Юлия Жожа: Вашингтон може да принуди Украйна да преговаря за мир, независимо кой е новият президент на САЩ

Владимир Митев, Вероника Сушова-Саминен

Юлия Жожа, директор за Черно море на американския Близкоизточен институт, беше гост на “Трансгранични разговори” в контекста на оттеглянето на Джо Байдън от президентската надпревара и подкрепата му за Камала Харис като кандидат на демократите. Какво означава оттеглянето на Байдън за кампаниите на демократите и републиканците? Каква би била разликата между кандидата на демократите (най-вероятно Камала Харис) и Доналд Тръмп по отношение на трансатлантическите отношения, Централна и Източна Европа и Близкия изток?

Юлия Жожа разглежда вътрешнополитическия и външнополитическия профил на Харис и Тръмп и споделя редица идеи за това, което ги прави различни, но и за това, което би могло да бъде много сходно, независимо кой е следващият президент на САЩ.

Владимир Митев: Добре дошли в „Трансгранични разговори“, този път с фокус върху продължаващата кампания за президентските избори в САЩ. Джо Байдън наскоро обяви оттеглянето си от надпреварата и подкрепи Камала Харис като лидер за номинацията на демократите. Все още обаче предстои да видим какво ще се случи с кампанията на демократите, а също така трябва да видим как оттеглянето на Байдън ще се отрази на кампанията на Доналд Тръмп, републиканския опонент.

Днес ще разговаряме с Юлия Жожа, която е експерт по Черноморския регион в Близкоизточния институт в Щатите. Тя е и преподавател по международни отношения и европейска сигурност в университета в Джорджтаун. Ще се съсредоточим не само върху чисто американската страна на историята, но и върху това как победата на единия или другия може да се отрази на ситуацията в източната част на Европейския съюз, тоест в Централна и Югоизточна Европа, а също така ще имаме въпрос за политиката на САЩ в Близкия изток в близко бъдеще. Първите въпроси ще бъдат зададени от моята колежка Вероника Сушова-Салминен.

Вероника Сушова-Саминен: Добър ден на всички. Благодаря ви, Юлия, за отделеното време и ще започна с първия въпрос, който според мен е наистина най-важният в момента, и ако видите медиите, те спекулират наистина много по този въпрос. И този въпрос е какво всъщност означава оттеглянето на Джо Байдън от кампанията на Демократическата партия и от президентската му кампания, защото аз не съм експерт по американска политика, но доколкото разбирам, това е безпрецедентно. Необичайно е водещият кандидат да се откаже толкова късно и която и да е партия, демократическа или републиканска, да трябва бързо да намери заместник.

И вторият свързан с това въпрос е какво означава тази безпрецедентна ситуация за Доналд Тръмп и неговата кампания, защото той вече беше започнал кампанията си срещу Байдън и също така изглеждаше, че се чувства доста комфортно с Байдън. Така че бих обединил тези два въпроса – как оценявате случилото се и какви според вас ще бъдат последствията за Демократическата партия в частност.

Юлия Жожа: Преди всичко ви благодаря за поканата, Вероника и Владимир. Чудесно е да съм с вас тук, в „Трансгранични разговори“. И така, има много неща за дешифриране с първия въпрос или с първите два въпроса.

Политиката тук, във Вашингтон, е доста в движение и има една известна поговорка: понякога за десетилетия не се случва почти нищо, но понякога за дни се случват десетилетия. И точно така се чувстваме тук, в Съединените щати, когато става въпрос за политиката в момента.

