Раду Магдин: Трендът в Европа се движи в източна посока

Владимир Митев, Mediapool, 9 септември 2024 г.

Румънският геополитически консултант Раду Магдин очаква Румъния и източната част на ЕС да действат по-уверено в европейските дела и да допринесат за трансформацията на ЕС, в момент, когато либералният център в две от държавите в сърцето на Европа – Германия и Франция – е в криза.

Раду Магдин е мениджър на Smartlink Communications, геополитически консултант и анализатор.

Господин Магдин, разговаряме едва няколко дни след изборите в Саксония и Тюрингия, където продължи тенденцията за сриване на либералния център в германската политика. Видяхме тази тенденция и на европейските избори във Франция и Германия. Ако наистина наблюдаваме една стратегическа слабост на центъра в ЕС, какви изводи трябва да извлечем? Как България и Румъния би трябвало да реагират на тази тенденция?

Една от популярните фрази относно първите страни, които се присъединиха към ЕС, не беше, че те са се присъединили и “са заживели щастливо во веки веков”, а че са живели това, което французите наричат les 30 glorieuses – 30-те славни години. След началото на европейския проект страните, които го задвижват, откриха, че са имали 30-годишен период на почти безболезнен растеж. България и Румъния вървим по същия път. Трябва да разберем, че периодично е необходимо да се предефинираме – например, по отношение на икономическата стратегия, но и не само на нея.

Започнах с икономиката, защото в края на краищата неудовлетворението не просто от центъра, а от мейнстрийма – т.е. от дясното, лявото и центъра, е и неудовлетворение от условията за живот. За съжаление от тази гледна точка Западна Европа и Източна Европа са разкачени от гледна точка на историческия цикъл. Докато в Западна Европа понякога се чува разговор за упадък, това със сигурност не е случаят в Източна Европа. Тук, откакто се присъединихме към ЕС, имаме усещане за подем – не само като икономически стандарти и като БВП, но и в по-широк смисъл. Ние просперираме.

Може да има някаква фрустрация у някои хора, които не са просперирали успоредно с останалите. Не винаги виждаме преносът на националния икономически растеж в повече ресурси в нашите джобове и повече социална държава.

Независимо от това, Източна Европа се чувства добре. Тя расте заедно с една широка глобална тенденция световната ос да се мести повече на Изток. Когато казвам Изток, нямам предвид Русия, а че сме в азиатския век и имам предвид икономическата динамика и растежа на Азия.

От тази гледна точка особено в Западна Европа в някои региони и в някои социални категории има поне десетилетие на фрустрация. Щетите започнаха да се забелязват в Западна Европа след икономическата криза от 2008 г. Истината е, че изведнъж много хора, които са били проспериращи през 90-те и началото на 21-ви век и са преживели само някакви мини рецесии през 80-те и 90-те години, се изправят пред каскада от кризи, от които никога не се възстановяват напълно. Имам предвид кризата в еврозоната и глобалната финансова криза. После всички бяхме ударени от ковид кризата и от икономическия хаос, който последва. После дойдоха руската война в Украйна, енергийната криза, нарастващата инфлация и т.н. Така че има дисбаланс между Запада и Изтока.

Западът живее по-лошо, отколкото мислеше, че ще живее и може би по-лошо отколкото е живял преди. Така че е нормално да се появяват послания, свързани с носталгия и с неосъществени очаквания за бъдещето. Не бих бил песимистичен по отношение на Германия. Мисля, че можем да сме по-песимистични по отношение на Франция. Въпреки усилията на френската държава и френските политици да овладеят популистката вълна, се страхувам повече за Франция, отколкото за Германия. Федералната структура на Германия позволява наистина Саксония и Тюрингия да гласуват за “Алтернатива за Германия”, но Християндемократическият съюз е много силен в Северен Рейн-Вестфалия. Германската социалдемократическа партия все още има влияние в някой ландове. Зелените също все още имат влияние. По отношение на мейнстрийма и на предизвикателството, отправено от “Алтернатива за Германия”, само либералите – Партията на свободните демократи, не стои добре. Има съмнения дали при бъдещи избори те ще се доберат до парламента. Така че не бих бил особено притеснен за Германия.

