Огнян Атанасов: В България липсва политическа воля за задвижване на справедливия преход, но той няма алтернатива и е шанс за засегнатите региони

Владимир Митев, Малгожата Кулбачевска-Фигат

Огнян Атанасов е вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България с ресор “Социална защита, безопасност и здраве при работа. Справедлив зелен преход и екология”. Той разговаря със сайта “Намерени в прехода”, който отразява дейността на Cross-border Talks по проекта за трансгранична журналистика, посветена на справедливия преход в Централна и Югоизточна Европа. 

Огнян Атанасов посочва, че КНСБ вижда ясно интереса на работниците във въгледобивния регион “Марица Изток” в усвояването на средствата по справедливия преход и реализацията на този процес, който би позволил запазване на работните места. Атанасов обаче посочва, че липсва политическа воля за ускореното задвижване на този процес. Вместо това постоянно се провеждат парламентарни избори, не може да се сформира стабилно правителство, проблемите постоянно се отлагат за бъдещето, а решения не се появяват. Това е основната причина хората в България и особено работещите във въгледобивните райони да не вярват в справедливия преход и да попадат в сферата на влияние на популистки партии. 

Огнян Атанасов прави преглед на актуалното състояние на справедливия преход в България към есента на 2024 г. Интервюто бе проведено в края на октомври 2024 г.

Господин Атанасов, как оценявате хода на справедливия преход в България?

Бих искал да започна с това, че още откакто бе обявена Зелената сделка, нашият синдикат много бързо реагира с предложения към правителството и към социалните партньори за създаване на консултативен съвет по европейската зелена сделка с работещи комисии по различните теми. Три години вече работи този консултативен съвет. В неговите рамки са обсъдени някои доста важни решения по отношение на законодателството, което прилага европейската зелена сделка в България. 

Изключително трудно вървяха преговорите с Европейската комисия за това какво да бъде съдържанието на териториалните планове за справедлив преход. Това, срещу което се съпротивляваха синдикалните структурите в енергетиката, беше, че в териториалните планове за справедлив преход ние не искахме да видим конкретни дати за затваряне на въглищни мощности. 

Знаете много добре, че това беше едно от нещата, които искаше да види Европейската комисия. 

Същото беше в Полша. Аз имам доста добри познати в Полша, които участваха в този процес. В Чехия, в Германия, в Полша всъщност ползвахме много добър пример по отношение на споразумения между миньорите и правителството за поетапно затваряне на мините, за освобождаването на хора, за това какво ще се развива след това в тези региони. На базата на тези споразумения ние предложихме наш вариант на споразумение на правителството, но все още нямаме подписано такова споразумение. Настояваме за национален план за справедлив преход, който да засяга не само енергетиката, а и останалите сектори, които са засегнати във връзка с тези законодателни инициативи на Европейската зелена сделка – транспорт, строителство, селско стопанство, във връзка и с това, което предстои по отношение на разширяване на търговията с емисии. Всички тези проблеми в един момент бяха бяха обединени при разработването на териториалните планове за справедлив преход.

У нас с помощта на PricewaterhouseCoopers се разработиха териториалните планове за справедлив преход. Ние до голяма степен контактувахме с колегите от другите страни, особено от Централна и Източна Европа, за това как се развива процеса там и докъде всъщност достига разработването на тези териториални планове за справедлив преход. Така или иначе, териториалните планове за справедлив преход в България бяха предадени в най-крайната възможна дата. Това стана без наше съгласие, въпреки че ние сме участвали в абсолютно всички срещи по темата. Аз лично съм участвал в поне 40 срещи по темата заедно с Pricewaterhouse в рамките и на Консултативния съвет по европейската зелена сделка.

Териториалните планове за справедлив преход вече са факт. Но аз смятам, че средствата по териториалните планове за справедлив преход всъщност могат значително да допринесат за смекчаване на всички тези негативни процеси, които биха се случили. 

Промените в България вече се случват, за съжаление. Не знам дали знаете, но втората по-големина топлоцентрала, ConturGlobal затвори. Тя е американска централа, а затварянето й е свързано с договори, като държавата ни е сключила преди години и които й дават привилегии. В момента в който им изтече договора с държавата, в началото на тази година, тя спря незабавно, тъй като пазарът не й позволява да продължи да работи на пазарни условия. 