През последните 10 дни за първи път видяхме покушението срещу Доналд Тръмп. След това видяхме как Доналд Тръмп, в качеството си на бивш президент, на конгреса на републиканците номинира своя кандидат за вицепрезидент Джей Ди Ванс, и това също има значение за това как те ще се позиционират или как Републиканската партия ще се позиционира в тази надпревара и по вътрешнополитически, и по външнополитически въпроси. И след това видяхме оттеглянето на кандидатурата на президента Джо Байдън едва миналата неделя. И за рекордно кратко време, на практика за 24 часа, на 23 юли 2024 г., денят, за който говорим, Камала Харис, вицепрезидентът, вече си осигури достатъчно делегати, за да спечели на конгреса на Демократическата партия, който ще се проведе след около месец в Чикаго, тук, в Съединените щати.

И в този контекст има какво да се осмисля по отношение на евентуалната приемственост на Камала Харис с Джо Байдън и като цяло нейната позиция по вътрешните работи, както и, може би най-интересното за нас и за вашата аудитория, по външните работи.

Проблемът беше, че преди да видим лошото представяне на Джо Байдън с известния дебат между него и Доналд Тръмп преди няколко седмици и преди срещата на върха на НАТО, която не мина толкова добре, преди този дебат, разкрил Байдън като човек, неподготвен за работата си, всъщност се възприемаше, че Камала Харис е най-слабото му звено. В продължение на три години и половина тук, в Съединените щати, тя се възприемаше като много слаба както по вътрешните работи, така и по външната политика. Вицепрезидентите отговарят повече за вътрешната политика, отколкото за външната, но въпреки това тя беше възприемана като отсъстваща. И това означава, че за нас, по отношение на съдържанието на нейната кандидатура, е много рано да преценим как ще се позиционира тя, а задачата ѝ през следващите няколко седмици от кампанията и следващите няколко месеца ще бъде да се разграничи от Джо Байдън.

Как ще се разграничи от Джо Байдън, особено що се отнася до външните работи? По отношение на вътрешните работи, тя се възприема като прогресивна, много по-ляво настроена от него и това може да бъде слаба точка за нея. Тук е важно какъв партньор ще избере за свой вицепрезидент.. А по вътрешните въпроси, отново, тя е доста прогресивна, особено когато става въпрос за абортите, правата на ЛГБТ хората, миграцията. Много от тези неща наистина са от значение за американските избиратели. Така че това ще бъде от решаващо значение. Всички тези въпроси ще бъдат от ключово значение за изборите.

Във вътрешен план, за съжаление, имаме хиперполяризация тук в Съединените щати. И това не се променя с Камала Харис. Доналд Тръмп канализираше много от тази поляризация през последните години. Но проблемът е и че самата Харис е възприемана като доста лява. А Тръмп е доста десен. И Джей Ди Ванс, като вицепрезидент прави Тръмп още по-краен, по-десен. Това означава, че повечето гласоподаватели може да не са доволни от Джо Байдън или Тръмп като варианти, но за избирателите в центъра може да е трудно да направят избор. А по отношение на външните работи е много, много рано да се види как той ще се позиционира по най-важните въпроси за Съединените щати.

От една страна, Украйна и Русия са важна тема. Това е много интересно за нас. Друга тема е Близкият изток. Там вече виждаме някои много ранни позиционирания. И може би ще поговорим за това след малко. И, разбира се, Китай. Китай е най-важният въпрос за Съединените щати в международен план.

Бих навлязла малко по-дълбоко в това, за което вече говорихте. Искам да кажа, че ако погледнете някои проучвания на общественото мнение, можете да видите, че ситуацията между Тръмп и Байдън, поне в някои анкети, беше такава, че те бяха много, много близки. Но все пак Тръмп е бил по-силен, изглежда, в проучванията на общественото мнение по отношение на благоразположението или подкрепата за президентския пост.

И така, как според вас ще се развият нещата, ако демократите се спрат на Камала Харис? Знам, че политиката може да се промени и че тя не е официален кандидат на Демократическата партия и т.н. А и Вие казахте, че тя има зад гърба си някои политики, които могат да привлекат някои избиратели, но могат и да отблъснат други избиратели. Най-вероятно Тръмп ще се опита да привлече нерешителните избиратели. А тя и нейният кандидат ще се опитат да решат или да привлекат нерешителни избиратели.

