Марин Флориан: Протестите на фермерите и превозвачите в Румъния са заради кризата на конкурентоспособността

Владимир Митев, Мостът на приятелството, 17 януари 2024 г.

Марин Флориан е председател на Свободните синдикати на Румъния, член на Националния синдикален блок (BNS). 18 години работи в синдикатите, а преди това е бил председател на младежката структура на BNS. 

Флориан разговаря с “Трансгранични разговори” и “Мостът на приятелството” за настоящите протести на румънските фермери и превозвачи. Какво мотивира техните съвместни действия? Как те се отнасят към подобни протестни движения в други части на ЕС, например в Германия? Как профсъюзите, правителството и политическите партии реагират на тези протести? Каква е ролята на румънския Национален план за възстановяване и устойчивост във всичко това?

Марин Флориан беше поканен от Владимир Митев да коментира всички тези въпроси в трансгранична дискусия.

Добре дошли на една трансграничната дискусия за продължаващите протести в Румъния. От една седмица в Румъния се провеждат протести на земеделски производители, транспортни фирми и шофьори, както и на други социални групи, с различни искания, свързани с данъчните правила, Европейския план за възстановяване и устойчивост и много други въпроси. Тези искания са насочени към прецизно предефиниране на икономическите и властовите отношения в Румъния.

Сега към мен се присъединява Марин Флориан, който е лидер на Свободните синдикати на Румъния – синдикат, който е част от Националния синдикален блок. Г-н Флориан, нека да започнем с този въпрос. Какви са причините за тези протести в момента? Виждаме, че много групи протестират едновременно. Виждаме много възмущение. Може би е налице недоволство, което продължава от известно време. И така, какви са причините и кои са големите искания в момента?

Ами, на първо място, разбира се, че в Румъния има голямо социално напрежение. Но то не е само в Румъния. То съществува в цяла Европа. Можете да го видите в Германия, във Франция и в други страни. Това са страни, които са укрепили демокрацията.

Мисля, че основното безпокойство на румънските протестиращи е свързано със сегашния икономически модел. Тук ще спомена ситуацията в хранително-вкусовия сектор. Ако разгледате категориите протестиращи, ще видите, че има както работници, така и предприемачи в транспортния и хранително-вкусовия сектор. И двата сектора са част от така наречения законодателен пакет Зелена сделка. Това са двата сектора, които са най-силно засегнати от екологичния преход.

Ако погледнете Германия в момента, едно от основните притеснения е, че правителството ще намали субсидиите за дизелово гориво. Това е в разрез с възможностите на земеделските стопани, тъй като трябва да имаме предвид, че Европа се сблъска с Covid и с инфлационна криза. А в момента обсъждаме влизането в сила на регламентите, които са част от пакета за климата. Говоря за Зелената сделка, но не само за нея.

Не отричам, че Зелената сделка е необходимост. Той е решение на нашата политическа система. Да, ние трябва да следваме Зелената сделка. Това е пътят напред. Но трябва да го направим по начин, който е социално приемлив за заинтересованите страни, в случая земеделските производители и транспортния сектор. Преди всичко имаме ситуация на геополитическа криза. Има различни войни и геополитически проблеми. Войната в Украйна засяга главно държавите, които имат обща граница с Украйна. В този контекст има пакет от искания от страна на земеделските стопани, както видяхме в комуникацията между земеделските стопани и румънското правителство.

Така че имаме няколко кризи, които сега се припокриват. И ако се върнем на икономическия модел, мисля, че това е нещо доста важно. Ако погледнете спекулациите в хранително-вкусовия сектор, ще видите, че те са доста големи. Ако погледнете от глобална гледна точка, това е проблем.

Но вторият проблем, който трябва да разгледаме, е, че в сектора на хранително-вкусовата промишленост има голямо неравенство. В Румъния имаме един милион дребни земеделски стопани, които просто оцеляват, и няколко големи компании, които печелят много пари. И ако погледнем субсидиите, които идват от Брюксел, но и продуктите с добавена стойност в хранително-вкусовия сектор, ще видим как те се разпределят между заинтересованите страни. Дребните земеделски производители не получават много, особено при инфлацията и повишаването на цените. Фактът, че хипермаркетите прибират почти цялата печалба, води до ситуация, в която земеделските производители не могат да се справят.

