Корина Мурафа: Досега справедливият преход е пропусната възможност в Румъния

Малгожата Кулбачевска-Фигат, Владимир Митев

Д-р Корина Мурафа е независим експерт по публични политики, активист и университетски преподавател в областта на климата, енергетиката и устойчивото развитие. Тя си сътрудничи с големи организации с нестопанска цел, публични и частни организации, като Световната банка, Европейската комисия, Франкфуртското училище по мениджмънт, Ashoka, Фонда за защита на околната среда, кабинета на министър-председателя, OMV Petrom, Deloitte и различни други национални правителства, неправителствени организации и мозъчни тръстове.

От 2023 г. тя дава гласност на организациите на гражданското общество, работещи в областта на климата и енергетиката, в Брюксел като член на Европейския икономически съвет, след като през последните четири години е заемала подобна длъжност на национално равнище. Работата ѝ е съсредоточена най-вече върху справедливия енергиен преход, енергийната бедност и трансформациите в корпорациите, свързани с ESG. Тя е член на Румънската обсерватория за енергийна бедност и преподавател, доктор на науките, във Факултета по бизнес администрация в Букурещкия университет за икономически изследвания, като има солидна академична подготовка чрез проучвания и дългосрочни стипендии в областта на икономиката и политиката в областта на енергетиката и климата в Калифорнийския университет в Бъркли, Hertie School of Governance, Нюйоркския университет, Букурещкия университет за икономически изследвания.

Интервюто се проведе на 30 декември 2024 г.

Малгожата Кулбачевска-Фигат: Редица румънски индустриални региони – Долж, Галац, Горж, Хунедоара (включително долината на река Джу), Муреш и Прахова – бяха класирани за получаване на европейско финансиране в рамките на Фонда за справедлив преход. Като експерт по справедлив и устойчив преход вие не само проследихте какво се случи след това, но и участвахте в процеса от самото начало, от момента на създаване на териториалните планове за справедлив преход. Какви са мислите Ви повече от година след отпускането на това финансиране на Румъния?

Кои региони се справят добре, кои не толкова добре? Какви са основните предизвикателства пред целия процес?

Смятам, че справедливият преход е пропусната възможност във всички области – във всички засегнати региони. Не мисля, че има регион, който да се справя по-добре от останалите по отношение на усвояването на средствата или дори създаването на алтернативни разкази за местната общност, за съжаление. Мисля, че ние сме най-зле в Европа по отношение на усвояването на тези средства. Също така смятам, че наистина ни липсва споделена, обща и последователна визия за пътя на прехода за тези региони и за Румъния като цяло.

Една от големите пречки, които видях през последните няколко години, е фактът, че въпреки наличието на фондовете, имаше много смесени послания от страна на нашите политици относно бъдещето на въглищата като енергиен източник. Имаше различни опити за отлагане на процеса на преход и много изявления, че е твърде рано да се отказваме от въглищата.

Имаме енергийна политика, която е силно обвързана с газа. Преходът от въглища към газ не е идеален, но румънските политици имат предвид точно това. В резултат на това, въпреки усилията на организациите на гражданското общество на местно равнище да създадат алтернативни разкази и пътища, местните общности не вярват в справедливия процес на преход и в енергийната диверсификация.

Друго предизвикателство е много силното разкъсване на връзката между централното ниво на управление и регионалното и местното ниво. Всички въглищни региони имат различни социално-икономически белези от миналото. Като се има предвид ниският капацитет на публичната администрация, далеч не е реалистично да се вярва, че те сами ще идентифицират възможностите за инвестиции и ще реализират големи стратегически проекти. И за съжаление, те не са получили достатъчно подкрепа от централното правителство, за да насочат там някои стратегически инвестиции и да начертаят стратегически проекти, които да им помогнат да намерят алтернативи. Те са оставени сами на себе си.

Означава ли това, че Румъния не е постигнала никакъв пробив за повече от две години, откакто за първи път беше обявено отпускането на средства за справедлив преход?

За съжаление, в момента програмата не функционира. Управителният комитет, комитетът за наблюдение на програмата, който се състои от бизнес асоциации, синдикати, организации на гражданското общество, не е в състояние да вземе решения относно новите насоки за финансиране на програмата. Единствените насоки, които са приети и приложени досега, са насоките за подкрепа на малките и средните предприятия (МСП).

Дори и те са с много недостатъци поради липсата на политическа воля, но и поради липсата на местен капацитет за разработване на проекти, които да въплъщават новата, зелена икономика. В резултат на това Румъния не е в състояние да адаптира насоките към този вид нови, продуктивни и иновативни инвестиции.

