Промяната в България няма да дойде от празни политически партии, а от хора с действеност

Малгожата Кулбачевска-Фигат, Владимир Митев

Владимир Митев, съосновател на Cross-Border Talks, отговаря на въпросите на Малгожата Кулбачевска-Фигат относно предстоящите предсрочни избори в България, наследството на разпадналото се коалиционно правителство и състава на новото служебно правителство, обявено на 5 април 2024 г. Владимир Митев посочва възможните вътрешни и външни фактори, които допринесоха за разпадането на крехката коалиция между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ – коалиция между партия, постоянно обвинявана в корупция, и две партии, заклели се да се борят с корупцията. Той подчертава, че е необходимо да се гледа не какво някой казва, че ще направи в България, а какво партиите действително правят. От тази гледна точка антикорупционното досие на партиите, които твърдят, че ще се борят с корупцията, изглежда много мрачно. Владимир споделя и по-общи разсъждения за това как българският политически живот е доминиран от хора от бизнеса и как партиите не са живи субекти с вътрешни дискусии, а партии от лидерски тип, които целят да превърнат властта в пари (и обратно). Истинската промяна, заключава той, може да дойде само чрез хората, за и от хората с действеност.

Здравейте на всички, които слушат „Трансгранични разговори“. Това е новото издание на нашия подкаст – трансграничните ни разговори за политиката, социалния живот, културата и всичко, което обединява или разделя хората. А днес обсъждаме последните събития в България с Владимир, който е съосновател на Cross-border Talks и журналист, който знае какво се случва в страната му. Казвам се Малгожата. Свързвам се от Катовице, Полша, и не мога да спра да мисля за пътуването си до България през 2023 г. Направих репортаж от България преди парламентарните избори през април 2023 г. Спомням си усещането за стагнация и чувството, че политическата игра е нещо, което е далеч от проблемите на обикновените хора. А сега българите отново отиват до урните след няколко месеца. Владимир, добър ден. Благодаря Ви, че приехте идеята ми за това интервю. И ни разкажете какво се случи.

Няколко неща се случват едновременно. Ако се впуснем в твърде много подробности, може да пропуснем по-голямата история. Но дори и по-голямата история не е достатъчно ясна. 

Да кажем, че в България в момента имаме служебно правителство, след като предишното коалиционно правителство между двете антикорупционни партии – „Промяната продължава-Демократична България“, от една страна, и ГЕРБ-СДС, от друга – се разпадна. Така че това беше правителство, което в много отношения беше подкрепено в парламента и от партията на турското малцинство, която също се ръководи от важен бизнесмен с влияние в различни държавни институции, чието име е Делян Пеевски. Това, което описах само с няколко изречения, е една много обща картина на българския политически живот. 

Това, което се случва в момента или което ще се случи, според мен, е едно своеобразно разместване на министерски постове и различни баланси, защото имаме служебно правителство, ръководено от Димитър Главчев. За последно той беше в Сметната палата, но преди това беше депутат от партия ГЕРБ. Това служебно правителство трябва да организира парламентарните избори, които ще се проведат едновременно с изборите за Европейски парламент през юни. А след това, разбира се, ще имаме още едно разместване на министри и всички постове, включително вероятно в регулаторните комисии и т.н. 

Ако трябва да разгледам няколко прегледа на това, което се случва, една от възможните хипотези е свързана с позиционирането на българската държава, въпреки че не е ясно откъде всъщност се управлява и кой точно взема решенията. Но нека приемем, че българската държава е субект на международните отношения. Тя постоянно пренастройва своите политически агенти – политиците, които действат в съответствие с различни вътрешни и външни сили. Така че този процес на пренастройване се извършва и в момента.

Коалицията между двете антикорупционни партии, за които споменахте – „Промяната продължава“ и „Демократична България“, от една страна, и ГЕРБ, от друга – от самото начало изглеждаше много малко вероятна. В края на краищата борците срещу корупцията и партиите, които израснаха след масовите антикорупционни протести през 2020 г., се съюзиха с партия, която за много наблюдатели на българската политика е символ на корупцията. Какви бяха причините за разпадането на тази коалиция? Вътрешни, външни или лични са те? И какво е наследството на правителството на Денков?