Това означава, че държавата, системата и пазарът трябва да бъдат променени, за да могат дребните земеделски производители да печелят. В противен случай те ще продължат да бъдат недоволни и социалното напрежение ще се увеличава. Това е ниша, от която крайната десница се възползва много добре. Те са много заинтересовани да придадат политически привкус на това протестно движение.

Накратко, мисля, че протестите са оправдани. Те трябва да продължат.

Мисля, че описахте много добре румънския контекст на протестите. Сега бих искал да Ви попитам за международната ситуация, в която се провеждат тези протести. В момента в Германия също се провеждат важни протести от подобни икономически групи и може би с подобни искания. А преди време, по време на кризата „Корона“, в Канада имаше голям протест на транспортни компании. Затова бих искал да ви попитам: до каква степен тези протести са отзвук от международни протести или до каква степен имат някаква международна връзка, поне по отношение на идеите и вдъхновението?

Ситуацията по време на периода Covid-19 беше различна. Трябва да имаме предвид, че протестните движения по време на пандемията Covid-19 бяха изправени пред много предизвикателства. Не мисля, че ситуацията днес е подобна на тази в Covid-19. Но това, което обединява всички тези протести, е пазарът. Пазарът е инструмент, който в този момент не осигурява справедливо разпределение на добавената стойност.

Защо се случва това? Пределно ясно е, че най-могъщите се възползват най-много от пазара. А принципът на конкуренцията е присъщ на капиталистическия начин на работа. Пазарната икономика облагодетелства най-мощните компании. Те печелят много. Те разполагат с възможности и ресурси, които им позволяват да оцелеят при различни сътресения. Те имат достатъчно капацитет, за да бъдат стабилни в тези трудни времена.

Не така стои въпросът с много физически лица и дребни предприемачи, работещи в транспортния сектор. Работещите в селскостопанския и хранително-вкусовия сектор също не разполагат с достатъчен капацитет и средства, за да бъдат устойчиви. Те не разполагат със средства, защото пазарът не им предоставя средства, за да оцелеят и да се развиват в тази среда. Не става дума за обикновена стока. Става дума за храна. Това е стока, която е от съществено значение за нашето съществуване. Ако нямате достъп до здравословна храна, това ще се отрази на целия ви живот. Засегнато е цялото общество. Точно това се случва в момента. Всички го виждаме.

Обикновено, когато има протести срещу пазара или срещу господството на големия бизнес, който е изключително конкурентен, това са протести със социални послания. Но в този случай имаме и земеделски производители, които са собственици на капитал – на по-малки или по-големи компании. Имаме и транспортни компании или работодателски организации на транспортни компании. Можете ли да анализирате настоящите протести в Румъния от гледна точка на труда? До каква степен те защитават интересите на работниците и до каква степен са протести, които изискват определени корекции за капитала, така че той да стане по-печеливш и по-конкурентоспособен?

Става дума за различни видове интереси. Собствениците на предприятия имат различни интереси от тези на работниците. Това е вярно. Но именно затова споменах пазара. Ако погледнете интересите на тези две групи сега, те изглеждат едни и същи. Функционирането на пазара е засегнало и едните, и другите – и дребните предприемачи, и работниците. Те не могат да оцелеят в тази рамка.

Работниците протестират за условията си на труд, за заплатите си. Предприемачите протестират за способността си да оцеляват и да се развиват във време, когато трябва да се отговори на изискванията, свързани с изменението на климата. Имаме множество припокриващи се кризи и има множество искания.

В тази ситуация държавата трябва да се намеси, за да балансира донякъде интересите и да балансира донякъде разпределението на добавената стойност. В противен случай напрежението ще нарасне и крайната десница ще процъфти. Една нежелана ситуация може да означава, че ще бъдат засегнати много програми и ценности.

