Паула Еризану в Русе: Човек може да е едновременно молдовец, румънец, лондончанин, европеец. Молдовците са по природа полиглоти и космополити

Мостът на приятелството, 9 октомври 2024 г.

На 4 октомври 2024 г. в Дом “Канети” в Русе в рамките на литературния фестивал молдовската писателка и журналистка Паула Еризану представи своята бъдеща книга, която събира човешки истории на молдовци от различни етноси и социални групи. Срещата с Паула Еризану бе едно от водещите събития в рамките на традиционния литературен фестивал, който се провежда ежегодно. Събитието, което насочи вниманието към преживяванията и опита на жителите на Република Молдова през ХХ век и повратните моменти в техния живот, както и в общественото развитие на страната. Събитието бе подкрепено от Румънския културен институт. По-долу е неговата транскрипция.

Владимир Митев:

Здравейте!

Благодаря Ви, че дойдохте на тази среща с молдовската писателка и журналистка Паула Еризану. Мисля, че ще бъде интересен разговор. Паула Еризану е родена през 1992 г. Има успехи както в литературата, така и в журналистиката.

Паула Еризану има образователни степени, свързани с история на изкуството и както и журналистика, от университети във Великобритания. Освен това, нейни стати излизат в медии като Financial Times, Guardian, New York Times, най-престижните медии в англо-саксонския свят. Тя има и няколко книги.

През 2011 година излиза първата и книга, която е посветена на така наречената Туитър – Революция в Молдова. Може би, у нас не се знае много добре този момент от историята, но това е един момент, в който за първи път в молдовския преход идват на власт проевропейски партии. Става въпрос за протести, които са водени от младите хора в Молдова и предполагам, че Паула е от поколението, което счита тази революция за своя. Тази книга е отличена от ЮНЕСКО – Германия в Лайпцих на събитие по-късно.

Освен това, Паула Еризану има поетична книга, но има и книга за съветски феминисти от ранния период на СССР, която също получава литературна награда в Румъния. 

Тук сме се събрали за да говорим за една книга, която все още не е отпечатана, тя в момента се подготвя. Това е книга, която ще разглежда историята и идентичността на Република Молдова през ХХ век и тя се базира на човешки истории, на хора и на техните перипетии, като тези хора, които с които е разговаряла, са обикновено хора от малцинствата и хора, които имат по-интересна съдба, по-красноречива като история. В някои от разказите, например, ако става въпрос за еврейската общност, се говори за моментите на изпитания, през които тези хора са преминали – дали още през Първата световна война, когато е имало някои погроми, дали Втората световна война.

Ако става въпрос за немската общност, например, един от хората, които са интервюрани в тази книга, говори за това как се опитва и успява да избяга от СССР и успява да стигне до Австрия, ако не се лъжа. Има и разказ на представителка от ромската общност, която също е интересна, защото се разказва за една от лидерките на ромската общност в Молдова днес.

Недейте да казвате всичко.

Ако имаме емоция към Република Молдова, тя предполагам, че би трябвала да засяга всички нейни жители – не само българите в нея. Според плана за разговор, който сме съгласували с Международно дружество “Елиас Канети”, след това представане ще помоля Паула да прочете кратък откъс от книгата на румънски, след това Виктор ще прочете този отказ на български, и след това ще имаме възможност да разговаряме. Аз може да зададам някои въпроси, но и вие може да зададете въпроси на базата на това, което очертаваме, или това, което ви интересува за идентичността и историята на жителите на Република Молдова.

Паула, искате ли да ни кажете още нещо, преди да прочетем подготвения откъс от книгата?

Благодаря ви, че ме поканихте. Впечатлена съм от Вашата памет – доста неща за мене сте запомнили. 

Аз пък съм впечатлен, че Вие разбирате български без да сте го учили. Това е поредно доказателство, че молдовците са родени полиглоти.

Това е вторият път, когато съм в Русе. Бях тук преди около 12 години за т.нар. фестивал на идеите. Много ми хареса тогава и много харесва  и сега. Живете в красива градска среда. Благодаря ви, че ме приехте сред вас.

