред за обсъждане.

Въпреки това смятам, че инвестициите в двете мрежи са в известно противоречие с интересите, които румънските официални лица приемат по отношение на южното и източното съседство – подкрепата за съседите означава да се създадат мостове, които надхвърлят дискусионното ниво и допринасят за развитието на отношения, основани на доверие и постоянно сътрудничество. Този подход не може да бъде постигнат без съгласувана стратегия на високо равнище.

Румънският изолационизъм и румънската изключителност

Как гледате на изолационисткото мислене на румънците – на идеята, че са остров в море от славяни, че се движат в посока обратна на тенденциите в региона, че са евроатлантически и демократичен фар в регион на русофилство и популизъм?

Асоциацията между славяните и популизма не е съвсем правилна, макар че съвременните регионални примери ми противоречат. Въпреки това, дори и в конкретни случаи (Сърбия, Босна), те показаха своите ограничения, особено след избухването на войната в Украйна, когато официалните лица на тези страни се оказаха в ситуация, в която трябваше да направят стратегически избор със средносрочна/дългосрочна прогноза (вж. например гласуванията в Общото събрание на ООН).

Всъщност, от всички народи в региона, румънците имат най-голямо доверие в способността на евроатлантическите структури да гарантират тяхната сигурност във всичките ѝ аспекти. Това е особено вярно с оглед на специалните двустранни отношения, които развихме с Вашингтон през последните 30 години. Въпреки това приносът на ЕС за социално-икономическото развитие на Румъния през последните 15 години и имиджът, който той създава в региона, не бива да се пренебрегват. Идеята за евроатлантически “фар” трябва да бъде подсилена и чрез по-последователна ориентация на Букурещ към потенциални регионални партньори като Белград и Киев, извън тесните връзки, които вече имаме с Кишинев или София.

Румънският евроатлантизъм

До каква степен след началото на войната в Украйна румънският евроатлантизъм предполага преодоляване на изолационисткото мислене и собственото си предефиниране към по-широка отвореност и сътрудничество с региона и периферията на Запада? 

Макар да е преждевременно да се коментира само 6 месеца след избухването на войната, решенията, взети от румънските държавни представители, и подкрепата, оказана в отношенията с Украйна и Молдова през този период, показват, че Букурещ има капацитета и интереса да излезе извън рамките на дискусионното ниво и да се ангажира конкретно в сътрудничеството с държавите от региона. По този начин, с подкрепата и сътрудничеството на развитите западни държави, Румъния започва да формира регионален профил като гарант на сигурността. Все още обаче има много стъпки, които трябва да бъдат предприети в това отношение.

Преодоляването на изолационисткото мислене, за което споменахте, може да бъде постигнато само чрез продължаване на това сътрудничество в мирно време (в Украйна), когато контекстът ще ни позволи да решим други “горещи” въпроси от геополитическия дневен ред на региона – продължаване на процеса на европейска интеграция на държавите от Западните Балкани и Източното партньорство, свързване на държавите чрез модерни транспортни и комуникационни мрежи, осигуряване на енергийна независимост от Руската федерация за уязвимите в момента държави. Както вече казахме, налице са достатъчно доказателства за откритост; необходима е обаче последователност при вземането на решения и стратегия за сътрудничество, основана на средносрочните и дългосрочните интереси на регионалните участници.

Румъния и Глобалния Юг

Изглежда, че Румъния развива експертни познания за Близкия изток, има размразяване на отношенията с България и не на последно място, румънските елити изглежда се събуждат и осъзнават факта, че по времето на социализма е имало много добри отношения с много страни от Третия свят (днес т.нар. Глобален юг)?

Всъщност миналото ни настига и експертите на ниво държавни институции осъзнават, че широката дипломатическа мрежа, изградена още преди 1989 г., може да се окаже истински ресурс в борбата със съвременните заплахи (тероризъм, конвенционални и/или хибридни войни, природни бедствия и т.н.). Струва си да се отбележи, че Близкият изток никога не е бил изоставян – от научни изследвания и двустранни инвестиции до мироопазващи мисии в конфликтни зони, Румъния винаги е била доставчик на експертен опит. Това се дължи, от една страна, на историческите отношения, установени с държавите от Персийския залив и Северна Африка, но също така и на начина, по който бяха (пре)оформени военно-политическите съюзи след Студената война, в които НАТО играе ключова роля.

Румъно-българските отношения

Що се отнася до отношенията с България, в конкретен план става дума за активизиране на мрежи за формално/неформално сътрудничество. Румъния е вторият по големина търговски партньор на България в ЕС, а броят на двустранните проекти непрекъснато нараства – от транспортна инфраструктура (мостове над Дунав) или енергетика (участието на Румъния в проекта за разширяване на междусистемната връзка Гърция-България) до проекти, насочени към сближаване на етническите общности (стартиране на румънско издание на Радио България). Бих искал обаче да подчертая, че е желателно да се разширят областите на сътрудничество – в този смисъл превръщането на консолидираното партньорство в стратегическо би могло да бъде необходимият стимул за задълбочаване на тези двустранни отношения, официализирани преди 143 години.

Румъния и Третият свят

И накрая, обсъждането на отношенията на Румъния с “глобалния Юг” заслужава отделно интервю, в което всеки регион (Централна и Южна Америка, Субсахарска Африка, Близкия изток и Южна/Югоизточна Азия), с неговите възможности и рискове, е разгледан конкретно. Все пак бих искал да отбележа, че отношенията на Румъния със страните от “глобалния Юг” трябва да бъдат съживени, тъй като много от страните, включени в тази област (Мексико, Бразилия, Нигерия, Египет, Индия, Индонезия и др.), са станали много по-конкурентоспособни от икономическа гледна точка – някои от тези страни са членове на ОИСР или на Групата на водещите световни икономики (Г-20), което говори за нарастващия им глас на международно равнище.

Въпреки това румънските власти понастоящем са изправени пред дилема, която сами си създават – Букурещ е раздвоен между необходимостта от укрепване на регионалната стабилност/сигурност и необходимостта от разширяване на хоризонтите на сътрудничество извън оста Вашингтон-Брюксел-Букурещ. Двата избора не са взаимно изключващи се (както може да се предположи), но е необходимо да се даде приоритет на стратегическите цели на сътрудничеството, за да може Румъния да остане значим международен играч през следващите години.

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author