Германия е разделена географски, подобно на ЕС, но наопаки. Западна Германия все още осигурява голяма част от икономическия просперитет. Източна Германия е насъбрала неудовлетворение по отношение на Запада от гледна точка на икономиката и благосъстоянието. Виждаме обратното в Източна Европа, където Източна Европа продължава да расте по-бързо от Западна Европа и да е по-динамична…

Като цяло не съм фен на мрачните прогнози. Мисля, че засега нещата продължават да стоят добре. Но възниква възможност за проява ва лидерски умения в Източна Европа и за идентифициране на възможности за двустранно сътрудничество. Например, балтийските държави да работят заедно. Може би България и Румъния – също, двустранно или тристранно с Гърция. По отношение на форматите в нашия регион, можем да направим крачка напред и да бъдем проактивни по отношение на интелектуалното лидерство в Европа, както и на стратегическите инициативи. Защото, о, изненада, Берлин и Париж са заети с техния дневен ред. Това може да позволи конструктивни идеи да бъдат възприети от по-широк кръг сили – например София, Букурещ или и двете столици.

Бих искал да продължим разговора по тази тема, защото ако погледнем геополитиката, виждаме от една страна, че Франция и Германия преминават през турбуленции в своята политика. От друга страна, Politico и други медии постоянно пишат, че центърът на властта в Европа се премества на изток. Полша се въздига. Украйна и Молдова се приближават към Европа. Има много инфраструктурни проекти, които се реализират в региона на инициативата “Триморие”. Какъв е Вашият коментар за потенциала и за конкретните неща, които регионът, за който говорите, може да предложи като алтернатива със своята динамика и със своя принос към ЕС?

Ако погледнете общото население на Полша, Украйна (включвам и украинската диаспора тук, която би могла да се завърне в Украйна след войната), Молдова, Румъния и България, разбирате, че имате около 110 млн. души, което е повече от населението на Германия. Дори само тези пет страни, ако се съберат и правят повече проекти в бъдеще, ще се изгради много добър пазар. Ако съберете заедно само членките на ЕС – Полша, България и Румъния, това са 70 млн. души.

Това също е важно число. То е по-голямо от населението на Франция. От тази гледна точка аз съм оптимист, че проектите за регионално сътрудничество и идеите ще се подкрепят взаимно едни други, ако това е синхронизирано и не е въпрос на его. Ако е от самото начало проектирано да е така, разбира се, някой трябва да направи дизайна – в София, Букурещ или във Варшава. Но ако се менажира добре на лично ниво от гледна точка на държавничеството, мисля, че можем взаимно да се подкрепяме и да поведем по източноевропейските теми. Поне между Румъния и Полша ние ясно усещаме окуражаване от страна на американските ни съюзници да направим повече.

Ако погледнете Украйна, тук със сигурност трябва да се има предвид и Обединеното кралство. То се опитва да разглежда различни формати по сигурността. Бих казал, че Полша е добре позиционирана от гледна точка на отношенията си с балтийските държави. Но тя има проблем с Вишеградската четворка, заради актуалното състояние на отношенията с Унгария и Словакия. Единственият функциониращ член на четворката от полска гледна точка в момента е Чехия.

Добрата новина е, че мисля, че Румъния и България са две много конструктивни страни в Европа. Винаги е добре да сме конструктивни. Винаги е важно твоите партньори да чувстват, че си отворен за общуване. Мисля, че това ще е добавената стойност на Румъния и България в бъдеще.

Не бих заложил много на геополитиката и на икономиката на Молдова и Украйна. Казвам това от позицията на оптимист за тях. Но дори като оптимист, съм наясно, че има предизвикателства пред Молдова и Украйна. Иронично е, но може би ако Молдова следва европейския път и направи прогрес в преговорите за присъединяване към ЕС, тя ще се присъедини към ЕС може би дори преди някои от страните от Западните Балкани, ако те се забавят, и със сигурност преди Украйна. Иронично е защото Молдова е по-малко важна стратегически за Европа от Украйна, защото е по-малка като големина и мащаб. Украйна има както предимство така и недостатък, когато става въпрос за размерите ѝ. От една страна, нейната големина ѝ дава геополитически и геоикономически предимства, а от друга страна тя е лесен противник за своите опоненти вътре в ЕС. Нека ние в Румъния и България си спомним, че когато се присъединихме към ЕС, нямахме само приятели на европейската арена.

Мисля, че Украйна ще се сблъска с условията, пред които ние се изправихме – например по отношение на приватизация или на допълнителни критерии, на които трябваше да отговорим, за да бъде сигурно, че вратите на Брюксел ще се отворят – например механизмът за наблюдение и проверка или някакъв друг механизъм.