Това, което виждаме на място, са стари рециклирани идеи за проекти от предишни фондове на ЕС и финансирани от ЕС програми, като например Регионалната оперативна програма.

За какъв вид проекти става дума?

Има например проекти за отваряне на къща за гости, хотел, ресторант – което всъщност означава, че една частна къща ще бъде ремонтирана и един местен предприемач ще стане малко по-богат. Парите просто се прехвърлят между компаниите. В нито един от въпросните региони не се наблюдава нова и иновативна предприемаческа тенденция. Вместо това се наблюдава много лошо управление на средствата. Меко казано, това е доста жалко.

Поддържам връзка с много хора от системата, които са работили с мен по тази тема в Румъния. Всички те, независимо дали все още са в публичната администрация, или са я напуснали – са изключително разочаровани. Те казват, че никой не обича тази програма и никой не я иска. Очертава се пълен провал и аз съм много песимистично настроена за бъдещето. Ако погледнете календара, ще разберете, че парите по NextGenerationEU трябва да бъдат изразходвани много бързо – и затова е напълно невъзможно да си представим, че те ще бъдат изразходвани правилно.

Но проблемът, свързан с прехода като процес, не се ограничава само до Румъния. Той е общоевропейски проблем. Говорим за концепция, която е закрепена в механизъм за финансиране, но не и в политическа и стратегическа рамка. Това е голям проблем, защото Фондът за справедлив преход няма да остане с нас завинаги. Вложихме всичките си усилия в нещо, което се състои в наливане на пари в избрани региони, без да имаме по-нюансиран политически подход към справедливия преход, без да разполагаме с механизми за наблюдение, мониторинг или прогнозиране.

Фондът за справедлив преход е само фонд, управляван от регламента на ЕС, и нищо повече. Междувременно академичните среди, но също и специалистите в областта на политиката в министерствата и публичната администрация, а дори и някои политици признават, че се нуждаем от политическа рамка и че въпросът за справедливия преход определено е много по-широк от този за въглищните региони. Има хора, които разбират това – но политическата рамка все още не е създадена.

Можем ли да очакваме скоро да видим стъпки към създаването ѝ?

Като се има предвид несигурността на енергийния пазар на ЕС, свързана с нахлуването на Русия в Украйна, но също така и възходът на консервативните партии навсякъде в Европа, идеята за справедлив преход понесе редица удари. Малко преди това концепцията за справедлив преход набра скорост и хората започнаха да вярват, че имаме нужда от преход. А след това се появиха десните партии с техните виждания, че преходът не може да бъде осъществен и че решението за постепенно спиране на използването на въглища е било взето прибързано.

Възможно ли е неотдавнашните политически сътресения в Румъния да окажат отрицателно въздействие върху въпроса?

Негативното въздействие вече се усеща. През 2024 г. румънците гласуваха на цяла поредица от избори. Преминахме през една вечна предизборна кампания, което означаваше, че всички послания на популистката реторика бяха много привлекателни. Всички ги използваха. Всички политици използваха ЕС като изкупителна жертва за всички лоши икономически ситуации, които хората преживяха.

Дори и най-проевропейските партии в Румъния намекваха, че ЕС иска от нас да направим това или онова и че интересите на Румъния не са били правилно отстоявани в решенията на ЕС. Много пъти чувахме, че въглищата и газът са от най-голямо значение. Но има и нещо по-лошо от думи: човекът, който в крайна сметка оглави Управляващия орган на програмата миналата година, всъщност е крайно десен политик, който се кандидатира за Европейския парламент, а след това и за Сената от името на крайнодясната партия AUR. Изглежда, че програмата е била умишлено блокирана…

Разследваща журналистка работи в румънските въглищни райони и разкрива факта, че партията AUR набира голяма популярност. Те се доближиха до 50 % подкрепа с много анти-европейска и про-въглищна реторика, предполагайки, че ЕС изисква от Румъния да се откаже от въглищата, като същевременно не предлага никаква помощ или компенсация.

Само си представете това: човек, който трябваше да координира изплащането на средствата от фонда за справедлив преход, се кандидатира от партия, която води кампания срещу прехода. Според мен това беше много ясен конфликт на интереси. Никой не говори открито за това, защото тя е много високопоставен служител в румънската публична администрация.

В заключение ще кажа, че съществуват както общи предизвикателства пред процеса на справедлив преход, които са валидни за повече държави, така и в същото време Румъния има свои специфични проблеми.

Въглищните региони в Румъния обикновено са регионите, които са били негативно засегнати по време на първия преход през 90-те години, преминаването към пазарна икономика. Смятате ли, че тези региони някога ще могат да постигнат просперитет? Могат ли те някога да излекуват раните от вече настъпилия социален срив, както в долината на река Жиу?