И така, смятате ли, че може да има някаква голяма промяна или голяма динамика в това поради тази хиперполяризация и поради това, че Камала Харис и нейната фигура по принцип дори ще отворят повече тези ножици в американската политика?

Така че това е много възможно. Вие вече намеквате за това с въпроса си. Знаете ли, два-три часа след като излезе писмото на Джо Байдън, в което той обяви оттеглянето си от кампанията и от кандидатурата, първата политическа реклама на Камала Харис вече беше във всички социални медии, както и в основните медии.

И в тази реклама, която можете да намерите онлайн, тя се позиционира според очакванията. Тя казва: „Аз съм прокурор и преследвам лошите хора. Това е моят опит. А моят опонент, Доналд Тръмп, е престъпник“. Това е доста крайно. Разбира се, в политика може да се очаква такъв подход. Но е доста краен начин да се кандидатираш за поста. Тя създава това противопоставяне между себе си и Доналд Тръмп от самото начало.

И ще видим докъде ще я отведе това, докъде ще я отведе сред избирателите. Проблемът, за който вече намекнах в предишния си отговор, е, че за голям брой американски избиратели тя се позиционира като прогресивна фигура, не като крайно лява, но като прогресивно лява. При сблъсъка между Джо Байдън и Доналд Тръмп ставаше въпрос за това как възприемаме тяхната възраст. Но при Камала Харис срещу Доналд Тръмп може да е повече въпрос за идеология. Хиперполяризацията, на която сме свидетели, не изглежда да намалява. 

Доналд Тръмп може да е направил доста голяма грешка в този смисъл, изибрайки Джей Ди Ванс. Ще видим дали тя ще направи подобна грешка през следващите дни или седмици. Неговата грешка беше миналата седмица. Ето защо казвам, че всичко се случи толкова бързо. Но като се имат предвид съдбоносните събития от последната седмица, грешката му беше да избере претендент, който се възприема като още по-краен в реториката си от него. Джей Ди Ванс е възприеман като още по-агресивен и по-краен в реториката. Тръмп не избра кандидат за вицепрезидент, който да е по-умерен от него. Така Републиканската партия не може да привлече тези много избиратели, нерешителни избиратели, немотивирани избиратели, които са по средата. А те, честно казано, представляват мнозинството от американците.

И сега всичко ще зависи до голяма степен от Камала Харис. Ако тя е претендентът, какъв ще бъде вицепрезидентът? Ако тя е кандидатът, какъв вицепрезидент ще избере?

Тя може да избере някого, който е толкова ляв, колкото е тя, или може би още по-ляв. Или може да избере някой умерен. Най-добрият ѝ шанс да спечели срещу Доналд Тръмп би бил да избере претендент, който не просто да е умерен, а е двупартиен, член на националното единство, републиканец, някой като Ники Хейли, някой като Мит Ромни или някой подобен. Това щеше да ѝ осигури лесна победа срещу Доналд Тръмп, именно защото тя се опитва да улови средата.

Но е много малко вероятно тя да го направи. А е много малко вероятно и Демократическата партия, която също се движи все по-наляво през последните години, да приеме за кандидат за президент някой, който наистина да запълни тази пропаст в средата. Така че, ако тя избере някой, който е толкова вляво, колкото е тя, или дори още по-вляво, шансовете ѝ да победи Доналд Тръмп са минимални.

Това е много интересно, защото в известен смисъл избирателите поне имат избор между различни програми, а не да избират версии на центъра. Но както го описвате, изглежда, че центърът все още е най-достъпен за избирателите в Съединените щати. Разбира се, трябва да кажем, че не знаем и не е 100% сигурно, че Камала Харис ще получи номинацията. Но за съжаление ми се струва, че няма никой друг, който би могъл да влезе в надпреварата в този момент. А вероятно и вицепрезидентът има специфична позиция в американската политика. Така че, ако тя получи номинацията, което е вероятно, все пак ще става дума за политика. Както казахте, нещата се променят бързо. Бих ви попитала все пак какво да очакваме. Не искам големи подробности, защото казахте, че нещата се променят.

