Симонида Кацарска: Интеграцията на Западните Балкани в ЕС е закъсняла, но не и загубена кауза
Македонската политоложка и човек от неправителствения сектор предлага своята гледна точка за причините за огромния провал на лявата партия СДСМ на президентските и парламентарните избори в Северна Македония през май 2024 г., както и какво да очакваме по отношение на вътрешната и външната политика от правителство между партиите ВМРО-ДПМНЕ и ВЛЕН
Владимир Митев
Интервю с директора и съосновател на Института за европейска политика, водещ мозъчен тръст в Скопие. Симонида Кацарска има две десетилетия опит в работата по присъединяването на Северна Македония и Западните Балкани към ЕС като държавен служител и изследовател. Притежава докторска степен от университета в Лийдс, Великобритания.
Г-жо Кацарска, ВМРО-ДПМНЕ спечели президентските и парламентарните избори през 2024 г. с доста добри резултати. Как си обяснявате това поражение на СДСМ, която управляваше през последните седем години с амбицията да свали режима на стабилокрация на предишния лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски?
Резултатът на СДСМ на президентските и парламентарните избори през май 2024 г. може да се свърже с няколко фактора – лошото представяне на СДСМ по вътрешните въпроси, свързани с върховенството на закона, както и трудния процес на започване на преговори за присъединяване на страната към ЕС. Ако си припомним, че основният лозунг, който доведе СДСМ на власт през 2017 г., беше „Няма справедливост, няма мир“ (препратка към дефицитите от времето на стабилокрацията на Никола Груевски – бел. ред.), сега сред обществеността съществува общото усещане, че тази промяна не е постигната. Напротив, една от последните законодателни промени по време на мандата на парламента в оставка беше рязко изменение на Наказателния кодекс, което улесни корупцията по високите етажи на властта.
Втората точка, върху която правителството в оставка изгради собствената си програма, беше да проправи пътя за присъединяването на страната към ЕС. Въпреки че със споразумението от Преспа беше направена важна стъпка, българската блокада и продължителният процес на непрекъснати преговори между 2019 и 2022 г. значително накърниха общественото доверие във вероятността за напредък. Разбира се, има и много други фактори, като например отстъплението по отношение на равенството между половете, което отчужди СДСМ от естествените му поддръжници и съюзници.
Какви ще бъдат вътрешните и международните политики, за които ВМРО-ДПМНЕ и албанската партия ВЛЕН ще постигнат съгласие, за да могат да управляват заедно?
Тази коалиция ще бъде новост в националната политика на Северна Македония, въпреки че самите участници не са нови. Докато за ВМРО-ДПМНЕ се знае, че е доста дисциплиниран политически субект, с всички рискове, които това може да донесе, коалицията ВЛЕН е съставена от няколко партии с патрикуларистични интереси, което затруднява управлението на коалицията. В момента изглежда, че основният свързващ фактор е противопоставянето им на “Демократическия съюз за интеграция” – партията, която е в управлението от почти две десетилетия.
Какво очаквате да се случи с европейския курс на Северна Македония при едно правителство на ВМРО-ДПМНЕ и ВЛЕН? Възможно ли е Албания да бъде отделена от Северна Македония по пътя към членство в ЕС и как евентуалното отделяне би се отразило на Северна Македония?
Макар че и ВМРО-ДПМНЕ, и ВЛЕН, дискурсивно, са ангажирани с процеса на европейска интеграция, препъни камъкът в този процес остават конституционните промени, в допълнение към несигурността в самия ЕС. В същото време началото на мандата на правителството съвпада със създаването на новия Колегиум на еврокомисарите и унгарското председателство на ЕС. При тези обстоятелства не се очаква голям непосредствен външен натиск.
От друга страна, наблюдателите в Скопие отбелязват, че конституционните промени през 2025 г. също могат да бъдат трудно предвидими, тъй като в страната ще се проведат местни избори, поради което нещата изглеждат доста несигурни. Основната възможност за осъществяване на реформи за пътя към присъединяване към ЕС остава Планът за растеж и съответната Програма за реформи. За разлика от правителството в оставка, новото правителство ще има стабилно мнозинство, което ще улесни приемането на закони, изискващи 2/3 мнозинство в парламента, което е голяма възможност, ако има политическа воля.
Що се отнася до Албания, в момента тази страна е изправена пред собствено по-тихо вето от страна на Гърция, а “командироването” на кмета на Химара в Европейския парламент също може допълнително да усложни нещата за Албания. В това отношение въпросът за откъсването от ЕС през последните години изглежда като цяло е по-малко обсъждан.
Какво според Вас ще се случи в близко бъдеще в македонско-гръцките и македонско-българските отношения? Как биха могли държавите-членки на ЕС от Югоизточна Европа да играят положителна роля за развитието на Северна Македония при сегашните обстоятелства?
Балансът на тези отношения след обявяването на независимостта е имал своите възходи и падения (в по-голямата си част), тъй като както Северна Македония, така и нейните съседи от държавите – членки на ЕС, са имали своите недостатъци. Отношенията ни ще зависят от това как ще се държи всяко правителство в Скопие, София или Атина в близко бъдеще. Най-ясно видяхме това при неотдавнашните неуспехи между Северна Македония и Гърция. Поради трудните въпроси, които се обсъждат с България, според мен вероятно би било разумно да се използва опитът на други относими процеси в Европа, които почти винаги са имали международна подкрепа, като се съсредоточим върху методологията на работа и признаването на различните гледни точки от миналото, в името на общото ни бъдеще. Разглеждането на процеса на присъединяване към ЕС на всички страни от Западните Балкани като обща кауза, която е забавена, но не е загубена, е най-добрият начин държавите-членки на ЕС да играят положителна роля не само за развитието на Северна Македония, но и на Европа като цяло, при настоящите обстоятелства.
Снимка: Симонида Кацарска (източник: Симонида Кацарска)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!
About The Author