Те никога няма да се превърнат в полюси на растеж или полюси на иновации. Това е само реторика, с която понякога се заблуждаваме.

Това, което може да се направи, е да се подобрят условията на живот. Те могат да осигурят по-добро качество на живот и по-добри услуги за хората, които са останали там. Не смятам, че са обречени. Виждала съм как малките общности в Румъния се възстановяват след периоди на индустриален упадък, който наблюдаваме навсякъде в Румъния от 90-те години насам. Да, упадъкът беше по-сериозен в долината на река Жиу и в Горж, но това беше уникална ситуация за цяла Румъния. А има региони, които по някакъв начин се справят много по-добре от други – като Решица, Арад и много други.

Въглищните региони няма да станат шампиони, но е несправедливо да ги изоставим и да ги обречем на наистина ужасно ниво на изоставане. В Петрошани ще видите хора, живеещи в ужасна бедност, които използват боклуци и дрехи втора употреба за отопление на домовете си. Това е нещо, което трябва и може да бъде подобрено.

В проектите за справедлив преход и в прилагането на цялата концепция за справедлив преход участват много различни участници. Вие предположихте, че румънската политическа класа не е особено ангажирана в тази област и че вместо да представи визия за икономика, която да не използва въглища, тя говори за по-нататъшна експлоатация на въглищата. Как оценявате усилията на другите заинтересовани страни – бизнес средите, от една страна, и работническите организации, синдикатите, от друга?

Бих искала да добавя нещо и за политическото ниво. Процесът е протекъл по-добре в някои региони, където е имало повече междусекторно сътрудничество между участниците, повече местна инициатива при вземането на решения и повече децентрализация.

Голяма част от програмата в Румъния се управлява от Министерството на европейските инвестиции и проекти на централно ниво. Но само това министерство не може да реши всички проблеми. То не решава енергийната политика, нито икономическата политика. Като такова то не е в състояние да създаде синергии  между различните потоци на финансиране и различните политики. Това е проблем, тъй като Министерството на енергетиката, което всъщност държи много пари от Фонда за модернизация, никога не е участвало в дейности, свързани с Фонда за справедлив преход. Сътрудничеството им с Министерството на европейските инвестиции и проекти е било много ограничено. Всъщност всяко междуведомствено сътрудничество е много ограничено в Румъния като цяло и това също оказа отрицателно въздействие върху програмата.

В Румъния трябваше да има междуведомствен комитет по въпросите на прехода, ръководен от Министерството на икономиката, в който да участват други министерства, но също така и бизнес организации, синдикати и гражданско общество. Този комитет никога не се е събирал. Той е само фикция на хартия. Представете си, това е крайъгълен камък в Механизма за устойчивост и възстановяване, а той всъщност никога не е работил.

Що се отнася до синдикатите, според мен те никога не са разбирали смисъла на Фонда за справедлив преход. Вместо това те са били блокиращи фактори. Участието на синдикатите в мониторинговия комитет е много слабо. Когато се изготвяха плановете за справедлив преход, те просто искаха да блокират процеса. Преувеличаваха последиците и не мислеха проактивно. Виждала съм различни обсерватории за справедлив преход и различни мониторингови комитети в други държави от ЕС, където синдикатите присъстваха много повече. В Румъния те много отсъстват.

А бизнес асоциациите? На местно ниво бизнес общността в Румъния е много слабо развита. Те също не са участвали много. А на ниво централна администрация и големи национални бизнес асоциации няма голям интерес към целия процес, тъй като те виждат в него предимно възможност за малкия и средния бизнес. Те бяха по-заинтересовани в началото на програмата, когато виждаха в нея и възможност за големите компании да се възползват от фондовете, но след това постепенно се оттеглиха от процеса. Може би единственото изключение, единствената бизнес асоциация, която предложи добър принос, е Асоциацията на жените предприемачи. Най-големите бизнес сдружения като „Конкордия“ изобщо не са участвали, защото не са видели възможност за своите членове. Големите компании, базирани във въглищните региони, на свой ред осъзнаха много рано в процеса, че няма да могат да получат никакви средства, поне не за обичайната си дейност, така че спряха да се интересуват от процеса.

В крайна сметка се оказва, че нито работниците, нито работодателите са участвали активно в процеса на справедлив преход в Румъния.

Имало ли е опити на централно или регионално ниво да се образова обществото за важността на енергийния преход или за факта, че в даден момент ще трябва да се откажем от въглищата?

