MAAN – профсъюз на труда, който отказва да приеме граници

Хората, които основаха MAAN през 90-те години, бяха убедени, че неолибералната гледна точка, която тогава беше много силна, трябва да бъде оспорена. Сега виждаме, че Клинтън бе престъпление, а наказанието е на Путин. Успешната капиталистическа система обещаваше свобода и равенство, проспериращ свят. В действителност тя беше и все още е наистина катастрофална – казва Асаф Адив, лидер на Асоциацията на работниците „Маан“, синдикат, базиран в Израел, работещ сред палестинските и израелските работници. MAAN е социално ориентиран профсъюз, който работи отвъд разделителната стена, за да организира и защитава палестинците от Западния бряг, които са наети от израелски компании.

Какво означава името на вашия профсъюз? Усещам, че зад него се крие нещо важно…

Прав сте. Името на профсъюза е Асоциация на работниците „Маан“. Преди това бяхме център за правата на работниците, затова се наричахме Работнически консултативен център. Маан е арабска дума, която означава заедно, а също и дума на иврит, която означава адрес. Така че ние сме адресът, на който работниците могат да се обединят и да работят заедно. Името ни служи на ушите както на арабските, така и на ивритските работници. В голяма степен това е начинът, по който възприемаме нещата тук, опитваме се да създадем пространство, в което всички палестинци и израелци да се чувстват като у дома си. Това е много голямо предизвикателство, както можете да си представите. В крайна сметка никой не е чужденец тук.

През 2009 г. променихте организационната структура. Какво ви подтикна да го направите?

Променихме правната си структура, защото смятахме, че това ще ни даде възможност да организираме по-добре работниците и да влияем върху поведението им. Ако останеш на индивидуално ниво, можеш да работиш само в рамките на личните права, но не променяш начина, по който работниците се държат. Когато те започнат да работят заедно, това им дава възможност да станат активни в социалната борба, а това за нас е и винаги е било най-важното. Ние дойдохме от гледна точка, която казва, че трябва да променим системата.

Хората, които основаха Маан, бяха убедени, че неолибералната перспектива, обобщена в лозунга за края на историята, много силен през 90-те години, трябва да бъде променена. Бих казал, че сега виждаме, че престъплението беше Клинтън, а наказанието е Путин. Успешната капиталистическа система обещаваше свобода и равенство, един проспериращ свят. В действителност тя беше, и все още е, наистина катастрофална.

Тук престъплението беше Лейбъристката партия, която подписа мир с корумпираната система на Движението за освобождение на Палестина и обеща свобода на палестинците. Това бяха фалшиви обещания, които породиха чувство на разочарование и отмъщение сред палестинците. Те почувстваха, че тяхното ръководство ги е измамило, и преминаха към подкрепа на Хамас.

Бяхме напълно убедени, че нещата, които дойдоха през 90-те години, неолиберализмът и така наречените мирни споразумения, няма да служат на бедните хора, и в крайна сметка не стана така. Знаехме също така, че Хистадрут – най-голямата синдикална федерация в Израел – всъщност е впрегната в тази система. Тя подкрепяше, участваше и тласкаше напред разрушаването на социалната държава. Хистадрут е и много националистически настроен.

Сега се фокусирате главно върху проблема с незащитените работници, които идват от палестинските територии. Когато бях в Рамала преди две години, всеки ден десетки хиляди палестинци пресичаха стената, за да работят в Израел. И в онзи момент те нямаха никакви трудови права.

Имате 150 хил. палестинци, които всеки ден влизат в Израел и израелските селища, за да работят за израелски компании. За да преминат през контролно-пропускателните пунктове, те се нуждаят от специално разрешение с името на работодателя. В него се посочва, че работникът има право да работи само за този работодател. Ние, в MAAN и редица други организации, отказваме да го приемем. По този въпрос за разрешителните никога няма да чуете и дума на критика от страна на Хистадрут. MAAN подкрепя на 100 % тези работници в духа на интернационализма.

