Рана Солеймани: Иранските интелектуалки подготвиха почвата за течащата “феминистка революция”

Персийският мост на приятелството, 22 октомври 2022 г.

Владимир Митев

Госпожо Солеймани, как ще се представите?

Аз съм Рана Солеймани, писателка, живееща в Стокхолм. Откакто напуснах Иран през 2014 г., не съм се връщала в страната си.

От малка винаги съм мечтала да стана писател. Учих икономика в университета, но по-късно поради големия ми интерес към литературата успях да стана член на Иранския литературен център.

Първата ми книга беше сборник с разкази (“Лорка на улица Фереще”). Не беше позволено тя да бъде публикувана, защото имаше много проблеми с цензурата и Министерството на ислямското напътствие в Иран. След период от две години книгата беше публикувана чрез премахване на много думи и понятия от книгата. Например, забранено бе да се говори за сексуална връзка между мъж и жена в историята или да се използва думата куче, да се пише за алкохолни напитки.

Втората ми книга беше публикувана в Стокхолм и се казва „Ти знаеш“, а другата, наречена „Синдром на Одисей“, която е роман, беше публикувана в Лондон. Следващата книга се казва Viva la Vida (“Да живее живота”), която е историята на четири жени, които са в затвора “Евин” и всяка от тях е обвинена в различно престъпление. Те са в затвора и четирите жени чакат свобода, а темата на книгата беше много горчива и мрачна, защото става дума за екзекуцията и жените в Ислямска република Иран. А следващата книга, която ще се появи, се казва „Един ден със седем хиляди старейшини“, която също е за жените и имиграцията.

Какво е точното положение на иранските жени днес? Има ирански жени професионалисти в много области – полиция, граждански пилоти, инженерство, театър, медицина. Повечето студенти в Иран са жени. Доколко тези образовани и способни жени имат нужда от защита и спасение? И в какъв смисъл точно е правилно да се говори за потисничество на жените в Иран?

Ислямска република Иран се страхува от жените в Иран. Защото ние, жените, станахме по-осъзнати и действаме в по-широк контекст. Нашата перспектива се промени и ние търсим власт и права.

Както целият свят разбра днес, в Иран има огромна разлика между половете.

Например, най-важният въпрос са парите. Зестрата на жените е половината от зестрата на мъжете, защо е възможно това? Днес жените също работят рамо до рамо с мъжете в общността и много от тях също са глави на семейството, но издръжката на жената е половината от издръжката на мъжа.

Или че други потисничества и несправедливости, които се практикуват в едно патриархално и мизогинистично общество, са, че жените трябва да предадат правото на развод, правото на обучение, правото да напуснат страната, правото на жилище, правото на работа, попечителството на деца и др. след брака.

Жените нямат право да напускат страната без разрешението на съпруга си. Когато омъжена жена кандидатства за паспорт, тя се нуждае от подписа на съпруга си, за да бъде отписана паспорта на съпруга си и да има отделен паспорт, или след брака двойката е тази, която може да определи мястото на пребиваване и съпругата трябва да се съобрази. Или че отнемат попечителството над децата от нея след раздялата.

Не е ли това смешно и странно за човек, живеещ в този модерен свят?

Друг основен правен проблем на жените днес в Иран е разликата в наследството. Както се споменава в закона, братята и сестрите нямат равно наследство и делът на брата е два пъти по-голям от този на сестра му, а при жена, чийто съпруг умира, наследственият дял на съпругата ще бъде равен само на една осма от имуществото на нейния съпруг. Освен това има много, много несправедливости, които се прилагат към жените и днес Ислямската република вече не може да се противопостави на нас, жените. Ние се противопоставяме на този смъртоносен вирус на исляма и патриархата.

Сегашното протестно движение в Иран беше описано от вас като феминистка революция. Какви са характеристиките на това движение?

Сред жените в съвременен Иран се формира движение което отправя женско предизвикателство по отношение на правните неравенства между жените и мъжете.

Сред жените в Иран се формира организирано движение с цел подобряване на условията на живот, включително усилия за намаляване на правното неравенство между мъжете и жените, една реалистична оценка на природата на двата пола (без феминистка ориентация) от характеристиките на това организирано движение.

Каква е ролята на писателките и интелектуалките в настоящата революция?

Като цяло авторите са за безусловна свобода и равенство между половете.

През последните години жените, постигайки неоспорими позиции в иранската литература, успяват да помогнат на обществото в идентифицирането на емоциите, нуждите, чувствата, способностите, правата и тревогите в живота на своите връстници. Съвременните писателки, особено по-новите поколения, с огромните си познания и проницателност успяха съзнателно да защитят правата на жените и да покажат пред публиката координатите на своята утопия. Те имат градски идеал, в който жените играят равна роля с мъжете в обществото и имат равни права.

Присъствието на жените интелектуалки е изключително сериозно и те са оставили толкова много велики имена в изкуството и литературата, че никой не може да скрие тяхната сила.

Днес имаме жени писателки, които пишат с ясно видима литература, независимо от мъжете, имат свой собствен свят на писане, използват свой собствен език и  създават своя литература.

Като се има предвид, че социалните променливи, включително полът, влияят на ума, мисълта и езика, а стилът на писане произлиза от ума и езика, можем да смятаме, че съществува женски стил. Има някои теми, по които една жена писателка може да пише по-добре поради чувството, което има, но обикновено мъжете писатели не могат да развият това женско чувство.

В иранската история е имало мъдри и културни жени като Тахира Кура-ал-Аин, първата жена бунтарка, екзекутирана в двестагодишната история на Иран, Мезин-ул-Султане, една от журналистките от епохата на Каджар.

