Габриел Данч: Геополитиката на Афганистан продължава да се преплита с войната срещу тероризма

Малгожата Кулбачевска-Фигат, Владимир Митев, Cross-border Talks, 26 юни 2022 г.

Габриел Данч е румънски експерт по Афганистан, който в момента прави докторантура по афганистанска геополитика в университета “Бабеш-Бояй” в Клуж-Напока, Румъния. Той предоставя индивидуална геополитическа информация за висши служители и съветници в публичния и частния сектор. Проучва и докладва за практиките, военните способности и стратегиите на правителствата и други важни недържавни участници, които оформят политическия пейзаж в Западна, Централна и Южна Азия.

В този епизод той обсъжда хуманитарната ситуация в Афганистан, различните геополитически интереси – регионални и глобални – около страната, ситуацията с афганистанските бежанци и др. Видеото е със субтитри на български език:

Владимир Митев: Добре дошли в новия епизод на “Трансгранични разговори”. Ще разгледаме едно по-далечно място, което обаче остава важно от геополитическа и хуманитарна гледна точка. През последните няколко месеца на миналата година Афганистан беше разкъсан от множество събития, а след изтеглянето на Запада там се стигна до нещо като хуманитарна катастрофа. Освен това страната продължава да бъде основно поле за битки в международната политика. Днес с нас е докторант от университета “Бабеш-Бояй”, който работи по афганистански въпроси и има военен опит, тъй като преди време е бил военен парамедик в Афганистан. Добре дошъл в предаването, Габриел. Благодарим ви, че се съгласихте да разговаряме. Засега нека преминем към първия въпрос, който ще зададе Малгожата.

Малгожата Кулбачевска-Фигат: Здравейте. Преди да зададем този въпрос, искам да помоля всички, които ни следят сега, да се абонират за канала на Cross-border Talks в YouTube и да не пропускат нито един видеоклип, който публикуваме. 

Нека да започнем с един основен въпрос, който според мен е важен за повишаване на осведомеността за случващото се в Афганистан. Когато преди девет месеца американските войски се изтеглиха от Афганистан, сред експертите се разгоря разгорещена дискусия. Какво правителство ще дойде на власт сега? Дали това е завръщането на старите талибани, които предлагат на афганистанците своеобразно завръщане към миналото? Или талибаните са се променили, модернизирали, може би са разбрали нещо ново? И така, какво можем да кажем сега, след като е минала почти една година – кои са хората, които управляват Афганистан? И каква е тяхната визия за състоянието на обществото и за изхода от огромната криза?

Габриел Данч: Подобно на всеки въпрос за Афганистан, никога няма лесен отговор. Със сигурност мога да кажа, че по-голямата част от международната общност, ако можем да я наречем така, очакваше всеобхватно правителство, което може да включва или да не включва някои от другите малцинства освен пущуните. До известна степен тези очаквания не се оправдаха, тъй като първото обявено правителство не включваше таджики или узбеки. Впоследствие бяха извършени няколко назначения на висши длъжности, но не и с някакви значими последици по отношение на начина на управление на правителството, на неговата работа. 

Това, което можем да кажем със сигурност, е, че талибаните се връщат към това, което знаехме за тях между 1996 г. или 1994 г. и 2001 г. Всъщност управлението отразява вътрешната ситуация или междинното движение между фракциите, които съставляват талибаните. Това лесно обяснява случващото се в момента. С други думи, ръководеното от талибаните правителство в момента отговаря на нуждите на Афганистан. И това по някакъв начин се свързва с отношението на афганистанците към властта. На някои места например са проведени местни избори за общински представители. Това със сигурност трябва да се спомене. 

От друга страна, и в момента те твърдят, че имат половин милион души от бившата република, които все още работят в държавната администрация. И са назначили само около 4000 души, обикновено на ръководни постове в тези институции. Основният въпрос, който трябва да се повдигне тук, е, че Афганистан е с размерите на Франция. Франция има обширна държавна администрация, в която работят около 5 милиона души.