В резултат на това затваряне 350 човека останаха без работа. Така че за нас преходът вече не е справедлив. Той не изпълнява това, което всъщност Европейската комисия ни каза – че никой няма да бъда изоставен. Тези хора вече са изоставени. Много малко част от тях успяха да си намерят работа. Причината основно е, че възнагражденията, които са получавали в тази компания са значително по-високи от това, което предлага пазара в региона на Стара Загора в момента. Те предпочитат да отидат на трудовата борса за една година, за да се ориентират и да видят какво ще се случи по-нататък.

По отношение на финансирането и свързването с териториалните планове за справедливо работа – първата индикативна програма, която беше одобрена е за 2024 година. По тази индикативна програма ние трябваше да усвоим над 900 милиона лева. От всички мероприятия, които са предвидени за 2024 година в момента се случва само едно и това е свързано с повишаване на енергийната ефективност на жилищните сгради.

Ние настояхме, когато въвеждахме този проект, да бъдат одобрявани за повишаване на енергийната ефективност сгради, в които има поне 5% от живеещите, които са заети във въгледобивната промишленост, за да бъдат насочени тези средства към хората, които ще пострадат от това, което се случва. А това, което се случва е, че имаме една затворена централа. През 2026 година ще имаме втора затворена централа, отново американска, която вече декларира, че няма да работи на въглища. 

Производството на въглища за миналата година е намаляло два пъти в сравнение с 2022 година. Това намаление продължава и всъщност държавата още няма решение какво ще се случва с хората, които ще бъдат освободени. Вече на всички ни е ясно, че част тези хора ще бъдат освободени. 

Какво правите вие като синдикат? 

Започнахме един проект, който не е част от фонда за справедлив проект, тъй като нямаме финансиране. Поискахме от държавата през друга програма – “Човешки ресурси”, да започнем картографиране на уменията на хората, които са заети във въгледобивните региони. Те са около 15 000 човека пряко заети и над 30 000 косвено заети. В момента този проект върви. Ние се срещаме с всеки един от хората, лице в лице, попълва се анкетна карта, в която задаваме различни въпроси, в които ги питаме какви са техните умения, дали искат да повишат квалификацията си в нещо друго, в кои сектори биха отишли да работят. Предварително сме направили проучване на пазара на труда в тези български региони на въглищната енергетика. Питаме работниците до каква степен биха приели да отидат да работят в други отрасли. 

Предварително мога да ви кажа, че 90% от тях искат да останат в сферата на енергетиката. Не са много склонни да повишават квалификацията си, тъй като, за съжаление, ние не можем да им предложим по-голяма конкретика. Самият фонд за справедлив преход изисква обученията на хората да бъдат насочени главно към нисковъглеродна икономика и към изграждането на възобновяеми енергийни източници.

На този етап всички български оператори имат някакви инвестиционни намерения за развитие – например да преминат на газ, да строят водни централи или други такива инвестиции в нисковъглеродна икономика. Ние сме се спрели основно на тази база, т.е. на базата на инвестиционните намерения на предприятията, за да видим какви работни места биха открили, какви умения ще се изискват в тези работни места, за да можем да започнем да обучаваме хората в тези нови умения. Почти всички централи вече минаха това картографиране. В момента подготвяме един много голям и сериозен доклад по отношение на това какво сме постигнали, защото освен директната среща с хората правим и фокус групи, срещи с мениджмънта, с ръководството на предприятията, от които получаваме тази допълнителна информация.

За съжаление в държавните дружества, Мини “Марица-Изток” и ТЕЦ “Марица-Изток 2”, има известна съпротива на хората за извършване на това картографиране. Виждайки какво се случи с другата централа, те смятат, че това картографиране едва ли не е базата, на която те ще бъдат освобождавани в бъдещето, след затихването на въгледобива, което далеч не е така. Опитваме се да им кажем, че всъщност това е единственият начин, на този етап да защитим работните места.