Не съм сигурен, че може да се посочи една-единствена причина като най-важна. Мисля, че един от начините да се погледне на този разпад е, че на ниво ЕС Германия и Франция все по-трудно се разбират и движат заедно в една посока в Европейския съюз. Трябва да се има предвид, че ГЕРБ в България е партия, която има традиционни връзки, разбира се, с различни сили в Европейския съюз, но най-вече с Европейската народна партия. А ние знаем, че тази партия по принцип е доминирана от германската консервативна десница. 

От друга страна, партията „Промяната продължава“ създава впечатление, че може би е по някакъв начин отворена към тенденцията на Макрон в Европейския съюз. Така че това може да бъде един от начините да мислим за българската политика – чрез така наречената теория на прокситата. Ако големите братя не могат да се разберат, може би и малките братя не могат да се разберат. Може би има и други начини да се погледне на неуспеха да се осъществи ротацията на министър-председателите, която първоначално беше договорена за 2023 г. 

В България винаги се водят битки за ресурси и позиции. Посочва се, че е имало конфликти за министерски постове. А също така се съобщава за сблъсъци за това кой ще бъде назначен за ръководител на регулаторните комисии. Така че това може да е друга причина. 

Попитахте дали причината е в лични конфликти. Може би това също може да се разглежда като някаква причина, защото ми направи впечатление, че имаше някакъв конфликт между бившия финансов министър в правителството на Денков, Асен Василев, и Бойко Борисов, бившия премиер, който е лидер на ГЕРБ. Може би не беше много ясно за какво е този конфликт. 

Нека да кажа, че Асен Василев беше много активен, наистина се конфронтираше с определени интереси. Например той наложи данък върху транзита на руски газ през българска територия за Сърбия и Унгария и го отмени едва след като Унгария заплаши да блокира присъединяването на България към Шенген. Говори се, че като финансов министър той е извършил някакви проверки на австрийски търговски вериги след Нова година. А също така е наредил, както се обсъжда в българската преса, повече проверки на румънско-българската граница на всички камиони, превозващи стоки за Австрия. Давам всички тези примери, за да покажа, че според мен Асен Василев има определена политическа воля за действие. Много хора в политиката имат различни международни или местни поддръжници, но много малко хора в българската политика наистина действат и правят нещо и се осмеляват да се противопоставят на определени интереси. 

Не казвам дали това, което е направил, е добро или лошо. Но просто забелязах, че той е човек, който има субективност. Имаше възможност да действа и в някои случаи действаше. Това би могло да бъде причина или знак, че той може да наруши някакъв ред. Имаше някои журналистически разследвания срещу него. Дори сега, буквално тази седмица, първата седмица на април 2024 г., имаше скандал, при който българските тайни служби и Антикорупционната комисия нахлуха в Агенция „Митници“, чиято директорка е подчинена на Василев. Тя беше обвинена в контрабанда. Тя заяви, че е имала конфликт със сегашния директор на българската тайна служба, ДАНС, преди, когато също е работила за тази институция за сигурност. Така че бих казал, че изглежда има връзка с лицето в събранието, което очевидно се е осмелило да се противопостави на определени интереси. И е имало реакция.

Казахте, че човекът, който може да се нарече едно от лицата на промяната в България, човек, който има агентура и който има качеството да действа, а не само да говори, сега е под обстрел. А в същото време човек, който беше депутат от ГЕРБ, партията на Бойко Борисов, ще оглави служебното правителство. Означава ли това, че българите трябва да се подготвят за завръщането на Бойко Борисов и старите му начини на управление и че проектът за промяна, воден от богати, образовани на Запад градски шмекери, просто е към своя край?

Трябва да мине време, за да преценим дали проектът за „промяна“ или, ако щете, дали тази партия, която се е нарекла „Промяната продължава“, ще продължи своята „промяна“. 

През последните десет месеца тя имаше някакво сътрудничество с ГЕРБ. От една страна, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ имаха много министри и можеха да предприемат политически действия, ако искаха. От друга страна, видяхме техните усилия за реформа на съдебната система, които бяха много обсъждани и доколкото виждам, доведоха до някои конституционни промени, които наскоро бяха оспорени. Може би някои елементи от тях не бяха добре обмислени. Виждаме също така, че бившият главен прокурор беше принуден да напусне поста си, но за новия прокурор много хора казват и той е широко обсъждан в българските медии, че по някакъв начин е подходящ за Бойко Борисов. Така че оставам с впечатлението, че „Промяната продължава“ предлага много реторика, много думи. Остава да видим как точно ще бъде осъществена тяхната промяна и какво означава тя. Мисля, че те не успяха да обяснят много подробно какво означава промяната. 