Имайки предвид тези цифри, със сигурност можем да кажем, че в този момент за талибаните правителството не е в състояние да продължи напред, да ръководи добре управлявана територия. Ако преброим талибаните, които отговарят и за сигурността, и ги сравним с френската ситуация, защото към 5-те милиона административни служители трябва да се добавят половин милион души, които представляват френската армия. И така, към тази бройка прибавяме ядрото, от което се състоят талибанските милиции. Според оценките то е между 40 и 70 хил. души. Така че лесно можете да видите, че афганистанското правителство се нуждае от по-голям апарат. Проблемът е, че докато все още се опитват да намерят решение сред милициите, които съставляват тези сили, от приблизително 38 милиона души, които съставляват афганистанското население, около 24 милиона са изправени пред гладна смърт. Това беше предотвратено през зимата благодарение на онези, които познават ситуацията, на дарителите и на правителството на САЩ.

Хуманитарната криза в Афганистан е предмет на доклад на Human Rights Watch. През май 2022 г. авторите пишат, че прекратяването от страна на САЩ на признаването на централната банка на Афганистан на практика е задушило икономиката на държавата. Ако сушата и суровите климатични условия са основната причина за проблемите с недостига на храна, то действията/санкциите на САЩ са втората и може би по-важна дългосрочна причина. Защо Джо Байдън направи това и можем ли да очакваме, че САЩ ще променят решението си, след като виждаме, че резултатът е една от най-тежките хуманитарни кризи на нашето време?

Зимата беше донякъде кризисен период, защото афганистанците бяха изправени пред гладна смърт. Това беше избегнато през, но проблемът е, че в момента няма семена. Поради това нивото на реколтата най-вероятно няма да бъде такова, каквото се очаква или е необходимо за задоволяване на нуждите на населението в момента. 

Друг е въпросът, че след руското нахлуване в Украйна афганистанците нямат никакви торове, поне качествени. Това ще се отрази и на културите, които те вече са засадили през март. Докато всички в Европа бяха заети да се разправят с руснаците по различни начини, САЩ издадоха така наречения Генерален лиценз 20. Това означава, че частни или държавни донори могат да изпращат пари, да изпращат помощ, финансова помощ на министерства или организации в Афганистан. Санкциите са общи или са насочени само срещу отделни лица, въпреки че тези лица всъщност би трябвало да се считат за висши служители на Афганистан и фактически лидери в момента. Частният бизнес е облекчен, тъй като дори и една компания да се занимава с икономическа дейност в Афганистан, тя няма да бъде обект на посегателство от страна на САЩ. 

В същото време е очевидно, че всички санкции срещу дадено лице са свързани с икономически риск. Така че всъщност повечето компании на Запад, които могат да инвестират и разполагат с голям капитал, не могат да развият дейност. Това, което се случва с Централната банка на Афганистан, всъщност означава, че тя не може да извършва никакви транзакции с банките.

Например по-голямата част от пшеничното брашно се внасяше от Централна Азия и това ставаше по следния начин: общностите или фирмите изпращаха превод по банков път, след което брашното влизаше в страната. Сега същата търговия се извършва от търговци. Понякога бяха ограбвани. Но дори и да успеят в дейността си, инфлацията ще се повиши. Разходите за внасяне на пшенично брашно в Афганистан означават, че всички тези разходи, които се увеличават, ще бъдат прехвърлени върху потребителите, които са жителите на Афганистан. Нека наречем санкциите нормална реакция срещу подобни ситуации. Вярно е, че в момента от санкциите страдат не тези, срещу които са насочени, а населението, обикновените афганистанци. 

Заслужава да се отбележи, че повечето посетители, дори западните, които са били в Кабул, както и други коментатори и журналисти, които са били там, казват, че има чувство на облекчение, че войната е приключила. И макар да нямаме цялостна представа за случващото се в Афганистан в момента, със сигурност можем да кажем, че поне броят на смъртните случаи сред цивилното население, за които е съобщено досега или които са били наблюдавани досега, е по-малък. Западната преса посочва цифрата около 400 от август досега. Преди 2021 г. е имало дни, в които 400 души са умирали за един ден заради конфликт.