В началото планирах да напиша втората книга за Александра Колонтай и Инеса Арман – съветските феминистки, с които се занимаваше книгата ми “Гората гори”. Но когато Русия нахлу в Украина, си дадох сметка, че може този проект да изчака малко. Тогава дадох приоритет на една друга идея, която обмислях от няколко години – възможността да напиша книга за моята семейна история. Моята прабаба, Клаудия, живя целия си живот в едно и също село, но беше родена в Руския империя, учи се в Румъния. След това, не искаше да влиза в съветския колхоз и известно време беше едноличница – т.е. обработваше земята си сама. Но накрая се принуди да влезе в колхоза. След това тя живя като пенсионер в независимата Република Молдова. Така тя живя в четири страни, стоейки в едно село.

След като разказах нейната история, се замислих за другите хора, които са живели в подобни села и какви истории биха могли да имат те. Така разговарях и записах историите на хора от различни етноси – еврейски, ромски, български, немски и т.н. Всеки от тях имаше някаква по-различна версия за живота в Молдова. Например, по отношение на евреите и ромите, събития като погроми или Холокоста променят коренно техния живот. За моите прародители руската и съветската окупация на Бесарабия е събитието, което ги разтърсва.

Събитието е повратен момент, в който всеки може да разпознава историята си и всяка история е правилна, защото съответният човек я е живял. Но в същото време, когато събера тези истории заедно, между тях има противоречие. 

Точно това е живота. Ние всички имаме различни версии за своят живот и за своята общност. 

Моите родители учиха журналистика в Молдова през 80-те години, като изучаваха съответните специалности на румънски език, написан с кирилица. Но от друга страна, когато са учили история, е трябвало да я учат на руски. Това беше официалната съветска история. 

Аз съм родена след промените, когато Република Молдова е независима страна. В Молдова вече учим своята история на румънски. И аз опитвам да направя това усилие, от една страна да преодолея империалистическата версия на историята, от друга страна националистическата версия на историята и да предложа  един поглед към историята на моята страна, който е базиран на човешки истории. Някои от темите, които се разглеждат в книгата ще са свързани с депортациите на населението в Молдова или пък с големия глад, създаден от Сталин. Но също разказвам и други истории, които хората ми споделят понякога случайно, докато пътуваме във влака, например, или по някакъв друг начин за други теми. Искам да върна превърна устната история и разказаната история в литература. Опитвам се да възстановя и запазя  истории, които не са могли да бъдат разказани по-рано, по различни причини.

Сега ще прочета само два абзаца от една история, която ми каза една жена във влака на приятелството между Кишинев и Букурещ. През цялата нощ се пътува този влак. Това е много добро време за слушане на  истории. Този влак изглежда много съветски. Моите родители го мразят. Аз го обичам.

Ако може да вмъкна нещо тук, има една песен на молдовската рок група Zdob și Zdub, която се казва Trenulețul и е посветена на този влак. 

Да, тази песен участва в Евровизия.

Относно моята книга, тя има сто различни версии на заглавие. Все още не съм си избрала, когато бъде точно версията. Да кажем, че работната версия в момента е “Незабравки”

[Паула Еризану прочита няколко изречение от откъса на своята книга]

[Виктор Кирилов чете на български целия откъс:]

Здравейте, момичета

Ех, момичета, къде ли не съм била. Работих в търговията – като изключим две години работа с олово във фабриката, където се поставяха матрици за военни радари, които се използваха край Япония. Знам, нашите момчета бяха там и ни казаха, малко разочаровани, че това, което правим, е поставено на дъното на океана.

Синът ми се роди, когато Съветският съюз падна. Тогава нямаше нищо. Извинете ме, че говоря на нашия местен диалект. Както каза италианецът, с когото работих няколко месеца – след падането на Съветския съюз бях col culo per terra. Седях здраво на земята. Живеех в апартамента на свекърва ми, без птици, без животни. За мляко трябваше да се редиш на дълга опашка. Аз с едно малко дете… Заплатите закъсняваха с месеци. Инвестирахме лошо, загубихме всичките си спестявания. Тогава имаше приватизационни схеми. Казвах на мъжа ми: „Хайде да отидем в Санкт Петербург, да видим дали ще мога да купя нещо там и да го продам у дома. Тогава изкарах около хиляда евро. Да, гледам, че продуктите ги внасят от Истанбул и Пекин. Да, от Пекин. Мисля си: щом докарват продукти оттам, значи има смисъл, направили са си сметката и е по-евтино. Тогава защо да не отида направо при турците, без заобикаляне през Питер?

