След войната
Задачата на следващия румънски президент ще бъде да управлява отношенията с Украйна в следвоенния период и, както и преди, румънските общности на украинска територия ще бъдат обект на приоритетно внимание от страна на Букурещ
Юлиан Мареш, Contributors.ro, 28 ноември 2022 г.
Войната на Руската федерация срещу Украйна предизвика световна зърнена криза, като блокадата, наложена от руския флот, доведе до това, че украинските пристанища Одеса, Николаев, Черноморск, Пивденний и Очаков вече не можеха да превозват товари по море[1]. Въпреки това изнасянето на зърно – пшеница, слънчоглед, царевица – от Украйна беше наложително по търговски, продоволствени и хуманитарни причини, тъй като много страни по света зависят от годишното селскостопанско производство в Украйна.
Призракът на продоволствена криза беше остър за традиционните потребители на украинско зърно – страни като Еритрея, Сомалия, Либия, Египет, Саудитска Арабия, Оман, Израел, Тунис, Етиопия, Йемен и Кения[2], но в същото време европейският пазар на производни продукти реагира незабавно – например за големите количества олио, търсени от хранително-вкусовата промишленост в Италия, суровината – украински слънчоглед – внезапно се оказа в недостиг.
В ситуацията, създадена от руския шантаж, се появиха три инициативи, които да улеснят деблокирането на украинския износ на зърно, както на оставащия от 2021 г. – производство от 86 млн. тона, така и на този, който се очаква през 2022 г. – очаквано производство от почти 56 млн. тона[3].
Една от тях дойде от Румъния и се състоеше от поредица от инвестиции, направени с ускорени темпове, започвайки от февруари 2022 г., за модернизиране и разширяване на пътната, железопътната и пристанищната инфраструктура с връзки с Украйна и Република Молдова, чрез които можеше да се поеме износът на украинско зърно в големи обеми. Така президентът Клаус Йоханис имаше възможност да заяви[4] пред Общото събрание на ООН през септември, че Румъния е улеснила транспортирането на 60 % от украинския износ на зърно през 2022 г., като по този начин (предполагаемото) мнозинство е постигнато по-специално чрез пристанище Констанца и по Дунав, чрез румънско-молдовско-украинско тристранно сътрудничество, съответно по канала Сулина и пристанище Галац, както и чрез пристанищата Джурджулещи и Исмаил[5].
Вторият дойде от Турция с посредничеството на Истанбулското споразумение, което позволи създаването на продоволствен коридор[6], временно приет от Руската федерация и Украйна, чрез който беше възобновен износът на зърно по море с конвои от граждански кораби, придружавани от мощния турски флот. Първият кораб тръгва през август 2022 г. от пристанището на Одеса[7], но решаващата роля на турската военна сила в морето се проявява по-късно, през октомври 2022 г., когато Русия заплаши да напусне споразумението в отговор на украинските нападения срещу руски военни кораби. С гласа на министъра на отбраната Хулуси Акар Турция гарантира безопасността на украинските конвои с военноморските си сили,[8] което обезсмисли руската заплаха.
Третата инициатива идва от Полша, която подобно на Румъния улеснява транспортирането на зърно от Украйна с автомобилен и железопътен транспорт, но се сблъсква със същите проблеми: блокиране при преминаването на камионите през митницата и разликата в габаритите на полските и украинските железници[9]. 9] Като се добавят и свързаните с това последици, като сравнително дългите разстояния за автомобилен транспорт и нежеланието на застрахователите да разрешат на камионите да преминават през конфликтни зони, всичко това създава допълнителен проблем с прекомерните разходи по цялата верига на доставки, особено в сравнение с морския маршрут отпреди войната, когато 90 % от селскостопанската продукция на страната е била изнасяна през украинските пристанища.
В краткосрочен план трите инициативи съвпадат, като в момента е наложително да се спасят десетки милиони тонове зърно, складирани в украинските силози от миналата година или прибрани тази година, и да се доставят на получателите в Европа, Африка и Близкия изток. Но какво се случва след войната? В дългосрочен план създадените в настоящия контекст транспортни маршрути могат да се окажат конкурентоспособни, особено като се има предвид, че най-добрият вариант за износ на селскостопанска продукция от Украйна остава морският транспорт през украински пристанища. Още по-важно е да се предвиди следният въпрос: каква ще бъде ползата от инвестициите с национални или европейски средства на Румъния и Полша в транспортната инфраструктура, обслужваща отношенията с Украйна, утре?
Очевидно е, че развитието на пътната, железопътната и пристанищната транспортна инфраструктура по източните маршрути служи на стратегическите интереси на Европейския съюз, а за Румъния кризата с украинското зърно беше неочаквана възможност, тъй като европейските средства внезапно се оказаха на разположение на безпрецедентно равнище и в размер, много по-голям от всички предишни национални средства. Въпреки тези данни Букурещ няма политическа проекция на икономическите отношения с Украйна за следвоенния период, когато едно предизвикателство ще бъде очевидно: какво ще правим тогава с инфраструктурните елементи, добавени сега, в контекста на зърнената криза?