Споменахте, че не се знае какво се случва в Афганистан, но не трябва да забравяме, че идването на талибаните беше подготвено предварително, включително от САЩ, които подписаха споразумение с Афганистан още преди те да дойдат на власт. Имат и офис в Катар. Иран съдейства за някои преговори между предишното афганистанско правителство и талибаните, така че на практика всеки голям регионален или международен фактор имаше интерес да направи нещо, да направи нещо с талибаните. И така, каква е стратегията на Запада по отношение на Афганистан сега? Каква е визията за бъдещето на Афганистан сега, когато Западът по някакъв начин е променил правилата на играта?

Е, със сигурност в близко бъдеще или в дългосрочна или средносрочна перспектива е почти невъзможно да се направи прогноза. Прав сте.

През 2020 г. афганистанците и талибаните подписаха споразумение с представителя на САЩ в Катар. Голяма част от този документ всъщност е засекретена. Така че не знаем кога точно ще бъдат публикувани тези клаузи. Не знаем точно какво е било споразумението им. 

Това, което можем да кажем със сигурност от тези страници, които бяха публикувани, е, че те не признават талибаните като бъдещо правителство. Споразумението беше представено като пътна карта за постигане на мир в Афганистан. В същото време правителството на Гани беше насърчено да разговаря с талибаните. Това накара някои афганистански служители да се почувстват предадени от правителството на САЩ. Така че на този етап нямаме ясна представа до каква степен САЩ са подготвили талибаните да завладеят Афганистан. 

Със сигурност можем да кажем, че това е морален стимул за талибаните и същевременно за милициите, които им помогнаха да поемат контрола над страната. Със сигурност можем да кажем, че това беше голям удар по морала на войниците от републиката, защото, както казах, те се чувстваха предадени. Ръководството им се сменяше на всеки няколко месеца. А в командната верига нямаше сигурност. Те изгубиха силата си. Те вече не можеха да правят надзор. Те не можеха да извършват въздушно наблюдение. Те не можаха да създадат логистика, защото някои от най-важните региони се снабдяваха по въздух, а не по сухопътни маршрути, тъй като преди това бяха контролирани от талибаните. Така че това не е пряка последица от споразумението. 

И между другото, бих искал да поговорим за Иран. Иран е в тази игра от началото на 2013 г., а може би и по-рано. Но имаме доказателства, че личният секретар на Молла Омар е посетил Техеран. Талибаните не са избрали да отворят офис, въпреки че без съмнение са имали предложение да отворят офис там, в Иран. Но те избраха Катар, защото са искали да бъдат неутрални в играта между Саудитска Арабия и Иран. Вече е ясно като бял ден, че Пакистан е замесен в случилото се с идването им на власт. Имран Хан вече не е министър-председател на Пакистан, но мисля, че като цяло в Исламабад завинаги ще остане същата гледна точка към талибаните. 

Това означава, че Пакистан защитава разбирането си за външна политика и усещането си за екзистенциална заплаха в лицето на Индия. И двете държави разполагат с ядрени оръжия. И двете се нападат взаимно. И се смятат за воюващи. Може би не публично, но и двете армии се подготвят за инвазия или за нахлуване на другата държава. Така че това със сигурност е вярно. Не би могло да бъде по-ясно. Сега Пакистан се нуждае от стратегическа дълбочина. Това не е споменато. Тя вече не се споменава. Когато питат един военен служител за това, той казва, че това е нещо, което е необходимо. Ясно е, че Пакистан не може да организира отбранителни линии в случай на пълно нахлуване на Индия. Това означава, че е необходимо пространство, което да може лесно да бъде защитено. Това е източната граница с Афганистан, а освен това е и планински район, където те могат да направят същото, което талибаните направиха с американските военни или с всяка друга държава, която е била там. 

Друг интересен момент е, че никога в съвременната история не сме познавали Афганистан такъв, какъвто го познаваме сега. След създаването на Пакистан през 1947 г. Афганистан не признава границата си с Пакистан. Така че това е друг въпрос, свързан със сигурността на Пакистан – границата, наречена “линията Дюран”. И за двете страни тази граница не е ясна, защото няма ясни демаркационни линии. Пущунските племенни групи са много важни за Пакистан, защото е лесно да се вземат млади хора, които в момента определят успеха във финансово отношение като притежание на недвижими имоти и т.н. Те не успяват да се сдобият с такъв имот, защото идват от бедна част на Пакистан и не получават качествено образование там, а дори нямат инфраструктурата, за да го получат другаде. Искам да кажа, че единственият начин, по който могат да получат образование, е в медресето. Оттам нататък е лесно за Пакистан, ако иска да ги насърчи да изберат да попълнят редиците на талибаните. Това се случва преди периода 1994-2001 г. Някои от анализаторите смятат, че тогава в Пакистан е имало над 10 000 млади доброволци, които са се присъединили към талибанската армия. Така че те със сигурност биха използвали този вид инструмент по всяко време, за да защитят границата. Човек, който не е приятелски настроен към Кабул, не е приятелски настроен и към Исламабад, най-малкото е неутрален.