Няма ясен профил за Камала Харис в международната политика. И, както казахте, не е ясен и нейният кандидат за вицепрезидент. Така че нещата могат да се променят в зависимост от това кой е нейният кандидат за вицепрезидент.

Какво можем да очакваме в най-важните области на международните отношения за нашия регион? Това, разбира се, означава отношенията с Централна и Източна Европа и по-специално с Украйна. В случая с Камала Харис най-вероятно ще има пълна приемственост с Байдън, или смятате, че ще има някакви промени, свързани с този въпрос?

Да, трудно е да се отговори на този въпрос, защото е още много рано. Имаме много малко сведения за това каква позиция биха могли да заемат. И това е изцяло спекулативен разговор. Ще трябва да видим кого ще избере Харис в своя екип. 

Това, което знаем досега, е, че има съветник по националната сигурност на име Гордън Филипс, който е специализиран и се интересува много от Западна Европа, особено от Франция и френските дела. Той подкрепяше Украйна, включително преди войната. Но не е ястреб във външната политика. И не виждам тя също да е такава. 

Честно казано, тя не остави най-доброто впечатление, когато посети нашия регион. Тя беше във Варшава и Букурещ в разгара на войната. И изглеждаше, че не е съвсем сигурна къде се намира. Тя бъркаше източния фланг с южния фланг на НАТО. Беше толкова зле, че дори уволни един от служителите си след тези посещения. Изводът е, че тя не е ангажирана с региона. Тя не е от онези американски политици от старата школа, особено републиканците, които традиционно идват тук. Още от края на Студената война и дори след те са били много ангажирани с региона и са настоявали за инвестиции и ангажираност на САЩ в региона, включително дори през първия мандат на Тръмп или по-скоро през първите години на администрацията на Тръмп.

Толкова знаем за нея и нейния екип. Ако Гордън Филипс и други останат близо до нея, ако тя спечели изборите, много е възможно, и ако той бъде неин съветник по националната сигурност или държавен секретар, това е добра новина за трансатлантическите отношения. Ще се следва линия подобна на тази на Байдън. Той няма да е последният евроатлантик. Байдън беше евроатлантик по душа. Тогава би имало надежда, че ще се инвестира в отношенията с Европа като цяло. 

Партньорствата и съюзите ще изглеждат по коренно различен начин, ако президент стане Тръмп. Най-големият ни страх, особено в Европа, но и в Азия, е че Тръмп, както видяхме по време на неговия мандат, не цени съюзите и не цени партньорствата. Той е двигател на неоизолационизма и Камала Харис трябва да бъде много по-различна от него. Но понеже ме попитахте за Централна и Източна Европа, за нас в този регион войната е централна, нали? Надявам се, че Камала Харис радикално ще се еманципира от линията на Джо Байдън и ще се позиционира още през следващите няколко месеца, защото това ще бъде нейната задача да ни обясни с какво е различна от Джо Байдън.

Дали тя ще излезе и ще каже: „Променям името на играта на война. Аз съм тук, за да помогна на Украйна да спечели тази война. Променяме политиката по отношение на оръжията. Променяме стратегията. Разработваме стратегия за спечелване на тази война. Обясняваме на американския народ, което Джо Байдън никога не е правил, защо Украйна и защо Централна и Източна Европа са в националния интерес на Съединените щати.“

Имам своите съмнения.

Подобен въпрос може да се зададе и за Доналд Тръмп, ако спечели. Вече споменахте трансатлантическите отношения като много важен въпрос, който трябва да се разгледа. И така, какво би означавала една победа на Тръмп за тези трансатлантически отношения, както и за неговата политика спрямо нашия регион?