Боже, момичета, вижте само, колко е мръсен този килим. Извинете ме, отдавна не съм пътувала с влак, но не се е променил от 80-те години на миналия век. Този килим трябва да се изхвърли. Отивам да си взема румънската лична карта, с тази война може да ми потрябва. Боже мой, чиновникът, който прие документите ми, беше толкова неприятен… В стария център беше канцеларията. Беше гаден с всички. Може би сега се е променил, млад е. Казах му… Баба ми е погребана в Ръмнику-Вълча (град в подножието на Карпатите близо до Питещ – бел.прев.).
Дядо си дойде през 1944 г., за да вземе някои неща, след като емигрира. Руснаците затвориха границата. Не го бях виждала единайсет години, не се беше обаждал. Едва след смъртта на Сталин посещенията бяха разрешени. Извинете ме, станах емоционална. Дядо е живял с друга жена, имал е дете от нея. Той почина една година след като баба се върна. Сърдечен удар. Беше на шейсет години, на колкото съм аз, почти на толкова. Но аз нямам намерение да умирам!

Сигурно съм вдигнала кръвно. Станах нервна. Така се случва, кръвното ми налягане се повишава и от нищото започвам да се сополивя.

Забравих. Истанбул. Мъжът ми си отиде пръв, но измисли някаква глупост… Лоши сутиени, миризлива помада, която дори не можеш да сложиш на устните си. И аз казах: забрави, аз ще отида. Тогава кожата беше на мода. Започнах да си купувам кожени панталони. Да, турците ти показваха едно качество на витрината и слагаха друго в чантата ти, след като си купиш. Номерата не съвпадаха… Гледах отзад. Гърбът беше издут… Натисках ги, за да ги изправя. Шефът ми каза, че работниците работят през нощта и вземат какъвто номер им попадне, объркват предната и задната част, от безсъние. И тогава си казах: нашите молдовци толкова ли са глупави? Ще си купя кожа и ще си я ушия сама. До тогава и копче не можех да зашия, но се научих. Отначало не исках да купувам скъпа кожа. Но шефът ми каза, че няма смисъл да се прави друго. Всичко мина добре… Продавах на пазара. Докато кожата излезе от мода.

Тогава започнах да ходя в Пекин, за да си набавям кожи. Там на централната улица беше хубаво, с цветя, подредено. Но когато тръгнеш по страничните улици, миришеше… Не знам, нямаха нормална канализация или нещо такова… Едно нещо, за което съжалявам, че не отидох да видя… това, как се казва… Стената. Китайската стена. Все си повтарях, че ще отида следващия път, седем пъти съм била в Пекин, но така и не успях… Трябваше да си купя нещо в един магазин, но не исках да плащам наем… После започнаха здравословни проблеми и трябваше да затворя фирмата…

Момичета, с хормоналната система работите, тя ви събужда и с нея си лягате. Всичко зависи от хормоните. Аз имах някакви проблеми с щитовидната жлеза и не можех да работя. Тогава послушах д-р Берг. Той е американец, но аз го слушам в руски превод. Мисля, че някой ще го убие, тъй като той казва нещата директно. Той казва: „Говеждото месо трябва да е говеждо месо, което е видяло слънце, което е било навън. Това е добро сърце и черен дроб. Веднъж седмично трябва да го ядеш. Пълно е с мазнини витамини, желязо.” Какво, вече сте минали митницата? Добре, че не ми провериха багажа, имам яйца за сестра ми… Тя искаше яйца от моите домашни птици, обади ми се да ме помоли да ги донеса.