Но ако се опитаме да разберем какво се случва в момента в Афганистан, може би трябва да го погледнем и през призмата на този конфликт, взаимния конфликт между САЩ и Русия и САЩ и Китай. И така, какво добавя това в този контекст? Какво показва ситуацията в Афганистан?

Китай е важен играч и в това уравнение със сигурност. Сега, веднага след като американските военни се изтеглиха от Афганистан, медиите пуснаха истории за минерални залежи за трилиони долари в Афганистан. В Афганистан се намира и второто по големина находище на мед в света. На около 40 километра югоизточно от Кабул. Но не мисля, че Китай се стреми към това в дългосрочен план, поне не сега. Китай със сигурност разглежда уйгурския въпрос. Защото ако имаха тази възможност, уйгурите със сигурност щяха да избягат в Афганистан. Така че на този етап повечето от основните играчи се притесняват, че Афганистан ще се превърне в сигурно убежище за други организации. В момента в Афганистан има поне четирима основни играчи. 

Първият е талибаните, такива, каквито ги познаваме, с някои вътрешни движения. С течение на времето ще получим по-ясна представа, а не кой е най-важният играч в талибаните, защото талибаните биха взели предвид дори второстепенните играчи в редиците си. В момента нямаме ясна представа за това. 

Другите играчи, които можем да назовем, са “Ал Кайда” във всичките й форми. Обикновено се комбинира с елементи, които се намират навън, както и с организации в Пакистан. Така нареченият “Лашкар” се занимава не само с Афганистан, но и с въпроса за Кашмир и т.н. Освен това активно набира персонал във всички райони на Пакистан. Така че те всъщност имат голям брой и присъствие в Афганистан. 

Третият играч поне твърди, че е активен. Бивши представители на републиката твърдят, че водят активен бунт в северната част на страната. Има малко информация за това какво правят. Всъщност те казват, че атакуват талибански патрули и че в някои малки селски райони не могат да излизат през нощта. Но отново няма ясна представа какво се случва там. 

Четвъртото действащо лице е “Ислямска държава в Хорасан”, която, между другото, очевидно е отговорна за 80% от 400-те цивилни жертви. Повечето от нападенията са извършени срещу малцинството хазари. Обикновено те също са съставени не само от пущуни. В тях има таджики и други малцинства, както и узбеки. Етническият компонент в това, което правят, е по-маловажен от религиозния, защото те се насочват към хазарите заради религията им, заради вероизповеданието им, което е шиитско мюсюлманско. 

Когато САЩ подписаха споразумението от Доха с талибаните, “Ислямска държава” се възприемаше като най-важния фактор, който включва талибаните. Талибаните водят военен диалог с “Ислямска държава”. Те продължават да изпълняват тази роля и днес. Те провеждат контрабунтовнически операции срещу “Ислямска държава”. Е, финансовата помощ не е съвсем ясна, но идва от района на Персийския залив. Всъщност и от други места, така че не можем да й сложим етикет.

Има две фракции в талибаните. Не съм съгласен с това, но просто споменавам начина, по който индийските анализатори представят случващото се сред талибаните – че има фракция, която е обучавана и подкрепяна от пакистанците, и такава, която е подкрепяна от Катар. Казвам, че е малко опасно да се описват само две страни. А талибаните ще се възприемат като монолитна организация. Но те не са. Състоят се от няколко поколения. Имат много мислители и много лидери. Не само видимите, но и важните местни хора.

