Красимир Кънев: Две международни процедури са свързани с прилагането на международното хуманитарно право в конфликта в Газа
Основателят на Българския хелзинкски комитет взема отношение по международноправното измерение на ситуацията
В момента имаме две международни процедури, свързани с прилагане на международното хуманитарно право към конфликта в Газа. Едната е пред Международния наказателен съд (МНС), а другата е пред Международния съд на ООН или „Световния съд“. Единият съд е наказателен – там има прокурор, има обвиняеми, евентуално ще има подсъдими и осъдени, които ще изтърпяват наказания. В процедурата пред Международния съд на ООН, страни могат да бъдат само държави. Там има процедура, инициирана от Южна Африка срещу Израел по Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Защо по Конвенцията срещу геноцида? Защото тази конвенция дава възможност в член 9 споровете, свързани с нейното прилагане или изпълнение, да бъдат разглеждани от този съд. Не е такъв случаят с другите конвенции на ООН.
Сега бих искал да се съсредоточа върху обвиненията на прокуратурата на Международния наказателен съд по Газа. Има две групи обвинения. Едното е срещу ръководството на Хамас – срещу Яхия Синуар, Мохамед Дейф и Исмаил Хания. Другото е срещу министър-председателя на Израел и министъра на отбраната. Те са по два типа престъпления, предвидени в Статута на Международния наказателен съд. Най-общо казано, МНС съди за четири престъпления – геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и отскоро – за престъплението агресия. Но тази последната е една маргинална сфера на дейност на МНС. Досега МНС е развил практика по три престъпления – геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Обвинения в геноцид в случая няма, но има обвинения както срещу ръководството на Хамас, така и срещу това на Израел, за престъпления срещу човечеството и военни престъпления.
Каква е разликата между едните и другите? Престъпления срещу човечеството могат да се извършват във всякаква ситуация – както при въоръжен конфликт, така и когато няма въоръжен конфликт. „Възродителният процес“ бе едно типично престъпление срещу човечеството – преследване, така можем да го определим в съответствие с член 7 от Статута на МНС. Военните престъпления могат да се извършват само в ситуация на въоръжен конфликт. Той може да бъде междудържавен и вътрешнодържавен, тоест от немеждународен характер. И когато имаме въоръжен конфликт е трудно да се направи разграничение между това, какво е престъпление срещу човечеството и какво – военно престъпление. Най-грубо казано, при престъплението срещу човечеството имаме едно нападение срещу цивилно население – то може да бъде въоръжено нападение, но може да бъде и друго, невъоръжено нападение, като например да създадете ситуация, при която тези хора да умрат от глад. И това е едно от наказателните обвинения – че израелските власти са създали ситуация, при която са налице много смъртни случаи, причинени от глад. Това е сериозно обвинение както по член 7 (престъпления срещу човечеството), така и по член 8 (военно престъпление). Тази ситуация, причиняване на смърт чрез създаване на условия за глад, е свързана и с делото пред Международния съд на ООН по Конвенцията за геноцида. Налагането на условия, при които едни хора могат да умрат от глад, когато тези хора са определени като етническа или религиозна група може да представлява геноцид.
Дали тези наказателни обвинения ще стигнат до съд или не, във всички случаи става дума за сериозни престъпления. Има едно широко разпространено разбиране, че геноцидът е най-тежкото от всички престъпления. То действително е много тежко – означава унищожаване на хора заради тяхната етническа или религиозна принадлежност по един или друг начин, може чрез глад, може и чрез пряко физическо изтребление. Но ако погледнете разпоредбите на Конвенцията срещу геноцида ще видите, че там има и относително по-тривиални деяния, като например подбуждане към геноцид. То е сериозно, разбира се, но не чак толкова сериозно като да избивате мирни хора когато извършвате престъпления срещу човечеството или военни престъпления.
Така че тези наказателни обвинения, независимо от това, че не съдържат обвинение в геноцид, са достатъчно сериозни както по отношение на лидерите на Хамас, така и по отношение на министър-председателя на Израел и военния министър. По отношение на лидерите на Хамас това са престъпления, свързани с убийства на мирни хора, вземане на заложници (типично военно престъпление), изнасилвания както в контекста на престъпления срещу човечеството, така и в контекста на военни престъпления, изтезания и други видове нечовешко и унизително отнасяне. А по отношение на Бенямин Нетаняху и Йоав Галант обвиненията са в умишлено подлагане на глад на гражданско население, умишлено причиняване на голямо страдание и сериозно телесно и психическо увреждане, умишлено убийство, нападение над цивилни обекти, умишлено насочване на атаки срещу цивилно население и няколко други подобни деяния, които са достатъчно сериозни и които са причинили огромно количество жертви. Те освен това имат потенциал да причинят още жертви, особено ако тази ситуация с подлагането на глад продължи.
А сега няколко думи по отношение на другата процедура – пред Международния съд на ООН. Както вече казах, тя не е наказателна, тя е процедура за контрол върху спазването на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Тя не включва непременно установяване на извършване на геноцид. Конвенцията срещу геноцида съдържа редица други разпоредби, които са свързани с това престъпление, като например подбуждане към геноцид. Тоест, може да няма геноцид, но ако има подбуждане, това също е нарушение на конвенцията. Международният съд в Хага следи дали като цяло разпоредбите на конвенцията са нарушени или не. И, ако си спомняте, когато се дадоха привременните мерки от този съд, фактите, които се цитираха, бяха свързани главно с подбуждане към геноцид – изказвания на висши израелски политици, които подбуждат към геноцид. Това, което можем да очакваме от Съда на ООН в Хага по процедурата, която се започна от Южна Африка, не е непременно установяване на геноцид. Може да се установят други нарушения на конвенцията, които са също много сериозни.
Това изказване бе направено по време на конференция за хуманитарната катастрофа в Ивицата Газа в началото на юни 2024 г. в Софийския университет.
Снимка: Красимир Кънев (източник: YouTube)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!
About The Author