Понякога тя означава да бъдеш анти-Борисов и анти-Пеевски. Понякога означава да бъдеш с тях. Мисля, че някои от техните избиратели не разбират съвсем добре колко трудно е да се направи промяна в България. Имам чувството, че промяната може да бъде постигната и от други сили. Наистина ни липсва голяма дълбочина в разбирането на българското общество и на промяната в него. И мисля, че може би дори медиите, които отразяват България – като международните медии или, ако щете, Cross-Border Talks или други медии – не трябва да се задоволяват с прости етикети като антикорупция или олигарси и т.н., които виждаме в това правителство, съществувало доскоро. Връзката между нашите политически или икономически елити е много по-сложна. 

Имахме ситуация през 2022 г., когато Кирил Петков – министър-председателят на България – беше подложен на натиск да покаже, че прави нещо. Той буквално арестува Бойко Борисов за 24 часа или нещо подобно. Борисов беше в ареста. И от друга страна, видяхме, че от лятото на 2023 г. до днес Кирил Петков и Бойко Борисов правеха закони заедно, споделят властта между своите политически съюзници. Така че аз наистина вярвам, че ако някой иска да внесе промяна в България, трябва да мисли по-комплексно.

Това е много амбициозна задача за всеки, който иска да направи промяна в българската политика. Ще се върна към този въпрос за промяната в последния въпрос от интервюто. Но първо искам да разгледам служебното правителство, което положи клетва в деня, в който записах това интервю. Има ли някой интересен човек в новия екип?

На пръв поглед не бих казал, че в това правителство има звезда. Все още смятам, че това е правителство, което е малко смесено. Премиерът, както казах, е имал някаква връзка с ГЕРБ в миналото. Но от друга страна, доколкото знам от българската преса, някои министри от правителството на Денков, което беше доминирано от „Продължи промяната“ и „Демократична България“, все още ще бъдат в сегашното правителство. 

Мисля, че българският политически елит непрекъснато пренарежда вътрешните си баланси. Моята теория е, че в много случаи те действат с оглед на международната обстановка. Поне аз се опитвам да разбирам българските реалности през призмата на международния контекст. Не съм сигурен как да тълкувам този провал на ротацията на правителството, която беше предварително договорена. Споразумението между ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се провали. 

Мисля, че може би на ниво ЕС липсва яснота за това накъде трябва да вървят нещата. Може би други важни фактори трябва да бъдат правилно обвързани с динамиката на войната в Украйна или с други въпроси. Но аз наистина не виждам правителството на Главчев да прави много. То би трябвало да е със сравнително кратък живот. Имахме времена, когато след падането на правителството на Петков имаше дълъг период, в който временно правителство, ръководено или повлияно от президента, управляваше страната. “Продължаваме промяната” и “Демократична България” искаха да елиминират тази възможност за президентски правителства, които са временни правителства, но които вземат важни решения, като например международни договори или други неща. И мисля, че сега, след като бяха направени тези конституционни промени по отношение на временните правителства, не би трябвало да очакваме правителството на Главчев да бъде временно правителство като тези на Радев.

Това е мое предположение, разбира се. Може би греша. Но мисля, че идеята на това правителство е, отново, да има някакъв баланс на силите и най-вече да се подготви за избори. И тогава може би ще имаме нов баланс, който трябва да отчита и възможните промени в света във връзка с европейските и американските избори.

За последния въпрос бих искал да се върна към въпроса за промяната, но истинската промяна, а не преразпределението на влиянието и важните позиции в институциите. България е страна, която се нуждае от социална промяна и от промяна в много отношения. Това е впечатлението, с което винаги си тръгвам от България след посещение в страната, и мисля, че много международни наблюдатели биха споделили това впечатление, както и много българи, включително хора, с които успях да разговарям по време на посещението си миналата година. Но вие казахте, че истинската промяна изисква комплексно мислене, а аз дори не предполагам, че такова комплексно мислене може да се появи по време на тази кратка предизборна кампания, която ще преживеете отново в България. Така че откъде може да дойде промяната и кой може да я произведе? Кой би могъл да изгради и кой би могъл да бъде промяната в България?