Специално за мините имаме и друго предложение и Слава Богу държавата малко се поразмърдала в тази посока. Ние предлагаме да бъде създадено отделно предприятие за рекултивация на въглищните мини. В мини “Марица-Изток” поне 10 години след затихването на въгледобива ще трябва да се извършва рекултивация. Голяма част от хората да бъдат прехвърлени, запазвайки всички права в това предприятие, за да съхраним максимално работните места.

Това правим ние. Да завърша с обученията. Успяхме да наложим на Европейската комисия бенефициенти за извършването на първия етап на обученията на тези хора да бъдат въглищните оператори. Знаете много добре, че Европейската комисия не разрешава такава нещо, но при нас успяхме да се преборим. И то ние, синдикатът. И всъщност, първите бенефициенти на средствата за преквалификация на хората са 10 въглищни оператори от България. Това е един процес, който реализираме в момента. Много се надявам, до края на годината да имаме изработени насоки за разработване на проектите. До края на годината предприятията да могат кандидатстват в програма на развитие на регионите, която управлява средствата от Фонда за справедлив преход.

И тези средства да влязат в предприятията и те да имат и собствени учебни центрове. Заедно с тях да започнем да преквалифицираме хората, за да се опитаме да им намерим работни места. Т. е. преди да започне съкращението, нашата цел е да им намерим работни места. 

По отношение на другите проекти от Фонда за справедлив преход, за съжаление едва ли ще успяваме да видим стартирал до края на годината. Ние настояваме такъв проект да започне в помощ на малките и средни предприятия за тяхното адаптиране към всички тези процеси, които се случват. Там са заделени 250 млн. лева за трите региона. Не е малка сумата. Но, за съжаление, може би поради недостатъчен капацитет на управление на програмата на развитие на регионите, която отново ще управлява средства от Фонда за справедлив преход, това не се случва.

Сега има предложение за новата индикативна програма за 2025 година. Виждам, че този проект е преместен там, но ние ще настояваме да започне до края на годината. Т.е. той да остане в 2024 година и да бъдат изработени на условията за кандидатстване, за да могат малките и средни предприятия да кандидатстват сега, а не в 2025 година.

Не стартира и това, което всъщност пак беше битка на синдиката – в средствата от Фонда за справедлив преход да участват и големи предприятия с над 250 човека, защото за нас това са предприятията, които могат по-бързо и най-лесно да осигурят нови работни места. За там също има заделени 250 милиона лева, но това няма да се случи тази година. В новата индикативна програма са ни го предложили за втората половина на 2025-та.

Аз точно в момента пиша становище по отношение на индикативната програма за 2025 година и нашия синдикат реагира много остро, че тези средства за предприятия трябва да бъдат изтеглени максимално в началото на тази година, за да могат да стигнат до предприятията. В момента процесите във въгледобивните региони са изключително интензивни. Минните предприятия генерират огромни загуби. Трудно могат да се вземат решения за бъдещето. 

Другото нещо, което предложихме на държавата, и е в процес на развитие – предложихме законопроект и по модела на Полша и на Германия, но използвам основно полския модел за, не искам да използвам думата ранно пенсиониране, а за компенсиране на хората, на които им предстои пенсиониране в следващите 4 или 5 години.

Това е доста добре развито в Полша и е по западен модел, взет от Германия. Този законопроект вече е готов, надяваме се да бъда една от първите точки в новото народно събрание, когато се сформира. Знаете, че в България политическата ситуация в момента е бедствие. Тук за 3 години сме гласували на 7 парламентарни избори. 

Това се отразява изключително много върху всички тези процеси. Загубихме пари от плана за възстановяване и устойчивост, защото народното събрание не взема необходимите решения, които трябва да бъдат взети, за да получиме средствата. Предполагам, че сте запознати с Repower EU.

Repower EU е част от следвания в България план за възстановяване и устойчивост. Тя е насочена основно към инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Нашето правителство успява да договори средствата, с които ние ще разплатим около 500 милиона евро, които да бъдат насочени към тази рекултивация на терените в мините, за да може да прехвърлим по-бързо хората там.