За щастие, в случая с Румъния има отговор, който не може да остане единствен: Република Молдова. Украйна граничи с Румъния по северната и източната си граница, прекъсната на картата от Република Молдова по протежение на 684 км[10] от общата румънско-молдовска граница. За сравнение, молдовско-украинската граница е 1222 км[11], което е почти два пъти повече. Украйна на практика прегръща Република Молдова от границата ѝ с Румъния по протежение на река Прут между Дарабани и Сулина от румънска страна.
Тази географска реалност се наслагва върху външнополитическата и икономическата визия, която Румъния проектира за своето източно съседство, където очевиден приоритет е била, е и ще бъде Република Молдова по много причини, но съществува риск от “невиждане на дървото от гората” на няколко нива. Отвъд Република Молдова е Украйна, без която няма да се подобри сложната ситуация в Приднестровието, а още по на юг на картата има държави като Грузия, Азербайджан и Казахстан, които внимателно следят какво прави Румъния в източните посоки.
Казано накратко, Украйна е около 20 пъти по-голяма от Молдова по отношение на площта, броя на населението или БВП. Търговията на Румъния с Република Молдова обаче е по-голяма по обем от тази с Украйна и показва много различна динамика през последните 10 години.
В края на 2021 г. румънско-молдовската търговия[12] възлиза на 2,4 милиарда щатски долара, а румънско-украинската търговия[13] – на 2,3 милиарда щатски долара, като трябва да се отбележи, че и двете стойности са върхови, ако се анализират в сравнение с предходната година и особено във връзка с развитието през последното десетилетие. Така през 2020 г. същата търговия на Румъния с Република Молдова е била на ниво от 1,9 млрд. щатски долара[14], като се започне от 0,6 млрд. щатски долара[15] през 2010 г., а с Украйна е била на ниво от 1,3 млрд. щатски долара[16], като се започне от 1,4 млрд. щатски долара[17] през 2010 г. В обобщение, в продължение на десетилетие Румъния има стабилен ръст на търговските отношения с Република Молдова, докато през същия период от време се наблюдават големи колебания и ясно изразено непоследователно развитие на търговските отношения с Украйна.
Разбира се, това положително и постоянно развитие на отношенията с Република Молдова е плод на политическия ангажимент и стратегическия приоритет, който Букурещ пое за Кишинев, но поне сега, в новия контекст, породен от войната, разгърната от Русия срещу Украйна, би било уместно да се отбележи разликата в пропорциите между двете държави, с които Румъния граничи (разликата в подхода се забелязва и в детайлите: през ноември 2022 г. посолството на Украйна в Румъния представя данни от 2021 г. на румънски език, а румънското министерство на външните работи представя данни за Украйна от 2020 г.).
Тази разлика в пропорциите може да се види и в дъгата на кръга, образувана от Сигету Мармацией до Сулина и Констанца, от инфраструктурните проекти, чрез които Румъния си е поставила за цел да подобри радикално връзката си с Украйна. През септември 2022 г. държавният секретар Йонел Скриоштяну дава пълна представа за тези инвестиции в интервю от Париж, в което казва: “намерението е да се развият много силно всички видове транспорт […] автомобилен, железопътен и особено речен […] от всички гранични пунктове с Украйна и Република Молдова” [18]. През ноември 2022 г. румънският министър-председател Николае Чука лично посещава района на Теплица, където ще бъде построен нов мост над река Тиса – стратегически проект[19] и първи по рода си през последните 30 години, който ще включва и създаването на допълнителен митнически пункт. Също така в близост до Сигету Мармациеи е отворена гарата CFR Câmpulung на Тиса[20], което ще позволи възобновяването на пътническия и товарния железопътен транспорт между Украйна и Румъния след 15 години.
Особената важност на тези проекти може да бъде изведена от 30- и 15-годишните срокове, посочени в официалните изявления, както и от европейското и международното равнище, с което Румъния се е ангажирала. Така че това са нови елементи, които са нови дори по отношение на целия посткомунистически период на румънската държава, и то не поради потенциала за икономическо сътрудничество, който има източната ни съседка, а поради факта, че Русия нападна Украйна с военна сила. Парадоксално, но за да бъдат взети щастливи решения в Букурещ, бяха необходими нещастни обстоятелства.
Ако мотивите за тези решения са били обстоятелствени, тогава е основателно да се постави въпросът за тяхната окончателност: как ще се използват направените сега инвестиции, когато злощастните обстоятелства, довели до тях, ще се превърнат в страници от учебниците по история? Ясно е, че тези проекти са от стратегическо естество и, взети заедно, представляват исторически момент, но на коя стратегия са подчинени и каква е прогнозата на Румъния за икономическо сътрудничество с Украйна след войната? Засега тази проекция не изглежда да е такава или поне стратегическият им характер се придава от европейското и международното участие в подкрепа на Украйна, а не от това, което идва от Букурещ.