Ние ядем яйца всеки ден. По две. Слагам ги в тиган с малко бекон – това е здравословна мазнина, не като маргарина и тези растителни мазнини. И после не ям до четири, защото това ме държи в напрежение. Ядем плодове в умерени количества. Да, хляб, картофи – изобщо както препоръчва д-р Берг. Съпругът ми има диабет втора степен, така че той се държи. От 120 килограма той падна на 90. Трябва да слушате д-р Берг, потърсете го в интернет.

Била съм и преди в Дубай, момичета, и си спомням, че хотелът беше като кораб с платна, колко шарено беше всичко, всяка маса, всеки стол, всяка стена ти носеха радост, за разлика от тук, с тези прашни цветове от влака. Спомням си, че видях един камион, пълен с червени рози… Никога не съм виждала толкова много рози на едно място. И не можех да разбера защо толкова много рози? Да, попитах някого и той ми каза, че когато шейховете се срещат, слагат цветя навсякъде. Правят композиции. В Дубай, когато се роди момче, дават 50 000 долара. Представяте ли си, момичета? Да, получават ги само родените там, една трета от населението. Две трети са работници от други страни, от Индия, които работят за местните. Имали са шейх, който също е споделял с населението. Тогава ходих и на сафари. В Дубай ходих да се разходя, в Китай и в Турция по работа. Пътувах много.

Момичета, махнете се от мястото, където не се чувствате добре. Толкова дълго живях в къща, в която не се чувствах комфортно, и откакто се преместих в тази нова къща, се чувствам различно. Дори си направих работилница на горния етаж, но не съм сигурна, дали ще продължа да работя. Най-важното нещо е изолацията. Вие не толкова създавате топлина, колкото я поддържате. Имам няколко затъмнени прозореца, но на слънце става много горещо. Имам слънчеви панели. Сама си ги донесох от Тайван. Не исках да се свързвам с „Юнион Феноза“. Искам да използвам фотоволтаици. Не използвам газ. Все още строим къщата, но вече живеем в нея. Живеем в нея от години.

Не като съседите, които построиха къщите си за две години, с пари, които са откраднали, а не са спечелили. Не лъжа – платих си всички данъци, не исках да имам проблеми. Да, съседите… за две години завършиха къщите си, трябваше да изчакат бетонът да изсъхне, иначе щяха да ги направят на мига. За един ден. Единият събра пари за Плахотнюк (водещият олигарх на молдовския преход, който бе свален от власт след споразумение на САЩ, ЕС и Русия – бел.прев.), другият мисля, че му помогна. Аз съм честна. Започнаха да строят пътя, поискаха ни пари, но защо да давам пари за нещо, което кметството трябва да построи? След като го построиха, ни преградиха пътя към дома. Един от съседите остави трактора си там. Казах, човече, как да се прибера вкъщи? Обадих се в полицията, обадих се в кметството, но те казаха, че нищо не знаят, че няма разрешение за този път. Как може да няма разрешение? Не можеш да поставиш слама на обществен път без разрешение. Може би някой е взел подкуп и си е затворил очите.

Исках да ми свържат водата, знаеш ли колко време отне това? Девет месеца! Всеки подпис отнема един месец. А той сякаш ти дава подаяние. Сега трябва да копая седем метра до канализацията. Само оторизирани фирми могат да копаят, а синът ми забрави, че всички те са основани от хора от министерството, т.е. чрез посредници, роднини, както по времето на Плахотнюк. Един ми поиска 3000 евро за седем метра изкоп, друг 20 000 леи, трети 15 000 леи. За седем метра! Бих ги изкопала, но трябва да имаш разрешение от ВиК. Сигурно има някаква схема, ти си журналист. В Германия плащаш 1500 евро и те ще ти вадят вода. Аз току-що платих 2000 евро. И все още нямам вода. В Румъния има закон, според който оттук нататък не плащаш за връзката, плаща държавата.

Боже мой, как руснаците бомбардираха Украйна тези дни, на Коледа, на Нова година…

И как изпращат на война войниците си без ботуши с техния номер, с храна с изтекъл срок на годност… Така винаги са се отнасяли с мъжете. Когато дойдоха през 44-та година, те унищожиха всичко.