В Фонда за справедлив преход пак под натиск на синдиката, има заложени 270 милиона евро, пак за рекултивация на терените. Така че ние се опитахме като цяло да акумулираме близо 2 милиарда евро за стартиране на тази рекултивация, което ще ни даде възможност да прехвърлим или да спасим 2 000 работни места. Идеята е там да бъдат насочени миньорите, за да могат да продължат работа. 

Какви други средства и инициативи има заложени във Фонда за справедлив превод, които за вас са важни?

Важно е да тръгне проектът за индустриални зони, в който да се развива нисковъглеродна икономика. Съмнявам се, че тази година ще се случи. Много разчитаме в тези региони да бъдат развити такива индустриални зони, защото те ще осигурят, според мен, достатъчно работни места, в които могат да отидат хората, които ще отпаднат от възгодобивната енергетика. Давам пример със Стара Загора, където в момента започва разработването на такава зона и там се предвижда да бъдат открити няколкостотин работни места, което за нас не е малко. Нашето настояване е всъщност тези работни места да бъдат заети приоритетно от хората от въгледобивната промишленост. 

В Румъния или в Полша въгледобивната енергетика е икономически важна и се полагат много усилия да се запазят въгледобивните райони като икономически център. Какви планове в подобна посока има по отношение на българските региони, например Стара Загора?

Разбира се. Ние настояваме Стара Загора да остане енергийното сърце на България. Процесите, свързани с преминаване към възобновяеми енергийни източници в региона стартираха. За съжаление те се движат с темпове, които са изключително бавни. Големите електрическите централи имат идеи за развитие на производство на нисковъглеродна енергетика.

Има доста интересни идеи. Примерно, американската централа AES иска да изгражда батерия, която е основана на запазване на енергия в разтопена сол. Т.е. един от блоковете на централата, който работи на въглища, може да бъде преработен и да използва сол за съхраняване на енергията. Тя ще се разтопява, затопля се и след това се ползва като батерия. Всички централи имат идея за изграждане на фотоелектрични паркове. Някои вече са започнали в региона на Стара Загора, където в момента се изгражда фотоелектричен парк. 

Част от централите имат идея да изграждат нови газови блокове за производство на електроенергия. Имаше изключително голям проект за изграждане на близо 3 гигавата фотоелектрични централи в целия регион, който в момента не се движи напред. И другото, което е изключително важно и трябва да го знаете – до голяма степен е реалистично Стара Загора да се превърне в една от водородните долини на Европа за производство на зелен водород, което разбира се е свързано с големи фотоелектрични централи. Има един малък пилотен проект за производство на зелен водород в момента, който се казва “Захир” (Zahyr), и един много голям водороден проект – bLion – за производство на 300 000 тона водород, което е изключително сериозно. И много се надявам на тези проекти да се развият.

Във Фонда за справедлив преход за 2025 г. е предвидено изцяло нова дейност, която се нарича Капацитет за водородна верига на добавена стойност. Тя е на стойност 315 млн лева, което е доста добра сума. Разбира се тя не е предвидена за изграждане на някакъв огромен проект, но поне за пилотни проекти, които да дадат основата за развитието на това нещо.

Становищата и мненията са много различни – как може да стартира това нещо, дали имаме достатъчно вода в региона и така нататък. България мисли в тази посока. Лично аз съм много силен привърженик на развитието на производство на водород в региона, защото ние имаме предприятия, които могат да го ползват там. Този голям проект ще донесе работни места на поне 4 000 души, което за нас е много добре. Тогава няма да има стрес на пазара на труда в региона. Но това все пак е и политическо решение. За жалост, в България няма кой да го вземе.

Определено смятаме, че развитието на възобновяемите енергийни източници и нисковъглеродната икономика с висока добавена стойност в региона е бъдещето и начинът да запазим комплекса в цялост. Това е процесът, който трябва да се случи. Но в България няма доверие за това. Засега тук се вижда в справедливия преход само беда. Има хора, които вече загубиха работните си места. Голяма част от хората вече знаят, че ще загубят работните си места и не виждат алтернатива.

Трябва да има развитие. Когато говорим за повишаване на квалификацията, за нови и по-добри работни места, това означава справедлив преход. Но хората казват: “В каква посока точно ще ми повишавате квалификацията, за да съм сигурен, че ще си намеря работа?”. Отговорът, за съжаление, е много труден. Няма нито един значим проект в региона, който да е тръгнал. 