Имам предвид частта за климата, която беше приета на равнище ЕС. Тя беше приета от всички членове, но не само от ЕС, а и от други държави, като Канада, САЩ, които отново се присъединиха към Протокола от Киото след Тръмп, и други подобни. Да, по принцип интересите на малките предприятия и на работниците са различни. Но в тези протести собствениците на малки предприятия и работниците имат някои сходни интереси, защото работниците не могат да произвеждат без достъп до средствата за производство, а без тях компаниите не могат да наемат и не могат да осигурят добри условия на труд на своите работници. Така че интересите са почти идентични. Но не съм видял мултинационални компании да протестират в тази ситуация.

Видях някои критики към намесата на полицията срещу демонстрантите, особено от страна на полицейския профсъюз, наречен Европол. Бих искал да ви попитам за ролята на синдикатите в този конкретен случай на социален конфликт. Съществуват много различни синдикати. Някои от тях са национални. Някои от тях са специфични. Можете ли да направите общ преглед на това как синдикатите се отнасят към тези протести и какво правят синдикатите в момента?

Ако разгледате различните протести, които се провеждат в момента в Румъния, ще видите, че те не са непременно свързани с протеста на земеделските производители, транспортните работници и бизнесмените. Ако погледнете лекарите, те не протестират по начин, който подкрепя земеделските производители. Очевидно е, че има общо социално напрежение. Ситуацията, която описах, не засяга само земеделските производители. Тя засяга и обществените услуги и достъпа до тях, а има и други сектори, които са засегнати. Засегнати са също текстилните работници и други сектори.

От моя гледна точка смятам, че синдикатът трябва да спазва закона. Много е важно синдикатите да действат в съответствие с това, което законът им позволява да правят. Ако погледнете ценностите на синдикатите, като например солидарността и други ценности, те трябва да действат в съответствие с тези ценности. За да бъда съвсем конкретен, ако погледнете най-големия синдикат в Румъния в момента, в сектора на хранително-вкусовата промишленост, в селскостопанския сектор, той не протестират в момента. Протестират фермерите и дребните бизнесмени.

Честно казано, тези протестиращи не са непременно толкова много. Има стотици протестиращи. Но говорим за сектор, в който има 1 милион земеделски стопани, които се препитават. От този 1 милион земеделски стопани само няколкостотин протестират. Те го правят много шумно и привличат голямо обществено внимание, което от моя гледна точка е добре. Но в този контекст най-големите профсъюзи в транспортния сектор или в сектора на хранително-вкусовата промишленост не участват. Не казвам, че те не трябва да участват. Казвам само, че в момента те не са включени.

Според мен тези профсъюзи не се чувстват непременно представени от исканията на земеделските производители, които вече протестират. Нека да разгледаме структурата на исканията на протестиращите. Те се обърнаха към правителството с искане за безплатна храна, например, или за други неща, които не са необходими според това, което позволява законът. Затова смятам, че за да действаме в името на солидарността, трябва да имаме общ набор от искания към правителството. В момента това не се случва.

Не съм виждал никакъв контакт между големите профсъюзи и дребните земеделски производители, поне доколкото ми е известно. Мисля, че сега е добър момент за протести, защото тази година в Румъния има свободни избори. Но трябва да ги организираме малко по-добре, така че всички заинтересовани страни да се чувстват представени в протеста. От тази гледна точка мисля, че имаме малцинство, което протестира много ефективно, ако погледнете медийното отразяване, което получава. Но от моя гледна точка смятам, че профсъюзите и представителите на земеделските производители, които протестират в момента, се опитват да създадат общ набор от искания срещу сегашното правителство и срещу бъдещите политици. Тази година ще има избори и ние не знаем как ще изглежда следващото правителство.

Споменахте, че тази година в Румъния има много избори. Исках да Ви попитам и за Вашата оценка на реакцията на правителството и основните политически партии в парламента на тези протести.

От това, което видях, политиците са отворени за диалог, което е нормално, като се има предвид, че това е важна година за тях. Някои от тях се опитват да използват протестите, но не успяват да се възползват от тях. Видяхте в пресата, че крайнодясната политическа партия AUR (Алианс за обединението на румънците) се опитва да създаде синергия между политическата си платформа и случващото се в Румъния. Те не успяват.