Ако в трансатлантическите отношения, и особено в нашия регион, съм сдържава, когато става дума за Камала Харис, то в завръщането на Доналд Тръмп съм много по-притеснена. Мисля, че тук има важен елемент, който е малко трудно да се разбере, когато гледате отвън в Съединените щати. За много хора в нашия регион на източния фланг, ако щете, особено в общества, които са малко по-консервативни, малко по-традиционни, ако щете, Доналд Тръмп беше оценен. Дори във външнополитически план, в елитните кръгове в Букурещ и София и особено в Будапеща, но не само в Будапеща, първият или единственият засега мандат на Доналд Тръмп беше оценен в смисъл, че наистина при неговото президентство помощта и подкрепата за региона се увеличиха. Но това, което трябва да осъзнаем, е, че това не се дължи на него. То се дължи на хората около него, които са професионалисти, високообразовани и силно ангажирани. Много от тези републиканци от старата школа, които споменах, са силно ангажирани в региона. Хора като Макмастър, хора като Джон Болтън. Спомням си, че когато никой не пътуваше до Молдова, Джон Болтън пътуваше до Молдова, до Армения, до Беларус.

Така че наистина хората инвестират в региона. Но това няма да бъде същото, ако Доналд Тръмп се върне. Всички тези хора имаха разногласия с Доналд Тръмп. Той ще се обгради с хора, които са много по-изолационистично настроени, които ценят много по-малко съюзите и партньорствата. Самият той не изпитва положителни чувства към Европа като цяло и към Европейския съюз. Всички помним търговските войни, за които той настояваше.

Той не харесва НАТО. Всички си спомняме, а и сега това изтича наяве, как той мислеше да напусне НАТО. И той не харесва Украйна. Самият той щеше да създаде импийчмънт заради Украйна, заради това, което поиска от Зеленски да направи. И така, всичко това е много, много лоша новина за региона.

Всички ние трябва да сме загрижени и да осъзнаем, че ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом, трябва да се подготвим за тази възможност с някои сериозни мерки за защита срещу Тръмп, които вече са в ход, доколкото е възможно, в рамките на НАТО и Европейския съюз. Но аз твърдя, че е необходимо много повече, защото това ще означава много повече политика на всеки за себе си, много повече двустранност, много по-малко многостранност и отново много по-малко инвестиции на САЩ в мека сила в най-важните им съюзи и партньорства.

Добре. От това, което казвате, разбирам, че може да има свръхперсонализация на външната политика, ако мога да кажа, защото е важно какво мисли или чувства Тръмп за нашия регион или за хората около него. Но също така смятам, че има институционален, традиционен компонент на американската външна политика, и това е НАТО.

Този месец във Вашингтон се проведе среща на върха на НАТО през юли 2024 г. и имаше редица решения и изявления за региона, за Украйна. Как оценявате заключенията от тази среща на върха на НАТО и какво може да се промени, ако, да речем, Доналд Тръмп дойде в Белия дом, като се има предвид, че той вече направи някои изявления, които предизвикаха спекулации, че може да не е ангажиран с НАТО?

Да, това е елегантно казано, не е ангажиран с НАТО, Владимир. Това не изглежда добре, ако погледнете Тръмп и НАТО. Самата среща на върха протече според очакванията.

Ако сте имали погрешни очаквания, тогава рискът е бил да се окажете разочаровани. Но администрацията на Байдън много се стараеше, както казват американците, да управлява очакванията, защото се видя колко лоши бяха връзките с обществеността около предишната среща на върха във Вилнюс миналата година. И така, администрацията на Байдън тук, във Вашингтон, се подготвяше за срещата на върха в продължение на месеци, казвайки на всички нас с много думи, че не става дума за поставяне на неща в дневния ред, особено не за трудните неща, т.е. свързани с източния фланг и страните от Централна и Източна Европа, които са най-застрашени и свързани с войната.