Производство на части за електроавтомобили, производството на перки за вятърните централи, производството на слънчеви панели, производството на водородни клетки, производството на батерии… Да беше дошъл поне един голям инвеститор, който да каже, че отваря 500 работни места в нисковъглеродната икономика, за да видят хората, че има забит един стълб, едно колче някъде, и че там се отварят работни места. Тогава сигурно щяха да повярват. Но за съжаление това не се случва. 

Ето това е проблемът. Аз съм убеден, че тези неща ще започнат да се случват, но до голяма степен това са политически решения. Политиците, благодарение на изборите, които следват едни след други, заблуждават хората. Не им казват истината. Не им казват, че има проблем. За съжаление, ние сме много притеснени, че в един момент можем да бъдем поставени пред свършен факт. 

Казваме го на хората, но тогава ние сме лошите вестоносци. Те казват: “Не! Вашата работа – на синдикатите, е да биете по масата, ако трябва да излезем на жълтите павета и да им кажем, че искаме да си продължим както до сега.” Но на всички ни е ясно, че това няма как да се случи. Не можеш с производство от 25 милиона тона предишната година едвам да плащаш заплатите на 6500 души, а сега с производство от 10 милиона тона да плащаш същите заплати. На всички ни е ясно, че това няма как да стане. Предприятията трупат загуби, които плащаме всички. И всъщност няма никакви решения на политиците преди избори.

Има осигурени средства – 250 милиона лева на година, за да започне рекултивацията на мините, за да запазим хората и да им плащаме заплатите. Окей, решаваме. Десет месеца чакаме нотификации от Европейската комисия, които я дойдат, я не дойдат. Защото искаме държавна помощ. И сигурно няма да се случи. Хората започват да се съпротивляват и дори на добрите неща. Ние искаме да имаме предприятия, в което те да започнат да работят по рекултивацията, защото каквото и да е, тази рекултивация трябва да се случи. Иначе това е огромна екологична бомба, която никой не знае какви ще бъдат размерите на бедствието, ако няма да има рекултивация на мини “Марица Изток”.

Освен това, ако дойдат големите инвеститори, за които мечтаем, те не могат да дойдат без да има рекултивирани терени. Те ще искат инфраструктура – място, където хората да могат да работят. Изграждането на инфраструктура е едно много сериозно начинание. То изисква време напред. 

Отделно от КНСБ настояваме да бъде създаден национален план за развитие на комплекса “Марица-Изток”, където да бъдат описани стъпки със срокове и с отговорници, за да може да следим цялия този процес. Но това не се случва това, за съжаление.

През април 2024 г. протестираха 10 000 души в триъгълника на властта в София (районът между сградите на президентството, народното събрание и правителството – бел. прев.). Нашият синдикат оказва натиск. Казахме им директно и открито, че някой трябва да има политическите воля най-накрая да каже каква е ситуацията в момента и какво ще се прави. Да каже истината на хората. Никой не иска да я каже, защото така ще загуби избирателите.

В момента печелят популистките партии, тези, които са националисти, които казват на хората “Спокойно! Гласувайте за нас. Ние като дойдем на власт, ще работите до 2100-та година.” Това е пълно безумие и лъжа. Но за съжаление, хората, понеже не виждат решение, започват да вярват на такива неща. 

Говори се да се спре търговията с въглеродни емисии. Това значи да излезем от ЕС. Бъдещето на България е в ЕС. Няма друг път. Проблемът е, че решението го няма. Или се прилагат някакви половинчати мерки, които само отлагат проблемите във времето. Това може да ни струва много скъпо. Ние непрекъснато питаме, излизаме със становища. Отправя искания към правителството. Но нещата се случват бавно – особено в енергетиката.

В България справедливия преход се управлява от организации по места на заинтересованите страни – синдикати, работодатели, местни власти се обединяват в подкомитети във всеки въгледобивен регион. Каква е дейността на тези структури и до каква степен те имат капацитет да управляват процеса?