Според мен хората трябва да бъдат промяната. Разбира се, може би е наивно или малко глупаво да го кажа. Може би звучи много опростено. Но аз наистина не искам да разчитам на политическите партии.

 Политическите партии в България са в голяма криза. Не съм сигурен дали изобщо съществуват. Знаете, че много партии по света и в Европа имат вътрешен живот. Те имат различни вътрешни събития. Имат дискусии, имат вътрешна конкуренцияи т.н. Не съм сигурен, че българските партии имат това. От това, което чета в новините, имаме много партии, които са лидерски тип партии. Така че имаме лидери. Може би в някои от по-големите партии има различни течения. Но във всеки случай има някакво разбиране, че много партии може би дори нямат структури и че са просто формации, машини за превръщане на парите във власт и на властта в пари. Те водят политическа дейност, без да дават реална възможност на обикновените хора, дори и това да не е добър термин, да израснат и да направят нещо сами. 

Мисля, че е очевидно, особено на последните местни избори или в други случаи, как българските партии, ако те наистина имат потенциал за власт, представляват определени икономически интереси, които съществуват в България. И по принцип имаме конкуренция на различни видове икономически интереси чрез партиите. И пак поради това не виждаме хора, които нямат бизнес или които нямат финансови ресурси, да се развиват много в българската политика.

Бих казал, че Европейският съюз, ако си представим, че Европейският съюз е агент на промяната, в рамките на своята територия, мисля, че Европейският съюз трябва да открие как европейските пари могат да достигнат по-дълбоко в българското общество, да достигнат до обикновения човек или до някои хора, които са, да кажем, на най-ниско ниво, и как те могат да имат някакво влияние. И по някакъв начин приемам, че промяната идва от тези хора на това ниво. Знам, че това може да е много наивно, защото обикновените хора често са хора, които не са ангажирани. Може би те имат всякакви здравословни проблеми или лични проблеми и т.н. Така че, разбира се, обикновените хора не са готови да бъдат лидери или да бъдат проводници на промяна. 

Въпреки това в момента не виждам друг начин някой друг да предложи нещо ново в българското общество и политика, защото ние имаме само акумулация на съществуващите интереси – политическа и икономическа власт. Имаме само йерархии, в които хората на върха имат натрупване на тези неща, а тези хора на върха се сменят и това е нашата система. Както казах, една наистина демократична система трябва да намери начини хората, които нямат пари или ресурси, да бъдат достатъчно образовани или да имат достатъчно почтеност, за да участват в политическото и социалното съревнование и да дадат нещо от себе си. Така че за мен, както казах в началото, промяната трябва да бъде в хората, от хората, от хората. И, разбира се, разбирам, че всяко общество, особено капиталистическото, има своите особености. Както се казва в някои теории, има база, има надстройка (която е възпроизводството на икономическата база – бележка на Cross-botder Talks). Разбирам това. но все пак ме попитахте за промяната. Така че за мен промяната трябва да е нещо, което всеки трябва да може да направи, да постигне, да разбере и да се бори за него.

Точно така. Благодаря ви за това определение. От своя страна мога само да добавя, че когато хора, които не са бизнесмени, когато хора, които не са богати в момента, влизат в политиката и изразяват своите нужди, а не нуждите на бизнеса, когато изразяват своята гледна точка, това вече е вид промяна. Защото, както някой ми каза по време на последното ми посещение в България и вие го потвърдихте в един от разговорите ни за България, тези, които са в политиката в България, са предимно тези, които имат пари. Така че парите се възпроизвеждат чрез политиката. И тогава политиците работят, за да генерират повече пари, повече или по-малко. 

Благодаря ви много за това интервю. Надявам се, че за нашите слушатели е малко по-ясно какво се случва в България, страна, която напоследък премина през много предсрочни избори и ще премине през още едни предсрочни избори и за съжаление тези предсрочни избори няма да донесат качествена промяна в политиката, а по-скоро поредното пренареждане. Мисля, че можем да се съгласим с това. 

Благодаря ви отново, Владимир, и благодаря на всички, които слушат. Моля, не забравяйте да се абонирате за предаването Cross Border Talks. Ние сме на различни платформи, YouTube, SoundCloud, Spotify, също и в основните социални мрежи. Така че останете с нас. Няма да пропуснете нито един от материалите, които публикуваме. Благодарим ви и ви желаем приятен ден.

Снимка: Триъгълникът на властта в София (източник: Pixabay, CC0)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author