Това е друг голям проблем. Като общество ние също сме пропуснали тази възможност по отношение на повишаването на осведомеността, образованието и изграждането на капацитет. Въпреки че разполагахме с пари от ЕС, за да го направим! Имаше много солиден поток от средства за така наречената „техническа помощ“, която предлагаше възможности за включване на НПО и гражданското общество в процеса и за провеждане на образователни кампании. Вярвате или не – една година след като регионите представиха първите идеи за финансиране пред централния управляващ орган за финансиране, те дори не получиха отговор. Невероятно е колко зле е била управлявана тази програма на централно ниво – страната разполага с резерв за техническа помощ. Тези средства не са въпрос на конкуренция. Защо да се чака една година за оценка на проект, когато има само един кандидат?

Централното правителство не е направило нищо. Публичната информация, достъпна на уебсайта на министерствата на околната среда или на Министерството на европейските инвестиции и проекти, изглежда ужасно – като през 90-те години на миналия век. Политиците много по-често говореха за плана за възстановяване и устойчивост, отколкото за каквото и да било, свързано със справедливия преход.

Но ако възможностите бъдат пропуснати, социално-икономическите последици от изчезването на въглеродно интензивните индустрии в Румъния всъщност ще бъдат ужасни. Защо никой не се интересува от това?

Всъщност хората отказват да повярват, че тези индустрии ще изчезнат. Основният разказ в Румъния гласи, че ще спасим тези индустрии, че те ще претърпят определена трансформация със собствени средства и че работните места ще бъдат запазени. Никой не се сблъсква с реалността, защото нито един политик и нито едно предприятие не иска да признае, че ще има загуба на работни места.

Министерството на енергетиката твърди, че енергийните комплекси в Хунедоара и Олтения ще продължат да работят, че там може да започне производството на водород и че новите енергийни източници ще ни позволят да запазим всички работници, всички работни места. Но ако разговаряте насаме със служители на министерството, те ще признаят, че това е невъзможно.

Ние дори не знаем какви нови предприятия ще бъдат създадени. Как могат да обещаят, че хиляди хора ще намерят работа? Дори и да възникнат нови компании, те ще бъдат създадени при съвсем други параметри.

Министерството на енергетиката в Румъния всъщност направи много съобщения за големи проекти, свързани с енергетиката, включително за вятърна енергия в Черно море. Какво се случва в тази област?

Мисля, че Министерството на енергетиката напоследък не свърши лоша работа по отношение на финансирането на енергийния преход от Фонда за модернизация. Това, което не са направили, е да насочат тези средства към регионално ниво, но това не е било тяхна задача.

Може би Фондът за справедлив преход трябваше да се управлява от Министерството на енергетиката или може би трябваше да има специално Министерство на екологичния преход, както е във Франция. Министерството на енергетиката се оказна по-добър управител на фонда, отколкото Министерството на европейските инвестиции и проекти. За съжаление, те не управляват само проекти, свързани с прехода, а въглищните региони изобщо не бяха специално подкрепени от Министерството на енергетиката.

Но проблемът, който имам с Министерството на енергетиката, е, че те гонят твърде много зайци едновременно. Те искат да бъдат шампиони по вятърна енергия, по слънчева енергия, да дадат възможност на потребителите и да имат местен природен газ, а също и ядрена енергия. И освен това искат да запазят въглищата като гръбнак. Мисля, че се разпростират твърде много. Те нямат правилна визия за прехода, която да включва и разбирането, че ще има загуба на работни места и дълбоко преструктуриране.

Владимир Митев: Споменахте просуматорите и мисля, че Румъния е свършила добра работа в тази област, като до септември 2024 г. ще има 150 000 просуматори. Това е пример за децентрализация или овластяване на гражданите, но също така беше критикувано, защото просуматорите са предимно от средната класа или хора с по-високи доходи. Интересува ме какво се случва в енергийната политика по отношение на енергийната бедност или по отношение на така наречените енергийни общности.

Как се справя Румъния в това отношение?

Това е много важен разговор.

По отношение на просуматорите като цяло – много сте прав. Просуматорите са един от успешните примери за Румъния, въпреки факта, че те не са особено добре компенсирани от механизма, той не е точно компенсация едно към едно. Независимо от това, сега само от просуматори са инсталирани около 1,5-2 000 мегавата, което е огромно – повече от двата ни ядрени реактора. Това, което е много интересно, е, че само една трета от този капацитет е инсталиран с публични средства. Другите две трети са инсталирани с частни средства, което означава, че всъщност има апетит сред малките предприятия, хората от горната и средната класа да използват собствените си средства, за да станат по-енергийно независими. Основният проблем с публичното финансиране, програмата Casa Verde, както отбелязахте, е, че нямаше социален критерий за отпускането на тези пари и това означаваше, че де факто ги получаваше висшата средна класа. Освен това доверието в програмата беше много ниско. Парите се разпределяха по правилото „пръв дошъл, пръв обслужен“. В резултат на това всъщност се появиха интернет хакери, които помагаха на хората да попълнят формуляр за 30 секунди с помощта на чатботове.