Ние искаме да намерим начин двете общности да работят заедно и да създадат по-добро бъдеще. Това е голямото различие между нас и Хистадрут.

Що се отнася до организирането на палестинските работници, ние сме единственият профсъюз, който има за цел да организира тези хора. Палестинските профсъюзи на Западния бряг и в ивицата Газа не са много силни, а освен това са и много разделени. Те нямат законово право да застават на страната на палестинските работници в Израел, тъй като не им е позволено да работят на територията на Израел.

Така че това означава, че ако един работник работи в Израел и иска да се организира, за да поиска правата си или да се обърне към съда по трудови спорове, той се нуждае от синдикат, базиран в Израел, за да направи това. MAAN е профсъюз, на който палестинските работници се доверяват, и ние предоставяме тази платформа.

Значи се опитвате да си сътрудничите с палестински профсъюзи от окупираните територии?

Осъществяваме обмен на информация и идеи, но не и сериозно стратегическо сътрудничество. Отчасти това е така, защото имате проблем с профсъюзите, който е подобен в много арабски страни. И тук, и там профсъюзите имат склонност да бъдат ръка на правителството, а не независима организация на работниците.

Как защитавате правата на палестинските работници?

Трябвада се изправим срещу крайните форми на експлоатация на работниците. Без нашата намеса работодателите просто ще правят каквото си искат. Те ще се възползват от всяко предимство над работниците.

Могат да стигнат дотам, че да наложат система, подобна на робството…

Да. основният аспект на тези полуробски условия е системата от разрешителни, която контролира начина, по който палестинците влизат в Израел и отиват на работа.

Що се отнася до работните места за палестинските работници, най-големият сектор е строителството, където работят приблизително 100 хил. палестински граждани. Следващият сектор е селското стопанство, в който работят приблизително 10 хил. палестинци. След това са промишлеността, хотелиерството и услугите. Общо имаме 120 000 палестински работници, които ежедневно влизат в Израел, използвайки разрешителните, и още 30 000, които работят в израелските селища.

Затварянето на границата през 2020 – 2021 г. поради ограниченията на COVID-19 създаде много икономически трудности на Западния бряг. Палестинската власт изпадна в криза. Идеята на израелското правителство беше да позволи на хората да влизат масово, за да работят в Израел и да носят заплатите си у дома, за да се намали опасността от експлозия срещу окупацията, ако хората започнат да гладуват на Западния бряг. Така че през цялата 2021 г. и до март 2022 г. израелската политика беше да си затваря очите и да позволява на огромно количество работници да преминават през пробойните в разделителната стена между Израел и Западния бряг без разрешителни. Разбира се, никой не знае точните цифри, но приблизително 40-50 хил. работници преминаваха ежедневно без разрешителни.

А след това от март 2022 г. насам се появиха серия от насилствени нападения в Тел Авив, Бней Брак и Елада, които бяха извършени от хора, току-що преминали границата без разрешителни. Така че това предизвика голям дебат в Израел за това защо армията е позволила на работниците да влизат през пробойните в стената.

Какво беше естеството на дебата и какъв беше неговият резултат?

Обществеността настояваше армията да прекрати безконтролното преминаване на работници. След това обаче израелската служба за сигурност постави въпроса: какво ще се случи с хората, на които сега е забранено да влизат и които просто си стоят вкъщи.

Друг пример за противоречието тук беше политиката спрямо хората, които не са женени. На тях им беше забранено да получат разрешително за работа и, разбира се, преминаваха през пробойните в стената. Когато пробивите бяха блокирани, те изобщо не можеха да стигнат до работа.

Решението на израелската служба за сигурност беше да увеличи броя на разрешителните за работа, като за първи път включи неженените работници на възраст до 27 години. Нещо, което никога не е било разрешавано в миналото.