Става дума за честване на 75 годишнина. Това и направихме във Вашингтон, окръг Колумбия. Всички се събрахме за честванията и те бяха много, много контролирани.

Например не се допускаха въпроси в публичния форум, а журналистите не бяха допуснати в публичния форум. Така че това ви подсказва колко контролирано беше това така наречено честване. И така, да погледнем резултатите, осезаемите, изпълними резултати от срещата на върха, тъй като в дневния ред не беше включено нищо взискателно, нищо осезаемо. И не можа да излезе нищо от тази среща.

Байдън обяви още пет системи за противовъздушна отбрана за Украйна. Четири от тях вече бяха обявени по-рано. И така или иначе, те са напълно недостатъчни в сравнение с това, от което се нуждае Украйна.

Около срещата на върха имаше и много лоши новини. Полша предложи да помогне на Украйна да защити западното си въздушно пространство и по същество администрацията на Байдън отказа. Обединеното кралство заяви, че Украйна може да използва оръжия с далечен обсег на действие навсякъде в Русия, където пожелае, за да се защити, защото е логично Украйна да може да атакува източниците, от които Русия атакува Украйна, и затова Украйна трябва да използва всички тези скъпи системи за противовъздушна отбрана. И администрацията на Байдън не направи нищо по този въпрос.

Може би някой ден ще го направи, но изглежда, че на тази среща на върха се води същата политика, както през последните две години и половина – много бавно, много колебливо, без план за победа или за промяна, освен неясната формулировка, че не сме съвсем такива, че Украйна получава цялата подкрепа, за да може да се противопостави на руските атаки. Но ние не можем да отговорим на това поради политиката, възприета от администрацията на Байдън.

Така че срещата на върха беше именно потвърждение на продължаването на политиката на администрацията на Байдън спрямо войната, с голяма неизвестност какво ще последва след изборите. И сега всички в Европа, въпреки че това не би трябвало да е така, очакват изборите в САЩ. Опасявам се, че независимо дали ще имаме администрация на републиканците или демократите, допълнителната помощ за Украйна беше одобрена с такива трудности тази година и нито един от кандидатите не положи усилия да увеличи политическата подкрепа за бъдещата помощ или да промени стратегията, че независимо кой ще е в Белия дом догодина, администрацията може да принуди Украйна да седне на масата за преговори за сделка, която не е устойчива.

Знаем, че това е, което Тръмп обещава и че това е, което ще обещае, както и че обещанието му е много неясно. За няколко часа той щял да разреши конфликта. Не е ясно, включително и за украинците, как това би било възможно, след като Русия не е променила исканията си за преговори или позицията си.

Но това е ситуацията, в която се намираме. Следователно, ако имаме демократична администрация, тонът ще бъде много по-любезен и натискът ще бъде много по-мек, отколкото при републиканска администрация. Но се опасявам, че резултатът може да бъде подобен.

Добре. накрая искам да се възползвам от факта, че сте свързана с Института за Близкия изток, а ние също имаме интересни събития в Близкия изток. От една страна, Израел сякаш изпада в изолация заради войната в Газа. От друга страна, Иран току-що избра президент-реформатор, който казва, че е отворен за подновяване на ядреното споразумение или за преодоляване на изолацията на Иран. Също така виждаме, че през последните години Китай навлиза в региона, включително и миналата година, когато посредничи за важно споразумение за помирение между Иран и Саудитска Арабия. И така, в този контекст, отново по отношение на следващия американски президент, каква политика в Близкия изток трябва да очакваме от кандидата на демократите или републиканците, от бъдещия президент?

Това е голям въпрос. И мисля, че и тук неизвестното е как ще се позиционира Камала Харис, ако бъде номинирана. И, разбира се, ако тя спечели срещу Тръмп, това е много ясно.