Има подкомитет за наблюдение на справедливия преход. В комитета за наблюдение участват много организации – синдикати, работодатели, правителство и т.н. Средствата за справедливия преход са за хората. Ще следим много отблизо средствата да бъдат в помощ на хората, които ще пострадат от тези процеси, които са случили в регионите. Ние настояхме, още когато се подготвяха териториалните планове за справедливия преход, да бъдат създадени подкомитети за наблюдение.

Обсъждайки индикативната програма за 2025 г., тя ще се одобри най-напред на местно ниво в тези подкомитети за наблюдение. Пак ще се съберат предложенията и чак тогава ще бъдат внесени в комитет за наблюдение. Тези подкомитети са се събирали досега един или два пъти. Там се очаква основната движеща роля да бъдат местните общности, най-вече общините.

Но за съжаление, капацитетът им е много нисък. И те много трудно разбират всички тия проекти, които трябва да се случат. И понеже няма капацитет, за това първият проект, който тръгна беше за саниране, тъй като общините в България имат много голям опит с санирането на сградите. И също понеже бяха най-готови в това отношение. Затова тръгна този проект.

Защо е направено така, че водещи да са организации или структури, които нямат толкова опит и технологичен и знания за по тия въпроси? Не трябва ли доводещи да са хора, които имат знания по въпросите на енергетиката и справедливия проект?

Средствата по плана за справедлив преход не са насочени само към енергетиката. Министерство на социалната политика също участва, Министерство на регионалното развитие и благоустройство и то участва. Министерство на околната среда и водите също участва. Но те трябва да бъдат основните генератори на предложения. Общините трябва  да ги пречупят през тяхното виждане как това нещо да се случи.

Синдикатите да ги пречупят през това какви работни места ще бъдат открити и как да запазим работните си места. А работодателите да получат пък тези средства, които ще им дадат възможност да кандидатстват за развитие на нисковъглеродна икономика, за развитие на енергийно-ефективна икономика, за да могат да се намалят тези големи производствени разходи, които имат, които са свързани с потреблението на много енергия. И да произвеждат по-малко емисии, разбира се.

Освен Фонда за справедлив преход, имаме план за възстановяване и устойчивост, както и кохезионни програми. Един справедлив преход струва безумно много пари. Ако средствата от плана за възстановяване и устойчивост и кохезионните фондове не стигат, да добавим средствата от Фонда за справедлив преход, като се направи съответно демаркация, защото това се следи много отблизо от Европейската комисия, да нямат припокриване. Такова звено за координация липсва, разбира се. Нещата са толкова объркани, че България всъщност е усвоила едва 6% от средствата, които имаме, което е безумие.

От Плана за възстановяване и устойчивост имаме едно плащане. Ние сме единствената държава, която има само едно плащане в размер на 1,3 милиард евро, от които са разплатени 406 милиона, и това е. За разлика от Полша, например, което не знам на кое оплащане са, или Гърция, която е на четвърто плащане.

Ние вече загубихме 100 милиона евро от териториалните планове за справедлив преход. Много се притеснявам и нашето усиление на синдиката е да не губим повече от тези средства. Те действително трябва да стигнат до хората. Ако ме питате дали причините са административни и липса на капацитет в структурите, аз бих казал, че нещата не се случват заради политическата ситуация в страната. Тук има разнобой и липса на решения. Давам ви пример с енергийната бедност.

Имаме изключително добро предложение за създаване на енергийни общности в България. Но сме почти сме в началото. 300 милиона лева има отделени за създаване на енергийни общности. В България в момента има само две енергийни общности в Габрово и в Бургас. 

Ние по този начин може да се организираме нашите синдикални създаване на такива енергийни общности, което ще бъде добре за хората по някакъв начин. Но тук бяхме и миналата година. И в началото на тази година, се промени законодателството в тази посока, за да се улесни създаването на такива енергийни общности. Това е много свързано с предстоящата либерализация на пазара на електроенергия за битови потребители от 2026 година.

В България това предстои и ние сме всъщност притеснени, защото отново виждаме тази липса на политическо решение. Кое министерство ще определя кои са енергийно бедните – министерството на енергетиката, на благоустройството, на околната среда, на финансите? Няколко пъти организираме форуми и казваме на правителството, че това е сериозен проблем. 