Каква беше позицията на MAAN и как се намесихте в тази дискусия?

Както споменах по-горе, системата за разрешителни се основава на факта, че за да получиш разрешително, трябва да имаш израелски работодател. Работникът става напълно зависим от своя работодател, който може да отнеме разрешителното по всяко време, което му дава много лостове за преговори. Това е робски труд par exellence. Освен това имаме феномен на печалбарство с разрешителни. Около 40 хил. работници получават разрешителните си от палестински посредници, които ги продават за 2500 шекела (750 щатски долара) на месец – до половината или една трета от заплатата.

Израелските работодатели си сътрудничат с палестинските спекуланти, като се възползват от отчаяната нужда от работа.

Как се борите с това? Има ли конкретни стъпки, които можете да предприемете, за да спрете това ?

Ние внесохме предложение за промяна на системата и вместо това да се дават зелени карти на работниците. Работихме по въпроса с Центъра по труда, наречен Kav Laoved, и с LEAP – адвокати, които предоставят правна помощ на палестинците, с цел да се постигне спиране на търговията с разрешителни и на механизма на принудителния труд. Идеята, която изложихме в документа, публикуван през януари 2022 г., беше да призовем за свобода на придвижване за всеки палестинец, който получи така наречената „магнитна карта“, даваща на собственика разрешение за сигурност.

Поканени сме да участваме в обсъжданията на комисията на Кнесета, която се занимава с този въпрос, в контакт сме с военното правителство на Западния бряг, така че ще видим докъде ще стигнат нещата. Това е важна борба, която знаем, че не можем да спечелим без политическа промяна. Въпреки това все още можем да правим стъпки напред, разчитайки на политиката на „необходимост от промяна“, прокламирана от израелското правителство.

Какво е предложението на правителството?

Настоящото израелско правителство встъпи в длъжност през юни 2021 г., след 12 години управление на Нетаняху. Тъй като Нетаняху подкрепи „Сделката на века“ на Тръмп, която отказва на палестинците всякаква държавност, Израел отхвърли всякакъв шанс за политическо решение на палестинския проблем. Сега, въпреки че правителството на Бенет беше наречено правителство на промяната (защото успя да замени Нетаняху), то продължава политиката на Нетаняху и Тръмп, която напълно пренебрегва палестинците.

Премиерът Бенет подкрепя заселниците, при това открито. Така че това, което армията има право да прави с разрешителните, е да създаде т.нар. икономически мир, тъй като на хоризонта няма никакво политическо решение.

Армията казва: „ще позволим на хората да работят, да имат някакви пари, за да са спокойни и да не се бунтуват срещу окупацията“. Това, разбира се, е илюзия. Не можеш да спреш въжделенията на младите хора, чието бъдеще е откраднато преди години.

Не става въпрос само за работа. Каква е по-голямата перспектива за тях? Няма такава. Рано или късно това ще избухне в лицето на Израел.

Една от целите е да се намали търговията с разрешителни. Без фундаментална промяна в системата обаче тя ще се провали. През юни властите обявиха, че ще бъде сформиран комитет, който да обсъди новия модел на разрешителната система. Ние ще участваме в това обсъждане и ще отразим нуждите и идеите на работещите там.

Има ли нещо друго, което искате да добавите в заключение?

MAAN е динамичен демократичен профсъюз, който стои с краката си на земята и работи всеки ден, за да извоюва малки, понякога много малки придобивки за работниците и бедните. Работим ден за ден, за да организираме работниците – както в Израел, така и сред палестинците, които работят в Израел.

Представяме и обучаваме нашите членове на визията за несектантско общество, в което жени и мъже от всички религии и националности и сексуална ориентация могат да изградят заедно едно модерно и демократично общество, основано на зелена възобновяема енергия.

Снимка на корицата: Палестински работник преминава през пробив в разделителната стена, за да стигне до работата си в Израел. Снимка: Рейчъл Шор

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author