Съпротивата срещу системата беше много голяма, въпреки че организациите на гражданското общество от дълго време лобираха, че всички публични средства, които се дават на потребителите, трябва по някакъв начин да бъдат предназначени за енергийно бедните, за социални цели и т.н. Системата оказва много силна съпротива срещу това и това е така, защото системата не се контролира от бедните, а от хората от висшата средна класа, които очевидно облагодетелстват собствената си класа. Имала съм интересни разговори по този въпрос с висши служители. Те ми казаха: Защо трябва да се насочваме към бедните? Защото, ако успеем да измъкнем тези пари и да ги дадем на най-способните, на висшата средна класа, те ще ги използват добре, дори ще инсталират допълнителни мощности със собствени средства и така цените ще паднат за всички.

Точно обратното, ако разговаряте с много служители от местната публична администрация, често ще чуете, че бедните хора не искат да работят и просто си изпиват социалните помощи в местната кръчма. Отне ни много дълго време да лобираме и точно тук Комисията много добре подкрепи идеята да има социален критерий зад част от Механизма за възстановяване и устойчивост, част от финансирането на Repower на ЕС, което трябва да отиде при потребителите и при физическите лица, за саниране на сгради и дейности по енергийна ефективност на сгради в отделните домакинства. Ние, като организации на гражданското общество, сформирахме коалиция, лобирахме усилено за това и постигнахме успех.

Около 400 млн. евро ще бъдат изразходвани за децентрализирани индивидуални фотоволтаични системи, но също и за саниране на сгради за домакинствата. Но дяволът е в детайлите – механизмът на функциониране на този механизъм за финансиране е изключително сложен. Съществува много голям риск този фонд да не бъде насочен към бедните домакинства, тъй като е много сложно те да бъдат идентифицирани и подкрепени. А в механизма има уговорка, която гласи: ако парите не бъдат използвани от бедните до този срок, те трябва да бъдат използвани от всички останали.

За мен обаче основният проблем е фактът, че в момента в Румъния няма подходяща енергийна идентификация за потребителите. И това е свързано с факта, че отново нямаме план за действие за енергийната бедност, въпреки че това е законово задължение за правителството от повече от 10 години. Имаме правна дефиниция, която не е в действие. Това означава, че нямаме правилна идентификация на тези, които са квалифицирани. И когато дойде енергийната криза, се случи така, че всички бяха защитени. Механизмът за ограничаване и компенсиране беше приложен повсеместно. Така че през последните две години в Румъния всички се възползваха от регулираните цени на дребно както за газ, така и за електроенергия, защото правителството не можа да определи правилно онези, които се нуждаеха най-много. А система, при която всички са защитени, не е справедлива, а и е много скъпа.

Сега в мозъчния тръст, на който съм член и съосновател, Румънската обсерватория за енергийна бедност, ние се застъпваме за нов, по-всеобхватен и рационален механизъм за идентифициране и насочване на енергийно бедните домакинства и уязвимите потребители на енергия, защото универсалната система е едновременно неефективна и несправедлива. Ако разполагахме с подходяща междуинституционална и междусекторна база данни, щяхме да можем да насочваме по-ефективно и други субсидии, като например субсидията за фотоволтаици. Представете си – ако ⅔ от сегашните мощности са инсталирани от хора със собствени средства, представете си колко по-голям ефект щяхте да имате от публичните средства, ако ги бяхте насочили към бедните домакинства със 100% субсидия или бяхте създали механизъм за субсидиране: ако доходите ви са високи, трябва да плащате 50%. Ако доходите ви са ниски, трябва да платите 10 % от общата стойност на фотоволтаичната инсталация. Просто получавате много по-добро съотношение цена-качество, ако се насочите правилно към енергийно бедните. Да се надяваме, че до март, до април 2025 г., когато изтича срокът на действие на настоящия механизъм, диалогът ни с правителството ще бъде успешен и ще имаме по-нюансирана система за защита на уязвимите домакинства.

Бях много ангажирана с въпроса за енергийните общности в Румъния. Това, което се случва, е, че ние приехме, транспонирахме директивата на ЕС („REDD2“), която определя енергийната общност, но транспонирането не е нищо повече от превод на директивата и не е прието никакво вторично законодателство, което да създаде благоприятна рамка за енергийните общности. Понастоящем енергията не може да се споделя в рамките на енергийна общност.