В момента бих казал, че Европа има много неща, за които да мисли. Сигурността със сигурност е такава тема. Източна Европа и Брюксел са свързани. И тук е от значение по-широкият дневен ред на Брюксел. В тази седмица (интервюто бе взето на 3 септември 2024 г. – бел.ред.) става въпрос за доклада на Драги за конкурентоспособността. Тъй като Източна Европа е по естествен начин конкурентна, трябва да научим повече как да правим иновации. Ние растем като икономики благодарение на нашата конкурентоспособност. И бих се осмелил да кажа, че конкурентоспособността е и горещ картоф за Брюксел поради геополитически причини и заради конкуренцията на великите сили. Източна Европа трябва да стане по-конкурентоспособна и да се придвижи нагоре по стълбата на продуктивността. Тя трябва да преоткрие своя икономически модел. Тогава Западна Европа също трябва да преоткрие своя икономически модел, защото това, което е работило преди няма да работи в бъдеще.

Всичко това е част от общия дневен ред. Да, трендът се движи в източна посока. Но вижте, това означава, че има възможности, които трябва да се използват. От географска гледна точка, ако гледаме анализи за различни империи в миналото, възможностите обикновено се стичат в центъра на империята. И ако погледнем на ЕС като на една широка икономическа империя (не използвам тази дума в смисъла на руската империалистическа пропаганда, а просто в смисъл на механиката на този клуб), Брюксел и Германия са добре позиционирани да са в центъра, където се стичат възможностите.

Да, трендът се движи на изток, но зависи от България и Румъния как ще създадат възможности за себе си в бъдеще. Иначе големият мотор ще остане около Германия и около Брюксел.

Бих се радвал, ако тази визия за трансформирането на ЕС и региона се случи, но също така съм наясно, че в периферията на ЕС има силни национални егоизми. Може би знаете, че в нашия регион, включително в Полша и във Вишеградската четворка, всяка страна като че ли търси по-голям брат за подкрепа. Полша има връзка със САЩ, Унгария – може би с Русия, Румъния – може би със Западна Европа, а България има специална връзка с Турция, която често е подценявана.

В този контекст е и въпросът ми. Добре, нека да вярваме, че България и Румъния могат да направят нещо заедно. Кой е агентът на промяната в техните отношения? Моите собствени впечатления са, че между двете държави има проблем с доверието. Няма много българи, които са отворени, искрени и ангажирани в тяхното отношение и любопитство към румънците. И същото важи за румънците спрямо българите. Дори и да се появят повече такива хора, ще отнеме време преди да се случи промяна. Хората, които са мостове, в момента са малко. Така че кой е агентът на промяната?

Мисля, че в момента Румъния е прекалено заета със своя предизборен дневен ред. За съжаление и България е потънала в своя предизборен дневен ред през последните години. Настрана от това, нека видим дали ще имаме яснота в България след изборите тази есен. Със сигурност ще имаме яснота в Румъния. От първото тримесечие на 2025 г. ще имаме ново правителство и нов президент.

Със сигурност нещата ще бъдат променени. Мисля, че Букурещ ще бъде силно заинтересован да се координира с международните партньори, особено със САЩ като главен партньор по сигурността и с Германия като главен икономически партньор, за да се увери, че ние създаваме по-широк регионален потенциал за растеж. Голяма част от енергията на румънското правителство през настоящата година е насочена към подготовка за изборите. Това е нормално във всички страни около нас. Нормално е във всички велики демокрации. Нямаме много време за държавничество и за регионално лидерство. Това, което помага на Румъния е нейната големина. Ние имаме население от 19 млн. души и 4 млн. души в диаспората.

В същото време Румъния е в много интересно десетилетие, в което ние еволюираме от страна, която следва другите, в страна, която е, не бих казал неохотен лидер – термин, използван понякога за Германия, но бих казал, че от време на време ние поемаме инициативата, защото виждаме възможност.

Моята надежда и мисля, че това е реалистична надежда, относно новият президент и новото правителство на Румъния е да започнат много амбициозен дневен ред догодина. Защото ние сме принудени на тези неща от два дефицита. Първият е търговски дефицит, който става все по-голям. Вторият е бюджетния дефицит. Ние сме принудени от икономиката да действаме, ако искаме да поддържаме своето население доволно и ако искаме да имаме достатъчно ресурси в един бурен регион (тъй като все още не се вижда ясен край на войната между Русия и Украйна, а и имаме и други предизвикателства в региона).