Моят прадядо е загинал по време на войната в Япония. През 1905 г.

Когато войната в Украйна започна, се обадих на сестра ми в Румъния, за да й кажа да отида при нея, в случай че нещо се случи.

И взех около стотина чисто нови, неносени, шубички, които бях оставила в гаража, и ги дадох на бежанците. Защото, Боже мой, как някои идваха в студа, само с чанта в едната ръка и дете в другата… Когато дойдоха горките, ми се стори, че първите от тях бяха по-богати.

Заспали ли сте? Аз също отивам да си легна, но старата баба не може да спи на матрака заради този шум…

Владимир Митев:

Благодаря на Паула и на Виктор, за това, което прочетоха. У нас не се говори много за сходствата между българското и молдовското общество. Но има различни сходни неща. Например преди 10-а години не само в България, но и в Република Молдова изчезнаха огромни средства от банките. В Република Молдова изчезна един милиард долара от три банки и това бе наречено “кражбата на века”. 

Друго от тези подобни неща, което се усеща и от този цитат, е че Бесарабия винаги е на периферията на някаква голяма държава или империя – руската империя, Румъния, Европейския съюз, защото сега Молдова се стреми да се присъедини към Европейския съюз. Ако се замислим и България също има такава роля, че винаги се озовава на границата на едната или другата империя. И ако не възразявате, ще започна с един такъв въпрос. Как тази особеност, че Молдова винаги е на периферията на една голяма империя, се отразява на нейните жители?

Познавам човек в Англия, който твърдеше, че молдовците са космополити, защото, всички имат по три различни паспорта. Това явление съществуваше, защото до 2014 г. пътувахме с визи до всички страни в света. Това ни затрудняваше, разбира се. Когато бях в Обединеното кралство през 2009 г. имах стипендия, която покриваше всички мои основни разходи. Но при първия ми опит да получа виза, получих отказ, защото не можах да представя достатъчно голяма сума пари в наличност в банковата ми сметка.

Има и друго. Ние сме малка страна и затова научаваме много язици. Например, в моето училище аз научих 4 езика. И има още нещо – днес направих интервю с кмета на Комрат – столицата на автономната област Гагаузия, където живее турскоговорящо малцинство. Той каза в това интервю, че е бил роден в центъра на Европа. И аз се замислих, че наистина зависи къде се слагат границите на Европа, за да се определи кой е в нейния център.

Говорих ви, че по времето на моите родители е било трудно да се намерят книги на румънски език в Кишинев, защото съветската власт не искаше да имаме румънска идентичност. В Кишинев имаше само книги, написани с кирилица. И хората ходеха до Одеса или Чернивци, за да купуват книги на румънски език с латински букви. 

Някои от приятелите ми, които са учили тогава в Москва казват, че животът в Москва е много по-свободен от този в Молдова, която е периферията на Съветския съюз. Но има и друго – един писател, който се казва Йон Друца, през 60-те години започва кампания за връщане към латинската азбука. И животът за него в Кишинев става труден. Но къде мислите, че емигрира? В Москва.

Румъноговорящите молдовци – т.е. мнозинството от молдовците, са много подобни на румънците от историческата област Молдова в Румъния с център Яш. Границата между двата региона е нещо условно. Но опитът на Република Молдова е по-различен, защото там е имало руска окупация и съответното влияние, което идва с нея. Също така има и украинци, както и отношения между Република Молдова и Украйна.  

В днешно време всичко е много глобално и идентичностите са множествени. Разговарях преди време с един босненски писател – Фарук Йехич и си спомням какво е идентичността за него. Той каза, че другите хора го заставят да има моно-идентичност – да казва, че е сърбин, босненец или хърватин. Но той казва, че човек може да е и трите неща едновременно. Той казва – заменете “или” с “и”. И тогава не трябва да се борите повече с една-единствена идентичност. 

Аз казвам за себе си, че съм молдовка, румънка, лондончанка, европейка, малко британка – тъй като имам британски паспорт и живях 12 години във Великобритания. 