Например, ако многоетажна сграда с няколко семейства, живеещи в нея, инсталира фотоволтаици на покрива си, единственото потребление, което те могат да покрият с това общо производство, е общото потребление, което е нищожно в сравнение с индивидуалното потребление в апартаментите. Но тъй като не съществува законодателство, прието от регулаторния орган, което да посочва какъв трябва да бъде кодът за разпределение на тази собствено произведена енергия между членовете на общността, процесът е блокиран в Румъния. Единствените енергийни общности, които работят, работят, защото са заобиколили законодателството. Те работят по много ограничен начин, така че обхващат само колективното потребление, или всъщност, в допълнение към статута си на общност, са и доставчици на енергия, така че имат лиценз за доставка, което не би трябвало да е задължително изискване за една енергийна общност. Всъщност по-рано тази година заедно с „Грийнпийс“ Румъния публикувах проучване на енергийните общности, което беше първото проучване на енергийните общности в Румъния, показващо потенциала на нововъзникващите инициативи. Въз основа на това проучване беше създаден голям обществен натиск за правилно прилагане на директивата, а не само за превод.

След това Министерството на енергетиката създаде работна група с участието на много различни заинтересовани страни, за да създаде тази благоприятна рамка, както се казва в директивата, за енергийните общности. Работната група изготви нещо като визия, но има много разногласия между заинтересованите страни по някои аспекти, като например каква е ролята на доставчика в една енергийна общност или трябва ли да има по-ниски зони за разпределение на енергия за енергийните общности – да или не? Защото неизбежно енергийните общности в крайна сметка създават загуби за някои от традиционните участници, като например доставчиците и дистрибуторите. И по принцип те отказват да приемат тези загуби и поставят всевъзможни пречки в процеса. В резултат на това работната група, създадена от Министерството на енергетиката, не можа да постигне консенсус за това как да се организират енергийните общности в Румъния. Това, което се случва сега, е, че Министерството на енергетиката поиска техническа помощ от Европейската комисия под формата на този инструмент за независими консултанти, които да дойдат и да изготвят това законодателство за енергийните общности в Румъния. Това очевидно ще удължи процеса, но се надяваме, че поне ще ни доведе донякъде. Това, което Министерството на енергетиката направи междувременно, и това е много положително, е, че започна да влага пари в пазара на енергийни общности.

Следователно енергийните общности функционират в много ограничена степен, но сега те се подкрепят финансово. Скоро ще има програма за многофамилни къщи, жилищни блокове, които ще могат да получат безплатни пари от Министерството на енергетиката, за да инсталират фотоволтаици на покривите си, отново с много ограничена форма на обезщетение, само за покриване на общото потребление.

Знаете, че Hidroelectrica беше листвана на Букурещката фондова борса преди известно време и ми беше интересно как подобни процеси на листване на борсата и привличане на частни инвестиции в енергийния сектор подпомагат общия процес на модернизиране на румънската енергетика?

Това е добър въпрос. Мисля, че отговорът е, че той има ограничено въздействие и ще обясня защо. Очевидно е, че сега, когато имате този пакет от свободно търгувани акции на Букурещката фондова борса на Hidroelectrica, се появяват някои нови групи акционери, които да наблюдават управлението на компанията.

Може би някои пенсионни фондове, може би някои институционални инвеститори, някои банки, който и да е купил акциите, като говоря за институционални инвеститори, а не за обикновени граждани. Мисля, че това беше много добър процес за насърчаване на индивидуалните спестявания и за насърчаване на по-отговорно поведение на гражданите по отношение на техните лични финанси, защото имаше много обикновени граждани, които купиха акции в Hidroelectrica, но очевидно те не участват в управлението на компанията. Те не присъстват на общите събрания, въпреки че биха могли, нали?

По отношение на реалното подобряване на корпоративното управление и модернизирането на тези дружества, все още ще трябва да разчитаме на тези институционални инвеститори. Но тъй като техните пакети са много ограничени, институционалните инвеститори с миноритарни дялове нямат реална възможност да участват в процеса на вземане на решения в дружеството. Държавата все още има солиден мажоритарен дял, което означава, че тя все още прави каквото си иска с Hidroelectrica, както с всички държавни компании. И тук политиката на държавата е предимно да използва тези дружества като дойни крави за дивиденти, за да запълни дефицита в държавния бюджет. Всички тези дружества, включително Hidroelectrica, обикновено дават 90 % от печалбата си на държавата под формата на дивиденти. Те спестяваха много малко пари за инвестиции, докато Hidroelectrica можеше да се насочи със собствен капитал, с органично финансиране, към много интересни бизнес направления, към диверсификация на енергийните източници за производство, може би към различни пазари на доставки и т.н.