Ние ще бъдем принудени бързо да ревизираме регионалния дневен ред на сътрудничество със София, може би и с Атина – двустранно и тристранно сътрудничество. Ще имаме със сигурност амбициозен дневен ред по отношение на Брюксел.

Не става въпрос само да бъдем принудени да сме конструктивни, защото имаме дефицит. Мисля, че и България, и Румъния имат предимството, че исторически са смятани за две силно проевропейски и конструктивни страни. Брюксел има нужда от това. И ние имаме нужда от висока степен на конструктивност от страна на Брюксел. Не бих казал точно да ни се позволява всичко, което искаме, но гъвкавост от Брюксел по нашия дневен ред е нужна. Това ще е като награда за добро дете. Какви точно инициативи ще бъдат предприети, колко бързо ще се реализират – това зависи от различни неща – от личността на румънския президент, от следващия премиер.

Според мен независимо кой дойде на власт и независимо какъв ще е точният формат на новата коалиция, икономическите реалности ще ни принудят да вземаме по-бързи решения. Вярвам, че 2025 г. ще бъде много амбициозна година в Румъния. Как ще е в България, зависи от структурата на новото правителство след изборите, от различните центрове на властта и т.н.

Но със сигурност има отворена врата между двете страни. Тя съществува, защото историята ни прави естествени съюзници по определени теми. Ние бяхме естествени съюзници в присъединяването към НАТО, в присъединяването към ЕС, по отношение на Механизма за сътрудничество и проверка и за постигането на пълноправно членство в Шенген. Мисля, че Шенген ще е друга тема, по която сме свързани и която трябва да бутаме заедно в следващите седмици, месеци и следващата година, така че да финализираме сухопътния компонент на Шенген.

Като говорим за присъединяването си със сухопътните граници към Шенген, знаете, че Австрия имаше резерви към членството на България и Румъния. Накрая бе постигнато споразумение, но то включваше засилване на контрола по сухопътните граници между България и Румъния. От друга страна, има предложение за премахване на граничния контрол на сухопътните граници между Гърция, България и Румъния. То е подкрепено от влиятелния румънски политик Дачиан Чолош. До каква степен е вярно твърдението, че това са две противоборстващи визии за развитието на нашия регион?

Първо, бих искал нашите политици да се срещат от време на време, за да разберат по-добре как да се синхронизираме в нашите стратегии и тактика. Например, в последния епизод по сагата “Шенген” дори вътре в Румъния имаше различни политически племена. Аз подкрепих племето, което беше по-смело, а не онова, което поддържаше статуквото.
Какво искам да кажа?

Едно от племената в румънската политика каза, че ние трябва да поддържаме диалог с австрийците. Те са вторият най-голям инвеститор в Румъния. Трябва да се държим добре с тях и да се опитваме да сме добри момчета и момичета с тях, така че те да оценят, че се държим добре. Мисля, че подобна стратегия бе следвана в България по отношение на Нидерландия, но и към Австрия.
Аз подкрепих второто племе, което бе около премиера Марчел Чолаку и социалдемократите. То твърдеше, че не трябва да сме агресивни, но трябва да сме настъпателни по отношение на австрийците.

Мисля, че в България и Румъния трябва да започнем да излъчваме сигнали, че имаме сила. Вече сме в ЕС от 17 години. Не е нужно да си господин или госпожа Съвършенство, за да можеш да играеш властови игри в ЕС. Има други страни, които от време на време, дори в контекста на слабостта на определени блокове в ЕС, казват – “защо да не отчетем интересите на страните”. Така че аз поддържам про-европейска Румъния и про-европейска България и лидерството на двете страни трябва да е наясно, че ЕС не е просто един клуб, в който щастливо пляскаме с ръце. Това е властови клуб. Важно е от време на време да изпращаме сигнали, че и ние имаме сила.

По отношение на промените в управлението в Австрия – мисля, че ще можем да подходим по добронамерен начин към новото правителство, в което Партията на свободата със сигурност ще е старши партньор. Тя може дори да излъчи канцлера. Би било чудесно, ако можем да договорим нещо. В случай, че не можем да договорим нещо, подкрепям румънската позиция и се надявам, че бъдещият президент на Румъния ще я изрази, защото настоящият президент не го направи – а именно, че нашите австрийски приятели трябва да разберат, че правят добри пари в Румъния като втория най-голям инвеститор и те сами трябва да са заинтересовани в бъдещето в Румъния и България. Трябва да са конструктивни по отношение на амбициите за Шенген.