Когато бях в Лондон посетих един турски магазин в Източен Лондон, в хипстърския район Далстън, и бях удивена, че открих там сиренето, което прави баба ми. Това беше голяма изненада за мен. Дадох си сметка, че освен всичко това, което ви изборих, съм и османски човек. 

Бих искал да задам един въпрос, който може да изглежда провокативен, но мисля, че хората, които не познават добре Румъния и Република Молдова имат интерес да узнаят отговора му. Вие казахте, че сте едновременно молдовка и румънка. Какво е общото и какво е различното между румънците и молдовците?

Във Вашите разкази се усеща, че между двете пространства има връзки. Има хора от Република Молдова с роднини в Румъния, с опит в тази страна. Двете страни говорят един език. Но дали румънците и молдовците не се различават по отношението си към т.нар. славяни, защото на ниво държава се твърди, че румънците са латини и нямат общо със славяните, докато в Република Молдова има интегрирано славянско влияние?

Да, но в същото време много от тези румънци, за които говорите, разсъждават за руската душа и великата руската култура. Мисля, че румънците спекулират с този мит за голямата руска култура. 

Според мене всички култури са еднакво важни. Има добри писатели и добри артисти във всички култури. Единствената разлика е, че добри култури са тези, които от една страна си разширяват влиянието отвъд границите, а от друга са способни да интегрират артистите и творците от другите култури.

Преди време гледах изложба в Лондон за украинския авангард от началото на ХХ век.  Много от тези артисти са мислени като руски пред войната, която започна през 2022 г. . А сега украинците казват, че са украинци. 

В Република Молдова не използваме термина “славяни”. Може би този израз е важен за България, която е славянска страна. В Молдова мислим за румънски и за руски период в историята на нашата страна. В СССР всички малцинства станаха рускоговорящи и руският беше официален език. Споменах за гагаузите. Те не са етнически руски, но са станали рускоговорящи. Много от тях не знаят своя език. Предишните поколения са учили задължително руски и затова за тях е по-лесно и днес да говорят, например с украинци, които говорят руски,  и може би с българи, доколкото българският е близък до руския. 

Проф. Пенка Ангелова:

Хареса ми това, което Паула каза за смесицата от различни народности и идентичности. Например, съм била на конференции, на които гости от бившите югославски републики казват, че те са югославяни и не могат да се определят национално. 

Но въпросът какво мислят генерално румънците и молдовците за “славяните” не е коректно зададен. Всеки човек си мисли нещо различно и не може да се генерализира какво мисли един народ за нещо.

Владимир Митев:

Ако имаме още време, бих искал да поставя още един въпрос, тъй като Молдова върви по своя път към Европейския съюз и на 20 октомври 2024 г. ще има референдум за бъдещото присъединяване към Европейския съюз, както и президентски избори. Какво очаквате като резултатите от референдума и от президентските избори? Какво е значението, което те ще имат за Вашата страна? 

Възможно е, че проевропейският президент Мая Санду да победи във втория тур на изборите. Очакванията ми от референдума са голяма част от молдовците да заявят, че искат да се присъединят към Европейския съюз. Но пропаганда на Русия е много силна. Вчера, например, полицията обяви, че 130 000 човека са били подкупени от свързан с Русия олигарх да гласуват “против” присъединяването към ЕС на референдума. Ние сме в хибридна война с Русия. 66% от молдовците искат присъединяване към ЕС. Но само 52% мислят, че молдовците поддържат присъединяването към Европейския съюз. Това, което руската пропаганда прави, е да ни внушава, че ние – мнозинството, сме всъщност в малцинство. Има много кандидати за президентските избори в Молдова, които са от една и друга форма подържани от Русия. Но основната битка ще бъде на парламентарните избори до година, тъй като Молдова е парламентарна република. Така че борбата продължава.

Проф. Ангелова:

Благодаря. И успех с изборите!

Паула Еризану:

Можем само да се надяваме.

Проф. Ангелова:

И да действаме.

Паула Еризану:

Така е. Благодаря ви много. Влад, Виктор, профессор Ангелов. Благодаря ви на всички присъстващи, че сте тук.

Снимка: Паула Еризану в Русе (източник: Момчил Михайлов студио)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author