Вместо това компанията е била много агресивна на вътрешния пазар на доставки, но това е само защото е изпълнявала социалната политика на държавата. Беше им казано да продават енергията евтино, за да намалят пазарните цени. В качеството си на доставчик те продаваха енергия под реалния таван за крайните потребители. Такава е политиката на правителството да използва държавна компания, за да поддържа цените в системата малко по-ниски. Вероятно това е легитимна цел на правителството, но не съм сигурен, че тя трябва да бъде изпълнена чрез позицията на правителството като акционер в тези дружества. Тя трябва да бъде постигната чрез други механизми, които в по-голяма степен се основават на пазара и политиката. Ако това състояние на нещата не се промени, Hidroelectrica никога няма да се превърне в средство за модернизиране на енергийната система на страната.

Малгожата Кулбаческа-Фигат: Работите с властите в редица страни, не само в Румъния, по планове за преход. Забелязвате ли някакви особености на румънската ситуация или причини, поради които справедливият преход може да бъде по-труден в Румъния, отколкото другаде? Или проблемите са сходни навсякъде, където сте работили?

Политизирането на процеса и действителното му превземане от крайно дясната партия, която, както ви казах, имаше свой кандидат за ръководител на Управляващия орган, е много характерно за Румъния.

Мисля, че най-доброто сравнение, което мога да направя, е с Полша, където съм работила предимно. Една голяма разлика, която е много съществена, е нивото на централизация. В Полша процесът е по-децентрализиран и фондът е по-децентрализиран. Това е свързано с нашата конституционна рамка. Румъния е разделена на 42 окръга, които имат по-ограничени конституционни правомощия. Осемте региона, които се интересуват от справедлив преход, не разполагат с подходящи възможности. В Полша региони като Горна Силезия или Източна Велкополска получиха не само парите, но и голяма свобода при използването им. По мое мнение това доведе до по-добри резултати, защото парите бяха програмирани по начин, който позволяваше повече сътрудничество. В Румъния този процес не функционираше правилно.

Друга разлика е нивото на опит в използването на средствата от ЕС и компетентността на публичната администрация. Така че, ако трябва да сравня Полша и Румъния, и това не е само моя оценка, полската публична администрация е много по-компетентна от нашата, което означава, че процесът беше по-добре управляван. Срещите на заинтересованите страни бяха по-добре организирани. В Горна Силезия например беше създадена Обсерватория за справедлив преход, която е с голямо участие на много заинтересовани страни. Те знаеха как да привлекат някои „трудни“ заинтересовани страни като профсъюзите. Нивото на опит в правилното използване на фондовете на ЕС беше много по-високо в Полша, отколкото в Румъния.

Това се отрази и на Фонда за справедлив преход. В Полша региони като Източна Велкополска имаха визия за справедлив преход още преди появата на фонда за справедлив преход. Те дори имаха брошура за справедлив преход, изготвена от местните заинтересовани страни, за това в какво искат да инвестират и как искат да трансформират региона. Когато фондът се появи, полските региони успяха да предложат редица много добре дефинирани стратегически инвестиционни проекти, които вероятно са имали в чекмеджетата си от други програми, но са намерили идеалната възможност за финансиране едва в този момент.

Знам, че Горна Силезия е използвала средствата за икономическа диверсификация и развитие на предприятията. Разбира се, част от тях са били предоставени на конкурсен принцип, но по-голямата част от тях всъщност са били предоставени на 20 или 25 стратегически проекта, които са били много добре установени, много ясно разработени, много преди процесът да приключи. Това беше от голямо значение, тъй като в Румъния, когато започнахме процеса, тези региони нямаха представа в какво искат да инвестират, какво искат да подкрепят. Те нямаха готови проекти, нямаха стратегически инвестиционни проекти и т.н.

След това друга разлика, която забелязах, особено в Португалия, е участието на различни местни участници, като например местните образователни институции. Работих в Португалия в Абрантес, въглищен регион, който е много по-малък по отношение на последиците от прехода, отколкото имаме в Румъния.

Но там, например, местните професионални технически училища, местните университети и дори някои местни предприемачески центрове бяха много силно ангажирани в процеса. Те вече съществуваха като участници, които можеха да допринесат по някакъв начин, докато в Румъния нямахме такъв опит. Местните университети бяха безпомощни, особено във въглищните региони. Профсъюзите в Полша също виждат в промените възможност. В Румъния те не го правят.

Владимир Митев: Бих искал да попитам малко повече за перспективата на Румъния като енергиен хъб. Вие знаете по-добре от мен, че Румъния има големи амбиции в енергийния сектор. Например, тя иска да бъде най-големият производител на природен газ в региона.