Биби Ханам Естрабади и Седике Долатабади са сред писателките и журналистките от конституционния период, Рошан Но Дост, основателката на модерното образование и обучение в Иран, както и интелектуалци и писатели, които са се опитвали да събудят и да повишат осведомеността на женското общество чрез изкуство и литература, включително Фаруг Фаругзад, Шахнуш Парсипур, Симин Бехбахани и стотици други войнствени жени творци, които през целия си живот са се борили за освобождението на жените и обществото като цяло

Каква е позицията Ви по отношение на ислямския феминизъм, представян от някои личности в Иран, като например съпругата на бившия кандидат за президент Мир Хосейн Мусави – Захра Рахнавард?

У нас изобщо няма ислямско феминистко движение.

Захра Рахнавард е основната фигура зад тази идея и зад процеса на въвеждане на задължителния хиджаб след революцията от 1979 г. По-късно тя се присъединява към реформаторската фракция в Ислямска република Иран. Съпругът ѝ Мирхосейн Мусави, министър-председател в годините, когато режимът извършваше масови убийства на политически дисиденти в затвора, никога не пое своята отговорност. Независимо, че Мусави е под домашен арест от времето на протестите от 2009 г. насам двамата със съпругата му все още не са против цялото ислямско правителство, а само против част от него. Те не са заели напълно определена позиция и са силно религиозни

Затворът “Евин” в Техеран бе подпален в средата на октомври. Какво трябва да знаем за този затвор?

Затворът “Евин” е един от най-страшните затвори в света. Той е бил много жесток затвор от древни времена и много хора, борещи се за свобода, са загубили живота си в този затвор. В резултат на изтезания, изнасилване, побой или екзекуция. И през тези последни четири седмици, по време на общонационалните протести в Иран, затворът “Евин” беше сцена на седящи стачки и протести на затворници, а затворници мъже и жени скандираха лозунги като “Смърт на диктатора” или “Жените живеят за свободата”.

Знаем, че самият затвор е малка общност. След подпалването на затвора възникна обществената загриженост. Защото наред с престъпниците или престъпниците, които излежават присъдите си в затвора, има голям брой интелектуалци, образовани хора, благочестиви хора, елит, спортисти, писатели, работници, религиозни малцинства, политически идеолози, студенти, а сега и ученици, мъже и жени, стари и млади, деца и дори фетуси са хванати в капан.

Посочвайки, че силите за сигурност “наблюдават и контролират” улиците около затвора, губернаторът на Техеран помоли хората да не обръщат внимание на призивите на “чуждестранните медии” да се събират на това място.Прокурорът на Техеран също така заяви, че конфликтът в затвора Евин няма нищо общо със “скорошните бунтове”. Синът на бившия монарх – Реза Пахлави, в отговор на новината за пожара в затвора Евин и звука от експлозии от този район, написа изявление в Twitter, в което се казва, че: “Затворът “Евин” трябва да бъде изгубен, заедно с лицето на Али Хаменей и неговия демоничен режим. Някои от най-светлите умове и най-смелите сърца на Иран са несправедливо държани в Евин. Ще държим Хаменей и неговия режим отговорни за всяка вреда, която ги сполети.” И говорителят на Държавния департамент на САЩ съобщи в туитър: “Спешно следим съобщенията от затвора в Евин. В контакт сме с швейцарското правителство като пазител на американските интереси. Иран носи пълна отговорност за сигурността на нашите граждани, които са били жестоко арестувани, и те трябва да бъдат освободени незабавно.”

Но едно е ясно на всички – пожарът в затвора Евин не е бил естествен пожар, защото правителството се страхува от иранските интелектуалци, адвокати и интелектуалци, които са в затвора. Новините, които достигнаха до нас, показват, че те (затворническите власти) са предизвикали пожар, затворниците са дошли да избягат от дима и огъня, а те са открили огън и дори са стреляли с минохвъргачки.

Книгата ми Viva La VIda е посветена на екзекуцията на четири жени в затвора Евин. И аз самата, която съм автор на тази книга, никога не съм имала житейския опит на затвора, но сякаш съм живяла там цял живот, защото, за да създам това произведение, прекарах цялото си време в четене на спомените на затворниците или в разговори с тези, които са имали опит там. Проливах сълзи, надявах се и умирах и умирах там заедно с всеки един от героите в моята история.

Девизът на жените от Иран е “Жена, живот, свобода”. Вдъхновено ли е то от втората вълна на феминизма?

През тези години на черногледство и мизогиния, управляващи Иран, статистиките и цифрите показват, че най-високият процент на самозапалване на жени в Близкия изток принадлежи на иранските жени. Както знаем, самоубийството е зов за помощ. Човек, който се самоубива, казва: “Не мога да направя нищо за себе си в живота, някой да ми помогне”. Но сега тези жени стоят и се опитват да подпалят основите на Ислямска република Иран, като запалват шаловете си. Жените са твърди. Това може да не е феминистка революция, но жените са пионери. Всички ние се борим заедно, за да можем да победим този мрак, защото единственият начин да се постигне съвършенство във всяко общество е всеки човек да постигне правата си. И, разбира се, това правно неравенство между мъжете и жените се корени в културните ценности и в предубеденото и непълноценно отношение на обществото към жените, което изисква безкрайна и неуморна борба срещу липсата на култура, глупостта и жестокостта. Защото ние вече не искаме брадва, сърп, киселина, кинжал и смърт, а искаме сигурност, любов, свобода и равенство.

Какво очаквате като резултати от това протестно движение?

Както знаем, революцията се оформя и тази трансформация се случва, а ние трябва да бъдем силни и да поддържаме нашия лозунг, който е животът на свободата, за да можем да свалим основите на тази корумпирана система на Ислямската република.

Снимка: Мотото на иранските протести е “Жена, живот, свобода” (източник: YouTube)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author