Тук трябва да се спомене и това, че амнистията, която обявиха при превземането на страната, все още продължава. Амнистията се проповядва почти като религиозно задължение. Така например министърът на вътрешните работи Сираджуддин Хакани заяви, че се е срещал с убиеца на брат си. Но се е въздържал да отмъсти заради амнистията. Не знаем дали тази история е вярна, или не, но тя е добра илюстрация на това колко много внимание се отделя на тази амнистия. 

Трябва да споменем някои случаи, особено случаят с местната полиция. Не полицията, а местната полиция. Тя е съставена от местни хора, които са пленявали талибаните след 2014 г. А амнистираните служители на специалните сили не бяха уважавани през цялото време. И в двата случая има местен елемент, което означава, че те са били най-острият инструмент на правителството срещу талибаните.

Трябва да споменем и ролята на ЕС във всичко това, защото в известен смисъл всички ние сме европейци. А също и защото цялата тази интервенция в Афганистан започна с конференцията в Бон. Предполага се, че Германия или страните от ЕС са имали важна роля в предишната конфигурация на политическата и геополитическата игра в Афганистан. Каква е ролята на Европа сега?

В Европа има някои правителства, които се опитват да се ангажират с талибаните. И продължават да се срещат с тях. Те поне отчитат нуждите на афганистанското население по отношение на финансовата помощ. Що се отнася до преговорите, със сигурност има някои важни европейски участници, които присъстват от самото начало, например Германия. Европейският съюз разполага с фонд, който се занимава с този вид проблеми в района. Конфедерация Швейцария също участва в този процес. Но в момента смятам, че повечето преговори са ограничени, не бих казал от идеология, а от конфликт на мнения, а именно правата на човека и особено по отношение на образованието на момичетата, особено след гимназията. След навършване на определена възраст те вече не могат да продължат образованието си.

Така че не мисля, че донорите биха продължили напред, ако нямат поне намек, че в някакъв момент талибаните ще променят гледната си точка. И както казах, който и да е ръководител на талибанските съвети, каквото и решение да вземе, той ще вземе предвид всички елементи, дори малцинството, дори малката група, която му се противопоставя. Защото това е начинът, по който е структурирано разпределението на властта. Затова не виждам ясен път напред в участието и политиката на Европейския съюз в Афганистан. 

Ако преминем към работа… Нека дадем пример. Можем ли да работим по възстановяването на напоителната система? Мисля, че всички участници ще се съгласят – местното население, талибанското правителство, европейските донори. Всеки би искал това. Защо? Защото е важно. Защото може да създаде култури, които да поддържат населението. В Афганистан има постоянен глад. Подобряването на селското стопанство означава, че Афганистан най-вероятно няма да стане самодостатъчен, но поне ще може да задоволява част от нуждите на населението. Това би било момент, в който преговорите ще се придвижат напред и ще се насърчи западното присъствие там. Дори и да има неща, с които все още не сме съгласни, нека поне не им поставяме условия. 

Важно е да се отбележи, че тук, в Европа, има силна диаспора, която подкрепя санкциите срещу талибанското ръководство. И ги осъждат за всички престъпления, за военните престъпления, които може да са извършили, а може и да не са. Все още няма съдия или съдебно жури, което да ги е осъдило за това. Техните собствени военни операции са очевидни – какво са правили и как са ги провеждали. Но това важи и за международните сили, които присъстваха там. И двете страни са загрижени. В момента трябва да отчетем, че макар да не можем да пренебрегнем глада в Афганистан, не можем да пренебрегнем и диаспората тук. Освен това, както споменахте, има и конференция в Бон. Мисля, че най-важното нещо, в което се провалихме като европейци, въпреки че го знаехме още от световните войни, е, че всеки трябва да бъде добре дошъл на масата за преговори. Тогава не купихме талибаните. И в момента талибаните правят същото. Не канят други групи. Трябва да намерим общ език и да продължим напред. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че в момента има някои бивши служители на републиката, които работят с талибаните, за да намерят по-добро бъдеще за Афганистан. Това не означава, че те ще успеят. Но има някои клонове на правителството, които се опитват да решат проблема.

Мисля, че споменахте, че има миграция, общност от афганистанци, които са напуснали страната и сега живеят в Европа. И че сте направили проучване или сте разговаряли с тях. Имали сте няколко интервюта с тях и може би това е тема, за която трябва да поговорим повече повече.