В България енергийно бедните са 1 800 000 души според дефиницията, която приехме. Някой трябва да изработи механизма, по който ще се определят енергийно бедните и механизмът, по който те ще си получават съответните средства и помощи. Това нещо не се случва. И тук вече трябва да се включат общините, защото те са близо до хората. Те знаят в какви жилища живеят тези хора, какви са доходите и така нататък. Естествено да тръгне до и социалната политика, които имат огромни програми за подпомагане и социална защита на енергиеновязвимите групи.

Примерно в България около 300 000 души в момента получават помощи за отопление. Практически само 20% от българите отопляват както трябва домовете си. И така, както виждате, лавина от въпроси непрекъснато върви и ние се опитваме да ги поставяме непрекъснато, но изключително бавно се развиват нещата. Ние нямаме план.

Как оценявате комуникацията по въпросите на справедливия преход, не само от институциите, въобще в медиите, степента на осъзнатост и ангажираност на хората, които участват и са засегнати от този процес?

Въобще не чакаме някой да ни пита нещо. Ние питаме. Комуникацията върви, единствено защото ние сме активни. Иначе, за съжаление, във всички стратегически документи, които по някакъв начин се създават, ние участваме по някакъв начин, непрекъснато чрез натиск се опитваме да вкараме неща, които смятаме, че са добре за хората и за страната. И понякога обаче правителството просто предава тези документи – териториалните планове за справедлив преход, планът за възстановяване и устойчивости т.н. Ние участваме, но в крайната качества някой решава и ги предава без наше финално одобрение. При интегрираните планове за климат и енергетика, с които закъсняхме една година България е длъжна да пуска документите за обществено обсъждане. Там също реагираме и казваме с какво няма да сме съгласни.

В крайна сметка документи постоянно текат между България и Европейската комисия. Непрекъснато сме в някакъв процес на преговори, на размяна на писма. Но Европейската комисия връща един именник от 20 въпроса, в които ние отговаряме. Тази кореспонденция се влачи във времето. Особено последната година е половина се влошава комуникацията. Служебните правителства, които управляват държавата ни последните години, няма как да вземат сериозни и крайни решения. И много решения са отлагани във времето.

Споменахте енергийните общности. Това е кауза и на Greenpeace. Какви са отношенията на КНСБ и зелените организации? От думите Ви излиза, че имате общи разбирания и интереси. Но от друга страна, в българските медии традиционно се създава впечатлението, че има противоречия между синдикати и зелени.

Няма противоречия. Ние не сме кафяв синдикат. Ние също искаме да има зелена енергетика, да има чист въздух, тази нисковъглеродна енергетика да носи по-висока добавена стойност. Това обаче не трябва да се случва за сметка на загуба на работни места и на поминъка на хората. Тоест, окей, ще вървиме към нисковъглеродна енергетика, но да видим как ще се развият новите индустрии. Ще могат ли хората, които са заети сега в тази енергетика, да отидат там. Толкова ли е сложно?

Те чуват ли Ви, когато имате Вашите аргументи?

Всички ни чуват. Тези процеси са нормални. В такива спорове се раждат истинските неща. 

България е в стагнация в политически и икономически план, както споменахте преди. Мислите ли, че ако тези фондове се използват добре, може да има положителна промяна за страната? Справедливият преход е проблем не само за България, но и за страните от Централна и Източна Европа.

Тези технологии, които трябва да дадат и да отварят новите работни места, не могат да се развият само от Германия, Швеция, Финландия, Германия. Тези страни могат да затворят един завод или производство, което не е енергийно ефективно и после да го построят наново и да започне да работи с нови технологии.

Ама ние не можем да си го позволим в Полша или България. И тук виждаме вече тази справедливост на прехода – за да може да вървите в една посока, не на втора или на трета скорост, както са нашите страни. Това е същността на справедливия преход – средства и политики, така че да се движим в една посока. И както ви казах, хората в България виждат, че този процес не се случва с необходимите темпове и не вярват в него.

Снимка: Огнян Атанасов (източник: Владимир Митев)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author