Да, можем да говорим за технически въпроси. Можем да говорим за допълнителни мерки. Но не като наложени със сила на България и Румъния. Не като шантаж. А в смисъл, че нашите две страни трябва да се движат напред.

Не съм сигурен дали господин Чолош, когото уважавам като европейски национален политически играч, ще подкрепи подобно предложение.

Не съм сигурен и че политическите лидери на България и Румъния биха прегърнали подобна идея. Тя е интересна от моя гледна точка. Донякъде това е властова игра. Мисля, че инстинктът в Букурещ, независимо кой е начело, няма да е да се следва такъв двустранен или тристранен подход. Основно ще има стремеж да преодолеем австрийското вето и да осигурим така победа. Но нека го кажа отново – ние трябва да действаме категорично. Да сме добри, но и да показваме сила, ако другите ни притиснат в ъгъла.

Имам още два въпроса. Първият е отново за България и Румъния. За мене проблемът в периферията е липсата на доверие. Страните са периферни, защото няма достатъчно доверие и няма достатъчно доверие, защото са периферни. Как това може да бъде променено, не само на ниво държавни елити, а и по отношение и от страна на други актьори и субекти?

Мисля, че трябва да правим повече неща двустранно. Нямам предвид само на административно и политическо ниво. Ние трябва да правим повече на двустранно ниво например между нашата интелигенция. Може би трябва да развиваме регионални проекти заедно – в черноморския регион, в Западните Балкани, в Източното партньорство, защото се допълваме.

Освен това, мисля, че трябва да има повече общуване между нашите организации на работодателите и бизнес общностите. По този начин ще имаме среда за двустранните отношения и няма да зависим от прищевките на големите хора, които в даден момент управляват политически или в администрацията. Ние създаваме среда, в която можем да придвижим по-смел двустранен дневен ред. Напускането на периферията е и моя амбиция.

Имам проект, наречен “Глобална Румъния”. Той е опит да дам конкретика на идеята за румънската амбиция. Мисля, че България и Румъния трябва да конкретизират повече не само регионални, но и паневропейски и глобални амбиции. Тези амбиции, разбира се, трябва да бъдат подкрепени с ресурси. Но дори и да се дадат ресурси, как можеш да получиш уважение без да участваш в интелектуалните дебати и лидерство?

От тази гледна точка, мисля, че България има голямото предимство да има един от най-интелигентните европейски интелектуалци – господин Иван Кръстев. Той не винаги говори позитивно за нашия регион. Понякога разсъждава за демократичен упадък – който наистина е реалност за някои държави. Аз съм по-позитивен от него, защото идвам от бизнес средите.

Но той наистина демонстрира какво означава лидерство на мисълта. Мисля, че този вид хора, от бизнеса, от политиката, от по-широката интелигенция, не само трябва да бъдат по-уважавани, но трябва да бъде създадена екосистема, която позволява да ги промотираме на регионално, двустранно и паневропейско ниво.

Накрая бих искал да Ви попитам за Вашите очаквания от президентските и парламентарните избори в Румъния през ноември и декември 2024 г. Какви резултати очаквате – не само от гледна точка на това кои ще са победителите, а и на това какво ще победи? Коя тенденция или политически вектор ще победи?

Периодично в Румъния се опитваме да преувеличим драмата в нашата политика, за да мобилизираме избирателите. Но ако съм честен, няма опасност Румъния да смени вектора. По-голямата част от румънската политическа класа – може би с изключение на AUR и SOS – т.е. на двете ултраконсервативни екстремистки партии, които не са от мейнстрийма, широкото мнозинство сред политическата класа – 75-80% остават отдадени на европейските и евроатлантическите аспирации на страната. Бих искал да не бяхме толкова провинциални, колкото сме. Имам предвид, че ние говорим много, но не сме достатъчно конструктивни. И е добре да сме по-амбициозни на европейско и евроатлантическо ниво.

От гледна точка на очакванията, мисля, че или господин Чолаку или господин Чука ще спечели президентските избори. В крайна сметка според мене партийната дисциплина е от значение и е по-важна от личностите, които ще отидат на втория тур. Очаквам сегашната коалиция да продължи да управлява, просто защото тя ще получи близо 50% подкрепа на парламентарните избори и ще е много трудно да се направят други комбинации, чрез които да се формира мнозинство.

Снимка: Раду Магдин (източник: Мостът на приятелството)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author