Е, преди да ви попитам за бежанците, за които знаем, исках да ви попитам за Ал Кайда и Ислямска държава, защото записваме този разговор в началото на юни, само няколко дни след публикуването на доклада на ООН, а именно, че Ал Кайда и Ислямска държава са активни в Афганистан. Този доклад стигна дотам, че прогнозира нова вълна на международен тероризъм, която ще се появи там, в Афганистан. Въпреки че авторите отдават дължимото на талибаните за това, че досега са държали Ал Кайда под контрол, докладът съдържа и сензационни твърдения, че някои от лидерите на Ал Кайда може би живеят във форум недалеч от дипломатическия квартал в Кабул, недалеч от сградата на Министерството на външните работи, че може би дори имат достъп до заседанията на Министерството на външните работи и че кампанията срещу Ал Кайда, която сега се води от талибаните, може би скоро ще приключи. И така, тази терористична вълна, тероризмът, може да започне отново от Афганистан. Бихте ли коментирали това? Дали това е просто сензационна информация или необосновани твърдения на разузнавателната общност, или наистина има от какво да се страхуваме?

Вярно е, че “Ал Кайда” е присъствала в Афганистан през цялото време. И точно сега те със сигурност са там. Но за да разберем динамиката между талибаните и “Ал Кайда”, бих казал така: те със сигурност имат връзки, лични връзки между тях. И това се случва от отдавна… Въпреки че през 80-те години талибаните не съществуваха, тези хора се познават. Те са приятели, стари приятели. Посещават се един друг. Извършват хадж заедно. Имат обща история, стара история. Така че те няма да изчезнат. Децата им играят заедно. Този вид връзки няма да изчезнат. 

“Ал Кайда” е добър източник на финансова подкрепа. Ето защо с продължаването на санкциите ние подтикваме талибаните да се обърнат към съветниците на “Ал Кайда”, защото те със сигурност са там, за да предоставят съвети в много области, особено в областта на сигурността. Не бих казал, както забелязахте и както показва докладът, че талибаните са поискали този съвет. Те се ангажираха с всички действащи в момента милиции, съставляващи “Ал Кайда”, и ги накараха да подпишат споразумение, че ще им дадат имената на всички свои оперативни работници, които са разположени в Афганистан, както и да обещаят, че няма да предприемат нападение от Афганистан срещу нито една западна или друга държава. Някои от тях подписаха това споразумение, но много малко от тях заявиха, че веднага щом талибаните изпълнят призива си за свещена война, ще го подпишат, но така и не го направиха. Има малко информация за това какво се случва в момента. Но основното е, че талибаните в крайна сметка ще отидат там, където ще намерят помощ. А тези международни организации имат достъп до огромни парични резерви или разполагат с други средства, които могат да накарат правителството да функционира в някаква степен. 

Ето как бих се изразил аз. По-скоро става дума за това, че не предоставяме достатъчно услуги и не се ангажираме достатъчно с талибаните. Това не означава, че изграждаме легитимност за тях. Но основният въпрос трябва да бъде как да ги задържим ангажирани. И как да помогнем и на населението, защото в противен случай то ще потърси други партньори, това е сигурно.

Когато наблюдавах изтеглянето на САЩ от Афганистан, със сигурност видях драматични кадри на хора, които се опитват да се качат на самолети, и хора, които изпадат от излитащи самолети. А в Полша наблюдавахме как афганистански бежанци се опитват да преминат в Европейския съюз от Беларус. Повечето от тези бежанци в крайна сметка се озовават в Германия, като някои от тях са изтласквани напред-назад и обратно през полската граница с Беларус. Сега, когато украинските бежанци се превърнаха в основна тема в Европа, ние почти забравихме за афганистанците, което не означава, че те са изчезнали. Бихте ли ни разказали какво се случва с тях в момента?

Голяма част от тях са евакуирани от Афганистан. В момента те все още са в Катар, въпреки че САЩ обещаха, мисля, пет полета седмично. Мисля, че до миналия август те са извършвили общо 4-5 полета. Обработката на визите и проверките на миналото, всички тези процедури, които трябва да се извършат, за да се получи разрешението, отнемат много време, тъй като в Афганистан са загубили част от оборудването и част от данните. Всъщност има сериозни индикации, че талибаните са донесли част от заловените от тях данни, включително биометрично данни, и просто са ги предали на американските войници. Така че, за да ускорят процеса, това е необходима част. 

