Фундаменталната икономика – може ли да спаси социалдемокрацията?

“Трансграничните” разговори започват рубриката „Периферно зрение“ на Роналд Йънг, наречена по името на неговия блог – сложен опит на „пенсиониран социолог“ да осмисли света чрез огромното количество литература в областта на социалните науки. Рубриката ще предлага прозрения и материали за четене по сложни теми от съвременния свят на капитализма, доброто управление, социалните промени и интелектуалния живот. 

Рон Йънг е събирал вода от различни източници по целия свят, като е натрупал богат професионален опит. От 20-годишна възраст той работи с много хора с различен професионален опит (специалисти, политици, обществени активисти, дори учени), които споделят стремежа си да подобрят социалните условия. От края на 60-те до първата половина на 80-те години на ХХ в. работи в политехнически колеж, което му дава възможност да говори и пише по проблемите на планирането в продължение на 17 години, докато работи за постигане на стратегическо влияние, допринасящо за по-включващ стил на управление в Западна Шотландия в продължение на 20 години. 

След падането на Берлинската стена той се преквалифицира в консултант и в продължение на 30 години работи и живее в няколко държави в Централна Европа и Централна Азия в търсене на това, което в научната литература се нарича „добро управление“. Междувременно, и особено след пенсионирането си, той се опитва чрез много четене и писане да осмисли това, което в заглавието на блога си нарича „социални усилия“, т.е. усилията да се направи светът по-добър. 

Блогът „Периферно зрение“ се води от около 15 години – с 2-3 статии седмично. Това може да не изглежда много, но Роналд Йънг се гордее, че е „ресурсен човек“ – човек, който проучва, създава мрежи и споделя резултати. Той разглежда блога си като възможност да сподели знанията си с другите и идва на Cross-border Talks, за да направи това и с аудиторията на CbT. 

Първата статия от рубриката на Рон Йънг разглежда Лейбъристката партия на Обединеното кралство и нейния стремеж към съживяване на лявата политика, който се обобщава като „фундаментална икономика“. 

Фундаменталната икономика – може ли да спаси социалната демокрация? 

Социалдемократическите партии в по-голямата част от Европа имат сериозни проблеми – те са заразени от неолиберализма и са забравили левите си корени. 

Киър Стармър беше лидер на Английската лейбъристка партия в продължение на почти три години, но не оказа съществено влияние. Партията може и да се радва на 20% преднина в социологическите проучвания, но това се дължи основно на пълната катастрофа, която Консервативната партия направи – не само след референдума за Брекзит през юни 2016 г., но и след строгите икономии които Камерън и Озбърн наложиха на нацията на 2010. Това са 13 години мизерия за хората с ниски и несигурни доходи (около 15 % от населението на Обединеното кралство). А последните 12 месеца бяха особено жестоки за тези хора, тъй като цените на енергията и храните се повишиха.

Манифестът на лейбъристите от 2017 г., изготвен под ръководството на Джереми Корбин, беше изключително популярен – не на последно място заради ангажимента му да национализация на някои индустрии, за да ги премести в публична собственост – вж. доклада за алтернативните модели на собственост. Но лидерството на Корбин беше подложено на постоянни атаки както от страна на мейнстрийм медиите, така и от парламентарното мнозинство на лейбъристите, а през декември 2019 г. партията се срина в най-голямото си поражение от 30-те години на миналия век насам – загуби близо 50 места в Северна Англия, която беше лейбъристка от близо век (но гласува за Брекзит).

Стармър (за разлика от Корбин) застана на страната на оставането в ЕС и след оставката на Корбин се облече в прилични леви дрехи за кампанията си за лидер, които обаче бяха бързо захвърлени веднага след победата му.

През 2018 г. Рейчъл Рийвс (която през 2021 г. стана финансов министър в сянка на партията) публикува обемен памфлет от 66 страници, озаглавен „Икономиката на всекидневието„, а Political Quarterly публикува кратка, но добре цитирана статия за него, което доведе до друга поредица от статии в списанието през 2022 г. Сърфирането в интернет разкри доста богата колекция от статии и брошури за концепцията, която е разработена преди десетилетие от колектива Foundational Economy в Манчестърския университет, чиито работни документи са достъпни тук. С този термин Рийвс обозначава три неща –

• „На първо място, работата и заплатите. Хората се нуждаят от по-голям контрол на работното място, по-силни права за колективно договаряне, по-високи заплати и инвестиции в технологични иновации и умения.
• Второ, семействата и домакинствата. Икономиите, ниските заплати и тежестта на грижите поставят под напрежение милиони семейства. Трябва да защитим услугите, които подкрепят семействата, и да направим много повече, за да изкореним детската бедност, която се увеличава.
• Великобритания е една от най-централизираните страни в Европа. Трябва да делегираме правомощия за вземане на решения, ресурси и събиране на данъци на градовете, селищата и графствата. Включването на местните общности и тяхното мнение ще доведе до по-добра политика и по-отзивчиви и рентабилни обществени услуги.“

Но това беше преди няколко години. Сега Киър Стармър повиши залога в поредица от политически изявления на Лейбъристката партия, чиято кулминация е „Мисия за икономиката“ – най-технократското изявление за ангажираност с икономическия растеж, което някога сте виждали – с отпечатъците на Мариана Мазукату по него. 

Въпросът е как това може да се съчетае със съвсем различния подход, който се съдържа в дискусията за „ежедневната/фундаменталната икономика“. 

На различни места като Барселона, Уелс, Шотландия и Манчестър, в през последните години се предприемат опити – често с помощта на Центъра за местни икономически стратегии (CLES) – за интегриране на този по-локален подход, който е противоположен на неолиберализма. 

Фундаменталният подход се различава от подхода на „производствената икономика“, който доминира в лявоцентристката (и дясноцентристката) политика във Великобритания и другаде от края на 40-те години на миналия век. Той се фокусира върху възможността и необходимостта от местна инициатива в една фундаментална политика, която премахва установеното разграничение между икономическа и социална политика.

Високопоставени фигури в Лейбъристката партия на Обединеното кралство се стремят към разказ, основан на споделени ценности или национална идентичност – но един надежден за избирателите разказ трябва да се основава на делиберативната и перформативна основа на успешна местна инициатива. Така че социалдемократическото предложение се превръща в „доверете ни се да направим повече от това, което вече сме направили, за да осигурим бъдеще, което работи за вас“.

За това трябва да благодарим на феминизма – през 1996 г. феминисткият колектив Gibson-Graham публикува книгата „Краят на капитализма (такъв, какъвто го познавахме)“.„, дълго пренебрегвана класика, която постави началото на начин на разглеждане на икономиката, който явно е вдъхновил автори като Кейт Роуарт и Ан Петифор. Томът бе последван от две други книги, едната от които заема първо място в таблицата по-долу.

Съзнавам, че читателите няма да са свикнали с подобна таблица, но тя е там просто за справка. Има само една книга – останалите материали са статии и брошури с ясно обозначени номера на страниците.

Източник на информация за фундаменталната икономика (в хронологичен ред)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author

Ronald Young

See author's posts