Тя иска да окаже влияние върху доставките на електроенергия и природен газ за Молдова и Украйна, иска да бъде хъб за България, може да бъде хъб за Словакия и Унгария в областта на природния газ. И така, има и планове за повече ядрени електроцентрали, включително се обсъждаха и модулни ядрени електроцентрали. И може би списъкът може да бъде продължен с вятърни паркове и т.н.

Така че Румъния е амбициозна в областта на енергетиката. Интересно ми е как виждате ситуацията в румънския енергиен сектор след няколко години? Каква би могла да бъде ситуацията, може би и в регионален план, мястото на Румъния в рамките на региона?

И също така какво ще бъде положението след няколко години от всички тези процеси, които се случват сега, процеси на предполагаема модернизация?

Голяма част от тези процеси и планове, които споменахте, са до голяма степен движени от държавата, държавна собственост, ръководени от държавата. И аз мисля, че тези планове ще се провалят. Те са на хартия от много години и никога не са били правилно изпълнени.

Амбицията за превръщане в регионален енергиен център е включена в националната енергийна стратегия от 15 години. И какво се случи? Ако погледнете нещата, сега сме нетен вносител на електроенергия, вместо да сме износител, и това продължава от две-три години. Всички тези големи планове, които отново са в ръцете на държавата, като ядрената енергетика, малките модулни реактори и т.н., няма да се осъществят. Това е така, защото държавата има много ограничен капацитет да ги осъществи. Проектите, които се движат от частния сектор, като природния газ в Черно море, който се движи от OMV, която е австрийска държавна компания. Мисля, че те ще бъдат по-успешни.

Същото се отнася и за други визии и аспекти, които са в ръцете на частни участници, като вятърна енергия, енергия,енергийни общности и др. Другите големи планове, които се движат от държавата, не мисля, че ще бъдат успешни. Или, знаете, те ще бъдат много продължителни и т.н.

Големият проблем в момента е фактът, че нямаме достатъчно капацитет на мрежата и не сме я модернизирали като цяло. И това за съжаление е проблем, област, в която има голямо държавно участие. Операторът на преносната мрежа е държавно предприятие, много от операторите на разпределителните мрежи все още са, знаете, държавни или до голяма степен регулирани, и имаме проблеми с подобряването на капацитета на мрежите, за да можем да се справим с този огромен преход, към който се насочваме.

Знаете, че България и Румъния обсъждат от десетилетия, още от времето на социализма, съвместен ВЕЦ на река Дунав при Никопол.

Затова ми беше интересно какви са перспективите пред такъв проект, доколкото вероятно сте наясно с проблемите, предизвикателствата. Също така знам, че има известен европейски интерес към подобна инициатива, така че може би знаете нещо, което бихте могли да споделите.

Аз не знам много за тази конкретна инициатива, за този конкретен проект. Това, което знам, са две неща, които биха могли да бъдат от значение. Едното е, че българо-румънското сътрудничество в областта на енергетиката не е голямо.

Като цяло българо-румънското сътрудничество в дипломатическата област не е голямо. Ние сме съседи с България, но не сме големи приятели, поддръжници, инвеститори, съинвеститори и т.н. Не мога да ви кажа защо, но не мисля, че сме в най-добри отношения с България.

Доколкото знам, имало е и някои спорове с река Дунав. Искаме повече корабоплаване по Дунав. Българите не искат това или искат нещо друго.

Вторият елемент е бъдещето на хидроенергетиката като цяло.

Какво е бъдещето на водната енергия в Европа? Колко нови водноелектрически мощности можем да имаме, като се има предвид климатичната криза, като се има предвид по-малкият обем на река Дунав и т.н.? Нямам пред себе си проучване, което да потвърждава тази интуиция.

Смятам, че това е много важна стъпка, която трябва да се предприеме: едно много добре написано научно изследване за бъдещето на водната енергия в Европа. Лично аз смятам, че бъдещето на хидроенергетиката не е приказно заради климатичната криза. Видяхме това през последните години, когато водноелектрическите инсталации произвеждаха много по-малко електроенергия от очакваното в пиковите моменти, през лятото, а понякога дори и през зимата. Смятам, че можем да получим по-голям ефект, така да се каже, със съществуващите водноелектрически централи, които са построени през 80-те години на миналия век по планове от 60-те години, отколкото с нови водноелектрически централи Може да се получи по-голяма ефективност от старите водноелектрически централи, като например “Железни врата”, но новите водноелектрически централи, особено като се има предвид климатичната криза, но и ограниченията на биоразнообразието, не съм сигурен, че това е жизнеспособна перспектива.

Това интервю е подготвено с подкрепата на Journalismfund, в рамките на по-широк проект, засягащ справедливия преход в България, Румъния, Полша и Чехия в сравнителна перспектива.

Снимка: Мина Лупени (източник: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author