Много от младежите са били обучавани в училища с много модерна представа за това какъв трябва да бъде животът. Може би в някои градове е било така, може би най-вече в Кабул. Особено в Кабул. И със сигурност тези хора бяха силно обезпокоени от това, което биха могли да направят талибаните. Сигурен съм, че вие и зрителите помните, че тогава имаше няколко нападения, но те не бяха извършени от талибаните. 

Проблемът с бежанците е, че те ще продължат да идват. Става дума за глада. Дори и да работят, поради инфлацията и липсата на храна, те няма да могат да поддържат живота си, своя собствен живот или живота на семействата си. Селскостопанската система не се подобрява и всъщност сме свидетели на наближаваща продоволствена криза и съм сигурен, че това ще се отрази на донорите и ще има пряко въздействие върху населението. Така че поради тези обстоятелства очакваме все по-голям брой бежанци. Хората, които вече са заминали, все още са блокирани заради войната. И в лагерите, в които се намират сега, те ще усещат същото – несигурност за прехраната и растящи цени. Така че без съмнение ще видим нова вълна от бежанци от Турция, Иран и т.н. 

Повечето вестници са забелязали, че ние посрещаме украинците с отворени обятия, а афганистанците… настаняваме ги в лагери. Вярно е, че съществува страх от бежанци от други националности, които може да са терористи. Но ако трябва да сме честни, те бягат от нещо, с което са се борили. Най-вероятно те ще бъдат като нас. След като се интегрират в икономиката и в начина, по който обучаваме децата си, те ще бъдат по-скоро диаспора, която сега е тук, в Европа. Те се опитват да приличат на нас и се застъпват за това, което според тях ни интересува. 

Например, ако искат да привлекат вниманието към Афганистан, те не говорят повече за глада и за факта, че над 20 милиона души могат да умрат от него. По-скоро те говорят за правата на човека, защото това привлича вниманието ни. Така че това е вик за помощ, ако искате. Но що се отнася до сегашното ни положение, ако, понеже говорихме за образователната система, ако погледнем в перспектива, Афганистан може би има традиция на това, което наричаме формално образование, от 100 години. Тя никога не е била прилагана изцяло. Когато дойдохме в Афганистан, донесохме собственото си виждане за училищното образование. И това се възприемаше по-скоро като уестърнизация на образованието. Тя се разглежда като течение срещу медресетата. Срещу правилното образование. Имаше момичета, които посещаваха медресе. Не беше само за момчета. Но никой не разбираше какво точно означава това за обикновените афганистанци. 

Неотдавнашно проучване на Световната банка показва, че при талибанския режим повече момичета ходят на училище. Когато международните сили бяха там, повече момичета ходеха на училище. Има ограничение, възрастова граница, което е вярно. Но трябва да гледаме какво се случва, а не непременно това, което смятаме за най-важно. За мен екзистенциалните заплахи и това, което се случва в момента, са по-важни от всичко друго, дори от това да представим кой е лош и кой добър.

Преди двадесет години САЩ и техните съюзници започнаха интервенцията си в Афганистан под знамето на въвеждането на демокрация от западен тип. Засега в Афганистан не се наблюдава демокрация от западен тип. Виждаме хуманитарна криза. Виждаме хора, които гладуват. Виждаме и безразличието на международната общност, която не само не успя да реши проблемите на Афганистан, но и не успя да разбере афганистанското общество. Това е нещо, което се върна към мен след тази дискусия. И ще се радвам, ако тази дискусия помогне на зрителите, както мисля, че помогна на мен да разбера какво се случва в момента в тази страна с почти 40 милиона души население в сърцето на Азия. Днес при нас беше Габриел, румънски експерт по Афганистан. Благодаря ти, Габриел, че дойде. Благодарим на всички за гледането. Не забравяйте да се абонирате за Cross-Border Talks – и довиждане.

Снимка: Габриел Данч (вляво) и политици талибани (източник: Cross-border Talks)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author