Съобщенията за пресата и официалните изявления на румънската държава показват само автоматична връзка между дневния ред за Република Молдова и дневния ред за Украйна, на практика присаждане на главния външнополитически приоритет на Букурещ към международния контекст, породен от нахлуването на Руската федерация в Украйна, като все още липсват ясни аргументи и конкретни цели в отношенията с Киев. Това е съвсем различен подход от този на Полша, където предварително съществуваше сценарий за развитие на отношенията с Украйна, който руското нашествие само ускори и адаптира.
Освен това триумфалните нюанси, с които някои румънски служители на най-високо равнище представиха пред националното и международното обществено мнение приноса на Румъния за управлението на хуманитарното измерение на ситуацията в Украйна, пораждат въпросителни. Що се отнася до превоза на украинско зърно, цифрата 60%, посочена през септември от президента Клаус Йоханис пред Общото събрание на ООН, се оказа невярна. Три седмици по-късно този процент е опроверган както от министъра на външните работи Богдан Ауреску, който споменава за транзита през Румъния на 5,2 милиона тона зърно[21], така и от данните, регистрирани от Съвета на Европа, които посочват 10 милиона тона зърно като транзит, улеснен от Турция[22].
През ноември Богдан Ауреску сравнява[23] приноса на Румъния за транзита на украинско зърно – 7,1 милиона тона – и приноса на Турция чрез Черноморската инициатива за зърно – 11,1 милиона тона. В същото изявление румънският министър сравнява общия транзит на украински селскостопански продукти през Румъния – 8,4 милиона тона – с транзита им през “коридорите на солидарността”, създадени от Европейския съюз – 16 милиона тона. Никой не оспорва нито обема, нито значението на подкрепата на Румъния в тази ситуация. Въпреки това сравненията с Турция и дори с Европейския съюз, както и неверните проценти, на които се позовава президентът Клаус Йоханис, създават впечатлението, че румънската държава вижда ситуацията като състезание между “спасители” и възможност да спечели точки за собствения си имидж в стила на румънската изключителност, насърчавана от комунистическия режим преди 1990 г.
Очевидно е, че официалният дневен ред на Котрочени не предвижда през оставащите две години от президентския мандат използването на стратегическо ниво на икономическия потенциал на съседството ни с Украйна, въпреки благоприятния контекст. От тази гледна точка трябва да се следва примерът на Полша и как действията, които Варшава вече е предприела, ще дадат резултат след края на войната. Защото също така е очевидно, че в един момент конфликтът, провокиран от Русия, ще приключи.
Що се отнася до Румъния, задачата на следващия президент ще бъде да управлява отношенията с Украйна в следвоенния период и, както и преди, румънските общности на украинска територия ще бъдат обект на приоритетно внимание от страна на Букурещ. В продължение на 30 години подкрепата за тях постоянно се съсредоточаваше само върху идентичностното и езиковото измерение, но на ниво препитание и през по-голямата част от времето в доста враждебен контекст. Това, което е коренно различно сега, е възможността да се включи в дневния ред на двустранните румънско-украински отношения ново измерение – икономическото, от което румънците в Украйна могат да получат реално подобрение на положението си, защото парите говорят, дори по-силно, отколкото румънският език се чува в Черновци, Одеса или над Сигету Марматия.
Румънските общности в съседната страна се нуждаят от икономически инвестиции, а не само от книги, и тези инвестиции биха могли да бъдат направени като продължение на инфраструктурата и проектите за пътни, железопътни и морски връзки, по които Румъния, Молдова и Украйна работят заедно днес. До нас е исторически момент и има голяма разлика в подхода към него на тактическо ниво и на стратегическо ниво, сега и след войната. Който и да стане президент на Румъния от 2024 г. нататък, ще трябва да подготви стратегическа визия за източните ни съседи, която да не се ограничава до въображаеми регионални състезания.
Бележки:
[2] https://www.trt.net.tr/romana/programe/2022/07/29/acordul-privind-cereale-1861350
[6] https://www.trt.net.tr/romana/programe/2022/07/29/acordul-privind-cereale-1861350
[7] https://www.washingtonpost.com/world/2022/08/01/ukraine-grain-deal-odessa-shipments-resume/
[10] https://www.border.gov.md/despre-frontiera-de-stat
[11] https://www.border.gov.md/despre-frontiera-de-stat
[13] https://romania.mfa.gov.ua/ro/partnership/cooperare-economico-comerciala-si-activitate-investiionala
[14] http://mae.ro/bilateral-relations/1677#827
[15] https://chisinau.mae.ro/local-news/1050
[16] https://www.mae.ro/bilateral-relations/1734
[17] https://www.mae.ro/bilateral-relations/1734
[20] https://clubferoviar.ro/premierul-nicolae-ciuca-in-maramures/
[22] https://www.consilium.europa.eu/en/infographics/ukrainian-grain-exports-explained/
Снимка: “Имаше изгаряния”, Алиса Руйович, Черна гора
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!
About The Author