И може да стане още по-ясно с номинацията на Джей Ди Ванс за кандидат за вицепрезидент. Както Тръмп, така и Дж. Ванс са много про-израелски настроени и много анти-Хамас, а също и много анти-Иран. Честно казано, антииранската политика на Доналд Тръмп е причината значителна част от арабската общност в САЩ да гласува за републиканците.

Така че можем да очакваме и знаем, че Доналд Тръмп има много добри отношения и в Израел. Затова можем да очакваме, че при евентуално президентство на Доналд Тръмп, при втори мандат, ще има много твърда политика срещу Иран. Какво ще кажете за Китай, не знам.

Не ми се струва, че Китай е в най-силната си позиция. Това е заслуга на администрацията на Байдън. Китай изглежда отслабен финансово, но и икономически. Така че това ще се отрази и на силата на преговорите и на това какъв играч може да бъде Китай и как ще бъде възприеман в Близкия изток.

Така че, ако Тръмп се завърне, ще станем свидетели на завръщането на политиката на Тръмп в Близкия изток. Мисля, че това е начинът да се обобщят нещата. В случай на управление на Камала Харис ситуацията е малко по-сложна, тъй като Байдън отново беше силно критикуван, особено от прогресивните елементи на Демократическата партия тук, че е твърде произраелски настроен.

Но той също така е обвързан с партийната лоялност и с факта, че, честно казано, сме склонни да забравяме, че Израел е съюзник на Съединените щати и че е демократична страна. И не мисля, че тези съюзнически отношения могат да се променят качествено, въпреки че в Белия дом можем да имаме още по-ляво позициониран президент в лицето на Камала Харис. Все пак е много, много рано да се каже и вече виждаме как Камала Хари ще се позиционира във външната си политика. Тя се опитва в първите 24 часа от кандидатурата си да се позиционира различно от Джо Байдън. Харис току-що обяви, че няма да председателства срещата с израелския министър-председател Нетаняху. Това е доста силен сигнал, че тя е дори по-сдържана от Джо Байдън, когато става въпрос за Израел.

В същото време през първите 24 часа от началото на нейната кандидатура тя беше критикувана, че е твърде израелска. Така че ще има голям натиск от всички страни. И е много неясно как тя ще се позиционира, как ще балансира политиката си по отношение на Израел и Палестина.

Що се отнася до Иран, последният момент, който видяхме в администрацията на Байдън, бяха първоначалните опити за съживяване на JCPOA, за съживяване на споразумението с Иран, което Иран, разбира се, много иска. Но всичко това беше замразено поради протестите и насилието, свързани със смъртта на Махса Амини, невероятните репресии от страна на Иран срещу собствения му народ. Не е минало много време оттогава.

И ако демократите останат в Белия дом и се опитат да насърчат възстановяването на отношенията с Иран, ще има голям натиск от страна на обществеността, включително от иранската диаспора тук, да не се поддържат твърде лесни отношения с режим, който извършва насилие като това среще Махса Амини.

Добре. Това беше последният епизод на „Трансгранични разговори“. Разговаряхме със специалиста в областта на ИК Юлия Жожа за последните събития в американската политика и вътрешните и международните въпроси.

И можем да обещаем на нашите зрители, че ще следим събитията в американската политика, защото, както знаете, изборите ще бъдат през ноември и е много важно да наблюдаваме и анализираме тези събития. За всички, включително и за нашия регион. И бих искала също така да напомня на всички да се абонират за нашия канал, за да получават редовни новини, да ни следват в социалните медии и, разбира се, да посещават нашия уебсайт https://crossbordertalks.eu, където също можете да намерите много актуални статии и коментари по международните въпроси и нашия регион, Централна и Източна Европа. Благодаря ви много, Юлия, за отделеното време. И пожелавам на всички вас, които ни гледате или слушате, да прекарате един ден, един следобед, една вечер или каквото и да е друго време, което да ни посветите. Благодаря ви.

Снимка: (източник: Cross-border Talks)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author