В началото на протестите се появиха слухове, че AUR ги е организирала. Е, може и да са го направили, не знам, но на този етап съм сигурен, че не могат да направят никаква връзка между това, което предлагат, и този протест. Протестът тече от много време. Имаше седем дни на протести. Мисля, че политическите партии, които управляват страната в момента, са отворени за диалог. Не съм видял никаква ефективност в изпълнението на исканията, защото през последните седем дни мина много време, а те все още говорят. 

Трябва да споменем, че тези искания не са непременно фиксирани. Ако погледнете протестиращите земеделски производители в Констанца, те имат различни искания от тези, които протестират в други окръзи, например. Така че протестите не са особено организирано. Ако погледнете на това от гледна точка на правителството, ами то е трудно да реагира, ако няма общ подход сред протестиращите.

Но това е така, защото не само левите, но и десните не искаха да укрепят социалния диалог. Защото ако се засили социалният диалог, протестът ще бъде по-организиран. А ако не отдавате прекалено голямо значение на социалния диалог, ще получите реакции като тази, които трудно се контролират, трудно се разбират, но и трудно се реагира на тях. Протестите са спонтанни. Мисля, че протестите ще продължат. Политическите партии, които управляват страната, ще продължат диалога. А опозицията ще продължи да използва своя разказ за протестите. Те ще се опитат да ангажират протестиращите и да отговорят на техните искания. Имам предвид по-специално крайно десните партии.

Ситуацията е променлива и ще продължи да бъде такава. Протестите продължават вече седем дни. Това означава, че това не е напразен протест. Съществува реално социално напрежение. Румъния не се справя добре. Имаме известно увеличение на БВП, имаме известен икономически растеж. Но този икономически растеж не помага на обикновените хора. Той помага на компаниите и на едно малко малцинство, което получава по-голямата част от създаденото богатство. Мисля, че синдикатите ще насърчат дискусия в тази посока. В бъдеще ще имаме повече социални движения в Румъния. И мисля, че подобна напрегната ситуация може да се появи отново в близко бъдеще.

Последният ми въпрос изисква кратък отговор. Имаше някои искания от страна на протестиращите, имаше известно недоволство от Националния план за възстановяване и устойчивост. Спомням си, че този план беше предоговорен от Румъния през 2023 г. И просто исках да Ви попитам до каква степен тези искания са основателни, а именно, че този план има някои отрицателни страни и че трябва да бъде променен. И реалистично ли е това да стане? Може би работата Ви като синдикалист Ви позволява да имате специфична и информирана гледна точка към Националния план за възстановяване и устойчивост?

Няма да ви дам кратък отговор, защото отново ще спомена социалния диалог. Ако погледнете как е бил договорен планът, ще видите, че заинтересованите страни, и по-специално синдикатите и социалните партньори като цяло, не са участвали в разработването на плана. И имаше само няколко кратки консултации, при които социалните партньори не можаха да реагират. Политическите партии не бяха непременно заинтересовани от насърчаване на социалния диалог и те насърчиха план, който не беше социално приет.

Защо това беше така? Защото той е твърде амбициозен по отношение на това, което Румъния може да постигне. Ето защо Националният план за възстановяване и устойчивост е толкова противоречив. Той беше пазен в тайна в продължение на много месеци и социалните партньори не знаеха какво съдържа и какви са ангажиментите в него.

Така че, като се има предвид тази ситуация, смятам, че планът е важен инструмент, но може би е твърде амбициозен за Румъния в момента. Смятам, че предоговарянето в бъдеще може да се осъществи в контекста на европейските избори, тъй като през юни тази година имаме европейски избори. Можем да говорим дни наред за Националния план за възстановяване и устойчивост. Политическите партии, които работиха по този план, трябва да бъдат по-активни в разговорите със синдикатите, за да го превърнат в балансиран план. В момента, в състоянието, в което се намира пазарът, Националният план за възстановяване и устойчивост не е балансиран план. Той е план, който може би малко насилва социалният капацитет на Румъния, за да засили синергията между европейската и румънската икономика, особено с оглед на изменението на климата. Това е моята много кратка и много обща позиция по този въпрос.

Снимка: Марин Флориан (източник: Марин Флориан)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author