Германия: политиката „търговията над всичко“ приключи

Разрушаването на социалния договор на Германия и движението към „обичайния бизнес“ с Русия, с известен флирт със Си Дзинпин на заден план, излагат на риск целия европейски проект. Самоуправляващите се политики на Германия през последната година, изненадващо сходни по тон със старото правителство на Ангела Меркел, са сигнал за най-голямата опасност за европейската интеграция след Брекзит.

Отношението на Германия тласка Полша и други страни от Централна и Източна Европа в ръцете на САЩ и Великобритания. Южните страни или вече са попаднали в ръцете на популистите, или скоро могат да попаднат в техните ръце. Така наречената европейска стратегическа автономия не се среща никъде, освен в думите на Еманюел Макрон.

Всички стълбове на германския обществен договор вече се рушат. На първо място сред тях, разбира се, е енергията. Евтиният газ беше в основата на икономическия подем и на правителството на Ангела Меркел. Ето защо бяха положени толкова много усилия за „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“. Това беше направено, за да се гарантира, че енергията ще потече безпрепятствено към Германия, като по този начин се заобиколят „проблемните“ страни от Централна и Източна Европа. От 70-те години на миналия век Германия предоставя на СССР и Русия достъп до сърцето на Европа. „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ имаха за цел да предоставят на Германия монопол върху газа в Европа.

Вторият разтърсен стълб е износът.

Компании като Volkswagen, Siemens, Uniper, Schwarz, O-Basf, Aldi и други са бастионът на германската икономика и имат думата при определянето на германската външна политика. Видяхме това наскоро в Китай, когато Олаф Шолц беше придружен от 12 главни изпълнителни директори и други представители на най-големите германски компании. Повече от 20 от 30-те най-големи компании разчитат на компоненти, произведени извън ЕС, особено в Китай. През 2002 г. Volkswagen доставя 500 хиляди автомобила в Китай. През последните години приходите от търговия между Китай и Германия са били 12 пъти по-високи от сегашните и възлизат на 245 млрд. евро.

Третият стълб е пацифисткият: Германия се чувства сигурна в сигурността на САЩ и НАТО.

Тази зависимост от чужда сила и удобното геополитическо седалище на властта в Централна Европа са основната сила, която тласка Германия към индустрията и икономиката. След обединението на Германия и падането на „реалния социализъм“ следващата стъпка е икономическата колонизация на постсъветската сфера, най-вече на Чешката република, Словакия, Унгария и Полша. Тези страни бяха изтласкани в позицията на резервоари за евтина работна ръка без реална възможност за участие във външната политика.

Зависимостта от икономическото здраве на Германия е това, което виждаме сега, особено в Чешката република и Словакия. Икономиките на тези страни са свързани с германската икономика в съотношение 1:1. Икономическите отношения на Вишеградската четворка с Германия са много по-важни за последната, отколкото тези с Китай.

Този постколониален подход към Mitteleuropa, третирана като резервоар на евтина работна ръка и продукти, е четвъртият стълб на социално-икономическия договор на Германия.

Третият стълб на военната хегемония на САЩ се променя точно сега. Германия, със своя толерантен подход към руския империализъм и не толкова решителна позиция по отношение на войната в Украйна и суверенитета на източноевропейските държави, подтиква САЩ да пренасочат интереса си към Полша и Украйна, а не към толкова важни партньори като Прибалтика, Чехия и Словакия.

Това създава ново пространство за икономически сделки, като например атомна енергия, за Румъния, Полша и други страни в сферата на САЩ. Или военни споразумения с Южна Корея и производство на танкове К2 в Полша. Това застрашава и четвъртия стълб на германския социално-икономически договор.

В този момент първият стълб се нуждаеше от абсолютна реконструкция. Засега германското правителство е изградило терминал за внос на втечнен природен газ на брега на Северно море във Вилхелмсхафен и е закупило огромни количества от суровината на световния пазар, за да гарантира енергийната сигурност за тази зима. В близко бъдеще петролни танкери от страни като САЩ, Норвегия и Емирствата ще снабдяват Германия с газ. Планирани са още пет терминала за втечнен природен газ, които трябва да бъдат завършени (поне повечето от тях) през следващата година. Ако се вярва на германските политици, до средата на 2024 г. Германия ще бъде напълно независима от руския газ… но те не изглеждат 100% сигурни в това.

Партията „търговията над всичко“, която в момента е на власт в германския естаблишмънт, с главни представители Олаф Шолц и други лидери на Германската социалдемократическа партия (в другите партии от коалицията на уличните светлини този курс не е толкова популярен), изглежда не вижда колко дълбоки са промените, които ще настъпят с руската инвазия в Украйна.

Времето на Mitteleuropa с колониална политика спрямо Полша и други страни рамо до рамо с Русия приключи.

На изток от Европейския съюз никоя държава няма да повярва на думите на политиците в Бундестага. В най-добрия случай немските думи ще бъдат посрещнати с резервираност.

Случаят с бронираните машини „Леопард“, които уж не могат да бъдат доставени на Украйна от Германия заради нейните съюзници, което е откровена лъжа, както и други преговори около оръжията и бъдещото им производство от европейските страни, показват това.

Олаф Шолц иска да предостави гаранции за сигурността на Украйна в момента, а в същото време Макрон иска да направи това спрямо Русия. Това е пълна глупост, защото никой няма да се надява на това.

Вече видяхме това при Споразуменията от Минск. Някои политици в Германия вече отбелязаха, че без мир няма да има икономически растеж в Германия през следващите години. Но какво щеше да се случи, ако с благословията на Ангела Меркел имаше сътрудничество с Путинова Русия? Сега те се опитват да направят същото, като флиртуват със Си Дзинпин.

Тази ориентация към по-големите играчи, както видяхме при САЩ и Русия, а сега и при Китай, без да се вземат предвид останалите членове на Европейския съюз, понастоящем представлява най-голямата опасност пред проекта за федерализация. Никой няма да се довери на Германия, ако тя продължи да води политиката си „търговията над всичко“.

Къде е автономията на Европейския съюз във всичко това?

Наистина ли сме толкова слаби, че винаги трябва да разчитаме на авторитарни режими или на САЩ, които често не са по-добри или са само малко по-добри?

Снимка: Германският Бундестаг като Райхстаг, преработен от Норман Фостър

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author

Wojciech Albert Łobodziński

See author's posts